Добрият пример! Младият благоевградски стоматолог д-р Стефан Зашев стана първият в страната дентален специалист, влязъл училище, за да преподава, иска да научи децата да работят, а със заплатата си ги черпи кола и пица

Младият благоевградски стоматолог д-р Стефан Зашев стана първият в страната дентален специалист, влязъл в училище, за да преподава. От тази учебна година той е част от колектива на Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост „Гоце Делчев” в Благоевград, където води часове по теория и практика на деветокласниците от първия випуск на новата специалност „Асистент на лекар по дентална медицина”.

Както „Струма” писа, първото и единствено засега обучение в България на подобни кадри започна в ПГТЛП през миналата учебна година. Сега, за да се обезпечи по-добрата подготовка на бъдещите асистенти, в училището със собствени средства обособиха истински зъболекарски кабинет с професионално оборудване.

Какво накара един млад стоматолог с успешна практика да влезе в училище? Кои са най-важните неща, на които иска да научи бъдещите асистенти на лекари по дентална медицина? По тези и други теми разговаряме с доктор Стефан Зашев.

Доктор Зашев, през учебната 2020/2021 г. в Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост „Гоце Делчев“ – Благоевград стартира първото и единствено в страната ни обучение за асистент на лекар по дентална медицина. Какво мислите за новата специалност и как възприемате факта, че сте първият стоматолог, влязъл в класната стая?

Като стоматолог често ми се налагаше да търся и да сменям асистентите си поради факта, че голяма част от тях имаха проблеми, по-трудно възприемат. Като ми казаха за разкриването на тази специалност, първата ми реакция бе, че това е възможност до голяма степен да обуча хора, които след това да се занимават само с тази професия. В този смисъл не само на мен, а и на много колеги ще им бъде много по-лесно да набавят необходимите им кадри. Няма да се налага да правиш интервюта, да се чудиш кой барман, сервитьор или готвач да вземеш, да го обучиш. Просто може да подготвиш един персонал, на който това му е специалността. Тоест да изградиш тясно профилиран и добре специализиран човек. И кoгато ме питаха дали съм съгласен да преподавам, аз приех, защото при мен през годините са минали над 200 човека на интервю за подобна позиция. И в момента, в който ми се даде този шанс да подпомогна изграждането на такива кадри, хем ми е „гъдел“, но и ми е приятно.
Вие сте първият стоматолог, преподаващ в училище.
Да, но аз съм по-скоро лектор, преподавател, а не редовен учител. Мога да кажа, че на драго сърце споделям това, което имам като опит, с асистентите.
Казвате, че през годините сте интервюирали доста хора, в този ред на мисли има ли глад за точно такива кадри – асистент на лекар по дентална медицина?
Поне в клиниката, в която аз работя, има. Знаете, че постъпвайки на работа, един човек иска определена заплата, която да се увеличава във времето, всяка година. Това обаче се определя от работодателя – в случая аз или колегите. И когато служителят не е удовлетворен, което е нормално, той не е човек от тази среда, не е учил това нещо, а както казах, е бил барман, сервитьор, дошъл е просто да запълни ежедневието си, си тръгва и ти оставаш без една „дясна ръка“. Започваш наново, търсиш човек, който трябва да обучиш. Тоест трябва да инвестираш нови 6, 7, 8… 10 месеца да го учиш.

Със специалността „Асистент на лекар по дентална медицина“ може да вземеш подготвени хора. Дори и тази подготовка да е не е на 100, а на 50 процента, ще бъде много по-лесно. Имаш да го научи само на едни други 50 процента, още повече че всеки стоматолог си има индивидуално разбиране за професията и свои собствени привички. По този начин изграждаш асистента като кадър, като част от екипа и ако той наистина има желание това нещо да го учи, работи, утрешния ден ще остане при мен, колеги. Така разсъждавам и виждам нещата, и може би затова се съгласих да преподавам и подпомагам тази паралелка.

Ще споделите ли как Ви възприемат учениците, доколкото знам, те са изключително впечатлени от Вас и дори на междучасие не искат да излизат.
Може би защото преподаването не ми е професия, в часа и в междучасието, ако някой иска да остане, споделям неща, свързани с моята работа. Най-вероятно подобни факти от живота, самата професия са интересни за децата. Моята цел е да ги заинтригувам и да изградят у себе си желание към тази професия, а как ме възприемат още ми е трудно да кажа. Ако разбера и намеря отговор на този въпрос, ще ми е още по-лесно да преподавам.
Какви бяха първоначалните Ви нагласи и очаквания, и припокриха ли се те с това, което видяхте в ПГТЛП „Гоце Делчев“?
Честно да си призная, нямах големи очаквания. Аз бях ученик в Математическата гимназия и у нас, за съжаление, бе изградено мнение, че децата от техникумите са едва ли не по-долна класа или нямащи достатъчен капацитет, не могат да учат, не им се чете. Сега останах толкова приятно изненадан, че даже последните три седмици само за това говоря. Обяснявам на приятели, познати, колеги как в бившите техникуми учат, при това с голямо желание, деца с потенциал. Ако искате ми вярвайте, но само за това разказвам. Не съм очаквал, че има деца с толкова високи познания, първо за живота, защото много малко деца в днешно време, особено на тази възраст, имат познания за живота, и с остра мисъл. Наистина има деца, които буквално ме изумяват с възможностите си, капацитета си на мислене, на разсъждаване, което е много важно.

В този смисъл впечатленията ми са коренно различни от това, което очаквах, преди да вляза да преподавам. Казвам го, без да ме е срам, без да обиждам никого, просто го споделям с огромно удоволствие, защото децата наистина ме впечатлиха – не са това, което е изградено като мнение у хората, и мога да го докажа със собствените ми ученици. Не ми е в природата да „правя четки“. Ще кажа само, че на човека, който е сложен да развива и управлява тази институция и материална база, точно там му е мястото.

Да Ви върна пак на водените от Вас часове, ще разкажете ли малко повече за самото обучение по теория и практика на професията.
В началото ми беше много трудно да приема идеята, че трябва да развия подобен тип обучение в рамките на 5 години, защото моят досегашен опит е бил синтезиран в рамките на обучения от 4 до 6 месеца. Просто при мен идва човек и аз максимално бързо трябва да го „вкарам в релси“. Сега трябва да обучавам асистенти, да водя паралелката 5 години. Като цяло първата ми идея и задача е да обясня на учениците, че ще трябва да работят. Даже първите няколко часа говорихме само за това, че човек трябва не само да иска да работи, но и да се научи да работи, за да е все по-добре платен и търсен.
Да има необходимите професионални компетентости…
Абсолютно. Самото придобиване на професионални компетентности ще започне в края на тази и началото на следващата учебна година. Дотогава в часовете по специалността учениците трябва да осъзнаят необходимостта от това да имат работа и тя да е все по-добре платена. Тоест, ако станеш по-добър кадър, ще си и по-добре платен. Това ми е като цяло идеята за преподаване – децата да разберат, че човек трябва да се усъвършенства и да бъде все по-конкурентоспособен на останалите и съответно по-търсен. Трябва да присъствате в един час, за да видите какво представлява. Мисля, че учениците, или поне тези, които искат, никого не карам насила, ще се развият в положителен за тях аспект.
Всъщност думите Ви „да се научат да работят” отговарят и на следващия ми въпрос – за най-важните неща, на които искате да научите учениците.
Да. Колкото и да звучи като клише, истината е, че искам да се научат да се справят с трудностите в живота. Като всеки един ученик, и те ме питат това за какво ми е, онова защо да го уча? Аз им казвам, че са прави и може би някои неща няма да им трябват изобщо. Въпросът е да си „надвият на ината” и да седнат да направят нещо, защото утрешния ден може да не е точно това, да им дадат друга задача, но просто да са научени, че трябва да изпълнят казаното им. Това ще бъде и работата им. Идеята е да бъдат научени на привички, навици, за да може в бъдеще да прилагат тази тяхна воля, желание и в професията.
Д-р Зашев, може ли да попитам нещо извън подготвените към Вас въпроси?
Питайте.
Разбрах, че постъпвайки в училище, Вие сте бил съгласен да преподавате без заплащане.
Абсолютно съм съгласен да работя без заплащане и затова, когато получа заплатата в края на месеца, всичките пари ги давам на децата, черпя ги. Този път им взех пица, кола. Сега за месец октомври заплатата ми ще е по-голяма. Мисля да ги заведа на ресторант, но ако директорката не разреши, ще си направим пак почерпка в класната стая.
Тоест, Вие сте не само първият стоматолог в класната стая, а и първият човек, поне за мен, преподаващ в училище без пари?!
Не искам да бъда разбран погрешно, но това не са пари, които биха ме впечатлили. Аз не го правя заради парите, а за децата. Първият випуск със сигурност ще имат привилегията да им преподавам аз. Ако не ме уволнят заради това, че ги черпя, или не стане нещо друго, ще ги изкарам до края с огромно желание, защото сред тях има невероятни кадри, и мисля, че ще станат много качествени асистенти. Каквито и усилия да ми коства, ще направя всичко възможно да ги изведа до 12 клас. И ще се радвам, ако някой от тях ме наследи, така че да преподава професията с желание. Може би това ще е другата инвестиция, която ще направя – някои от настоящите ми ученици да станат преподаватели по тази специалност. Те наистина ще успеят да го направят!
Д-р Зашев, благодаря за отделеното време. Пожелавам Ви успех и докрай да сте отдаден на каузата, която сте подел!
И аз това си пожелавам. Понякога има моменти, когато човек се демотивира, но виждайки децата, се вдъхновявам и ми идва желание да им покажа, да ги уча.