Резултатите от училищното образование зависят от твърде много фактори (икономика, семейство и неговата среда, възможности на учещите, училищна среда, учебни програми, преподаване), и то по различен начин. Затова няма прости решения за проблемите в образованието. На този фон в следващите редове са разгледани публикувани вече резултати от първата сесия на ДЗИ за Благоевградска област от 2020 до 2023 година. Не се коментира доколко коректно се провеждат самите изпити и тяхното оценяване. Следва се идеята, че профилът на училището, неговите традиции, авторитет и институционална култура в съвкупност се отразява на работата в училището, на предпочитанията към него, подбора и представянето на учениците на ДЗИ. Тогава дали се откроява влияние на профила на средните училища върху представянето им на ДЗИ?
В отговор на въпроса са анализирани средните оценки, приети за условни „точкови постижения“ за матурите по български език и литература, математика, география, биология и здравно образование, философия и английски език (В2). Първата матурата е задължителна за завършване на средно образование (чл. 132 от ЗПУО), а другите са включени в профилираната подготовка и са от най-масовите.
Данните са взети от публични интернет ресурси. Резултатите по училищата, където има данни за четирите години и е възможно (!), са подложени на еднофакторен и клъстърен анализ до второ ниво на групиране. Оформени групи на училища с математически профил (Благоевград и Гоце Делчев), езиков (Езикова гимназия и Средно училище с изучаване на чужди езици), професионални, профилирани гимназии и средни училища.
КАКВО ПОКАЗВАТ ЧИСЛАТА?
ДЗИ за профилирана подготовка по математиката, информационни технологии и информатика за учениците от областта не са от най-предпочитаните. Средните оценки по предмети и училища бележат спад по години. Между най-високите и най-ниските за четирите години най-голямо е намалението по математика и философия, а най-малко е по български език. Профилът на училището различава значимо само средните постижения по български език на математическите гимназии от професионалните и от средните училища съответно през 2022 и 2023 г.
За ДЗИ по български език и литература клъстърният анализ отделя група от осем училища с общ точков резултат за четирите години по-нисък от „Среден” /3,00/. В него влизат основно професионални училища. В друг клъстър са 14 училища – професионални и средни, с резултат около 3-3,50. За другите предмети група като първата не се оформя. През четирите годините най-високи постижения по български език и английски език има Езиковата гимназия в Благоевград.
В клъстърите по всеки от шестте предмети от ДЗИ най-добре се представят двете математически училища. По някои предмети в тези група попадат Езиковата и Хуманитарна гимназия, профилираните гимназии в Петрич и в Сандански, средните училища в Разлог („Братя Каназиреви“), Слащен, Якоруда, Вълкосел.
Оформят пет селищни центъра на училища с най-добри резултати: Благоевград, Гоце Делчев, Петрич, Сандански, Разлог. Има обаче изключения с близки резултати по отделни предмети и години в училищата от малки населени места (Вълкосел, Рибново). Очевидно там има ученически и педагогически потенциал и добра работа. Примерите сочат, че е необходима добра и последователна работа в училище с учениците и с родители, поддържане на учебна среда и квалификация на учителите, добро училищно управление с подкрепа от местната общност и общините, за да може наличният потенциал да води до добра подготовка на учениците, до укрепване на авторитета и финансирането на училищата в малките населени места. От полза е за социалната им среда и е важно местните власти да се интересуват от постиженията в такива училища, да подпомагат работата им и да инвестират в тях. Важно е за намаляване на социалните неравенства. Областната управа, която изготвя планове за развитие на областта, също е важно реално да подпомага местните училища, а не просто да се пишат документи без реално приложение.
Очевидно има проблеми със знанията по български език, а те са базови за разбиране и решаване на професионални и житейски задачи. Проблемите са още по-сериозни за професионалните гимназии. Това, че значителен брой ученици не могат да се дипломират на първата сесия, сочи, че както те, така и обществото не могат да се възползват по най-добрия начин от 12-годишната инвестиция в образованието на тези ученици. Какви са причините и решенията е задача на проучвания и анализи по училища, на общинско и на по-високи равнища.
Ножицата между училищата с най-високи постижения и професионалните гимназии (изключение е Професионалната гимназия по икономика) е доста отворена по предмети с базова роля (роден и чужд език и такива от природонаучната подготовка). Това е знак за проблеми с качество на професионалното образование, което не е в полза на привличане на ученици в тях. В друг план води до недоверие в професионалното образование. Отразява се и на входното равнище при постъпване в университетите. Негативно се отразява на качеството на работната сила, на възможностите за привличане на работодатели за включването им в дуално обучение. Тези училища се избират повече от момчета. Ако тенденцията продължи, пита се какво става с баланса в образованието между мъжете и жените?
Матурата по английски език е сред най-избираните. Тя се избира по-рядко от ученици от професионалните гимназии, отколкото от тези в останалите средни училища. По-малко се избира и от випускници на училища от малки населени места. Това отново поляризира картината и заслужава внимание особено за средните училища, в които няма акцент върху усвояването на професия.
Казаното се вписва в констатираното от години понижаване на образователните постижения на страните от т.нар. западен свят. Това обаче едва ли е успокояващо за страна, която е на дъното в класациите в този свият.
Едва ли е възможно и необходимо училищата от областта да се изравнят по постижения. Възможно и важно е те да намерят това, в което са силни, да виждат слабостите си и да работят за успешна конкуренция с по-добрите. Не само от областта. За да го направят обаче, не бива да бъдат оставяне сами. Нужна е помощ от общини, бизнес, родители, областна управа и по-добра държавна политика! Заради тези, които формират бъдещето си в тях – учениците, които са бъдещето на страната!
Доц. д-р ТРАЯН ПОПКОЧЕВ
