В разгара на конфликт е лесно човек да каже нещо, за което по-късно ще съжалява.
Понякога една единствена фраза е достатъчна за да превърне нормален разговор в истинска война. Именно затова емоционално интелигентните хора внимават не само какво казват, но и как го казват.
Умните хора знаят, че целта на спора не е да “победиш“, а да бъдеш разбран без да разрушиш отношенията.
“Ти винаги….“ и “Ти никога…“
Тези крайни фрази почти винаги карат другия човек да се защитава. Вместо разговорът да се фокусира върху конкретния проблем, той се превръща в размяна на обвинения. По-зрелият подход е да се говори за конкретна ситуация, а не да се поставят етикети върху цялото поведение на човека.
“Успокой се“
Това е една от фразите, които почти никога не успокояват никого. Когато човек е ядосан или наранен подобни думи често звучат като подценяване на емоциите му. Хората с добра комуникация предпочитат да покажат разбиране, вместо да омаловажават чувствата на отсрещния.
“Щом така мислиш“
Тази фраза често звучи пасивно – агресивно и показва отказ от истински разговор. Вместо да реши конфликта тя оставя усещане за дистанция и студенина. Умните хора избягват реплики, които затварят разговора и правят другия човек още по-раздразнен.
“Няма смисъл да говоря с теб“
Това е изречение, което лесно може да наруши комуникацията. То не просто прекратява спора, то кара другия човек да се почувства нечут и отхвърлен. Понякога паузата е необходима, но има огромна разлика между “Нека поговорим по-късно“ и пълното обезценяване на разговора.
Истинската сила в един спор
Най-умните хора не са тези, които говорят най-силно или винаги излизат “прави“. Истинската зрялост личи в способността да контролираш думите си, дори когато емоциите са силни. Защото понякога не самият спор разрушава отношенията, а начинът, по който говорим по време на него.
