ДЪЛГООЧАКВАН ПЪРВИ ГОЛЯМ МЕДАЛ! Магистър на НСА от Кочан световен вицешампион по бойно самбо

Емил Незиров от гоцеделчевското с. Кочан стана световен вицешампион по бойно самбо на първенството в Нови Сад /Сър/. Тръгналият към големия спорт в „Самбо Дети“ /Бл/ състезател заслужи сребърния медал в кат. до 68 кг, където отстъпи на финала пред силния руснак Шейх-Мансур Хабибулаев с 0:8 точки. Сблъсъкът продължи 2:03 минути, преди най-добрият на планетата за 2018 г. да се наложи с явно превъзходство.

В 1/8 финалите 24-годишният българин почиваше, а после отказа последователно французина Софиан Бугамун /9:0 за 1:11 мин./ и беларусина Сергей Капило /10:0, 1:24 мин./, за да се качи на почетната стълбичка след дълго чакане и поредица класирания в подножието на отличията на световни и европейски шампионати.

„Използвах грешна тактика, с което допълнително улесних съперника в двубоя за златото. Той и без това имаше достатъчно предимства. Занимава се изключително с бойно самбо, притежава повече опит в подобни битки. Аз участвам в мачове по смесени бойни изкуства, граплинг, бразилско жиу-жицу, но в такива ситуации човек се учи“, заяви магистърът от НСА „В. Левски“ и дипломиран треньор по самбо Е. Незиров след първия си медал от престижен международен форум.

Успехът донесе много радост за треньорите в благоевградския клуб Иван Парасков и Даниел Парасков, които с вълнение следяха всяка среща в сръбската зала на Е. Незиров, продължаващ да носи титли на „Самбо Дети“. Неговото отличие бе единствено за България в шампионата по бойно сабмо. Нашите взеха още 10, но в спортното самбо, където пета при девойките е състезателката на „Вихрен“ Антония Тренкова /72 кг/. В социалната мрежа Емил бе поздравен от земляка си Малин Орачев, бивш футболист на „Пирин“, както и от майстора по ММА Росен Димитров. На особена почит в Кочан вчера бяха гордите родители на вицешампиона – Магдалена и Емил Незирови. Добрата новина се разчу бързо, а Ем. Незиров-старши, който е експерт в служба ГРАО към община Сатовча, бе засипан от поздрави на работното си място и полагаше извънредни усилия да съчетава служебните си задължения с приемането на телефонните обаждания.