Ивайло Петков с двете си дъщери
Гергана Петкова с родителите си
Двете сестри Петкови с медали от състезание
Гергана Петкова
Българка от Чикаго влезе в националния отбор на САЩ по художествена гимнастика. 14-годишната Гергана Петкова е сред 12-те избрани при девойките (12-15 години) на провелия се национален шампионат на САЩ в Грийнсбъро, Северна Каролина.
Родената в САЩ гимнастичка е дете на български имигранти, запалени по спорта. Баща й Ивайло Петков има собствена застрахователна компания „Арго Иншурънс“ и е организатор и футболист на единствения български отбор при над 40-годишните – „Ботев“
/Чикаго/. Майка й Вероника е от Дупница. Със съпруга си Ивайло заминават за САЩ със зелена карта през 2000 година и се установяват в Чикаго. И двамата са завършили УНСС и имат добра работа в България. В Чикаго се раждат и трите им деца – две момичета и едно момче.
Успехът на Гери Петкова не е случаен. Тя тренира усърдно вече 10 години художествена гимнастика в „North Shore Rhythmic Gymnastics Center“, при три от най-добрите треньорки по художествена гимнастика в САЩ – българките Ангелина Йовчева и Йорданка Такова, както и беларускинята Наталия Климук.
Гери се запалва по този спорт от по-голямата си сестра Вяра Петкова, която също е била талантлива гимнастичка, но на 14-годишна възраст получава тежка контузия, която я вади от тренировъчния процес за почти две години. Продължителната контузия я кара да се откаже от спорта и да отиде в колеж.
Двете сестри са единствените българки в САЩ, които са достигнали до най-високото състезателно ниво – Елит. След успеха на Гери й предстои лагер с националния отбор на САЩ през януари догодина, дотогава тя ще продължава да се готви в клуба си в предградието на Чикаго – Барийнгтон. След провеждането на лагер-сбора Американската федерация по художествена гимнастика ще разпредели гимнастичките по участия на международни състезания, предимно в Европа и Южна Америка.
За живота зад Океана и успеха на децата й разговаряме с дупничанката Вероника Петкова.
– Здравейте, г-жо Петкова! Вие сте щастлива майка. И двете Ви момичета са достигнали до най-високото състезателно ниво – Елит, в художествената гимнастика на САЩ. Едната от тях – Гергана, стана част и от националния отбор на САЩ. Как се случи всичко това, деца на гастарбайтери от България да постигнат такива високи успехи?
– В началото моето желание беше просто да спортуват нещо и ги заведох в залата, където се тренира спортна и художествена гимнастика. Те избраха да опитат с художествената, изглеждаше им по-забавна с различните уреди и постепенно се превърна в тяхна страст. И двете са пълни отличнички. Предполагам, че когато спортуваш, се научаваш по-лесно да разпределяш времето си. И те се справят отлично с това. Учат до 3 часа следобед и от 4 часа отиват на тренировка – всеки ден, дори и в събота. Тренират средно по 3-4 часа, може и повече понякога. Е, в събота ходят и на българско училище. Просто програмата им е натоварена, но имат високи резултати в спорта. Гергана вече е в националния отбор по художествена гимнастика. Другата ми дъщеря Вяра е на най-високото ниво в художествената гимнастика – Елит, но не е в националния отбор. Гергана мина през жестока конкуренция, за да достигне до националния отбор.
– Кога намират време за почивка и лични занимания след толкова тренировки, училище…
– Мога да кажа, че при добро желание има време за всичко. Свободното им време е в събота следобед и в неделя.
– Вие имате и 6-годишен син Кристиан. И той ли се занимава активно със спорт?
– Да. Той спортува 5 дни в седмицата – детска гимнастика, футбол и плуване, но не съм сигурна кой е любимият му спорт. Наесен ще бъде първокласник. Времето ще покаже дали и с какъв спорт ще продължи да се занимава.
– И трите Ви деца са родени в Чикаго. Говорят ли български?
– Със съпруга ми се оженихме в България и дойдохме заедно със зелени карти. Децата са родени в Чикаго, но знаят перфектно български. Ходят на българско училище и всяко лято идват в България. Ние много обичаме България и постоянно ни влече да се прибираме. Имаме планове, надяваме се да се осъществят в близко бъдеще.
– Какво работехте в България, преди да заминете за Чикаго?
– Аз съм родена в Дупница, завършила съм УНСС. Съпругът ми Ивайло е от Видин и също е завършил УНСС. В България работехме в компания за хартиени продукти. Аз бях в счетоводството, а той беше директор „Продажби“. Ами просто съдба или късмет, не знам, но той спечели зелена карта и така заминахме за Чикаго, вече 18 години живеем тук.
– Какви бяха първите ви дни и месеци в Страната на неограничените възможности?
– В началото беше трудно. Докато свикнем с техния начин на живот, езиковата бариера, носталгията, отне малко време. Работехме на по 1-2 места дълги часове, но постепенно стъпихме на краката си. Мъжът ми караше лимузина, аз работих в магазин за дрехи. Бизнесът дойде доста по-късно. И с него тръгнахме от 0. Постепенно набрахме клиенти и бавно се разраснахме.
– Какъв бизнес развивате със съпруга си в Чикаго?
– Съпругът ми има частна застрахователна компания и аз работя при него. Заплатите са достатъчни, за да се покриват разходите, но остават и настрани. Всеки, който работи тук, може да си позволи средно добър стандарт на живот.
– Клиентите ви българи ли са? Обикновено българите в чужбина не си помагат много.
– Клиентите ни са основно българи и източноевропейци.
– Какъв е животът в Чикаго?
– Добре уреден и стига да имаш работа, можеш лесно да си покриваш ежедневните разходи. В началото е трудно, но всеки, който има желание и упоритост, се справя. Разходите и тук са много, както навсякъде.
– Как виждате трите си деца в бъдеще?
– Искам да видя децата си успели, завършили хубави училища и да следват мечтите си.
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА
Гергана Петкова
