Доктор Снежко или Леденият доктор. Така приятели и колеги се занасят понякога с д-р Атанас Пелтеков. Вече четири поредни експедиции той е лекарят на българите на Антарктида. Веселяк, с широко сърце, винаги готов да подхване репликата и да я завърши с шега, която да разсмее де що наоколо го е чуло. В кабинета си обаче е съвършено друг човек – сериозен, търпелив и, когато се налага, строг с инатливите болни.
Д-р Атанас Пелтеков е роден през 1969 г. в Благоевград. Едната част от рода на д-р Пелтеков е от град Кукуш – днес в пределите на Гърция. Единият му дядо, на когото той е кръстен, е четникът от пиринското село Тешово Атанас Пелтеков. Другият му дядо Петър Скачков е български революционер, войвода на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация.
Атанас Пелтеков завършва Математическа гимназия в Благоевград, през 1995 година завършва Медицински университет в София, а през 2007 г. – магистратура по здравен мениджмънт. Първоначално работи четири години в Центъра за спешна медицинска помощ, а след това започва своя практика като общопрактикуващ лекар. В продължение четири години (2012 – 2016 година) е член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. През 2019-а получи приза на съюза за „Принос за развитие и утвърждаване авторитета на съсловната организация“. Времето си сега разпределя между лекарската практика и лекциите като хоноруван преподавател в Спортния департамент на Софийския университет.
Няма по-непреодолими предизвикателства от тези, които човек сам си постави, но няма и по-велико чувство от това, да се усещаш истински жив, щастлив и удовлетворен от живота, от покорените върхове, превъзмогнатите страхове, задоволено любопитство и сбъднати мечти. Всичко това и още много може да се каже за една интересна личност, която имам щастието и удоволствието да познавам още от ранна детска възраст. Д-р Атанас Пелтеков е известен в публичното пространство като чудесен общопрактикуващ лекар, човек с невероятно чувство за хумор, но и като приключенец с интересни хобита.
Любознателният му дух го отведе 4 пъти до ледения континент Антарктида, а новото му хоби – подводното гмуркане, постави на изпитание сетивата и уменията му при 58 метра под морското равнище.
За предизвикателствата, които човек сам си поставя и умението да се радваш на живота такъв, какъвто е, разказва пред БНР д-р Атанас Пелтеков.
„Това е нещо, което оставя много ярък отпечатък в битието и душевността на хората, които са това място“, категоричен е д-р Пелтеков, който разказва как се е „запалил“ по това предизвикателство. Както повечето неща в този живот, заминаването му до Антарктида е станало вследствие на поредица от случайности. Но, няма нищо случайно.
„Извън кабинетната си дейност аз работя като хоноруван преподавател в катедра „Спорт“ на Софийския университет и осигурявам медицински спортните им лагери зимно и лятно време. Така се запознах с хора, които са ходили на Антарктика. И на въпрос мой: „Добре, какво е нужно аз да мога да отида на Антарктика“, един от тях ме погледна и каза: „Абе, ти док, знаеш ли, че ставаш за тази работа“. Това ми прозвуча много добре. Човекът обеща да ме представи на медицинската комисия за следващото пътуване до Антарктида. Това се случи през ноември 2016 г. Медицинската комисия ме одобри и аз трябваше да замина още същия месец“, обяснява д-р Пелтеков, който не скрива и появилите се колебания къде всъщност отива.
Лекарят поема част от логистичната работа и медицинско оборудване на българската база и на екипа, които отива на нея. Въпреки всички усилия, поетият риск си е струвал – признава лекарят антарктик.
„Първият сблъсък с Антарктида беше нещо невероятно и недостижимо. Всичко това, което сме чели, гледали като фирми и снимки, се покрива едно към едно. Тя е като „врящ казан с лепило“. Бръкнал веднъж в него, той започва да те придърпва отново и отново. И аз, всеки път, когато ме поканят да отида отново на нашата база, съм готов да го направя. Заявявам го най-отговорно още сега“, категоричен е д-р Пелтеков.
„Всяко отиване до Антарктида е истинско изпитание, защото зависиш от много неща – от времето, от самолетите, от кораба, от екипа, разтоварването на багажа на базата – това е непрекъснат и денонощен труд. Ако една крушка не мига в базата, това означава, че имаме проблем и се активират един куп хора, за да го отстранят“, спомня се лекарят, според когото сплотеността на екипа е другото нещо, което го е впечатлило много.
Най-ярките спомени, които е запечатал в съзнанието си д-р Атанас Пелтеков, са три от първата му експедиция.
„Корабът приближава към брега и ние, новобранците, гледаме къде отиваме, и в един момент, след втория завой в залива, някой казва: „А ето там, в далечината е нашата база“. Нашата база се оказа затрупана със сняг, освен основната къща, която е в червено, другите неща не се виждат въобще. И това беше много впечатляващо. След това слизането на брега беше в 1 часа през нощта. Представете си сумрак, ние сме с някакви челници, стоварването на целия този багаж в рамките на две денонощия на ръка – от лодката на шейната, нареждането, включваш и почва да работи всичко и този момент беше уау. От чешмите има течаща вода, пералнята може да работи, имаш душ с топла вода – битови удобства всякакви на края на света, това беше супер впечатлително. И третото нещо, което много ме впечатли, са хората. Защото аз видях човек с флекс ръчен и парче метал, от боклука /там, думата боклук намира нови измерения/, този човек направи спусъка на някаква машина само с ръчния флекс и клещи, и машината проработи. Дето казват – с плюнка правят атомна енергия тези хора. И третото нещо, което много ме впечатли – „лудостта“, в най-добрия смисъл на тази дума, „лудостта“ на нашите учени и това, което те правят, го правят с невероятен хъс и професионализъм. Наистина съм много впечатлен“, допълва д-р Атанас Пелтеков.
Възможно е още тази есен българският кораб „Св.св. Кирил и Методий“ да отведе поредната българска експедиция до Антарктида. В това се надява лекарят Атанас Пелтеков, който вече 4 пъти е бил на ледения континент, и вярва, че отново ще има тази възможност. „Обикновено неделята е почивен ден на българската база, но не всяка неделя, защото това зависи от задачите, които имаме, и от времето, за което трябва да ги изпълним. Иначе един ден на базата преминава по следния начин – сутрешна закуска, с брифинг за това днес какво трябва да свършим, като това е съобразено почасово с климата за деня – вятър, вълни, море, сняг, всичко това се съобразява. Това е до обяд, ако няма задачи, които изискват повече работа на терен. Следва обяд, малко зареждане на батериите, защото работата на открито и влажно е уморителна и тежка. След това работа до 8 ч. вечерта. От 8 до 9 ч. трябва да хвърлим мръсните дрехи да ги изперем и да се оправим. След 9 ч. вечеря докъм 10 ч. След това гледане на филми и клипове, слушане на музика и разговори, с чаша питие например. Имаме специално обособени помещения, където можем да правим тези неща. Около 12 ч. през нощта това нещо приключва, защото на другия ден стартира същият процес“, обяснява д-р Атанас Пелтеков как преминава един обичаен ден на Антарктика.
Според него понякога животът на българската база изглежда скучен, но това се променя, когато някой от учените намери откритие, непознато досега. Лекарят приключенец споделя, че не е невъзможно още тази есен българският научноизследователски кораб да стигне до Антарктида.
„Корабът „Св.св. Кирил и Методий“ не е новина, а е постижение на нашата наука, военоморски сили, на нашата държавност, ако щете. Това е ново ниво на нашата наука, защото нашият кораб е научноизследовалтелски, той е модифициран за това. Той дава възможност на място да се използват възможностите на лабораторията на самия кораб, тоест, дава възможност на нашите учени да стигат до точки на острова, до които не можехме да стигнем с надуваемите ни лодки. Така че военоморските сили правят чудеса от храброст, за да може този кораб да излезе на вода в най-скоро време. Прогнозата е, че макар и трудно, имаме шанс още тази година българският кораб „Свети свети Кирил и Методий“ да бъде в Антарктика. Лично аз стискам палци“, сподели още лекарят антарктик.
На въпрос дали той също ще бъде на този кораб д-р Пелтеков отговори, че това е негово огромно желание, но решението зависи от хората, които се съобразяват с много неща, когато се сформира екип за базата.
„Ще присъствам на Антарктика всеки път, когато ме одобрят за пътуване. Ако някой камък там бъде кръстен на мое име, ще е изключително постижение за мен на първо място, разбира се, второ, за нашия град -Благоевград, със сигурност. Да не говорим за многообройните ми приятели и роднини, които знам, че изживяват всяко мое пътуване като тяхно свое. Така че това ще бъде и за тях“, споделя с усмивка д-р Атанас Пелтеков.
