Медицинското свидетелство от д-р Я. Златин потвърждава полицейския ритник
Благоевградчанин е ритнат зверски от служител на І Районно управление на полицията и в момента е с огромен оток на хълбока, който дори е нарушил походката му.
„Това ми е първи досег с представител на родната полиция и още не мога да си обясня с какво точно предизвиках агресията му”, продължава да се пита Пламен Горов, който работи в „Лукойл“.
Ето какво разказа в редакцията на в. „Струма“ Горов за срещата си с полицая, когото изрично помоли да запишем с инициалите В.И. – шефовете му вече знаели кой се крие зад тях, но Горов се притеснявал как ще приеме детето на полицая новината, че татко му е побойник, облечен във власт.
„Всичко започна на 30 октомври, когато заедно със сина ми Кирил ходихме в полицията да даваме показания за една кражба. Синът ми е с 2 висши образования, никога за нищо не е бил викан в полицейското управление и в началото бях много озадачен, но после разбрах каква е работата – действително беше взел чужди вещи от хора, които му дължат пари. Това обаче е друга тема.
След като дадохме показания, от полицията ни посъветваха, когато извикат следващия път Кирил, да вземе със себе си и адвокат.
В сряда полицаите позвъниха по телефона на Кирил и го извикаха, но тъй като адвокатът му беше зает преди обяд, той попита могат ли да се явят в управлението следобед и отсреща му казаха: „Няма проблем“. Аз излязох, а десетина минути по-късно синът ми се обади от апартамента ни в кв. „Струмско“ и ми каза, че двама цивилни тропат на вратата ни. Посъветвах го да позвъни първо на адвоката, но той им отвори вратата и те започнаха да го дърпат навън по чорапи, а аз чувах всичко, защото телефонната линия не бе прекъсната. Веднага тръгнах обратно към нас и пристигнах в момента, когато тримата слизаха от асансьора на І етаж. Представих се, че съм баща на Кирил, и попитах какво става, а цивилните отговориха, че са го арестували и го поведоха към паркинга. Тръгнах след тях. На паркинга видях, че в бързането си съм паркирал колата си зад бяла кола без обозначителни знаци, която се оказа тяхната. Цивилните ме накараха да преместя моята, за да могат да излязат, но аз реших първо да звънна на адвоката. И докато бях с гръб към полицейската кола, изведнъж усетих силен удар отзад в хълбока. Обърнах се инстинктивно да видя откъде дойде този удар и тогава въпросният полицай В.И. ми завря полицейската си значка в лицето. В този момент ме преряза остра болка и паднах пред колата. Полицаят продължаваше да ми нарежда да преместя колата си, да му покажа къде е ключът, а после започна да заплашва, че ще извика патрулка да я репатрират. По това време другият полицай, който пазеше окования с белезници Кирил, се приближи и ме попита: „Удари ли се?“. Казах му: „Не, паднах от магарето“. Когато успях да стана, заедно със сина ми задържаха и мен. В протокола им от задържането пише „За възпрепятстване на арест“.
Тъй като много болеше, помолих да ме закарат в Спешен център, но те ме заведоха при техните лекари в полицията. Там ми премериха кръвното, оказа се 180 на 110 и по настояване на докторите полицаите ме откараха в Спешен център, където ми биха 2 инжекции плюс една с лидокаин за обезболяване и ме освободиха.
Не лежах в полицията, синът ми също бе освободен, но въпросната полицейска акция пред очите на съседите ми дълго време ще ме кара да се червя от неудобство. Затова и отидох в Съдебна медицина да ме освидетелстват.
С адвоката още не сме решили как ще действаме, но нямам никакво намерение да оставя този случай без последствия по простата причина, че цял живот работя, за да има пари за полицейската заплата на В.И., а за благодарност с един ритник той ме осакати и поруга доброто ми име пред съседите, което съм градил 50 години.
ПЛАМЕН ГОРОВ, Благоевград
