С представяне на мемоарната си книга „Един живот – два свята”, впечатляващ концерт, искрени и лични признания и истории бившият заместник-ректор по научноизследователската дейност и акредитация на Югозападния университет „Н. Рилски” – Благоевград професор, доктор на педагогическите науки Кирил Костов отпразнува 75 г. Личният празник на дългогодишния преподавател в катедра ТМФВ /теория и методика на физическото възпитание/ към Факултета по педагогика, който извън академичната си кариера е един от най-обичаните фолклорни изпълнители в страната ни, събра в залата на читалището десетки негови приятели, близки, колеги. Сред присъстващите бяха кметът на Гоце Делчев Владимир Москов, председателят на ОбС – Благоевград Антоанета Богданова, началникът на РУО Ивайло Златанов, общественици, директори на училища, учители, представителите на академичната общност, в това число и бившите декани на Факултета по педагогика проф. дн Магдалена Глушкова и доц. д-р Траян Попкочев.
В ролята на водещ бе Силвия Домозетска, която проведе своеобразно интервю с рожденика директно на сцената, а въпросите бяха съчетани с тематични песни, емоции, признания и спомени.
Точно преди 15 години проф. Костов, тогава зам. ректор на ЮЗУ, представя пред благоевградската публика концерт- спектакъла „Един живот – два свята“ с личното присъствие на президента на България, който му връчва почетния знак за значим принос за развитието на висшето образование и песенното изкуство. Сега професорът представи и книгата си, носеща същото заглавие.
„За проф. Костов животът е изтъкан от две страни на една и съща монета. Музиката, която говори с тонове, и словото, говорещ с идеи, и двете обогатяващи душата и ума“, каза С. Домозетска и щрихира двата свята на професора. В света на образованието посвещава академичната си кариера на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Званието държавен професор в областта на педагогическите науки му е присъдено от ВАК /Висшата атестационна комисия/ към Министерския съвет, а не както сега, всеки университет „да си произвежда“ професори. Именитият преподавател е канен като експерт в изработването на държавни образователни стандарти, учебни програми. Автор е на над 100 научни публикации в областта на педагогиката и методология на научното познание. Два пъти е удостояван с почетния знак на ЮЗУ. В света на музиката е дългогодишен солист в художествените състави на Народно читалище „Никола Вапцаров“ , Ансамбъла на строителните войски, хор „Ален мак“, фолклорна формация към Балкантурист…Издал е 9 албума и е сред основоположниците на фолклорна група „Пирина“. Също така е носител на голямата награда на „Пирин фолк 1993 г.” и е единственият певец от България, който е поканен и взема участие в мегаконцерта на македонската песен в гр. Скопие (2006 г.) под надслов „50 години с песните на Никола Бадев”.
Водещата акцентира и че проф. Костов е роден преди 75 години, само три месеца преди Горна Джумая да се преименува в Благоевград, или е 100-процентов джумалия. По желание на родителите си е кръстен с името Кирил, та белким се отдаде на словото, буквите. И години наред прави точно това, отдал се е на писменото слово, на образованието, но и на песента, като по един изключително интересен начин описва тези два свята в книгата си.
На сцената бе поканен близкият приятел и колега на рожденика, професор, доктор на психологическите науки Васил Мадолев, който също е част от славната история на ЮЗУ е и автор на предговора към книгата.
„Още от древността певците са били любимци на поколения, а професорите – желани чеда на университетите. В случая певецът и професорът са слети в една личност. На мен не ми остава нищо друго освен да пожелая здраве, сили, проф. Костов да ни радва с неговите песни, а книгата да бъде една вълнуваща среща с вас, читателите“, заключи проф. дпс В. Мадолев, като преди това направи анализ на книгата, галерията от образите, стила на автора, използваните изразни средства, включително през емоциите, характера, нравствените добродетели…
Разбираемо първият въпрос към проф. Костов бе кога и защо е решил да напише книга, при което той коментира, че причините са няколко. „Едната е да оставя на тези млади хора / б.р. тук проф. Костов се обърна към тримата си внуци, гледащи го от първия ред/ писмени сведения кога, как е живял техният дядо, но не скривам, че ме подтикна и носталгията към детството, когато човек е най-щастлив. И именно това детство – родната /бащината/ къща, ме накараха да седна, да пиша и да разказвам от тригодишна възраст до седемдесет и отгоре“, обясни авторът и призна, че и досега не е намерил отговор на въпроса кой от двата свята обича повече.
„Явно, за да пея съм орисан, но след това по време на училище се влюбих в учителската професия и успях да я реализирам като университетски преподавател. И няма значение кое съм обичал повече. Важното е, че с любов живеех със студенти и, разбира се, с нейно величество песента“, каза проф. Костов.
Концертът започна с „Приятели, животът продължава“, а синът му Захари Костов, който също е певец, трогна публиката с „Мила ми е бащината къща“. Връщайки се назад, рожденикът разказа, че за пръв път се изявил на сцената на 10 годинки. Тогава за 8 март имало училищно тържество и началният му учител Аргир Манасиев го хванал за ръчичката и го качил на сцената, за да пее на майките.
„Започнах, изпях първи куплет, видях, че на първия ред има сълзи в очите на майките. Аз също се разплаках и така минах с един куплет. Сега ще се опитам да изпея най-малко два куплета“, заяви проф. Костов и изпя цялата песен „Мама“ на български и италиански.
Под светлините на прожекторите застана и 8-г. внук на професора Йордан Захариев, който, вървейки уверено по стъпките на баща си и дядо си, се открои с невероятен артистизъм, сценично поведение, вокални възможности.
„Миналата година, докато ми гостуваше, Дани ми сподели, че иска да е като мен – пенсионер. А на въпроса защо отговори – за да не става рано, да не учи и да има свободно време“, разказа с усмивка проф. Костов и внук му представи по впечатляващ начин песента „Дядо, искам да съм като теб“, за което бе награден с голям шоколад. Изключително вълнуващ бе моментът, когато един до друг застанаха три поколения на фамилията Костови – дядо, син и внук и заедно под аплодисментите на публиката изпълниха „Песента е наша орисия“. Прозвуча и специален поздрав „Биляна платно белеше“, посветен на дъщерята Биляна, а самият К. Костов не пропусна да засвидетелства своето уважение, признателност и обич и към съпругата си Зоя, която е верен коректив и в двата свята.
„Историята на първата ни среща е много интересна. По това време нямаше джиесеми и се разбрахме да се видим в 17 часа на моста на влюбените. Баща ми каза, че трябва да докараме дърва от балкана, но докато слезем, стана 19 часа. С всичкия си акъл мислех, че някой ще ме чака на моста и се затичах. А там видях да ме чака едно влюбено момиче. Тогава разбрах, че работата се сериозна. Да чакаш някой два часа и половина, наистина е любов“, констатира развълнуван проф. Костов и докато преглъщаше сълзите си, допълни, че е спечелил съпругата си с „Лудо сърце“, но е посветил много песни на Зоя и изпълни една от тях „Моята песен за теб“.
А иначе през годините е поставял жена си пред различни житейски изпитания. Така например на „Пирин фолк 1993” се явяват той, синът Захари и братът на Зоя – Иван Манчев, който също беше в залата.
„Е, за кого да гласува Зоя, при положение че има право на един вот?“, направи анкета сред публиката С. Домозетска, а най-масовото предположение, бе че като майка би гласувала за сина си.
Голямата награда обаче печели К. Костов, като и до ден-днешен не се знае кого е подкрепила Зоя.
„ На мен казва: Гласувах за теб!“. Същото казва и на Захари, и на брат си. Така че тя си знае, но никак не й е било лесно“, коментира носителят на голяма награда и поздрави присъстващите със „Село мое“, с която песен печели и „Пирин фолк“. Разказа и как по време на кастинга при него дошъл покойният актьор Николай Кимчев и пророкувал, че точно тази песен ще е големият победител. Малко по-късно на сцената се качи и синът на актьора, настоящият зам. кмет по „Култура, спорт и туризъм“ Станислав Кимчев. Развълнуван, той прегърна рожденика и признавайки, че е израснал в неговия дом и в ръцете на семейството му, благодари за вдъхновението и всички мигове заедно.
Последваха и още музикални поздрави, като К. Костов пя с преподавателката във Факултета по изкуствата на ЮЗУ гл. ас. д-р Мариана Манолева, с Лили Атанасова и Ваня Шушкова, с които всъщност са трио „Аморе мио“.
Финалът бе ознаменуван с „Песен за Благоевград“, още повече че професорът носи в сърцето си химна на града повече от 60 години. И докато присъстващите си мислеха, че концертът е свършил, последва още една изненада. Дядо и внук изпълниха заедно „O sole mio“, при което цялата зала отново стана на крака и аплодира дуета.
„Вдъхнахте ми кураж, че и на 75г мога да пея“, каза на присъстващите К. Костов.
Бяха прочетени и имената на институции, организации, личности, изпратили поздравителни адреси, а един от тях особено много развълнува К. Костов.
„Ние, първите студенти на ЮЗУ „Неофит Рилския“, имахме късмета и щастието да ни учат невероятни преподаватели – млади, умни, знаещи, всеотдайни и целеустремени. Вие бяхте този, който повярва в мен. Който с малко „Балканче“ идваше и загрижено контролираше изпълнението на посветените ми задачи. Не минаваше и без упреци. През месец юни на 1980 г. под бащиния и изискващ поглед на проф. Щерев успешно защитих първата в историята на университета дипломна работа. От цялото си сърце Ви желая здраве, прекрасни моменти със семейството, с приятелите, с музиката. Бъдете си все този добър човек /б.р човек беше написано с червено/, когото познавам“, гласеше писмото, написано на ръка от първия дипломант на ЮЗУ, утвърденият образователен специалист Елка Паргова, която е основател и бе директор на началното училище „Св. Климент Охридски“ в Кюстендил.
„Ето я дипломната работа“, показа подвързаната разработка, имаща не само научна, но и историческа стойност, проф. Костов, а възгласите „ Браво“ и овациите бяха показателни и за двата свята на именития педагог и фоклорен изпълнител.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Дърт мераклия!