Първата си изложба откри 32-годишният благоевградчанин Никола Митев, син на Веселинка Боянова, известен музикален педагог и дългогодишен ръководител на тамбурашката фолклорна група „Веселина“ към Центъра за личностно и творческо развитие на децата в Благоевград. Младият артист показа вдъхновяващи пана с женски портрети, рисувани върху персийски килими в известен хотел в разложкото с. Баня, и предизвика огромен интерес в творческите среди с провокативното си и нетрадиционно мислене и изразяване.
Идеята да рисува върху килим му хрумнала миналото лято, докато бил поставен пред задачата да измисли подарък за сватбата на близки приятели.
„Това са Нели от семейството на група „Веселина“ и д-р Станислав Бачев. Подаръкът трябваше да е сантиментален, да е различен и да има мисъл. Традиция е семейството на „Веселина“ да показва специално отношение към всеки свой член и исках да измисля подарък, различен и уникален“, разказа Никола Митев.
Идеята се родила, когато погледът му се спрял на три нови килимчета, които баба му била купила да дари в храма, но още се колебаела заради цвета им. „Реших да ги използвам вместо платно за основа и да направя два портрета – на нея и на него в носии, за да има връзка с фолклора. Като им ги подарихме, всички бяха възхитени“, доволен, че е създал радост, разказа авторът.
Рисуването не е единствената страст за Никола Митев, но се оказва най-силната, макар че най-късно започва да я развива целенасочено.
Първите му увлечения били по музиката и спорта. Още в 1-ви клас майка му го записала на пиано, защото носи музиката в себе си по наследство и от двата рода. Баща му – гъдулар, покойният му дядо по бащина линия – професионален акордеонист и певец с висше музикално образование, леля му е тамбуристка, вуйчо му – контрабасист в ансамбъл „Пирин“ и музикален педагог, а прадядото по майчина линия бил гайдар, и сам на зряла възраст се научил да свири и на тамбура.
Пианото обаче бързо му омръзнало заради класиката, която го карали да свири, и в 5 клас се отказал от нега. Майка му поставила ултиматум да си избере друг инструмент, за да развива дарбата си, и той хванал тамбурата като нея. „В група „Веселина“ винаги е имало великолепна атмосфера на приятелство и любов, пътувах с тях на всичките им изяви и реших и аз да стана част от нея“, обясни причината да стане ученик на майка си Никола. „Музиката не е моето призвание, обичам да го правя, но усещам, че мястото ми не е там“, откровен е в причината да търси себе си в други посоки Никола Митев.
Майка му се погрижила още в началния курс времето му да е плътно ангажирано, паралелно с музиката и училището ходел във „Вароша“ на рисуване, на плуване, на футбол, на гимнастика, дори за кратко на ориентиране, където след 2-седмични занятия изненадващо станал 2-ри на регионално първенство.
„Явно от малък обичам да пробвам, да експериментирам и да търся себе си. От гимнастиката и футбола бързо се отказах. Не беше моята игра, но там бяха приятелите. Плуването изоставих, за да си играя с приятелите на улицата, въпреки че треньорите бяха казали на майка ми, че имам потенциал за състезател. След години станах спасител и дори няколко лета съм работил на морето“, разказа Никола. Целенасочено с рисуване се захванал преди да завърши НХГ, и в 12-ти клас решил да кандидатства „Графичен дизайн с фотография“ в АМТИИ – Пловдив. „Към 200 човека се бореха за 17 места. Отидох на подготвителния курс с рисунките от задните страници на тетрадките ми в училище, за да си сверя часовника и да видя какво е нивото ми на фона на конкуренцията, болшинството от художествени гимназии и паралелки. Придобих самочувствие, като осъзнах, че се откроявам с някои от качествата си като мисъл и креативност. Другите бяха много добри художници, рисуваха много по-добре от мен, но дизайнът не е само рисуване, а да имаш различен поглед на нещата“, разказва за кандидатстуденстките си трепети 32-г. автор.
Отказал идеята да кандидатства в специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“, в която напливът не бил толкова голям, и не крие, че бил супер изненадан и щастлив, като видял, че е класиран на 14-о или 15-о място в списъка на приетите с думите: „Беше почти немислимо, но се случи“.
Докато следвал, се хванал на работа като барман в нощните клубове. Режимът му се обърнал, 6 дни в седмицата нощем работел, денем ходел на лекции. Опитал да се откъсне, като започне работа по специалността си и отишъл на конкурс в рекламна агенция.
„Бях в работната им среда, докато изпълня конкурсната задача. Тогава осъзнах, че атмосферата в офис с определено работно време и регламентирани почивки ме потиска. Не става въпрос за дисциплина, защото без нея успехът е немислим, а за свободата на творчеството“, разказа той. Одобрили го за мястото, но той отказал позицията и отново се върнал зад бара.
През 2013 г. след първата година в Пловдив заминал на студентска бригада в Щатите. Намерил си работа като спасител на най-големия плувен комплекс в гр. Федерик, област Вашингтон. Дни преди обратния полет за България съдбата му поднесла невероятен подарък – предложение за кариера и американско гражданство.
„Мениджърите на комплекса ми направиха официално предложение да остана, да запиша университет със стипендия и да се състезавам за отбора им по плуване. Стана след едно състезание, което си спретнахме полунашега с треньорите. В плувния комплекс, в който работех, се провеждаха тренировки и басейнът, с капацитет 1700 човека, всеки ден бе пълен. Треньорите бяха действащи плувци, щатски и университетски шампиони, и гледаха с пренебрежение на нас, спасителите, защото нормативите, които там трябва да се покрият за спасител, са много леки. Това пренебрежение ме дразнеше и една сутрин, не си бях доспал, ги провокирах да се пробваме. Вероятно за да ми натрият носа, насрочиха за следобеда състезание. Новината се разнесе и се превърна в събитието на деня. След обяда 4-5-има спасители се наредихме до толкова треньори с шампионски титли. Нито бях плувал състезателно, нито съм си засичал някога време. Скочихме на 100 м свободен стил, кой както може да плува. Когато докоснах стената, не разбрах какво се случва, само усетих, че настана страшна еуфория. Оказа се, че съм завършил втори на една ръка разстояние от първия, когото боготворяха. Близо 2000 души скандираха. На другия ден мениджърският екип ме чакаше с предложение, от което бях много очарован“, разказва за неочакваната слава Никола.
Било края на август, билетите му за връщане били за септември и той вече се бил настроил да се прибере у дома. Попитал дали офертата важи и за догодина и след утвърдителен отговор се прибрал спокоен, че не изпуска шанса си. В Пловдив нощният живот обаче така го погълнал, че се наложило да прекъсне следването, а това автоматично го лишило от възможността да вземе отново студентска виза за Америка.
Не съобразих, че няма да мога да замина отново на бригада и това си остана една нереализирана възможност.
Завършил семестриално АМТИИ, но така и не се дипломирал. Сменял работата в нощни клубове в различни градове – Пловдив, Стара Загора, Варна, а през 2018 г. заминал за Англия – в Лондон, Ипсуич, Уелс…
Пандемията обаче изиграва ролята на крайъгълен камък в живота му. „За много хора това бе период на спад, за мен се оказа ключов. Затвориха всичко и като останах вкъщи, от нямане какво да правя отидох и си купих боички за текстил и си нарисувах една тениска. При първото пране всичко се изпра и над 2 г. ми отне да намеря правилните материали, с които да работя въру тестил. Сега си поръчвам боите от Щатите и ги чакам с месеци, защото продуктите на същата марка за Европа са с различно качество“, разкава творецът.
Приятелите започнали да го търсят да ги татуира и да им рисува тениски, когато маските станаха задължителни, го залели с поръчки и признава, че е нарисувал стотици. Приятно изненадан останал преди няколко дни, като отишъл до личната си лекарка и я заварил, че още носи подарената й от него маска и боите не са трепнали въпреки ежедневното пране.
„Правех нещо, което ми харесва, вярно нямах печалба, но си избивах материалите“, признава авторът. Десетки дънкови якета направил за последните 3-4 г. за подарък и по заявка на приятели. През лятото на 2024 г. му предложили в съдружие да създаде бранд за дрехи и за месец и половина здрава работа успял да сътвори първата си дънкова колекция. Темата била „Котки“ и била представена на Summer Fashion Weekend 2024 в Св. Влас, където се събират най-добрите български дизайнери, световни брандове, бизнес и арт елитът на България. „Бях изключително притеснен, но всичко мина отлично и хората бяха възхитени. Участието не беше за пари, а за удоволствие. Експериментът погълна всичките ми спестявания, дори се наложи да взема заем, но съм доволен, даде ми опитност и възбудих интерес“, откровен е Никола Митев и допълва: „Сега съм щастлив от това, което правя. Явно то е призванието и не съжалявам за нищо, защото всичко е натрупана мъдрост“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
