Кодексът на труда може да бъде допълнен с три нови форми на работа, които в момента не са уредени като самостоятелни модели в българското трудово законодателство. Това са трудов договор с повече от един работодател за една длъжност и работа с еднакъв характер, работа на споделено работно място и работа през дигитална трудова платформа.
Промените са заложени в законодателната програма на Министерския съвет за втората половина на 2026 г. Проектът за изменения в Кодекса на труда е предвиден за обществено обсъждане през август и за внасяне в Министерския съвет през септември.
Най-голяма промяна спрямо познатия модел на трудово правоотношение носи идеята един служител да може да работи за повече от един работодател по една и съща длъжност.
И сега може да работите за две фирми, но режимът е друг
Възможността човек да има повече от един работодател не е нова. Кодексът на труда и сега позволява основен трудов договор и допълнителна работа при друг работодател.
При този режим обаче става дума за отделни трудови правоотношения. Допълнителната работа по правило се извършва извън установеното работно време по основния договор, а всеки работодател има самостоятелни задължения към служителя.
Новото предложение е различно. В законодателната програма изрично е записан „трудов договор с повече от един работодател за една длъжност и за работа с еднакъв характер“.
Така идеята не е човек просто да работи на едно място през деня, а след това на второ. Предвижда се специален модел, при който една и съща работа може да бъде организирана между няколко работодатели.
Как точно ще изглежда това на практика все още не е разписано в публикуван законопроект.
Как може да изглежда споделянето на служители
Подобен модел е разработван у нас и преди от Българската търговско-промишлена палата. При него няколко предприятия могат да споделят един служител, когато всяко от тях поотделно няма достатъчно работа за него на пълен работен ден.
Това би могло да е приложимо например за специалисти, които са необходими периодично или за ограничен брой часове, но могат да работят за няколко компании със сходни нужди.
В разработения модел работодателите предварително уреждат помежду си как ще разпределят труда на служителя и кой какви задължения ще поеме. Разглежда се и възможност да има водещ или основен работодател, който да изпълнява част от административните функции.
Това обаче не е действащо правило и не означава, че бъдещият закон непременно ще възприеме същата конструкция. Окончателният вариант ще стане ясен, когато Министерството на труда и социалната политика публикува проекта за промени в Кодекса на труда.
Кой ще плаща заплатата и осигуровките
Точно тук са и най-важните въпроси, които законът трябва да реши.
При няколко работодатели трябва ясно да бъде определено кой организира работното време, кой изплаща възнаграждението и внася осигуровките, как се разпределя отговорността за безопасните условия на труд и какво се случва, ако една от фирмите се оттегли от правоотношението.
Предстои да се види и дали служителят ще има един договор с няколко работодатели или отношенията ще бъдат оформени по друг начин.
Тези подробности не присъстват в законодателната програма и засега няма официално публикувани текстове, които да ги уреждат.
Какво означава споделено работно място
Втората нова форма е трудов договор за работа на споделено работно място.
Тук логиката е обратна. Не един човек се споделя между няколко работодатели, а една позиция се разделя между повече от един служител.
На практика това може да означава двама души да изпълняват една длъжност, като си поделят работното време и задачите.
И за този модел предстои да бъдат уточнени конкретните правила – как ще се разпределя работата, как ще се определя отговорността и какво ще се случва, ако единият служител напусне.
Ще има и правила за работа през дигитални платформи
Третият вариант е работата през дигитални платформи. Тази промяна е свързана и с европейските правила за платформената заетост. Те трябва да внесат повече яснота при определянето на трудовия статус на хората, които получават и изпълняват работа чрез платформи.
Един от основните въпроси е кога човек действително е самостоятелно зает и кога начинът, по който платформата организира и контролира работата му, вече има белезите на трудово правоотношение.
Европейските правила засягат и използването на алгоритми и автоматизирани системи при разпределянето, наблюдението и оценяването на труда. България трябва да ги въведе в националното си законодателство до 2 декември 2026 г.
Какво се променя за работещите сега
На този етап сегашните трудови договори не се променят. Новите форми са част от подготвяна законодателна промяна и ще могат да се прилагат едва след приемането на конкретни текстове в Кодекса на труда.
Затова и най-важното разграничение е между това, което вече е официално заложено, и детайлите, които тепърва ще се договарят.
Официално е планирано въвеждането на трудов договор с повече от един работодател, споделено работно място и работа през дигитална платформа. Как ще се разпределят заплатата, осигуровките, работното време и отговорностите между страните ще стане ясно с публикуването на законопроекта. Източник: Вести.бг
