Все повече българи са диагностицирани с диабет, други се мъчат с наднормено тегло и затлъстяване, а трети имат проблеми с щитовидната жлеза.
Подп. д-р Весела Михнева ръководи метаболитното отделение в клиниката на ВМА. Родена е в Благоевград. Завършва „Медицина“ в Медицинския университет в София и „Военно обучение“ в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. През 2018 г. завършва с отличие магистратура по „Здравен мениджмънт“.
От 2006 г. е военен лекар – последователно е началник медицински пункт на поделението в Самоков и танковата бригада в Горна баня.
След спечелена клинична ординатура във Военномедицинска академия започва специализация по ендокринология и болести на обмяната и придобива специалност през 2012 г. Притежава сертификат за владеене на английски език на най-високо ниво, съгласно стандарта на НАТО- STANAG 6001.
Член е на Балканския военномедицински комитет, където участва ежегодно с научни презентации на различни теми от ендокринологията и болестите на обмяната. Членува още в Европейската асоциация по изучаване на диабет (EASD) и Американската диабетна асоциация (ADA). Участвала е в множество научни форуми, свързани със захарен диабет, борба със затлъстяване и лечение на заболявания на щитовидната жлеза.
Итересите на подполк. д-р Михнева са в областта на заболяванията на щитовидната жлеза, затлъстяването и захарния диабет.
Пред БЛИЦ тя коментира най-наболелите проблеми, които измъчват все повече българи – диабет, наднормено тегло, затлъстяване, проблеми с щитовидната жлеза и болестта на Хашимото.
– В последно време доста се говори за пандемия от диабет и затлъстяване! На какво се дължи това?
– В последните години наистина се знае, че захарният диабет е социално значимо заболяване, и по-скоро генезата на тип 2 захарен диабет до голяма степен се провокира от наднорменото тегло, затлъстяването, обездвижването. На практика нашите деца още от подрастваща възраст започват да се хранят нездравословно и да намаляват двигателната си активност, което в по-късна възраст води до отключване на проблеми с наднорменото тегло и до тип 2 захарен диабет. Тип 2 захарен диабет се подмлади и вече не е т. нар. „възрастов диабет“, а той се среща и при деца над 10-годишна възраст. Най-важното е да се внимава с натрупването на килограми и да се взимат мерки в по-ранен етап. Разбира се, че стресът е нещо, което съпътства нашето ежедневие и което допълнително влошава и се явява рисков фактор.
Освен това профилактичните изследвания са възлови, защото хващането на кръвна захар на гладно около 5,9-6-6,1 до 6,2 вече прави впечатление и някак си алармира, включва червената лампичка, че има проблем и трябва да се проследи. И се прави натоварване с глюкоза, при което се търси инсулинова резистентност. Това са началните преддиабетни състояния, които изискват терапевтично повлияване, за да не се развие тип 2 захарен диабет по-агресивно.
Другият показател, който е важен, е гликираният хемоглобин. Той ни дава информация три месеца назад как са вървели стойностите на кръвните захари. И съответно неговата стойност има възлово значение при поставяне на диагнозата.
Напоследък много често наблюдаваме пациенти, които идват с „новооткрит“ захарен диабет, което означава, че в последните 3 до 6 месеца този човек е бил с кръвни захари над 15, но не е знаел, не е предполагал.
Големите симптоми на диабета идват едва след като диабетът много прогресивно авансира и когато понякога са налични усложненията като полиневропатия, намаляване на зрителната острота, както и бъбречни смущения.
– Може ли да се лекува с хомеопатия или с лечебно гладуване? Има доста нашумели хранителни добавки…
– Аз като лекар и професионалист не изключвам плацебо ефекта на хранителните добавки. Ние сме учили, че в 40% плацебо ефектът (тоест „ефекта на психиката“) има голямо значение за всяко едно заболяване и лечението му. Но когато нещата са с посока захарен диабет и вече авансирал диабет, трябва да се започне своевременно лечение.
Много често виждаме пациенти в съдова хирургия, нефрология, хемодиализа, които се „хвалят“, че по 10-20 години и повече не са били на лекар, а вече са с ампутация. Тоест не трябва да се допусне да се стигне до усложненията, защото диабетът, каквото вземе, той не връща. Така че не е похвално, че не се посещава лекар. Лекарят не е страшно нещо. Той е там, за да помогне и да подаде ръка.
Ако човек вече има вече симптоматика или има фамилна предразположеност и не може да се справи със състоянието, е задължително да се посети личният лекар или ендокринолог. При диабетици, които са диагностицирани с тип 2 диабет, ние задължително препоръчваме два пъти в годината посещение при лекар специалист. Ако се налага, ние също боравим с хранителните добавки и можем да назначим и препоръчаме, но ако състоянието позволява.
Ако е в по-ранен етап, хората, които имат инсулинова резистентност и преддиабетни състояния, могат с режим, диета, старание и мотивация да постигнат много добри резултати, за да не отключат захарен диабет тип 2. Там е мястото до голяма степен на хомеопатията или на хранителните добавки, но не препоръчваме пациенти с отключен захарен диабет да разчитат и да се осланят само на добавките.
Имала съм пациенти, при които имаме вече авансирала полиневропатия, както и бъбречни нарушения, зрителни нарушения, преживени инфаркт или инсулт вследствие на захарен диабет, които все още се лекуват с една хранителна добавка, защото считат, че това е полезно. Да, то е полезно, но до време. До етапа, в който не трябва да се чака да са настъпили тези усложнения, защото тогава и нашата помощ е по-малко ефективна. Заради това наистина хората трябва да си обръщат внимание и да посещават специалист на по-ранен етап.
Знаете, че в цяла Западна Европа и в цивилизования свят се препоръчват профилактики. В много от западноевропейските страни, ако хората не преминават профилактични прегледи, то те после не могат да използват и съответната реимбурсация от здравните каси.
Колкото и каквото да си говорим, в България много голяма част от хубавите антидиабетни медикаменти се покриват от Здравната каса и нашите пациенти разполагат с много добро и ефективно лечение, което обаче може да се изпише от съответния професионалист и специалист ендокринолог, който да избере най-доброто лечение.
Съветът ми е хората, пиейки билкови чайове и хрупайки хранителни добавки, да не отлагат етапа на адекватното лечение, защото когато се изпусне този период и дойдат усложненията, лечението е много по-затруднено.
– Това означава ли, че лечението на диабет у нас е съпоставимо с лечението в страните от Европейски съюз (ЕС)?
– Категорично! На много високо ниво е нашето лечение. Всички модерни медикаменти идват у нас своевременно. Отделно една голяма част от тях се реимбурсират от Здравната каса – нещо, за което не можем да кажем, че съседните балкански страни разполагат. Така че ние в момента използваме едни от най-модерните терапевтични подходи в света.
– Казват, че затлъстяването е болестта на мозъка! Вярно ли е и каква е причината?
– Основната причина за това е, че окото е гладно и алчно. Когато гледаме хубава и вкусна храна, ние искаме да посегнем към нея и да я изядем във възможно по-голямо количество. Това засища сетивата ни и съответно повишава нивата ни на серотонин, тоест хормона на щастието. На практика ние се чувстваме щастливи, когато се храним с висококалорична вкусна храна. Оттам обаче идва и големият сблъсък, че висококалоричната храна води до наднормено тегло и затлъстяване.
Отделно в нашето ежедневие ние по-скоро сме статични и нямаме много сериозна двигателна активност. Това води до натрупването на килограми, постепенно и бавно те се трупат и във времето стават повече, отколкото трябва да бъдат.
Имали сме пациенти, които, като дойдат на преглед, на въпроса „Колко тежиш?“, казват „Ами, около 85 килограма“. Но поглеждайки към пациента и качвайки го на кантара, се оказва, че е около 110 килограма. Тоест едни 20-ина килограма, които дори не правят впечатление.
Затлъстяването не е само естетичен проблем. Човек може да се намира за хубав и да е хубав и при по-високо наднормено тегло. Проблемът идва от заболяванията, които съпътстват затлъстяването.
Затлъстяването е полиморбидно състояние – тоест може да доведе до завишаване на артериалното налягане, до тип 2 захарен диабет, до повишаване на сърдечносъдовия риск. Дори към онкологични заболявания са по-предразположени хората с наднормено тегло и затлъстяване. Заради това мерки трябва да се взимат своевременно, преди да настъпят и метаболитните нарушения. Защото в периода на менопаузата при дамите се забавя метаболизмът и натрупването на тегло много по-често ги съпътства.
Отделно имаме пациенти, които казват, че след като са спрели цигарите, веднага са качили едни 10-15 килограма и оттогава само ги натрупват. Така че наистина трябва да се обръща внимание на затлъстяването като проблем. То така или иначе е болест и е проблем, за който все повече се говори.
В последните години все повече много и модерни медикаменти настъпват и навлизат, с които и нашите терапевтични възможности се разширяват и съответно постигаме и много добри резултати при лечението на наднорменото тегло и затлъстяването.
– В последно време все повече млади жени споменават, че навлизат в преждевременна менопауза. В същото време много двойки имат репродуктивни проблеми. Това обвързано ли е по някакъв начин с диабета, наднорменото тегло и затлъстяването?
– Да, категорично! По отношение на ранната менопауза по-скоро наблюдаваме изчерпан яйчников резерв при дами, които са около 34-35-36 години, което се води млада възраст. Те много по-късно решават да създадат семейства и поколения с оглед на това, че имат забързано ежедневие, работа, напредване в кариерата, които изискват цялостното внимание, и се отлага за по-късен етап осъществяването на репродукцията. Период, в който вече при някои дами вследствие на стреса, напрежението, а и някои придружаващи заболявания води до изчерпване на яйчниковия резерв.До голяма степен някои свързват това и с периода на Covid пандемията и боледуването.
При млади мъже срещаме промени със сперматогенезата с оглед употребата на психоактивни медикаменти, злоупотреба с тютюнопушене и алкохол. Употребата и злоупотребата с алкохол до голяма степен е застъпена в нашето общество. Хората ползват алкохола, за да борят стреса, най-общо казано.
За тях 200 грама концентрат на вечер (или три чаши вино) е ок, но това реално за черния дроб, метаболизма и килограмите не е ок. Както и за репродуктивните функции в следващ порядък.
Наистина забелязваме една тенденция за настъпване на по-ранно изчерпване на овариалната функция при дамите и за промени в спермограмата при младите мъже.
Дори един мъж да е станал баща на 25 години, то впоследствие на 40-годишна възраст може да има репродуктивни проблеми, за да стане отново баща. За целта обикновено ние винаги започваме с изследвания, които да обхващат при по-затлъстелите дами и господа инсулиновата резистентност и метаболитните нарушения.
Трябва да ви кажа, че имаме пациенти, които след многобройни опити инвитро, след като дойдат и започнем съответно конкретно лечение, насочено към метаболитните нарушения, постигаме чудесни успехи. Вече имаме не едно здраво родено бебе. Имаме една дама, която след 18-ия опит инвитро стана майка.
За лекаря няма по-голяма награда от това да види щастието и добруването в очите на пациента. По тази причина наистина обръщаме внимание на тези състояния, които са уж наглед малки камъчета, но те могат да обърнат колата. Заради това своевременно трябва да се лекуват инсулиновата резистентност, дислипидемията, чернодробната стеатоза, както и проблемите с щитовидната жлеза, които също са доста често срещани в последно време с оглед на стреса и на нездравословния начин и режим на живот.
– Проблемите с щитовидната жлеза засягат все по-вече хора. Други пък са диагностицирани с тиреоидит на Хашимото. Какво могат да направят те?
– Щитовидната жлеза като цяло и автоимунният тиреоидит на Хашимото, за които се говори толкова много в последно време и има защо, разбира се, са проблеми, на които трябва да се обръща внимание.
Най-често пациентките питат „Защо сега това Хашимото? Откъде дойде?“. Обичайно в много случаи тук има и фамилна наследственост. Майките и бабите, ако не са имали отклонения във функцията на жлезата, не са се следили толкова много. Освен това ехографската диагностика в профилактиката навлезе много и до голяма степен промените в паренхима на щитовидната жлеза ни дават основания да поставяме диагнозата още преди антителата да са се „раздвижили“. До голяма степен стресът, който има огромно отношение към отключването на много заболявания, има и основна роля при автоимунните заболявания.
Погрешно е да се смята, че само жените боледуват от проблеми с щитовидната жлеза. При мъжете също се срещат такива проблеми и при тях също трябва да се лекуват своевременно. Много често ние откриваме тези заболявания на профилактичен ехографски преглед.
Щитовидната жлеза е много важна, защото тя има отношение към целия метаболизъм и на практика е задължително да се лекува, когато има такъв проблем. Включваме все по-често селен, биотин и други такива хранителни добавки, които имат отношение към функцията на щитовидната жлеза.
Препоръчваме редукция на стреса и когато е необходимо, включваме левотироксин. Много млади дами бягат от тази терапия, но когато тя се налага наистина, трябва да се включи.
Имали сме случай, при който млада пациентка идва с TSH 10 (при норма 4). Тя сподели, че от една година не може да забременее. Оказа се, че когато вкараме в норма функцията на щитовидната жлеза, нещата се получават почти веднага.
Като цяло наистина трябва да се обръща внимание на щитовидната жлеза и трябва да се лекува. Много хора искат да прибягват само до хранителни добавки. Но има един момент, в който, когато се изчерпа функцията на жлезата, трябва да се дава терапия, защото в противен случай хората започват да наддават тегло, да се чувстват отпаднали, започва косопад, суха кожа, чупливи нокти, сърдечни нарушения…
Наистина съветваме хората да проследяват веднъж годишно функцията на щитовидната жлеза, особено ако имат фамилна обремененост и оплаквания. Освен това да се следва съвета на лекарите при терапевтично решение.
