Топ теми

Ексвътрешният министър проф. Веселин Вучков претърпя операция на ръката след мистериозно ухапване

Лекарите от „Пулс“ предполагат, че е змия, а в Благоевград се оплакват от нашествие на скакалци и комари

Бившият вътрешен министър, настоящ преподавател в ЮЗУ, проф. Веселин Вучков претърпя спешна хирургическа интервенция след мистериозно ухапване по ръката. Той усетил внезапна болка като от ужилване в събота, докато бил на гробищата в родното си село Стоб, но след това се прибрал в къщата си. През нощта болката станала непоносима, ръката му отекла и се наложило да отиде до спешния център в град Рила. Там дежурната лекарка му направила инжекция урбазон и направила превръзка, а няколко часа по-късно професорът се отзовал в благоевградската болница „Пулс“.

„Пръстът на ръката ми вече бе започнал да посинява и некрозира и се наложи да претърпя малка операция. Сложиха ме на системи и ми вляха антибиотици. Лекарите предполагат, че ухапването не е от оса, а от змия или паяк. Досега не съм имал сериозни здравословни проблеми, не знаех какво е болница, и ето че ми се наложи“, разказа вчера пред репортер на „Струма“ проф. Вучков за инцидента. Следващите няколко дни той ще продължи терапията и ще бъде под лекарско наблюдение.

Припомняме, че през последните 2 седмици рязко се увеличиха случаите на потърсилите помощ в СПО на МБАЛ – Благоевград с алергични реакции след ухапвания от оси и комари. На фона на горещините се появи и неочаквано нашествие от скакалци, което сериозно притесни жителите на Благоевград. Кметът Методи Байкушев излезе с публикация в социалната мрежа и обясни, че скакалците не са опасни за здравето на хората и домашните любимци, а проблемът е основно за растителността.

„Няма причина да се страхувате за здравето си. Мароканският скакалец не хапе, не жили и не пренася болести. Не е опасен и за кучета и котки. Проблемът е за зеленината, не за хората“, посочи Байкушев. По думите му скакалците, които в момента се виждат в Благоевград, не са се появили вследствие на излюпване в града, а са дошли от вече съществуващи огнища в южната част на областта. Сред посочените райони са Плоски, Джигурово, Ладарево, Генерал Тодоров и Марикостиново. Кметът уточнява, че възрастните насекоми могат да прелитат до 50 километра дневно, което позволява бързото им разпространение. Кметът поясни, че най-ефективният момент за борба с вредителя е през пролетта, когато скакалците са още ларви и се намират в ограничени райони.

„Тогава пръскането работи. Каламитетът за област Благоевград беше обявен на 22 май, а срокът за държавните третирания изтече на 30 юни. Това, което лети сега по терасите ви, е това, което е останало след онзи прозорец“, написа Байкушев.

Той уточни, че не би обещал пръскане на целия град, защото според него подобна мярка няма да реши проблема трайно.

„Срещу летящи възрастни насекоми, които идват отвън, ефектът е за два-три дни, а препаратът остава по детските площадки и балконите ни“, заяви Байкушев.

От общината посочват, че се поддържа връзка с Областната дирекция по безопасност на храните – Благоевград. Борбата с този вид вредител е в компетенциите на институцията и се извършва основно в местата, където се развиват популациите – пасища и земеделски територии.

Според кмета предприетите действия в районите на Петрич и Сандански са дали резултат и са предотвратили още по-сериозно разпространение към Благоевград.

За хората, които се сблъскват със скакалци в домовете си, препоръката е проста – поставяне на мрежи на прозорците.

„Ако скакалци влизат в жилището ви – мрежа на прозореца върши работа“, съветва Методи Байкушев.

Междувременно граждани продължават да споделят снимки и сигнали за насекомите в различни квартали на Благоевград. Това обаче са единични бройки, а не стада от по 100- 200 скакалци, за да се говори за каламитет, какъвто имаше в Санданско-Петричкия район. Това не са дори марокански скакалци, заявиха за „Струма“ специалисти и успокоиха, че вредителите ще изчезнат от само себе си.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Подобни новини

1 Коментар

  1. Само питам

    Вучката да не е бръкнал на някоя палава студентка в онова място, дето слънце не огрява?

    Отговори

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *