.Основен фактор за високото ниво на онлайн тормоза е дефицитът на комуникационни и социални умения.
.За 2022 г. на нашата Гореща линия получихме и обработихме 23 728 сигнала, от които 23 586 се отнасят до материали, съдържащи сексуална експлоатация на деца.
Емануил Георгиев е представител на Центъра за безопасен интернет. В качеството си на експерт неотдавна проведе обучение, организирано от РУО – Благоевград, на директорите на училища в областта. Разговаряме с него за засегнатите теми по време на срещата, основните опасности за децата в киберпространството, начините те да бъдат защитени
– Г-н Георгиев, в качеството си на експерт неотдавна се срещнахте с директорите на училищата от област Благоевград. Ще споделите ли основните акценти от обучението, което проведохте?
– Да, над 100 директори на училища от област Благоевград преминаха през обучение по онлайн безопасност и дигитално-медийни компетентности. Запознахме директорите с основните онлайн рискове за децата, с важни данни и статистика по темата, с която разполагаме, с рамката за дигитално-медийна грамотност и с цялостния модел за изграждане на ключови компетентности в училище, разработен от Центъра за безопасен интернет. Представихме методиката за противодействие на речта на омразата „Дигитално градинарство”, както и налични инструменти за превенция на онлайн рисковете и развиване на дигитално-медийните компетентности на децата, които сме разработили, включително образователни видеа, викторини в Kahoot, методически наръчници като Наръчник за критично мислене и толерантност , „Компетентностният подход на практика“ и др.
Проведохме и дискусии по темите на превенцията на онлайн рисковете и развиването на дигитално-медийната грамотност на учениците. Директорите се включиха активно, зададоха конкретни въпроси, споделиха и своя опит.
Бих искал да акцентирам, че за нас е приоритет да работим с директорите на училища и с учителите, за да ги запознаем с подходящи инструменти и методики, които могат да ползват, за да развиват дигитално-медийната грамотност на учениците си, и така да работим и за превенция на рисковете.
Важно е всички заинтересовани страни – учители, родители, институции, бизнес – да работим заедно в тази посока.
– Споменахте, че сте представили важни данни и статистика по темата. В този смисъл какви са наблюденията Ви, пада ли възрастта за създаване на Фейсбук профили и изобщо за „сърфиране в мрежата“?
– Възрастта устойчиво пада. Последните данни, които имаме, са от национално представително изследване от 2016 г., което показва, че най-голям дял от децата влизат за пръв път в интернет на 7-годишна възраст (24%), като най-ранната възраст, в която влизат в дигиталната среда, е 4 г. Можем да предположим, че понастоящем възрастта е паднала още повече, тъй като забелязваме тази тенденция (за сравнение – в 2010 г. най-големият дял от децата – 20%, са влизали в интернет за пръв път на 11 г.).
– Кой/ какви са основните заплахи за подрастващите във виртуалното пространство?
– На нашата Консултативна линия (на тел. 124 123 и в чат-модул на safenet.bg) най-често ни търсят във връзка с казуси на онлайн тормоз между връстници. Друг основен риск, който е статистически по-рядко срещан, но с най-тежки последици върху психиката на децата, е контактът с педофили. Има риск и от контакт и с други злонамерени възрастни, включително измамници. Нерядко се случва и „хакване“ или кражба на профили в социални мрежи или на други платформи. Често възникват и казуси, свързани с т. нар. „секстинг“ – размяна на сексуални съобщения и материали, които могат да „изтекат“ в мрежата, и с така нареченото „порно за отмъщение“. Друг основен риск представляват т. нар. „предизвикателства“, някои от които са опасни и могат да доведат дори до фатални последици (напр. т. нар. „опасни селфита“). Друг основен риск е свързан с разпространението на фалшиви новини и дезинформация, които понякога могат също да бъдат опасни (както например в случая с интернет „плашилата“ като нашумялата преди време фалшива новина за предполагаемата игра „Син кит“). В тази връзка голям риск е и вредното и неподходящо за деца съдържание в интернет като цяло, включително неподходящи снимки или видеоматериали, сайтове промотиращи зависимости или опасни диети, и т.н. Риск е излагането на широкоразпространената онлайн реч на омразата, както и потенциалната радикализация на младежите под влияние на интернет страници, поддържани от различни крайни групировки.
– От Центъра за безопасен интернет отчитате двойно повече сигнали за онлайн тормоз над деца. На какво според Вас се дължи този „бум“?
– Високото ниво на онлайн тормоза, а и на тормоза изобщо се дължи на редица фактори, но основен е дефицитът на комуникационни и социални умения у децата и младежите. Нерядко и децата, осъществяващи тормоз, сами са били потърпевши от тормоз преди това.
Специално за повишеното ниво на онлайн тормоза в статистиките повлия и Ковид ситуацията, в която голяма част от комуникацията между хората, включително децата и младежите, беше изнесена в дигиталната среда.
– Бихте ли предоставили по-детайлна информация за детската порнография и кражбата на профили?
– За 2022 г. на нашата Гореща линия получихме и обработихме 23 728 сигнала, от които 23 586 се отнасят до материали, съдържащи сексуална експлоатация на деца, т.е. т.нар. „детска порнография“. 12 908 от тези сигнали пренасочихме към отдел „Киберпрестъпност“, а 10 663 – към други горещи линии в Европа и света.
Голяма част от тези материали, за съжаление, са създадени от самите деца. Впоследствие те попадат на педофили, които ги разпространяват в дигиталната среда като детска порнография, а понякога успяват да влязат в контакт с децата и да използват тези материали за изнудване с цел да се сдобият с още сексуално експлицитни материали.
Това явление е свързано с ранната сексуализация и желанието на някои от децата да придобият популярност сред връстниците си, публикувайки провокативни материали, но също и с т. нар. „секстинг“. Секстингът представлява размяна на сексуално експлицитно съдържание (текстови съобщения, но и снимки и даже видеоклипове), най-често между интимни партньори, които са в романтична връзка. Първоначално възниква като форма на интимно общуване между възрастни, но скоро тийнейджъри започват да го правят, а понякога дори деца в предпубертетна възраст. Когато обаче връзката се разпадне, понякога единият партньор, който се чувства ощетен, си отмъщава, като разпространява в дигиталната среда сексуално експлицитните материали на бившия си партньор. (т.нар. „порно за отмъщение“). Тъй като го правят и непълнолетни, това също допринася за разпространението на детска порнография в интернет.
Що се отнася до кражбата на профили, тя се случва сравнително често. По време на обученията си даваме насоки на децата как да действат в такива случаи.
– Не мога да не Ви попитам и за игрите с насилие. Водят ли те до поведенчески дефицити и размиване на границата реално-виртуално?
– Съществуват различни мнения и редица изследвания по въпроса, но досега няма убедителни доказателства за това, че такива игри непременно водят до насилие в реалния живот. Може да се предположи даже, че те могат да способстват за канализиране на натрупаната агресия в безобидна посока.
Все пак съществуват известни рискове, свързани с онлайн игрите. Например има риск някои деца да им посветят прекалено много време. Нужно е да има баланс между онлайн и офлайн активностите на децата (спорт, игри на открито).
Друга опасност е свързана с това, че понякога в игрите, които изискват онлайн комуникация между играчите, също може да се превърнат в платформа за онлайн тормоз между връстници. В някои случаи също играещите деца могат да установят контакт със злонамерени възрастни, включително измамници и педофили.
– Редица световни организации, включително и американската педиатрична асоциация, определят екранната зависимост като заболяване, но за съжаление в България все още рядко се говори на тази тема. Как бихте коментирали това?
– Пристрастяването към интернет изглежда като очевидно и често срещано явление сред децата и тийнейджърите, тъй като те прекарват все повече време онлайн и ползват все повече устройства за тази цел. Щом се заговори за ползване на интернет от деца или тийнейджъри, хората се сещат главно за продължително играене на видеоигри и предпочитането на онлайн общуването пред реалното общуване. Изследванията обаче показват, че най-активните потребители на социални мрежи и програми за комуникация в интернет най-често са най-активни и в реалното общуване. За всички хора интернет стана удобен начин за свързване с приятели и познати, за намиране на различна информация и за още много разнообразни дейности – това важи и за децата и тийнейджърите. Освен това общоевропейското изследване „Децата на ЕС онлайн“ показа, че над 80% от учениците в европейските държави ползват интернет и за да си помогнат за училищните задължения, а не просто за да си губят времето. Все пак, в отделни случаи може да възникне проблем, когато онлайн дейностите напълно заместят реалното общуване и започнат да пречат на нормалния ход на живота на детето или тийнейджъра. Този проблем обаче не е причинен от самия интернет или компютъра, а най-често е начин за детето да се скрие в собствена среда и да се изолира от наистина сериозен емоционален или психологически проблем, който най-често се корени в реалната среда. Когато вината се хвърля върху интернет, има опасност да не забележим съществуването на друг, реален проблем, като така се затрудни и неговото откриване и решаване.
– Г-н Георгиев, как децата могат да бъдат научени /обучени/ да ползват интернет безопасно?
– Центърът за безопасен интернет работи от години за това да развива дигитално-медийната грамотност на децата, така че да могат да се предпазват от рисковете в онлайн средата, като същевременно се възползват от възможностите, които дават дигиталните технологии, за общуване, учене и творчество. Ние правим преки обучения на деца от различни възрастови групи по различни теми на онлайн безопасността. Най-популярната ни обучителна програма „Киберскаут“, предназначена за деца в 5-6 клас, включва двудневно обучение, което покрива всички основни онлайн рискове. В рамките на обучението подготвяме и децата как да съветват връстници при онлайн проблеми и как сами да разпространяват знание сред други деца по интересни начини. Програмата бе отличена като една от десетте най-добри програми за превенция в Европа от Европейската мрежа за превенция на престъпността. През годините сме обучили хиляди киберскаути в училища в десетки градове и села из цялата страна.
– Какви съвети бихте отправили към родителите? Добра идея ли е майки и бащи да инсталират приложения за родителски контрол на телефоните /устройствата/ на своите деца?
– Приложенията за родителски контрол са подходящи за по-малките деца. Така родителите ще могат да бъдат в течение какво се случва на детето в дигиталната среда. При тийнейджърите и по-големите деца обаче това не е подходящо средство, едно – защото те вече са достатъчно технически грамотни да „заобикалят“ подобен контрол, но най-вече защото в тази възраст прекаленият контрол вече не е здравословен за тях, тъй като тогава постепенно се учат на по-голяма самостоятелност.
Препоръчваме на родителите да намерят начин да разговарят с децата относно това, което те правят и търсят в интернет, и, доколкото е възможно, да създадат атмосфера на взаимно доверие. Добър подход е например да питат децата за разни неща, свързани с дигиталната среда, и даже понякога да търсят съвети от тях. Така, ако на детето се случи да се сблъска с онлайн проблем, вероятността да сподели с родителите си е по-голяма. Нашите данни показват, че децата най-често споделят с връстниците си, на което се основават и нашите обучителни програми, базирани на метода „връстници обучават връстници“. Все пак съветваме децата да споделят и с родителите си.
Съществува представа, че тъй като децата са digital natives („родени с дигиталните технологии“) и се „оправят в интернет като риба във вода“, като че ли родителите няма какво толкова да им помогнат, след като децата се справят едва ли не по-добре от самите тях. Това не е точно така. Да, децата отрано усвояват потребителски технически умения, но те нямат житейския опит, който имат родителите им, поради което понякога им е трудно да се справят сами с определени ситуации, като например онлайн тормоз или контакт със злонамерен непознат. В такива ситуации родителите биха могли много да им помогнат. Затова е важно да ги предразположим да говорят с нас и да споделят, ако имат проблеми.
– Как бихте искали да завършим този разговор?
– Предлагам да го завършим, както и го започнахме – че е важно и необходимо всички заинтересовани страни, включително директори на училища, учители, родители, институции, бизнес и медии, да работим заедно в посока на развиване на дигитално-медийната грамотност на децата и превенцията на онлайн рисковете за тях.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
