Скъпи или евтини са лекарствата, които се продават в България. Това е въпрос, който периодично се оказва на дневен ред, обикновено взривен от някоя политическа заигравка или снимка на касова бележка от аптека в друга европейска държава, или и двете. Категоричен отговор на него могат да дадат само компетентните институции, но за съжаление досега не са го направили. И все пак – без да е категоричен, отговор на въпроса колко евтини са българските лекарства може да се намери по някои косвени, но безспорни показатели, като паралелната търговия и резултатите от търговете на лечебните заведения. На практика те покриват двата основни лекарствени пазара у нас – аптечния и болничния. Еднакво невярно би било да кажем, че лекарствата в България са с по-високи цени в сравнение с другите държави от ЕС, както и обратното. Истината е, че примери в страната ни има и в двете посоки, а доказателства за това не липсват, пише clinica.bg.
ПАРАЛЕЛНАТА ТЪРГОВИЯ
България отдавна е известна като страната на паралелния износ, през последните години обаче паралелният внос започна да набира все повече сили. Двете явления са лакмус за това дали в една страна медикаментите са с по-ниски или по-високи цени, отколкото в съседните. Причината е в смисъла на този тип търговия – да намериш две държави с разлика в цените на лекарствата, да ги купиш на по-ниските цени в едната и да ги продадеш в другата на малко по-високи, така че не само да спечелиш, но и да допринесеш за по-доброя достъп до лекарства на съгражданите си, като все пак понижиш цената в сравнение с досегашната. Или поне така казват самите паралелни търговци, а дали го правят – ще стане ясно след малко. И ако преди 10 години у нас процъфтяваще паралелният износ, което беше недвусмислен белег, че има доста медикаменти на по-ниски цени от другите европейски страни, то сега паралелният внос му съперничи, поне като брой лекарства. Около 600 бяха медикаментите, които на година се изнасяха от страната ни във времето, когато нямаше дори забранителен списък, който да ограничава тази дейност. По това време в България се внасяха около 40 медикамента, и то само без рецепта. Сега броят им според официалния списък на ИАЛ е над 300 реда, като продукти от 150 активни съставки, като сред тях заедно с капките за очи или болкоуспокояващите, има много лекарства с рецепта за сериозни заболявания, като диабет, рак, депресия, инфекциозни болести, ССЗ и т.н.
Производителите на тези лекарства са около стотина компании, като сред тях са едни от най-известните в света – иновативни и генерични като „Астра Зенека”, „Новартис”, „Пфайзер”, МСД, „Рош”, „ГлаксоСмитКлайн”, „Сандоз”, „Кърка”, „Тева”, „Зентива”, „Актавис” и др. Държавите, от които внасяме лекарствата, са около 15, всички те са част от ЕС – Гърция, Чехия, Румъния, Полша, Хърватия, Литва, Франция, Германия, Италия, Испания, Австрия и др. Най-голям се оказва делът на лекарствата, които внасяме от Чехия, Полша, Румъния и Гърция. Всичко това е пряко доказателство, че у нас наистина има немалко лекарства, при това за масова употреба в аптеките, които са с по-високи цени от съседните държави. Както и обратното – в България съществуват и много лекарства, които са с по-ниски цени от такива в други държави. Затова има паралелен износ и внос.
ЯВЛЕНИЕТО „АУГМЕНТИН“
Интересен пример в ценовата реалност на аптечния пазар у нас се оказа един антибиотик, за който наскоро писа собственикът на голяма частна болница у нас – известният ортопед от Петрич д-р Христо Мазнейков. В профила си във Фейсбук той публикува сравнение между цената на идентична опаковка от антибиотика в България и в Гърция – в България цената беше 14.90 евро за 14 таблетки, а в съседката ни – 5 евро за 12 таблетки. Безспорно разликата е доста впечатляваща. Още по-интересното в случая обаче е, че същият антибиотик е регистриран като наличен и чрез паралелен внос, тоест би трябвало да се предлага у нас на по-ниска цена. Дори тази стойност да не е 5 евро, а да е 10, пак би било от полза за пациента. Само че у нас лекарствата от паралелен внос не водят до намаляване на цените, те автоматично приемат цените на тези на официалния производител, тоест в България ефект от тази търговия има само за дистрибутора, не и за потребителя.
Другият интересен факт е, че цената, посочена от д-р Мазнейков за България – 14.90 евро, е с 30 цента по-висока от пределната в ПЛС, която е 14.60 евро. Как е възможно – това е въпрос, на който тепърва ще търсим отговор.
В БОЛНИЦИТЕ
Аптеките в извънболничната помощ не са единственото място, където се води спор за това дали лекарствата в България са по-евтини, или по-скъпи, отколкото в други страни от ЕС. И отговорът отново няма да се откаже еднозначен, а доказателство за това са дори последните политически спорове и провокираните нормативни промени, които отново отразяват двете взаимно изключващи се тези. Само преди броени дни, водени от идеята, че в страната трябва да се осъществява прогенерична политика и да се спре допълнителният натиск над тези евтини лекарства с презумпцията, че цените им у нас са изпилени до краен предел, парламентът прие отпадане на механизма по Здравна каса за тях (ако има преразход на бюджета за тях през годината на фонда, производителите им няма да връщат разликата на касата). На практика това е официално признание на властите, че цените на лекарствата в България са ниски. В същото време парламентът отново ще обсъжда въвеждането на търгове за частните болници с идеята, че са налице огромни разлики в цените, породени от възможността да се сключват сделки между свързани лица, и не само. Друг подобен пример в посока на това, че цените на медикаментите в болниците у нас са по-високи от тези в други държави, бе скандалът около нерегистрираните лекарства, за които се оказа, че не се провеждат централизирани процедури от Министерство на здравеопазването и няма адекватен контрол при закупуването им от лечебните заведения.
ПРИЧИНИТЕ
По-важно от това колко лекарства у нас са по-скъпи, отколкото в други страни, са причините, които стоят зад това. Ако погледнем модела на ценообразуване в България и го сравним с този в останалите държави от ЕС, ще разберем, че той не е много по-различен, а напротив. В страната ни са възприети почти всички практики, които водят до определяне на оптимална цена на лекарствата. У нас се прави външно рефериране на цените на медикаментите с други европейски държави като Белгия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Франция. Взема се най-ниската намерена цена на производител. Съществени разлики няма и при по-нататъшната структура на ценообразуване в сравнение с останалите страни в ЕС. Когато лекарствата са с рецепта, към най-ниската цена на производител се добавят надценки на едро и дребно според стойността на медикамента. Ако заявената цена на производител е до 5,11 евро, размерът на надбавките за търговец на едро и за търговец на дребно са съответно 7 и 20 на сто, ако цената е в границите от 5,12 евро до 15,34 евро, надбавките са 6 и 18 на сто, ако е над 15,34 евро, надбавките за търговец на едро и дребно са 4 на сто, но не повече от 5,11 евро, и 16 на сто, но не повече от 12,78 евро. При определяне цената на генеричните медикаменти таванът й се съотнася с тази на оригиналите, като не може да надвишава 80%.
ВСЕ ПАК
У нас има и някои разлики в ценооразуването, които водят до оскъпяване на лекарствата у нас. Едната е ДДС-то, в България то е 20%, докато в 21 европейски държави то е под 12%. Друг аналогичен елемент е дългият срок за актуализация на цените на генеричните лекарства чрез външно рефериране – срокът е 24 месеца. Третата подобна вратичка са медикаментите, за които понякога не се намират външни референти. Причина за липсата на по-ниски цени е и правилото, което дава възможност лекарствата от паралелен внос да вземат цените на регистрираните от официалния производител и вносител.
Друга разлика, която засяга не ценообразуването, а предлагането на лекарствата, е генеричното заместване, което у нас не е въведено, за разлика от повечето европейски държави. Спорно е обаче доколко то ще намали цените, доколко ще пренасочи силата в определянето на една марка лекарство от медиците към фармацевтите.
И ОЩЕ
Дотук приключваме с причините, които към момента подлежат на регулация, сега идва ред на тези, които са извън законите и наредбите. Най-съществената сред тях се оказват отстъпките. Ако наредбата дава указания за пределните надценки, които могат да се слагат на едно лекарство, никой не говори за размера на отстъпките, които дават производителите към дистрибуторите и аптеките, а те могат да са много големи. Точно тази разлика седи в основата и на различните цени на онколекарствата, които плащаше и Здравната каса. Вместо да отиде при крайния платец – в случая касата, отстъпката остава разделена между участниците по веригата.
Аналогично е в аптеките – вместо отстъпката да отиде при пациента, който там е краен платец, тя се поделя между предходните участници в сделката. Аналогичен случай на оскъпяване, и то на най-скъпите лекарства – нерегистрираните за редки болести, е липсата на външно рефериране на цените им, и то въпреки че сметката /или точно за това/ се плаща отново от държавата. Без значение дали причините за оскъпяване на лекарствата у нас са нормативни или административни, те налагат няколко важни въпроса към здравните власти:
* Защо не се изсветли процесът с отстъпките на лекарствата;
* Защо конкуренцията се губи при наличието на толкова много аптеки, болници и дистрибутори;
* Защо все още не е направена промяна за това НЗОК да плаща най-ниската цена за онколекарства между постигнатата от болницата, рамковото споразумение на МЗ и средно претеглената;
* Защо не се допуска външно рефериране на цените на нерегистрираните лекарства, ако искаме да ги понижим;
* Защо лекарствата от паралелен внос автоматично приемат цената, регистрирана от производителя им, а не се дава възможност за по-ниска.
