Въпреки че командва цяла рота мъже, красавицата не използва заповеди в любовта
24-годишната Виктория Ковачка от благоевградското село Брежани е лейтенант от Силите за специални операции на българската армия и командва рота от два пъти по-възрастни от нея мъже. „Влязла е в боя“ като офицер, преминавайки през Военния университет във Велико Търново и превземайки първите места в състезания по специализирана подготовка, ориентиране и стрелба. Виктория е първият военен в семейството си, което често е „на тръни“ заради задачите, свързани с професията й, особено заради скоковете с парашут.
„В работата се отнасят с мен като с равна, въпреки произхода ми, но за съжаление не такова е отношението към всички роми. На първия ми учебен ден в училището в Симитли ни посрещнаха с ритници само защото сме циганчета“, спомни си Виктория и сподели, че „голяма част от българите още учат децата си да странят от деца с тъмен цвят на кожата“.
Лейтенант Ковачка е от сплотено многодетно семейство, в което са четири момичета и две момчета. Сблъсъкът с тъжната действителност и трудностите на етническа основа, пред които се изправят, сякаш правят постиженията им още по-големи. Голямата й сестра – Соня, е сред четиримата финалисти в „Гласът на България“ през 2022 г. Най-малкият й брат Христо, който е на 13 години мечтае да стане адвокат.
Виктория учи в родното си село Брежани. След като завършва втори клас, школото го затварят и тя продължава образованието си в училището в Симитли, което е най-близо. Родителите й забелязват, че тя от малка има талант да рисува и я записват в паралелка „Изобразително изкуство“ в НХГ-Благоевград. „Майка ми и баща ми винаги са били такива, ако забележат, че в нас има зрънце талант, не ни позволяват да се потъпка, искат да го развием“, сподели Виктория и допълни „Изобщо не исках да се местя в Благоевград, не исках нищо ново, но промените са хубаво нещо, просто го разбираш по-късно“.
„Когато бях в девети клас, по училищата минаваха военни, за да разкажат за професията. Още тогава усетих, че това нещо ми харесва и искам да го правя, може би самата униформа тогава предизвика голям респект у мен. Така реших да кандидатствам в Националния военен университет „Васил Левски“, като не съм сменяла после идеята си. А и винаги съм си била мъжкоданка, като малка си играех с отвертки и правех у нас едни дупки в стените“, разказа Виктория.
„Като разбраха за плановете ми, родителите ми бяха против, те искаха да се развивам с рисуването и да стана дизайнер или художник. И аз съм си го мислела, преди да отида във Военния университет ми е минавала идеята да замина за Дания и да рисувам анимационни герои, но някак си не ме влечеше толкова, колкото другото. А и ми беше ясно, че в България с рисуване не можеш да си вадиш хляба, тук никой не цени изкуството, всеки ще ти каже колко е хубаво и дотам… Исках да си подхвана доходоносна професия, с която ще се чувствам добре“, откровена бе красавицата от Брежани.
Баща й също споделя за трудното си детство. Те също са 6 деца, а самият той е израснал по домовете. „Въпреки че сме многодетно семейство, исках децата ми да имат по-добър живот. Да не се женят рано, като някои роми, да не тръгват по лош път, да не се събират с неподходящи хора, да не крадат и пр. От тази гледна точка съм се амбицирал да ги възпитам колкото мога по-добре“, разказа той.
След като завършва 12 клас, Виктория веднага кандидатства във Военния университет, но я късат на медицинския. „На ЕКГ-то ми казаха, че сърцето ми прескача с три чертички, каквото и да значи това, не ми обясниха нищо друго. В крайна сметка на медицинското, което ми издадоха, пишеше „Негоден“ и се почувствах като храна в магазина, която вече не може да бъде използвана“, сподели Виктория в предаването „Ничия земя“ по Нова и допълни „Аз естествено не се отказах, може да се спуках от рев, но си казах, че докато не ме приемат, няма да спра. Преместих се да живея сама в Благоевград, започнах работа. Още на следващата година пак кандидатствах и ме приеха. Този път нямаше никакви чертички на ЕКГ-то, а междувременно не бях правила никакви медицински прегледи“.
„В университета освен че пораснах и се научих на дисциплина, срещнах много нови приятели, с които и сега сме близки. Жените във военния университет са много борбени същества, жени са отвън, но са с мъжки сърца, знаят какво искат от живота и как да го постигнат“, сподели Виктория и допълни „Първата година неведнъж съм се питала какво търся тук, защото средата там е съвсем различна, не можеш да излезеш, когато си поискаш, да облечеш определени дрехи и да отидеш където искаш. Там е голяма дисциплина, за всичко си има време и място. Имаше курсанти, които се отказаха, даже едно от момичетата, с което бяхме в стая и което въобще не се чувстваше добре в тази среда и дори отслабна, реши, че няма смисъл да се мъчи там 5 години“.
„Психическото натоварване във Военния университет оказва голямо влияние на всеки, голяма е динамиката, случват се страшно много неща. Иначе физическите занимания бих казала, че са забавни. В началото ти е малко трудно, но като свикнеш дали с автомата, дали да тичаш или да носиш нещо, вече ти става навик, някакъв механизъм все едно се задейства и като чуеш, че трябва да направиш нещо, ти просто го правиш. Един ден беше страшна жега, а ние имахме 10 часа стрелба, топяхме се направо в униформата. Прибрахме се изключително уморени и ни накараха да правим още нещо. В такива моменти, колкото и да ми е било тежко, ме вдигаше на първо място името ми, което значи победа, някак си то ми даваше тласък да продължа“, сподели Виктория за трудните моменти в университета и за силата на волята.
Лейтенант Ковачка участва в много военни състезания, като държавния шампионат включва стрелба с автомат, хвърляне на граната в цел, тичане 4 километра за жените, 8 километра за мъжете, доскоро имаше и плуване. „По тези състезания между военни ме запали колега от университета, много добър плувец от Пазарджик. Когато бяхме във втори курс, той ме нахъсваше, че съм точно за такова нещо, понеже много тренирах, дори по едно време бях направила мускули от тежести. Пробвах и ми хареса тръпката, получаваха се нещата и имам много медали от тези състезания“, разказа тя и допълни „Един ден имахме някакъв повод и когато се погледнах в огледалото с рокля, въобще не се харесах, оприличих се на травестит с мускулите, които бях направила. Реших да спра с тежестите и постепенно възвърнах предишните си форми на тялото. От тогава тренирам само със собствена тежест“.
„След като завърших, започнах работа като офицер в Пловдив. Първият ден беше направо ад, толкова много информация ми дойде за един ден, че в един момент стоя на стола в канцеларията и си мисля мале какво ме чака“, разказа лейтенант Ковачка. Въпреки скромния си ръст от 1,52 м, тя е командир на рота от доста по-възрастни от нея мъже. „Това са хора, които знаят как да си вършат работата, а в тази професия се налага да си много гъвкав и адаптивен, в един момент трябва да си много твърд с хората, а в друг – да си им приятел и да ги подкрепяш“, сподели тя.
Офицерката от Брежани е видяла и двете страни на монетата. „Познавам цигани, които живеят с много грешни ценности и водят много лош начин на живот. Но познавам и много интелигентни хора с обноски от ромския етнос, чиито домове блестят от чистота. Смея да кажа, че 90 процента от циганските деца в Брежани са образовани, държат се добре и родителите им ги учат на правилни неща. В същото време познавам и българи, които живеят много мърляво“, сподели тя и допълни „В България хората гледат преднамерено на ромите, затова ни се налага да се доказваме на места. Моя приятелка от университета ми е споделяла, че в началото, докато ме опознаят, и там са гледали предубедено на мен. В работата си обаче не усещам такова отношение“.
„Чувствам се много добре в Пловдив, харесвам града, работата си и хората, с които работя. Много е вълнуващо когато се събираме извън службата като цивилни, примерно на банкети. Даже се шегувахме с колегите, че като сме без униформите все едно сме други хора“, разказа лейтенант Ковачка.
Докато повечето военнослужещи са студени, сухи и много често прекалено дисциплинирани, Виктория сподели за себе си, че е като водата, в какъвто съд я сложиш, такава форма възприема.
Въпреки че командва цяла рота, тя твърди, че не използва заповеди в любовта. Приятелят й Кристиян я забелязва докато е в публиката на „Гласът на България“, заради участието на сестра й Соня. „Търсил ме е, понеже и той е от Благоевград, и в крайна сметка ми намери фейсбука. Пишеше ми, но аз почти не го отразявах. Докато бях в университета, през ден ми пращаше торта без захар, понеже не ям, и букети цветя. За 9-10 месеца получих повече от 17 много красиво подбрани букети от него. Всеки път му казвах недей, виждам че си добро момче, но няма да се получат нещата между нас, понеже сме се запознали в социална мрежа, а не очи в очи. Освен това той от години живееше в Англия. На 24 декември миналата година вкъщи се звъни, че имам пратка. И като излязох го видях пред джипа, не можех да повярвам. Изтупан, висок, хубав, още тогава ме грабна“, сподели с усмивка Виктория и допълни „Започнахме да излизаме, той се прибираше все по-често в България. Беше ми и кавалер на абсолвентския бал“. В крайна сметка след като 2 години не се отказва да я търси и да й праща подаръци, 32-годишният мъж печели с отношението си красивата лейтенантка и в момента двамата живеят заедно. В името на любовта Кристиян напуска работата си в Англия и се мести в Пловдив.
Военнослужещата от Брежани сподели какво й взима и какво й дава униформата. „Взима ти от това да можеш напълно свободно да вземеш определени решения за собствения си живот, но ти дава спокойствие първо за това, че можеш да живееш нормален живот в България, второ за това, че си полезен за себе си и за околните, и трето, че те научава да се адаптираш към всеки един човек, без значение от характера му“.
Виктория определя себе си като подреден хаос и сложна личност, много държи да я уважават. Обича морето и винаги, когато е покрай вода се чувства спокойна, може би защото е зодия Риби.
НАДЕЖДА ДАМЯНОВА
