* Искам отбора в Трета дивизия, където е бил и може да е * Още през 1944 г. немски войници са ритали топката по ливадите на Гара Пирин *
Траян Димитров е роден през 1987 година в Кресна. Увлечението по футболната топка на треньора на местния „Перун” започва като ученик в СУ „Св. Паисий Хилендарски”. Това обаче е само до завършване на шести клас, тъй като показва добри футболни умения и се записва в детско-юношеската школа по футбол в Благоевград, а учението си продължава във Второ основно училище „Димитър Благоев”. След него завършва Строителния техникум „Васил Левски”, направление „Строителство и архитектура”. Специализира и бизнес администрация в Колежа по туризъм.
Трудовата му биография започва от 2007 година. Това се случва в Министерството на икономиката в София, където работи като офис асистент. От 2011 година заминава на гурбет в Англия и работи в Станфорд в една от най-големите ягодови ферми на страната. В 2019 година се връща в Кресна и по покана на общината поема треньорските грижи за футболния „Перун”, с голямо желание да върне отбора в Югозападната „В” група, където е бил много години и може да е.
– Траяне, преди да преминем към футболния „Перун”, който водиш като треньор, да надникнем из твоите футболни одисеи. Как започна и докъде те доведе футболната топка?
– Както всички момчета по света – ритане на топка по дворове, на улицата. Като ученик в СУ „Св. Паисий Хилендарски” започнах по-официално да изучавам футболната азбука.
БЛАГОДАРЕН СЪМ НА УЧИТЕЛЯ ПО ФИЗКУЛТУРА ИВАН ЗЛАТКОВ, КОЙТО ВОДЕШЕ ФУТБОЛНА ШКОЛА И ОТКРИ У МЕНЕ И ФУТБОЛНИ ЗАЛОЖБИ.
Имаше отлични познания и в теория, и в практика. Не е само мое мнение, че от неговата школа поеха по футболните си пътища таланти като Венцислав Бенгюзов, Борислав Илиев, Янко Сандански, Иван Караджов, Кирил Десподов, а и други, които достигнаха и до елитни отбори, а и до участие в национален принос.
Футболните уроци на Иван Златков ме отведоха и в юношеския отбор на „Перун”, като тук попаднах пак на добър педагог-учител, а и като треньор Фроси Тренчев. Тук нещата тръгнаха и с игри, и в организирани мачове в първенства за деца и юноши, в които аз се ориентирах на поста вътрешен халф.
ПО МНЕНИЕ НА СПЕЦИАЛИСТИ СЕ ОЧЕРТАВАХ КАТО ФУТБОЛНА НАДЕЖДА И ХВАНАХ ПЪТ КЪМ БЛАГОЕВГРАД, КАТО НАПУСНАХ И УЧИЛИЩЕТО.
Образованието си продължих в Седмо основно училище „Кузман Шапкарев”, а футболното си развитие продължих в действащата и то с много успехи футболна школа в Благоевград. Влизането ми в нея обаче не стана лесно, че бе съпроводено с преодоляване на силна конкуренция. След полагане на необходимите изпити по удар на топка, тичане, подаване успях да покажа по нещо, с което впечатлих треньора Станке Михайлов и се видях в школата му.
Като футболен школник изкарах шест години. Включваха ме в отбори в детско-юношеските първенства, организирани от футболната федерация. С мачове съм в добри спомени с тимове от възрастта ми от София, а и из страната, имам и добри участия в разни турнири по различни поводи. До професионализъм обаче не можах да стигна.
– А докъде стигна?
– Върнах се в Кресна и заех мястото на вътрешен халф в местния „Перун”, но вече в мъжката му част. Отборът бе добре комплектуван и се подвизаваше в областната „А” футболна група. Наставникът на тима Благовест Ангелов не бе доволен от мястото и успя да ни понаучи и мобилизира, та се видяхме и се вписахме в борбата за участие в Трета футболна дивизия. На мен като участвал и в благоевградската футболна школа ми повериха към 2006 година да водя и детско-юношеския отбор на „Перун”.
– Кога пък пое треньорството на мъжкия „Перун”?
– Това се случи след дълга пауза в 2018 година.
ОТ 2011 ДО 2018 ГОДИНА БЯХ В АНГЛИЯ. ОТДАДОХ СЕ НА ГУРБЕТЧИЙСТВО. ПОСТЪПИХ КАТО БЕРАЧ И ОТГЛЕЖДАЧ НА ЯГОДИ В НАЙ-ГОЛЯМАТА АНГЛИЙСКА ЯГОДОВА ФЕРМА.
Но и там не бях съвсем без футбол, тъй като с колеги си подритвахме топка, така за удоволствие, но и в някакви си наши турнири по ливади и други места, а и на тренировъчни игрища, каквито в Англия са в изобилие.
– С какви впечатления си от Англия?
– На Острова хората си живеят живота – работят в уредена държава, има ред, държи се на чистотата. Бедни няма. Така по-тежките и наричани мръсни работи, включително и ягодарството, са ги отдали на гастарбайтери.
АНГЛИЧАНИТЕ СА ОТЗИВЧИВИ, КУЛТУРНИ, НО ЗА МЕН ЛИЧНО МИ СЕ ВИЖДАХА НЯКАК СИ СТУДЕНИ, НЯМАТ НАШЕНСКАТА ТОПЛОТА.
– Докосна ли се и до английския футбол?
– Английският футбол по-скоро трябва да бъде наричан световен, защото от него по-квалифициран няма. Аз още от дете си имах мечта да видя Англия, а и от гледане на английски мачове си и падах по тях. Имам си и кумир, и това е тимът на „Ливърпул”.
– При пребиваването ти в Англия ходеше ли на мачове?
– Почти не. Ходил съм на митичния „Анфийлд”. На живо
РЯДКО СЪМ ПОМИРИСВАЛ АНГЛИЙСКИ МАЧ, И ТО ПО ДВЕ ПРИЧИНИ: ЕДНАТА БЕ, ЧЕ БИЛЕТИТЕ ЗА МАЧ НАЙ-ЧЕСТО СА ОТ 80-100 ПАУНДА,
което за нас, гастарбайтерите, се вижда множко, а втората е, че нямаше и време за това, че най-често работихме из фермата по 10-12 часа, а често това бе и в почивните дни.
– Как се виждаш като ягодар?
– Аз най-често бях берач. По отношение на ягодарството англичаните са много по-напред от това, що е в България. Специално в нашата ферма отглеждането ставаше по два начина. Единият бе ниско на земята, като ягодите са изолирани с найлон, а втория бе отглеждане на около метър височина, които можеха де се берат и без навеждане.
АНГЛИЧАНИТЕ ЗНАЯТ КАК С ПО-ЕФЕКТИВЕН ТРУД ДА ПРОИЗВЕЖДАТ, А И КАК ДА ПЕЧЕЛЯТ.
А печалбите им идват и от това, че наемат чужденци работници, а и такива, които се занимават с ръководство и отчетност, та собствениците на фермата могат само да знаят, че я имат.
– Заплатата как беше?
– За гастарбайтерите е добре. Лично аз получавах по 80-100 паунда при усилен работен ден.
– Имаше ли и други нашенци, как си устройвахте бита?
– Споменах вече, че фермата бе от най-големите в Англия. Средно в нея работеха към 240 души, и то в интернационален състав – поляци, румънци, а и българи, като по мое време българите бяхме към 60. Живеехме във фургони по шест души. Електричество, вода, наем – лично се плащаше.
– Българската колония не е била малка, а общувахте ли си?
– Ами Аристотел е казал преди много години, че човекът е „зоон политикон”, което ще рече „обществено животно”. И аз ще кажа,
ЧЕ И НИЕ КАТО ИНДИВИДИ, МАКАР И ГАСТАРБАЙТЕРИ, БЯХМЕ И С ЛИЦА НА ОБЩЕСТВЕНИ ЖИВОТНИ.
Всеки си има свой кръг от много близки, а и не чак толкова близки приятели. В общност се чувствахме и интернационално с тези от другите държави. При свободно време си уреждахме пикници, разходки из природата, чествахме си именни и рождени дни, а и по други поводи. С приятели си ходихме на пазар, разглеждахме забележителностите на градовете.
– Думата спорт забравена ли бе в речника ти?
– Не, съществуваше. Българската колония си имаше различни спортни занимания, макар и не в официално изявление. Имахме и футболен отбор. Футболът си беше нещо и при нас като цар на игрите.
СТИГНАХМЕ И ДО ОРГАНИЗИРАНИ ПЪРВЕНСТВА МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ГАСТАРБАЙТЕРСКИ КОЛОНИИ.
Мачовете си водихме по правила, със съдии, помощници, класиране. За наша чест ставахме и първенци в ежегодните турнири.
– Траяне, ами да те върна в Кресна. Ще се задържиш ли?
– В Кресна се закотвих от 2018 година. Върнах се към голямата си мечта – футбола. Е, вече не с удряне на топката с нозе или с глава, а в учене и ръководене на други как да го правят. Приех и водя отбора на местния „Перун“, който така да се каже е и мой „Перун“. Сега сме в „А“ окръжна футболна група, на третата позиция сме в есенната класация, от първия отбор с изоставане от осем точки, които са и много, но и преодолими. Мисля, че
„ПЕРУН“ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ЛИКВИДИРА, ДА ГОНИ ПЪРВОТО МЯСТО И ДА СЕ ПРЕБОРИ В КВАЛИФИКАЦИИТЕ ЗА ВРЪЩАНЕ ТАМ, КЪДЕТО МНОГО ГОДИНИ Е БИЛ,
място, което му прилича и може да го защитава достойно.
– Как е комплектуван отборът?
– В състава са такива футболисти, за които футболът не е само игра, а и мечта, които са с амбиции да побеждават. Съставът е млад, но обещаващ. Нещата винаги са в процес и на промени, та до пролетния полусезон може да привлечем и някои други футболисти, с които футболният хоризонт в Кресна да се приповдигне. Основно гръбнакът на отбора е от Кресна и общината, но имаме и футболисти от Благоевград и Сандански. Всички момчета са с усет към топката и то не само да я ритат и отстраняват от себе си, а и да я привличат. Разполагаме и с добра база – добър терен, сградна база, техника за поддържане на тревното покритие. За никой от играчите ни футболът не е професия, а това означава, че всичко е въпрос на сърце и желание. Имаме и известни затруднения, но те са неотменими. Най-важното от тях е, че всички състезатели си имат и свои преки трудови задължения, а това пък води до организиране на пълноценен тренировъчен цикъл.
– Пролетно-летният сезон на първенството е близо. Как ще го посрещнете?
– Ами все пак ще направим възможното за тренировъчни сбирки, а и на приятелски срещи в Кресна и други селища.
ИМАХМЕ ВЕЧЕ ЕДИН ГОЛЯМ ФУТБОЛЕН ТУРНИР В ПАМЕТ НА ДЪЛГОГОДИШНИЯ ФУТБОЛЕН ДЕЕЦ НА „ПЕРУН” МАРИН ЗЛАТКОВ С ИМЕНИТИ ОТБОРИ ОТ ПИРИНСКО.
Може да помислим и за още един, който да е някъде към Великден.
– Футболната пейка на „Перун” задоволява ли те?
– Е, уважавам всички, които са на нея, мисля, че е попълнена с възможно най-доброто от футболната аматьорска колегия, но не крия, че ми се ще да имам и нещо още по-класно, но това не е възможно и по финансови причини.
– На кои футболисти ще разчиташ?
– На всички, които милеят за „Перун” и вече са в него, но дай Боже и за нещо още. Стражи на врата ми са Васил Христов, Георги Бачев и Васил Мелезимов, в защита разчитам на Иван Димитров, Димитър Радков, Велизар Лечев, Николай Митов, Кузма Драчев и на този, който най-често е с капитанската лента – Даниел Марков. На предни позиции с устрем към вратата на противника пък са Мартин Подгорски, Кристиян Георгиев, Иван Атанасов, Светослав Вангелов, Божидар Бакалов, Стефан Спасов, Ангел Костадинов, Асен Христов, Живко Косовски, Атанас Тодоров, Стефан Светецов. Разчитам на момчетата, защото са с добро и футболно, а и гражданско възпитание.
– Твоите лични амбиции какви са?
– И на мен, а и на отбора са едни:
„ПЕРУН” В ТРЕТА ДИВИЗИЯ, ДОБРИ ИГРИ И ЗА ТИМА, А И ЗА РАДОСТ НА ПУБЛИКАТА.
Вървим все пак напред и тук ми се ще да изкажа благодарностите си към общинския кмет Николай Георгиев, който често в подкрепата си е нещо за нас като в един лаф – „старшина на ротата”. Ще споделя и още една амбиция, която е твърде лична: „Перун” с лиценз за Трета дивизия, а аз с лиценз на професионален треньор. Вече съм с постъпки в това отношение. Нещата са свързани и с парични разходи, но се готвя старателно за представяне пред изпитните комисии.
– Траяне, как виждаш футбола в Кресна?
– Сегашния го виждам малко по-назад в развитие от минали периоди, но се надявам тези му периоди да възкръснат.
„ПЕРУН” ВИНАГИ Е БИЛ, КАКТО И „ПИРИН” /БЛАГОЕВГРАД/ – ШКОЛА ЗА ТАЛАНТИ.
Да припомня, че от „Перун” са някогашният вратар на „Левски” и на националния отбор Георги Тиханов, а в по-ново време вратар на ЦСКА и на други отбори и също на националния тим Иван Караджов. От тук са се пръкнали именити футболисти с място в елитни отбори, а и в национално измерение като Венцислав Бенгюзов, Янко Сандански, Кирил Десподов и други.
– А знаеш ли кога футболът в Кресна се е появил?
– Чувал съм от възрастни хора, а съм чел и една брошура за кресненския футбол, та знам по нещо. Сегашната 2024 година е нещо като юбилейна. Приема се, че 1944 година в Гара Пирин, така се е наричал тогава град Кресна като село, се установили немски войници през Втората световна война. Те често излизали на ливадите в южната част на селото и ритали топка. Често се разделяли на отбори, като понякога вкарвали и местни младежи, които гледали това ритане на топка като на чудо.
После, някъде към петдесетте години, започнали и първенства по футбол, организирани от дружества за физкултура и спорт, като за Кресна това става чрез създадено околийско дружество в Сандански. 1951 година се учредява кооперативно стопанство и тук вече действа в разни околийски или окръжни първенства отбор под име „Урожай“, а от 1959 година под име „Ленин“, тъй като кооперативът вече е с това си име.
НАЙ-СЪЩЕСТВЕНО ОТ МИНАЛИТЕ ЛЕТОПИСИ НА ФУТБОЛА В КРЕСНА Е, ЧЕ ПРЕЗ 50-ТЕ ГОДИНИ ТУК ИМА И ДВА ВОЕННИ ОТБОРА,
които се подвизават в тогавашната „А“ окръжна група. Единият се казва ДНА (Дом на народната армия), а другият е „Спартак“ и е на граничните войски. Мачовете се играят на терен на сегашния „Катранджиев площад“, а впоследствие на игрище при базата на граничното поделение. Военните отбори са ликвидирани в началото на 60-те години и Кресна е вече само с два отбора – един в окръжното първенство, а вторият в група на общината.
– А знаеш ли как се стига до името на отбора „Перун“?
– И тук има нещо любопитно. В началото на 70-те години се решава да се изгради стадион до хълма Главище, като се използват едни ливади в подножието му. Това и се случва. Мястото се разширява, строи се и база. Идва ред и как да се нарича отборът. На окръжната организация на БФФ в Благоевград се предлага името „Пирин“, като по това време селището все още е с име Гара Пирин, а не Кресна. С него просъществува година-две.
ОТ БФФ ПРЕДЛАГАТ ДА СЕ СМЕНИ ИМЕТО, ЧЕ „ПИРИН“ КАТО ИМЕ СЕ Е НАСЪБРАЛО МНОГО ИЗ ПИРИНСКО:
„Пирин“ /Благоевград/, „Пирин“ /Разлог/, „Пирин“ /Гоце Делчев/… Как обаче точно е станало – не знам.
– Аз обаче, Траяне, знам. Между другото и аз някога подритвах топка, когато отборът беше „Ленин“. Когато стана „Пирин“, бях пък нещо в ръководството му. Казаха от Благоевград, че трябва да не е „Пирин“. И как да е? Нещата се решиха така наведнъж. Аз съм малко по митологиите и съм с уважение към общославянския бог Перун, чийто трон е на връх Вихрен. Предложих го като най-близко до Пирин и идва само със смяната на две гласни букви. И така отборът стана „Перун“ и е вече почти половин век.
Траяне, „Перун“ има ли си някакви емблеми?
– Да. Даже и едно стихотворение:
ПЕРУН
Под слънцето на Пирин тук край Струма
Перун, Перун – омайва страстно мисълта!
За теби, о, Перун, е тоз букет от думи,
защото ти си одата на радостта!
Перун, о, ти си святата магия,
сърцата що превзема като властен бог!
Перун, чрез тебе всеки може да открие
на земния си път и смисъла висок.
Перун, победи сочи твоята пътека,
громиш противниците като в гора Горун!
И нека да ехти от века и до века
във Кресна гръмовержното Перун, Перун!
БОРИС САНДАНСКИ
