Село Слатино векове наред е в Самоковската епархия, която през периода 1766-1870 г. е в състава на Цариградската патриаршия. Населението на село Слатино от времето на покръстването и на Свети Иван Рилски е от източноправославни християни. През Слатино преминава и един от най-старите и живописни пътища за Рилската света обител, по който е вървял и Рилският Чудотворец.
Параклисът „Св.св. Петър и Павел“ се намира на мястото на старото селище Слатино, което е на около 3 км от сегашното селище. Той е построен върху руините на стара голяма черква, изградена в ранните години на християнството, най-вероятно от Борис Кръстител или от неговата дъщеря. Чрез старата черква Слатино се превръща в център на духовния и културен живот на селищата около себе си. Заради златоносната си река Златино черквата е блестяла с чисто злато и няколкократно е била ограбвана и разрушавана от варвари. Но жителите на Слатино са я вдигали отново и отново. Този подвиг от векове до днес не се забравя от потомците на тези слатинци и от векове всяка година по традиция шествие от миряни от село Слатино, водено от свещеника на селото, се отправя на Петровден към параклиса „Св.св. Петър и Павел“ да прави курбан за Петровден. Стари хора от селото разказват, че в миналото, когато селото е било многолюдно, свещеникът и началото на шествието били при параклиса, а краят му в селото. Когато на Петровден било сухо и горещо, хората от шествието отправяли по пътя молитви за дъжд и когато стигнели параклиса, от небето се изсипвал дъжд като из ведро и хората започвали да се кръстят и да благодарят на Бога и светите чудотворци апостоли Петър и Павел.
Жертвените животни за курбана били давани на Бога до двата оброчни камъка, останали от древно тракийско светилище като пазители на хората от Слатино. На това място се предполага, че е бил олтарът на старата голяма черква, както всички черкви, градени по времето на Борис Кръстител. Смята се, че и Свети Иван Рилски, и български царе са коленичели в молитва пред олтара с оброчните камъни, превърнали се в християнския символ на двамата първоапостоли Св. св. Петър и Павел.
Въпреки 30-градусовата жега колони с автомобили се изкачиха до параклиса. Готвачът Райчо Райчев с помощници приготви седем казана с вкусен курбан, шест с овче месо и един с постен боб. Тържесвената света литургия отслужи слатинският свещеник отец Дамян.
На Петровден по пътя към старото селище за курбана сред шествие от леки автомобили за параклиса се отправи с малкото си тракторче и осемдесет и петгодишният бай Вергил Благодумов Той бавно се клатушкаше с тракторчето по стария римски път, по който са минали детството и младостта му. Младоликият за годините си Благодумов сподели, че всеки път, когато на Петровден се връща като всички слатинци в старото селище, сякаш душата му се подмладява с години от спомените за младостта.
Младата кметица на село Слатино Екатерина Андонова посрещна скъпите гости, дошли на курбана, и на всички заедно с майстора Райчо сипа от вкусния курбан.
Заради работния седмичен ден, в който се падна тази година Петровден, много от миряните дойдоха от работа с автомобилите си да почетат празника и бързо се спуснаха отново към селото с курбана за здраве.
Но имаше и такива като Сашо Александров, съпругата му Мария и Манол Цимев, които спазиха многогодишната традиция да седнат на трапеза под вековния клен в двора на параклиса. А семействата на Юлия и Валери Джоргови и Кристина и Исталиян Замфирови се разположиха до зиданата пещ за баници и погачи над параклиса, което им е любимо място. За цветята и празничния вид на параклиса се погрижиха Стойчо Андонов, Ангел Йорданов и Мария Воденичарска. Вкусни питки омесиха Мария Александрова, Юлия Джоргова и други жени от селото. Община Бобошево осигури водоноска за курбана. Икона за храма на празника дари Юли Бараков от болница „Св. Иван Рилски” в Дупница.
ДЕНИ МИЛЕВА
Прекрасно е отразен празника и обичаите на село Слатино. Хубаво е, че има повече статии за това китно селце.