Държавата няма да плаща за малките общински болници, за да ги поддържа, но ще работи за това да задоволи здравните нужди на местното население там. Това обяви в Кюстендил заместник здравният министър доц. д-р Георги Йорданов. Той бе в областния град по покана на депутата от БСП Бойко Клечков. Коментарът на заместник здравния министър бе на въпрос, свързан със съдбата на болницата в Бобов дол.
„Не съм запознат с казуса в конкретика, но мога да кажа по принцип как стоят нещата. Тези малки болници не могат да се издържат като търговски дружества. Затова ние какво сме направили – увеличили сме сумата, която ще дадем в подкрепа на малките общински болници през тази година, до 45-50 млн. лв. Ще ги укрепим като база, но не можем да намерим кадри. Възнаграждението в тези здравни заведения е в пъти по-малко от това, което тези специалисти ще получават в големите болници. Затова имаме идея за една нормативна уредба, която да обезпечава като основно възнаграждение медицинските специалисти и която да залегне в новия колективен трудов договор в областта на здравеопазването, който дискутираме сега със синдикалните организации”, каза още доц.д-р Йорданов.
Иначе голяма част от болниците в страната са на печалба, което не се е случвало от десетилетие, посочи заместник-министърът. Според него това се случва заради факта, че здравните заведения, чиито планови операции и прием в условията на пандемия бяха ограничени, получават финансиране в размер на 85 процента от заработеното в предната година, независимо от обема на техните дейности. Той посочи, че тези факти говорят за това, че болниците имат средства, с които да поемат увеличените разходи за ток.
Заместник здравният министър заяви, че правителството се занимава сериозно с въпроса за облекчаване на финансовата тежест, която имат болничните заведения във връзка с увеличените сметки за ток. Оказва се обаче, че болниците, които са търговски дружества, не могат да получат директна помощ, защото тя се води нерегламентирана.
„Затова в новия бюджет ние сме увеличили сумите в НЗОК с 600 милиона и 500 хиляди лева. Част от тези пари ще отидат за компенсиране на разходите за ток и газ. Освен това сме предвидили и увеличение в заплащането на труда на медицинските специалисти извън финансовите стимули за тези, които работят на първа линия в условията на пандемична обстановка. Така например всеки лекар получава извън заплатата си 600 лева, които сме осигурили, и 360 лева за медицинските сестри и 120 лева за санитарките. Тези пари са отделни от 1000-та лева за тези, които работят на първа линия. Това е помощ за здравните заведения“, каза още заместник-министърът.
Според него проблемът с недостигащия брой лекари се оказа, че е на база увеличаващия се брой здравни заведения в страната. „Броят лекари, регистрирани от БЛС, е между 31-32 хиляди. Т.е. отговорно можем да кажем, че ние никога не сме имали толкова много лекари. Проблемът е, че здравните заведения трябва да покрият стандарта и тогава лекарите не стигат. Истинският проблем обаче е недостатъчният брой на медицински сестри. За съжаление нашите сестри бяха привлечени да работят в Западна Европа през последните години заради по-високото заплащане, тук останаха само в пенсионна възраст – посочи още заместник-министър Йорданов. – Проблемът с медицинските сестри обаче не е само в България, а в цяла Европа“, каза той
„Обмисляме най-различни мерки, включително и това болниците да дават стипендии на кандидатите за медицински сестри и общежития. В болницата в Добрич се опитваме да работим по проект с медицински сестри от Казахстан. Целта ни е да урегулираме възможността те да работят в страната, която е член на ЕС“, каза доц. д-р Йорданов.
Той посочи, че границите на страната за медицински специалисти са отворени, а в момента се правят опити за мотивиране на етноси, които говорят български – от Украйна, Беларус, Молдова.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
