Зам. ректорът на ЮЗУ доц.д-р Илия Недин: Църквата да се обърне към реалните проблеми на хората, вместо да се занимава с нестинарите

От богословска гледна точка църквата явно си има своите аргументи по темата за нестинарството и ако аз съм критичен, това не означава, че не уважавам нашата света православна църква, защото тя е свързана с най-голяма степен с българската държавност. Има обаче едни неща, които в условията на светско общество, няма как да бъдат налагани със забрани. Това заяви пред БНР доц.д-р Илия Недин, зам. ректор по образователни дейности – магистърски програми и продължаващо обучение на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, етнолог и преподавател по българска фолклористика.

„Може би нашата света църква трябва и леко да си актуализира терминологията. Първо, единният български народ не е само православен. Част от него са и българските католици и протестанти, българските мюсюлмани. Част от този целокупен народ са и българските атеисти, дъновисти, а напоследък има и нови религиозни движения. Това са все българи.

Второ, езичник и езичество са средновековни термини. Нестинарският ритуал бил езически – да, произходът му е такъв, но великденското яйце също има езически корени… Със забрани нещата не се решават, ако тръгнем да забраняваме следват коледарите, кукерите, русалиите…, допълни доц. д-р Недин.

Той припомни тезата на руския учен, познавач на Средновековието – Арон Гуревич, че в Средновековна Европа „ловът на вещици“, организиран от католическата църква, е вид битка на официалната клирикална култура срещу фолклорната народна култура.

„Такива неща в 21 век няма как да станат. Що се отнася до нестинарството – то не е канонично, но в нашата фолклорна култура има един богат фолклорно-християнски пласт. Учените го наричат фолклорно християнство, то не е канонично, но през вековете е поддържало християнската идентичност на хората. В миналото чрез тази култура те са се осмисляли като християни. Нашите нестинари в традицията също са се смятали за християни, въпреки че нестинарството не е по каноните на православната църква. Имаме в обществото други неща, които са по-важни и на които аз бих искал да видя нашата църква да обръща внимание – разделението, в което се намираме, имаме проблеми с домашното насилие, имаме много бедни хора… Аз искам да видя там активната роля на Българската православна църква, тя го може“, подчерта Илия Недин.

Кога се заражда нестинарството и как оцелява през вековете?

Никой не може да каже точно кога и как възниква нестинарството, но има определени хипотези. Най-популярната е свързана с древния култ към бог Дионисий. В нестинарството обаче нашият академик Михаил Арнаудов открива влияние от средноазиатския шаманизъм.

„Това не е първият случай, когато църквата отрича нестинарството. Дори гръцката църква е далеч по-активна в това отношение, но това не пречи на местните анастинари, както там се наричат нестинарите, да показват ритуала пред хиляди туристи. В крайна сметка живеем в 21 век“, заяви Недин.

„Вероятно полемиката по тази тема няма да свърши, църковните отци си имат своите аргументи, но така ще трябва да забраняваме жертвените агнета на Гергьовден и Великден, защото курбаните също не са канонични. Църквата би спечелила, ако се обърне към реалните проблеми на хората днес. Да бъде по-благотворителна, по-милостива, да приласкава бедните… Има с какво да помогне на хората, със забрани на фолклорни традиции няма да станат нещата“, допълни Илия Недин.



Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *