С31% от възрастните и 80% от тийнейджърите, които не покриват препоръчителните нива на физическа активност, изследователи представиха тревожен поглед към това какви могат да бъдат дългосрочните последици за нашето здраве и външен вид.
Запознайте се със Сам — „научно обоснована“ проекция на средностатистическия неактивен човек през 2050 г.,
създадена, за да покаже опасностите от заседналия начин на живот, пише Newsweek.
Сам страда от дигитално натоварване и зачервяване на очите от прекалено много време пред екрана, има блед тен, отпуснати лицеви мускули и признаци на преждевременно стареене, разширени вени и подуване на краката и стъпалата, както и „технологичен врат“ от честото гледане надолу и трайно лоша стойка.
Някога му се е струвало удобно да поръчва храната си по телефона и да провежда всички срещи от дома си, но
с годините на безкрайно превъртане на екрана и липса на движение последиците са го настигнали.
При възрастните физическата активност помага за предотвратяване и овладяване на здравословни проблеми като сърдечносъдови заболявания, рак и диабет, намалява симптомите на депресия и тревожност и подобрява мозъчната функция и общото благополучие, според Световната здравна организация.
При децата и юношите физическата активност укрепва костите, подпомага здравословния растеж и развитието на мускулите и подобрява моторното и когнитивното развитие.
За да създадат Сам като предупредителен пример за това, което може да се случи без тези ползи, екипът зад приложението за здравословен начин на живот WeWard е използвал собствени данни за средните дневни навици на ходене в 30 държави.
След това те са проучили основните ефекти на заседналия живот и прекомерното време пред екрана върху външния вид и здравето, и са ги визуализирали с помощта на изкуствен интелект.
Световната здравна организация си е поставила глобална цел за намаляване нивата на физическа неактивност сред възрастни и юноши с 10% до 2025 г. и с 15% до 2030 г., спрямо нивата от 2010 г.
Ако тези нива не бъдат понижени, се изчислява, че глобалната цена за обществените здравни системи между 2020 и 2030 г. може да достигне около 300 милиарда долара (приблизително 27 милиарда годишно).
Важно е да се отбележи, че балансираният начин на живот все още може да съчетава съвременните удобства с активността. Отговорността обаче е не само лична – правителствата и институциите трябва да направят активността по-достъпна и постижима.
„Много може да се направи от страна на политиките, за да се насърчи физическата активност в общностите“,
казва изпълнителният директор на WeWard, Ив Беншимол.
„Това може да включва изграждане на по-пешеходна инфраструктура, приоритизиране на паркове и зелени площи, стимули за програми и клубове за ходене, подкрепа за дигитални инструменти, които изграждат полезни навици вместо безцелно скролване, както и по-добро образование относно ползите от движението“, допълва той.
„Движението наистина е лекарство — и въпреки това за него се говори изключително малко“.Вести.бг
