В разгара на лятото социологът Кънчо Стойчев, визирайки подписания на 1 август Договор за добросъседство между България и Бившата Югорепублика Македония, отприщил поток дитирамби (възторжени похвали), авторитетно заключи: „Именно външната политика е големият успех на кабинета „Борисов 3″. Договорът с Македония е преди всичко пробив за самата Македония и дава шансове за нормализиране“.
Доколко е вярно това? Интеграцията на Западните Балкани София обяви за външнополитически приоритет на 6-месечното българско европредседателство. За това намекна Лиляна Павлова, министър, натоварен с техническата организация. Обясни защо председателството щяло да бъде „балканско“: „За нас това е приоритет на приоритетите, защото става дума за европейската перспектива на Западните Балкани. Не като голи обещания, а като пътна карта, за да знаят държавите кандидатки какво трябва да изпълнят, за да влязат в Европейския съюз (ЕС)“.
„Трябва да покажем на хората ползите от нашето председателство“, пък каза издателят Мартин Захариев, интелектуалец с дясно мислене, но бивш БСП депутат! Според него „на политическата сцена у нас липсват визионери, независими единици, които да следват глобалните събития и да мислят в дългосрочен план“. И съпостави: „Какво разбира обикновеният човек от Западните Балкани. Вижте, великата Естония си постави наистина забележителна цел: дигитална Европа, а ние дърдорим за Западните Балкани“. Прав е: дали управляващите са наясно какви процеси протичат там?
Проблемът на София е в „ножницата“ на претенциите, в нелепия разрив: голяма „лъжица“, но малка „уста“. За да определиш като приоритет на европредседателство интеграцията на Западните Балкани, не само трябва да „имаш очи“ да поучаваш западните съседи (Сърбия, Р Македония, Албания, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина), но и ресурси. Експертно-кадрови, най-вече морални. С какви очи ще учиш на демокрация и равенство пред закона твоите „изостанали съседи“, когато управляваш най-бедната, най-корумпирана страна на Евросъюза?!
Че горното е вярно, ни припомниха през септември. Когато въпреки обещанието на Жан-Клод Юнкер България до края на годината да влезе в Шенген, три страни реагираха отрицателно: Холандия, Австрия и скъпата на „сърце премиерско“ Германия. На 15 септември, след речта на Жан-Клод Юнкер пред Европарламента, премиерът на Холандия Марк Рюте иронизира:
„ЮНКЕР Е БОЛЕН, ЩОМ ИСКА БЪЛГАРИЯ В ШЕНГЕН.
Мисля, че когато някой има видения, трябва да се консултира с лекар. Относно България и Румъния, противопоставяме се. Има твърде много опасения за контрола на границите и корупцията“.
На пресконференция, свикана на 20 септември, след среща с полската си колежка Беата Шидло премиерът Борисов реагира: „България си е написала домашното и изпълнява абсолютно всички изисквания за Шенген. Холандия и Германия проявяват двоен критерий, като се противопоставят на приемането на България в Шенген“.
Обидата мрачно прикриваше тих бяс. Особено към „неблагодарен“ Берлин. Обяснимо. Явно не помагат любезните мечи прегръдки, с които премиерът „дарява“ г-жа Меркел при всяко посещение на Берлин и Брюксел. Виж, нещата с Холандия стоят по-зле. Марк Рюте още ноември 2011 г. в интервю за Българското национално радио заяви: „Вашата държава е пропита от корупция, съдебната ви система не работи, престъпниците се чувстват комфортно и безнаказано, живеят на свобода и дори парадират с престъпния си вкус“. По повод уверенията, че сме изпълнили техническите критерии, Рюте контрира: „Техническите критерии са без значение, дори и да ги преизпълните. Зад всяка техника стоят хора и когато тези хора са готови да престъпят закона в името на собственото си облагодетелстване, качеството на техниката се обезсмисля“.
Днес, 6 години след това знаково шамар-интервю, виждаме нещата още по-зле. „Великата българска стена“, както грандомански смешно нарече оградата на българо-турската граница фелдфебел-вицепремиер Валери Симеонов, мигранти с лекота прескачат. Унгарската стена е два пъти по-висока, с ток по нея и сензори, на момента показващи къде има пробив. При нас липсват сензори. Проблемът обаче е корупцията в Гранична полиция, „охраняваща“ нощем нелегалното преминаване на групи мигранти през страната. Обратно на твърденията, че няма мигрантска река, тя е „кротнала“, разроена на десетки, стотици поточета, логистично подсигурявани от дълбоко вкопани корумпирани звена в Гранична полиция.
Тогава? На фона на нарастваща обърканост и хаос в страната, на несекващи скандали и гафове, външнополитическата активност на кабинета впечатлява. За да притуши негативната вътрешнополитическа и битова картина, шумно стартира с будещия съмнение българо-македонски договор от 1 август.
Политологът Огнян Минчев „изплю камъчето“ за скритата цел на странно пришпорен договор: „Подписването на договора в един относително спешен порядък е свързано с необходимостта Македония максимално бързо да се придвижи и по двете писти на членството в НАТО и в Европейския съюз, защото и НАТО, и ЕС изискват от кандидатките за членство да разрешат проблемите, които имат със своите съседи, за да не ги внесат в техните структури“.
Анализът на договора разкри недопустими отстъпки на София в ущърб на националния интерес. Тихомълком бе реализирано национално отстъпление. Меко казано. Стана възможно заради предателското към паметта на хилядите поборници от ВМОРО-ВМРО съгласие на т.нар. обединени патриоти, функциониращи само на властово и материално-келепирско ниво. Непростимо
ПРЕДАТЕЛСТВО БЕ ПРИЗНАВАНЕТО НА „МАКЕДОНСКИЯ“ ЕЗИК,
създаден 1945-46 година чрез инфектиране „плътта“ на западнобългарските диалекти с няколко хиляди „српски“ думи, с променен правопис.
Политолог Минчев разкри скрития замисъл на договора: „Македонската политическа криза в последната година също въвлече в доста голяма степен интереси, свързани с руския фактор на Балканите, които имаха за цел да отклонят Македония категорично от пътя към нейното европейско и атлантическо асоцииране. С подписването на този договор на практика се прави стъпка към интегрирането на Македония в ЕС и НАТО, което слага точка на възможността Македония и вътрешните проблеми на Македония да бъдат използвани за игра на външни велики или не чак толкова велики сили. Това се отнася както до Москва, така и до Анкара“.
Официално знаем: на 20 юни при посещението на македонския премиер Зоран Заев в София е договорено да се подпише договорът, а външните министри Екатерина Захариева и Никола Димитров доуточниха окончателния текст в София.
Симеон Николов, дипломат от кариерата: „Доста обезпокоително е прикриването на хронологията на събитията, довели до това подписване, необоснованият оптимизъм, който залагаме в него, и приписването на заслуги на този или онзи политик“. Прави интересен паралел. „Когато преди няколко години ние искрено споделяхме с американците, че можем да помогнем на Македония за бързо приемане в НАТО, те ни отговаряха: не бързайте, не е времето сега за това“.
Защо ли? Ами тогава на власт бе десният националист Никола Груевски. През юли 2016 година, в разгара на „цветната революция“, Скопие посети виден „ястреб“: зам. държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд. Какво означаваше? Че политиката на Вашингтон на Балканите коренно се променя. Причината? Неочакваното анексиране на Крим и справедливият бунт на рускоезичното население в Източна Украйна. Именно в Скопие Нуланд обяви страните от Балтика до България за „фронтови“, в контекста на оформянето на антируски фронт в Източна Европа. Целта? Симеон Николов: „САЩ спешно правят необходимото, за да спрат продължаването на газопровода с руски газ от Турция през Гърция и Македония за Централна Европа“. Политически целта се постигна чрез действащи на ръба на закона спонсорирани от октопода „Отворено общество“ на Сорос неправителствени организации срещу кабинета „Груевски“. След оставката януари 2016 г. на Груевски в началото на 2017-а властта взе социалистико-албанска коалиция, възглавена от доказано корумпиран политик: бившия кмет на Струмица и лидер на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев.
ЗАЩО Р МАКЕДОНИЯ СТАНА ВАЖНА ЗА ВАШИНГТОН?
Защото, след като янките заповядаха София да погребе „Южен поток“, Москва намери обиколен маршрут чрез „Турски поток“. С всички произтичащи от това бъдещи загуби за България.
2016 година бе финализирано свалянето от власт на ВМРО-ДПМНЕ, член на Единната народна партия (ЕНП). Но премиерът Борисов, лидер на сестринска на ВМРО-ДПМНЕ партия, не подкрепи Груевски. По чужда свирка „десният“ премиер подаде ръка на „левия“ Заев и го покани да посети София „в удобно време“.
Последващият развой на събитията сочи: поканата до Заев е внушена отвън. С. Николов разкрива целта на посещението на премиера Борисов в Истанбул на 26 август 2016 г. „По време на посещението си в Берлин и Париж той бил помолен за активиране на политически стъпки спрямо Македония, докато в медиите пиарите на Бойко Борисов лансираха неадекватната, невярна и невъзможна теза, че се превръщал в „посредник между Анкара и Брюксел“, от какъвто и двете страни не се нуждаеха“.
Брюксел не се нуждаеше от „нискокалибрен“ посредник в отношенията с Анкара. Комплицирани след потушения военен преврат на 15 юли 2016 г. срещу непослушния Ердоган. Преврат, за който Анкара в лицето на премиера Йълдъръм обвини ЦРУ. Логично в пика на лято 2016 Анкара предприе неприятно за Вашингтон сближаване с Москва. Проектът „Турски поток“ бе размразен.
И тъй, от 2016 г., упоително „яхнал“ удобна пиар роля на „посредник“ между могъща Турция и финансовия донор Брюксел с цел да спре необратимия спад в изтъняващата си харизма, премиерът потърси ново поприще: външната политика и конкретно Западните Балкани. Р Македония бе първата стъпка. И първият непростим гаф. Потъпка принципи, прекрачи граници в българо-македонските отношения, които никой премиер – от Живков до Симеон Сакскобургготски и даже бутафорният Станишев – не се осмелиха да преминат. Стигна до непростими отстъпки в договора със Скопие. С. Николов: „България, изпълнявайки исканията на Вашингтон и Брюксел, видя в това и шанс да „прокара“ отлежаващия 10 години договор, който не бе придвижен, въпреки нееднократните консултации и разговори на експертно ниво между двете страни. Бързината, с която обаче това се искаше от България и Македония, не оставяше време и шанс за постигане на удовлетворителни компромиси, а напротив, принуждаваше ни да преглътнем сериозни пречки, стигащи дори до опасения да се примирим с македонизма“.
Моментът за „пробив“ в българо-македонските отношения избра Вашингтон. Не София и не Скопие! На практика признахме македонизма, слагайки подпис под менте езиковия „македонски екземпляр“ на договора. Де факто и де юре в международно правен план кабинетът „Борисов 3“ призна изкуствения „македонски jазик“. Ако е нелепо да отричаме съществуването на македонска нация, насилствено създадена на антибългарска база, то признаването на „македонскиот jазик“ е исторически непростимо. Договорът фиктивно погреба „препъникамъните“ между Скопие и София. Бъдни събития, свързани с нарастващата албано-ислямска опасност, ще го изровят. Но ще бъде късно. Велика Албания ще опре до нашата граница.
Кой даде импулса спешно София и Скопие да сключат договор, отлаган 10 години?! За това косвено намеква скопската медия НетПрес. На 6 април 2017 г. в. „Вести“, позовавайки се на НетПрес, съобщи за „таjната средба на лидерот на СДСМ Зоран Заев со американскиот амбасадор во Македониjа „Джес Беjли, завчера попладне“ (вторник, 4 април 2017). Среща в партийната централа на СДСМ. Джес Бейли „дошол со своето служебно возило, опкружен од телохранители, а придружуван од уште неколку лица од амбасадата на САД“.
Срещата е в отговор на отказа на президента Георге Иванов да връчи мандат на Зоран Заев за съставяне на кабинет. Въпреки че на 27 февруари 2017 г. връчва на президента списък със законово достатъчен брой депутатски гласове (СДСМ + трите албански партии), Г. Иванов отказва. И поставя условие: Заев писмено да декларира, че няма да изпълнява т.нар. Тиранска платформа, съставена в кабинета на албанския премиер Еди Рама. Нейното прилагане ще превърне Р Македония в двунационална федеративна държава, с бъдеща опция: застрашен суверенитет и териториален раздел на страната. На срещата Заев-Бейли са обсъждани мерки за излизане на Скопие от изолация заради ветото на Атина за прием на Р Македония в НАТО и в ЕС, ако не се откаже от името „Македония“. Там е посято семето, от което се ражда идеята за „пробив“ в замразените отношения със София, като коз срещу твърдата позиция на Атина.
Март 2017 г. Скопие посети еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан. В напразен опит да убеди президента Иванов да връчи мандат на Заев за съставяне на кабинет. На 3 април председателят на Европейския съвет Доналд Туск стори същото. Опакият президент отказа, въпреки че Заев изпълни условието: писмено гарантира, че няма да изпълнява платформата. Именно тогава, когато Брюксел изчерпа възможностите, на следващия ден (4 април) след провала на Туск се намесва US посолство. Посланик Бейли, човек на Сорос. Контролира финансирането, координира акциите на гражданско неподчинение чрез структурите на СДСМ и мрежа соросоидни неправителствени организации, довели до успешен завършек на „шарената револуцjа“.
Последвалите събития потвърждават решенията на тайната среща. След нея US посолство посредничи между СДСМ и албанските партии за коалиционен кабинет. Планът за изход от политическата криза цели избягване на предсрочни парламентарни избори. Социологическите сондажи сочат победа на националистическата ВМРО-ДПМНЕ. Болезнен „трън“ в очите на Вашингтон. Скопие на Груевски е склонно да подпише договор с Москва („Газпром“) за прокарване през Р Македония на балканското продължение на „Турски поток“ в посока Сърбия-Унгария-Австрия-Швейцария. Трябва да се спре на всяка цена!
КАКВА БЕ „ЦЕНАТА“ ЗАЕВ ДА ПОЛУЧИ
ВЛАСТТА?
Коалиция с албанците, а първа стъпка: избор на албанец за шеф на македонския парламент. ВМРО-ДПМНЕ бойкотира избора. Тогава в края на април 2017 г. идват събития с нахлуване група недоволни националисти в македонския парламент. В протест срещу избора на Талат Джафери, бивш командир на албанската терористична армия по време на гражданската минивойна в Р Македония 2001 година. И до днес не знаем кои са хората с маски, провокирали множеството възмутени граждани да нахлуят в парламента?! Но западни медии сочат следите. Не към ВМРО-ДПМНЕ. Австрийският Wiener Zeitung публикува статия с показателно заглавие: „Putsch in Mazedonien – unter der „gide von USA und EU?“ (Преврат в Македония под егидата на САЩ и ЕС). Още на 6 април осведомени скопски медии (НетПрес, „Вести“) изтъкват: няма официална информация какво се е говорило на тайната среща Бейли-Заев. Заключават: „СДСМ засега молчи“. С логичен извод: „Очигледно е оти СДСМ оди на сценарио за извршуваье на државен удар (преврат – бел. авт.) во Македониjа“.
Следващите събития потвърждават извода. Особен, странен преврат: без кръв, без ексцесии, на тъмно… Президентът Иванов „клеква“ и дава мандат на Заев. На 12 юни новоизпеченият премиер „кацва“ в Брюксел. На среща с еврокомисар Хан доверява: „Тази седмица македонският външен министър Никола Димитров ще пътува до гръцката столица“, а той, Заев: „След днешните срещи в Брюксел ще направя първото си посещение в чужбина именно в София“.
Задачата, поставена от посланик Бейли пред новия премиер, е: Заев да създаде максимално благоприятни предпоставки за влизане на Р Македония под „военния чадър“ на НАТО. Тя се вписва в подготвяния и проведен на 6 юли т.г. форум във Варшава, дето президентът Доналд Тръмп се снима с 12 лидери от Централна и Източна Европа. Но форума (тук е статистът-президент Радев) е обявена инициативата „Три морета“ (Балтийско, Адриатическо и Черно). Тя формулира развоя на военнополитическата US стратегия „Анаконда“ след анекса на Крим: опасване на Русия със система от военни бази и перманентно „дрънкащи оръжие“ сухоземни и морски учения. Цел в геостратегически план: стопиране на руските енергийни проекти „Северен поток-2“ и „Турски поток“.
Едва ли случайно във Варшава Тръмп спомена България. Похвали София за изграждането на газов конектор между България и Гърция. Думите бяха в контекста на обещание, дадено от Тръмп на страните от инициативата „Три морета“: да не бъдат заложници на газови доставки от един монополист, визирайки Русия. „Вашингтон иска да помогне на съюзниците си, като направи възможно най-лесно за компании от САЩ да изнасят повече втечнен природен газ за Централна и Източна Европа“. Президентът-бизнесмен визираше неконкурентния US шистов газ. От 80% до 2 пъти по-скъп от руския и катарски газ.
Лявонаклоненият Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, манипулира общественото мнение „да осъзнае“ наложителността на договора. Който, от една страна, да даде отпор на надигащия опасно глава национализъм (у нас погина, откак „патриотите“ влязоха във властта). От друга, „сключването на договора ще увеличи натиска върху Гърция да свали блокадата на Р Македония за НАТО“. По-важна е третата страна на очаквания ефект от договора: да ограничи „възможностите за външна намеса и дестабилизация на държавите – както от страна на съседи, така и от други геополитически играчи“.
Дипломат №1″ Ек. Захариева, едва ли случайно обезглавила безродната ни fake-дипломация (англ. fake – фалшив, лъжлив), на 20 юли демонстрира самодейност по повод шумно афишираното за 2 август подписване договора със Скопие: „България няма бърза работа по отношение споразумението, но в Скопие трябва да решат дали да продължат да бъдат изолирани 11 години от съседите си, от света, правейки се на много велики, или искат да имат европейско развитие“.
„Дипломат №1“ непрофесионално ни заблуди. Премълча дошла от небезизвестно посолство директива: договорът да стане факт в навечерието на посещението на US вицепрезидент Майк Пенс в Подгорица. Планирано за 1-2 август във връзка с приемането на Черна гора в НАТО. Именно програмата на посещението на Пенс принуди Борисов да изтегли подписването на договора от 2 на 1 август в Скопие. За да може на 2 август следобед в Подгорица Заев „да козирува“ на Пенс, че е изпълнил задачата.
„Ястребът“ Майк Пенс пристига в Подгорица на 1 август следобед, за да участва следващия ден на срещата на висши представители на държавите членки и страните наблюдатели на Адриатическата харта, чийто председател тази година бе Р Македония. На срещата в директен текст заяви: „САЩ трябва да контролират Балканите, за Русия няма място там“. На 3 август в Подгорица на 4 очи със Заев обсъжда новото име на Македония. Заев моли за подкрепа да се проведе референдум в Македония за промяна на името.
На 2 август, ден след подписването на договора, проф. Нина Дюлгерова „изплю камъчето“ относно скритите цели, поставени на София и Скопие от Вашингтон: „Какво се промени през последните месеци, за да се заговори за нова страница в отношенията София-Скопие? Причините едва ли трябва да се търсят на Балканите. София и Скопие се превръщат в немного предсказуеми пионки в чужда игра. Пътната карта, която албанците поднесоха на Зоран Заев, подготвена в Тирана (Платформата), както и предстоящото българско председателство на Европейския съвет, се превръщат в един от основните етапи за осъществяване на важния за САЩ и НАТО паневропейски Коридор № 8, свързващ Адриатическо с Черно море през Албания, Македония и България“.
Л. Кючюков, дипломат и бивш зам. министър на външните работи, в коментар от 2 август разкри имплицитната (скрита) част на задачата, сведена 2016 г. от Вашингтон на Скопие и София. За Скопие бе „смяна на правителството в Република Македония, доколкото на Груевски този договор не бе нужен – моделът „Груевски“ залагаше на национализма и консолидацията на страната пред хипотетичния външен враг“. За София пък с подписването на договора отслабват позициите на Атина, системно налагаща вето на влизането на Р Македония в НАТО и ЕС, докато не си смени името. Договорът донесе бонус на кабинета „Борисов 3“: „повишава политическата тежест на страната ни“ в контекста на предстоящото „българско председателство на Съвета на Европейския съюз“.
На 27 юли депутатите в българския парламент с обща декларация одобриха предстоящия за подписване Договор с Р Македония. С 206 гласа и нито един „против“. Колективно регистрираха вината за недопустимите отстъпки пред сърбо-македонизма. Към слугинския хор на депутатското политическо невежество се присъедини и вокалистът, лидер на БСП, Корнелия Нинова. В присъщия стил на дружинна ръководителка строго запя: „Договорът с Македония е исторически за България“. Странно! Почти мота-мо повтори декларацията на посолствата на САЩ в София и Скопие: „Ние поздравяваме България и Македония за тази историческа, ориентирана към бъдещето стъпка“.
Към края на септември нашумя
КАЗУСЪТ СЪС
ЗАБРАВЕНОТО БЪЛГАРСКО МАЛЦИНСТВО
в Албания. Умело „яхнат“ от управляващите: да докажат, че са първите, които го защитават. Каква е истината? Февруари 2017 г. по инициатива на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев Европарламентът за първи път поиска в доклад Тирана да признае българско малцинство в Албания, а не само бошняци, македонци, сърби, черногорци, цигани и египтяни.
Когато будни журналисти алармираха, че в новия проектозакон на Тирана за етническите малцинства липсва българското, а Външно министерство за кой ли път не си върши работата, премиерът Борисов в телефонен разговор със своя колега Еди Рама поиска гаранции за правата на българите. На 5 октомври външният министър на Албания Дитмир Бушати увери София: „Албания няма да поставя пречки за гражданите, които искат да се самоопределят като българи“.
Но инициативата бе не на А. Ковачев. Той бе само „посредникът“ с възможности. Стана ясно: за кой ли път политиците си приписват чужди заслуги по проблем, върху който от години съвестни учени работят. „Десетгодишен труд на доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика към БАН стои зад признаването на българско малцинство в Албания“. От 2007 г. на терен изучава българските общности в Голо Бърдо, Мала Преспа и Корчанско. Тя именно задвижва българските институции след лични срещи с директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и евродепутата Андрей Ковачев. Нейните данни са документално неоспорим аргумент българските евродепутати да поискат признаване на българско малцинство в Албания.
Колкото до „голямата политика“, не Борисов, нито сръбският президент Вучич, най-малкото Алекси Ципрас, иронично наричан в Гърция „Секси Алекси“, държат главният коз на Западните Балкани. Той е в двуметровия Еди Рама – бивш национален баскетболист и добър художник. Днес албански премиер. Доверен човек на Сорос, комуто дължи кариерния скок: от кмет на столицата Тирана до премиер. Единственото, по което прилича на Бойко Борисов, също стартирал в политиката като столичен кмет. Единствено…
В „РЪЦЕТЕ СИ“ РАМА ДЪРЖИ СТРАШЕН КОЗ:
Непреодолим, неумолим: високата раждаемост на албанките и консервативното семейство. Касетъчна демографска бомба, която отдавна на серии „гърми“. Невидимо превзема селища, общини, минава Вардара, пълзи към България. Рама „държи в ръце“ мрачното бъдеще на Р Македония. И когато след години албанизацията на долината на Вардара достигне „критичната маса“, едва тогаз наследниците на днешните слепи политици ще усетят стоманеното острие на проникновена мисъл, изказана в края на ХIХ век от велик немски канцлер, железния Ото фон Бисмарк: „Този, който контролира долината на река Вардар, се явява господар на Балканите“.
Но ще бъде късно. Не само за Западните Балкани. Страшно късно… Още по Титово време го усетиха сърбите в Косово и Метохия. С методите на жесток битов тероризъм шиптарите принудиха половин милион сърби да избягат на север.
А нашата беда е в слугинското продажничество. В това, че политиците ни си вярват, че играят водеща роля в район, непосилен дори за Великите сили. Интеграция на Западните Балкани! Кух лозунг, ласкаещ закалени от глупост уши. Приоритет на скоропостижно 6-месечно европредседателство, а всъщност в перспектива – капан за националния ни интерес. Отдавна загърбил съдбата на македонските българи: от Шар планина до планината Олимп. За нашенските fake-политици важи мисъл на голям президент, Роналд Рейган: „Политикът е като бебе. Представлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста, на другия – пълна безконтролност!“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
