За зеления сертификат, Конституцията и гнева на Аристотел

Каз­вам се Иво Ста­ноев (53 г.) и съм ро­ден и из­рас­нал в Бла­гоев­град. За­вър­ших Сред­но му­зи­кал­но учи­ли­ще „Лю­бо­мир Пип­ков“ – Со­фия, спе­циал­ност „Кла­ри­нет“. През 1991 г. на­пус­нах Му­зи­кал­на­та ака­де­мия в Со­фия и се за­вър­нах в Бла­гоев­град, къ­де­то ра­бо­тих ка­то ре­пор­тер за мес­тни пе­чат­ни из­да­ния. В сре­да­та на 90-те го­ди­ни заед­но с прия­тел­ка­та ми съз­да­дох­ме пър­ва­та в гра­да фир­ма за дос­тав­ки по до­мо­ве­те – фир­ма „Ма­риа­на“. През 2001 го­ди­на за­ми­нах­ме за Ко­рея, къ­де­то ра­бо­тих­ме ка­то учи­те­ли по ан­глий­ски. По вре­ме на 6-го­диш­ния ни прес­той в Сеул, Ко­рея, за­поч­нах уси­ле­но да че­та за­пад­на и из­точ­на фи­ло­со­фия. През 2007-ма се пре­мес­тих­ме в Гуанг­джоу, Ки­тай , къ­де­то вни­ма­ние­то и ин­те­ре­сът ми все по­ве­че се на­со­чи­ха към ки­тай­ска­та фи­ло­со­фия. През 2016 го­ди­на се за­вър­нах­ме в Бла­гоев­град, къ­де­то жи­веем и ра­бо­тим в мо­мен­та.

Те­зи дни се вдиг­на мно­го шум за­ра­ди ре­ше­ние­то на пред­се­да­тел­ския съ­вет на пар­ла­мен­та на­род­ни­те пред­ста­ви­те­ли да мо­же да вли­зат в На­род­но­то съб­ра­ние без зе­лен сер­ти­фи­кат. От­всякъ­де за­вал­яха уп­ре­ци в дву­ли­чие, при­зи­ви към де­пу­та­ти­те да да­дат ли­чен при­мер и об­ви­не­ния към тях, че се пос­тавят над за­ко­на. Аз оба­че, вмес­то да се вклю­ча във ви­ко­ве­те на об­ща­та аги­тка на кри­ти­ку­ва­щи­те по­ли­ти­ци­те (не че по­ли­ти­ци­те не зас­лу­жа­ват да бъ­дат кри­ти­ку­ва­ни), бих ис­кал да се при­съе­диня към ед­на дру­га аги­тка, за съ­жа­ле­ние дос­та по-ма­лоб­рой­на, и вмес­то да кри­ти­ку­вам де­пу­та­ти­те, че не спаз­ват за­ко­на, да кри­ти­ку­вам са­мия за­кон. Зе­ле­ният сер­ти­фи­кат е реп­ре­сив­на мярка, на­со­че­на към из­граж­да­не на раз­де­ле­ния в об­щес­тво­то и нас­трой­ва­не на ед­на гру­па хо­ра сре­щу дру­га. То­ва по прин­цип ви­на­ги е опа­сно и трябва да бъ­де пос­лед­но средс­тво. Ако наис­ти­на се на­ло­жи да се прие­мат та­ки­ва реп­ре­сив­ни и ра­зе­дин­ява­щи об­щес­тво­то мер­ки, то е аб­со­лют­но за­дъл­жи­тел­но то­ва да ста­ва в стро­го съот­ветс­твие със за­ко­на и на ба­за­та на со­лид­ни юри­ди­чес­ки ос­но­ва­ния. Ос­вен то­ва вед­нъж доб­ре об­мис­ле­ни, одо­бре­ни и за­ко­но­во прие­ти, мер­ки­те трябва да се из­пълн­яват аб­со­лют­но и без раз­водн­ява­не. За­що­то ед­но ко­леб­ли­во и раз­ми­то при­ла­га­не на те­зи уж аб­со­лют­но необ­хо­ди­ми и спеш­ни мер­ки от­слаб­ва в зна­чи­тел­на сте­пен тяхна­та ле­ги­тим­ност – ако са въз­мож­ни най-раз­лич­ни из­клю­че­ния и зао­би­кал­яния на пра­ви­ла­та, зна­чи, че те­зи пра­ви­ла не са би­ли тол­ко­ва на­ло­жи­тел­ни и аб­со­лют­но неиз­беж­ни. Всич­ко то­ва во­ди до съм­не­ния и не­до­ве­рие към мо­ти­ви­те на прие­ли­те съот­вет­ни­те мер­ки, а от­там и не­до­ве­рие в са­ми­те мер­ки.

В кон­крет­ния слу­чай със зе­ле­ния сер­ти­фи­кат не е на­ли­це ни­то край­на необ­хо­ди­мост, ни­то пък мярка­та има со­лид­но за­ко­но­во ос­но­ва­ние. Още от са­мо­то на­ча­ло въ­веж­да­не­то на зе­ле­ния сер­ти­фи­кат бе­ше съп­ро­во­де­но с не­доб­ре об­мис­ле­ни и при­бър­за­ни ре­ше­ния и про­ме­ни, кои­то до­пъл­ни­тел­но от­сла­би­ха до­ве­рие­то в ком­пе­тен­тнос­тта на по­ли­ти­ци­те. То­ва че сер­фи­ка­тът бе­ше въ­ве­ден тол­ко­ва свет­ка­вич­но и без да се да­де вре­ме на хо­ра­та да реа­ги­рат, до­пъл­ни­тел­но съз­да­де впе­чат­ле­ние, че се дей­ства на по­жар, не на ба­за науч­ни дан­ни, а спо­ред нас­трое­ния­та на страх в об­щес­тво­то, и мо­же би най-ве­че по ло­ги­ка­та – „ами, в Ев­ро­па та­ка правят, зна­чи и ние ка­то тях“. Та­къв един под­ход, раз­би­ра се, ни­как не из­лъч­ва усе­ща­не за ком­пе­тен­тност и уве­ре­нос­т в то­ва, кое­то се пра­ви, ни­то пък съз­да­ва впе­чат­ле­ние за на­ли­чие на екип, кой­то има ясен план и знае как­во и за­що пра­ви. Ре­ше­ние­то да се да­ва зе­лен сер­ти­фи­кат на хо­ра, то­ку-що по­лу­чи­ли пър­ва­та до­за вак­си­на, бе тол­ко­ва аб­сур­дно и про­ти­во­ре­ча­що на всякак­ва науч­на ло­ги­ка и въоб­ще на здра­вия ра­зум, че хо­ра­та с ос­но­ва­ние се пи­та­ха да­ли те­зи мер­ки се въ­веж­дат, за да вър­шат ра­бо­та, или прос­то да съз­да­ват илю­зия, че по­ли­ти­ци­те вър­шат някак­ва ра­бо­та. Цяла­та та­зи объ­рка­на, хао­тич­на и ли­ше­на от ав­то­ри­тет­на власт об­ста­нов­ка съв­сем ес­тес­тве­но до­ве­де до то­ва, че мер­ки­те за зе­ле­ния сер­ти­фи­кат бяха ма­со­во нег­ли­жи­ра­ни, не­мар­ли­во из­пълн­ява­ни или нап­ра­во пре­неб­рег­ва­ни и на­ру­ша­ва­ни. Не след дъл­го тръг­на и схе­ма­та с фал­шви­те сер­ти­фи­ка­ти.

„Фал­ши­ви мер­ки“ чес­то пре­диз­вик­ват та­ки­ва фал­ши­ви реак­ции от хо­ра­та. Всич­ко то­ва нап­ра­ви та­ка, че до­ри да е има­ло шанс те­зи мер­ки да свър­шат някак­ва по­лез­на ра­бо­та, то­зи шанс бе още по­ве­че на­ма­лен. По-фа­тал­но­то оба­че е още по-на­мал­яло­то до­ве­рие в уп­равл­ява­щи­те. До­ве­рие, че там го­ре има хо­ра,  кои­то знаят как­во правят, а не след­ват сляпо ка­то вет­ро­по­ка­за­те­ли по­ред­но­то по­дух­ва­не на вятъ­ра. И то­ва е ло­шо, за­що­то до­ве­рие­то в уп­равл­ява­щи­те е из­клю­чи­тел­но важ­но за всяко де­мок­ра­тич­но об­щес­тво. Със свои­те объ­рка­ни и неа­дек­ват­ни мер­ки те­зи уп­равл­ява­щи под­рон­ват не са­мо своя собс­твен ав­то­ри­тет, но под­ко­па­ват ав­то­ри­те­та на са­ми­те ин­сти­ту­ции, кои­то пред­ставл­яват.

Но до­ри и да бяха доб­ре об­мис­ле­ни, пра­вил­но фор­му­ли­ра­ни и ком­пе­тен­тно на­ло­же­ни мер­ки­те, свър­за­ни със зе­ле­ния сер­ти­фи­кат, пак щяха да имат ед­на мно­го се­риоз­на, мо­же би най-се­риоз­на­та сла­бост, а име­нно – нямат со­лид­но за­ко­но­во ос­но­ва­ние. На­ла­га­не­то на из­вън­ред­но по­ло­же­ние е из­клю­чи­тел­но се­рио­зен въп­рос в ед­но де­мок­ра­тич­но об­щес­тво. В та­ко­ва об­щес­тво сво­бо­ди­те и пра­ва­та на граж­да­ни­те се ценят из­клю­чи­тел­но ви­со­ко и тяхно­то ог­ра­ни­ча­ва­не, осо­бе­но тяхно­то, мно­го сил­но ог­ра­ни­ча­ва­не ,  мо­же да ста­не след мно­го, ама мно­го се­риоз­но об­мисл­яне, за­дъл­бо­чен ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КИ де­бат и пос­лед­ва­що ре­ше­ние на ПАР­ЛА­МЕН­ТА за прие­ма­не на ЗА­КОН ЗА ИЗ­ВЪН­РЕД­НО­ТО ПО­ЛО­ЖЕ­НИЕ. И всич­ки те­зи го­ле­ми мис­ли­те­ли на по­ли­ти­чес­ка­та фи­ло­со­фия през го­ди­ни­те нес­лу­чай­но са пос­та­ви­ли та­ка­ва ви­со­ка ба­рие­ра пред все­ки ре­шил с из­вън­ред­но по­ло­же­ние да се  ог­ра­ни­чат ос­нов­ни­те сво­бо­ди на граж­да­ни­те. Та­ка­ва ви­со­ка ба­рие­ра има и в на­ша­та Кон­сти­ту­ция, къ­де­то в член 57 се каз­ва:

Чл. 57. (1) Ос­нов­ни­те пра­ва на граж­да­ни­те са неот­ме­ни­ми.

(2) Не се до­пус­ка злоу­пот­ре­ба с пра­ва, как­то и тяхно­то уп­ражн­ява­не, ако то на­кърн­ява пра­ва или за­кон­ни ин­те­ре­си на дру­ги.

(3) При об­явява­не на вой­на, на воен­но или дру­го из­вън­ред­но по­ло­же­ние със за­кон мо­же да бъ­де вре­мен­но ог­ра­ни­че­но уп­ражн­ява­не­то на от­дел­ни пра­ва на граж­да­ни­те с из­клю­че­ние на пра­ва­та, пред­ви­де­ни в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Към мо­мен­та оба­че в стра­на­та няма въ­ве­де­но воен­но по­ло­же­ние, вой­на или из­вън­ред­но по­ло­же­ние, кое­то да е прие­то със за­кон. Вмес­то то­ва има­ме ед­на за­по­вед на ми­нис­тъ­ра на здра­вео­паз­ва­не­то, с коя­то са от­ме­не­ни ос­нов­ни пра­ва на граж­да­ни­те (в на­ру­ше­ние на то­ку-що спо­ме­на­тия чл. 57 от Кон­сти­ту­ция­та). Няма пар­ла­мен­та­рен де­бат, няма гла­су­ван от на­род­ни­те пред­ста­ви­те­ли за­кон – има са­мо един ев­тин се­ман­ти­чен трик, с кой­то пон­ятие­то „из­вън­ред­но по­ло­же­ние“ от Кон­сти­ту­ция­та се за­меня с пон­ятие­то „из­вън­ред­на си­туа­ция“ в За­ко­на за здра­ве­то. И как­ва е раз­ли­ка­та в зна­че­ние­то на из­ра­зи­те „из­вън­ред­на об­ста­нов­ка“ и „из­вън­ред­на си­туа­ция“ – ами за все­ки, кой­то мис­ли ло­гич­но или има тъл­ко­вен ре­чик, раз­ли­ка­та е – НИ­КАК­ВА. За по­ли­ти­чес­ки­те та­ри­ка­ти оба­че раз­ли­ка­та е ог­ром­на, за­що­то се­га те ве­че ще мо­гат с един ми­жав ми­нис­тер­ски под­пис да от­менят „неот­ме­ни­ми­те“ по Кон­сти­ту­ция ос­нов­ни пра­ва на граж­да­ни­те.  Да не го­во­рим, че и в Кон­сти­ту­ция­та, и в удо­бно про­ме­не­ния За­кон за здра­ве­то из­рич­но се спо­ме­на­ва, че на­ла­га­не­то на из­вън­ред­на об­ста­нов­ка/си­туа­ция е ВРЕ­МЕН­НО („за оп­ре­делн пе­риод от вре­ме“, чл. 63а от За­ко­на за здра­ве­то) . То­ва оз­на­ча­ва с ясни сро­ко­ве за на­ча­ло и КРАЙ. Про­дъл­жа­ва­не­то на ед­на та­ка­ва мярка ве­че поч­ти две го­ди­ни, без ясно ус­та­но­ве­ни кри­те­рии, без сан­кция от пар­ла­мен­та и без из­глед ско­ро да свър­ши, е всич­ко дру­го, но не и ВРЕ­МЕН­НО.

И за­то­ва аз не се гневя от то­ва, че де­пу­та­ти­те ще мо­гат да вли­зат сво­бод­но в пар­ла­мен­та без зе­лен сер­ти­фи­кат. То­ва, от кое­то се гневя, е, че ние всич­ки не мо­жем да се дви­жим сво­бод­но, та­ка как­то ни го га­ран­ти­ра Кон­сти­ту­ция­та“ Гне­вен съм, за­що­то един ми­нис­тър е узу­рпи­рал пра­во­то да сус­пен­ди­ра чл. 57 от ос­нов­ния За­кон на стра­на­та“ Но най съм гне­вен ЗА­ЩО­ТО ВСИЧ­КИ НИЕ СИ МЪЛ­ЧИМ“

В своя­та „Ни­ко­ма­хо­ва ети­ка“, кни­га 4-та, древ­ног­ръц­кият фи­ло­соф Ари­сто­тел каз­ва, че чо­век трябва да из­пит­ва гняв по­ра­ди пра­вил­ни­те при­чи­ни и сре­щу пра­вил­ни­те хо­ра; съ­що та­ка трябва да из­ра­зи гне­ва си по пра­вил­ния на­чин, в пра­вил­ния мо­мент и за пра­вил­на­та про­дъл­жи­тел­ност. Те­зи, кои­то не из­пит­ват гняв сре­щу не­ща, за кои­то е пра­вил­но да си гне­вен, не из­раз­яват гне­ва си по по­до­ба­ваш на­чин и в точ­но­то вре­ме, и не го на­соч­ват сре­щу пра­вил­ни­те хо­ра, Ари­сто­тел об­явява за „глуп­ци“.

С на­деж­да­та, че някой ден, на он­зи свят, мъд­ре­цът от Ста­ги­ра няма да има ос­но­ва­ние да ме на­ре­че „глу­пак“, бих ис­кал се­га и тук да из­разя своя гняв. Гняв сре­щу то­ва, че някои хо­ра в Бъл­га­рия са пре­ви­ши­ли свои­те пра­ва и в на­ру­ше­ние на Кон­сти­ту­ция­та ли­ша­ват нас ос­та­на­ли­те от на­ши­те пра­ва.  Вярвам, че то­ва е „гняв по­ра­ди пра­вил­ни­те при­чи­ни и сре­щу пра­вил­ни­те хо­ра“,  съ­що та­ка мисля, че го из­раз­явам „по пра­вил­ния на­чин, в пра­вил­ния мо­мент“ и се над­явам да е с „пра­вил­на­та про­дъл­жи­тел­ност“. Е, мо­же би се ув­лякох мал­ко, но се над­явам Ари­сто­тел да е ве­ли­ко­ду­шен.

П.с. Ми­на­ла­та сед­ми­ца бел­гий­ски съд в об­ласт Ва­ло­ния об­яви тех­ни­те Ко­вид сер­ти­фи­ка­ти за не­за­кон­ни. Да се над­ява­ме, че ско­ро и на­ши­те съ­дии ще се произ­не­сат по ка­зу­са.