Св. Андреев от с. Сапарево: Докато от Полша внасят фуражни картофи по 9 цента и ги продават за трапезни, ние няма как да реализираме продукцията си
Светослав Андреев от село Сапарево, община Сапарева баня, е земеделски производител, произвежда основно картофи. Той е общински съветник в ОбС – Сапарева баня. От години се занимава със земеделие, но според него от година на година проблемите в земеделието се задълбочават и става все по-трудно да се развива този сектор.
– Здравейте, г-н Андреев! Вие отглеждате житни култури и картофи. Как се справяте?
– Зле! Някои искат да затрият картофопроизводството в България. Това е най-актуалната тема в земеделието.
– Защо и кой иска да затрие тази част от земеделието?
– Защото преди година, по времето на министър Танева, никой не си е мръднал пръста да ни защити в ЕС и цяла година са си мълчали, включително и служебният министър, че ще спрат обвързаната подкрепа за картофа. И без това внасяме боклук отвън, а сега и малкото, които се занимават с това, ще почнат да се отказват, на всичко отгоре и това вдигане на осигуровките…
– Без тези средства от Европа как ще се справите? По колко лева беше субсидията за дка?
– Всяка година е различно. На фона на цените на торовете, които са 4 пъти по-високи, гориво, осигуровки, препарати за растителна защита… не знам, по-интересното е колко време ще изкараме. Субсидиите бяха от 120 лв. до 220 лв. за дка. Сега няма нищо да получим. Амониевата селитра миналата година я купувах на 450 лв. за тон, в момента е 1600 лв. без ДДС. Препарати още не съм купувал, но слушам, че са с 30 процента нагоре. Горивото лятото 1 л дизел беше около 2 лв. и дори под 2 лв., сега гони 2.60-2.70 лв. за литър и се коментира, че до март-април ще удари 3 лв. за литър.
– Средствата, които ви отпускаха по програма „Обвързана подкрепа“, стигаха ли ви за основни неща в производството на картофи, оран, засаждане, торове…
– Не могат да покрият нищо, само посадъчният материал за декар е 375 лв., но все пак е някаква финансова помощ. В момента цената му е над 400 лв. за тон. Грубо обработки, посадъчен материал, торове, препарати, поливки – за тези, които поливат, разходите за 1 дка са 1000 лв. Ако си извадил твои семена, което става за година, максимум две, разходите падат на 600 лв. И прибиране на реколта имаш още около 100 лв., сортиране и гациране – още 100 лв. И какво излиза – при продажна цена 40 стотинки за килограм картофи, стартираш с 3 тона едър, да си покриеш масрафа. Следователно да изкараш 3 тона едър картоф трябва да си направил поне пет тона от декар, което е малко трудно, ако не ти е хубав посадъчният материал, и годината не е благоприятна. От Полша се внасят фуражни картофи по 9 цента за кг. Прекупвачи ги изкупуват и ги продават за трапезен картоф на много по-високи цени и българксият производител не може да реализира продукцията си, защото себестойността й е по-висока. Най-лошото е, че няма политическа воля, иначе нещата може да се оправят. Цената на картофите се определя от Франция, Германия и Полша на европейския пазар, а те получават много по-големи субсидии от нас и стоката им е по-евтина. Ние не можем да се конкурираме с тях, не защото картофите ни са некачествени, а защото ни излизат по-скъпо.
– Къде пласирате картофите и на какви цени?
– Пласирането е – всеки се спасява поотделно, кой както може, на дребно, на едро, на търговци, на животновъди… Миналата година беше много зле при мен, от 95 декара изкарах около 200 тона, от които към 150 тона отидоха за животните, изпуснах картофения молец и ми разсипа почти всичко. Ние, земеделците, казваме дано тази година да избие разходите и за миналата. Полето е завод на открито.
– Какви цени за тон картофи очаквате през есента, след като всички консумативи за производството им скачат нагоре?
– Не мога да кажа. Цените се определят от Германия, Франция и Полша, както казах вече.
– От така създалата се ситуация високи цени на горива, торове, ниски изкупни цени, липса на финансово подпомагане… не ви ли идва мисълта да се откажете от земеделието?
– Засега нямам намерение да се отказвам. Земеделието е в кръвта ми, но ако нещата не се оправят, ще започна да се замислям, ще търся друго поприще. Семейството ми има и къщи за гости.
Е. Тончев
Евгени Тончев от Самораново: Отглеждам 220 дка жито, картофи и боб, но работя като строител, за да издържам семейството си, съсипаха ни с високите цени на торовете, горивата и данъци
Евгени Тончев от дупнишкото село Самораново отглежда около 200 дка зърнени култури и по 10-ина дка картофи и боб. Работи и като строител, за да допълва семейния бюджет.
-Здравейте, г-н Тончев, зимата до момента е суха, как се развиват есенните посеви?
-Засега са добре, но се притеснявам как ще ги подхраня с торове през март и пръскам с препарати срещу вредители. Субсидията за дка житни култури е 75 лв. на декар, а цените скачат главоломно. За да направим икономии, се събираме по няколко души производители ,за да купим течен тор от Девня, но не можем да се договорим, защото оттам ни отговарят, че ще ни продадат, но не се знае дали цената няма да скочи още. Шофьорът на цистерната ни казва, че ще ни определи цената на транспорта в зависимост на каква цена ще зареди гориво. От Украйна се вкарва пшеница за по 30 ст. за кг. Нашата пшеница излиза по 70-80 ст. за кг без ДДС. Горивото поскъпва… Дават ни субсидия по 38 ст. за литър нафта независимо на каква цена я купуваш. Тази помощ е определена при много по-ниски цени на горивата. Есента купих 1400 л дизел, за да обработя 200 дка земя. За да получавам помощ за високопланиско селище, каквото се води Самораново, и помощ за „Обвързана подкрепа“, засадих 10 дка картофи и 3 дка боб. Занесох документи във фонд „Земеделие“, но оттам ми казаха, че трябва да съм засадил по най-малко по 10 дка и от двете култури. На следващата година засадих по 10 дка боб и картофи, но се оказа, че пак не мога да взема тези пари, защото пък не съм представил фактури за продажбата на миналогодишната реколта. Така са направени нещата, че дребният производител не може да просперира. За да съм наясно с всички нововъведения в институциите за отпускане на финансова помощ, трябва да наема адвокат, който да следи всички новости. Аз нямам време да седя на компютъра и да следя само къде и какви помощи отпускат.
Субсидиите, които ни дават, вместо да ни ги преведат през октомври, тогава ни трябват пари за семена, ни ги превеждат през декември и трябва да представя и документ, че съм си платил всички задължения към държавата. Задължават ни да правим застраховки на обработваемите площи, а се оказа, че тя не включва градушка и пожар. Е, за какво да плащам пари, като основният проблем са градушките и пожарите при есенните култури? Мой колега производител ще тегли кредит от 35 000 лв., за да продължи да обработва нивите си. На мен ми се наложи миналата година да взема от дъщеря си заем от 1000 лв., които беше събрала от абитуриентския си бал, за да закупя семена, и й ги върнах, когато продадох житото.
Плащаме и плосък данък от 10 %. Ако продам 10 т картофи по 20 ст. за кг на животновъди, представям фактура във фонд „Земеделие“, че съм получил 2000 лв. от продажба и върху тях ми се начисляват 10% данък.
– Оплаквате се, че земеделието не е доходоносно, ще се откажете ли да обработвате земята?
– Семейството ми ме притиска да се откажа, но ще изчакам и тази година. Със земеделие не можем да се издържаме и затова работя като майстор строител, слагам гипсокартон, мажа… и така.
В земеделието е много работа за нищо пари. Печелят само едрите арендатори. Те имат средства и си наемат работници и си плащат. А аз сам обработвам полето, сам торя и сея… всичко сам.
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА
