Нелицеприятна гледка на нова спирка в Перник, „старателно” зацапана от граждани, възмути член на Фейсбук групата „Снимай Перник, нека всички видят!”, който, макар и анонимно, избухна:
„Браво „перничани“… сигурно много ви харесва да гледате новите спирки, вече пълни с фасове и чашки от кафе… Това ако бяхте си го направили вие във вашия двор, щяхте да го пазите, но нали не е наше, може да го съсипем… каквото и да се направи ново и хубаво за българина, все ще се намери някой да се изплюе отгоре… затова нищо ново не заслужаваме, ама после се оплакваме…
P.S. И ако някой сега каже – ама то няма кофа за боклук, ще ви кажа, че малко по-нагоре от спирката пред нонстоповете има две кофи, а ако ви мързи да се разходите дотам, ще си задържите боклука да си го хвърлите, където му е мястото… Не се сърдете на кмета за мизерията, сърдете се на обществото, защото такъв ни е манталитетът…”.
Гледката на новата спирка в миньорския град наистина показва изхвърлени чашки за кафе, фасове, билетчета и всякакви други дребни отпадъци, които „оцветяват” иначе новата придобивка. Това, естествено, провокира перничани да изкажат мнение:
„Както обикновено, ще минат комунални и ще изчистят. Но в тях няма да дойдат да изчистят – тъй са свикнали, някой друг да им ходи и чисти“, коментира Митко Илиев.
„Проблемът е, че дори да има кошчета, идиотите пак ще хвърлят на земята, защото са прости и невъзпитани“, смята друг перничанин.
„Само като видя как някой чичка си хвърля фаса през прозореца на колата и ми пада пердето… Лошото е, че и деца гледат и „възпитават“, допълва Теменужка Йорданова.
„Мърлячи. А иначе ходят на Запад и се възхищават“, коментира Елица Енева.
„Всеки друг е виновен, но не и ние като общество!“, отбелязва Илиан Илиев.
„На Тева почистат спирката и след два дни фасове и хартия колкото искаш, а има кошче”, възмутена е и Мария Атанасова.
Дребните нарушения – хвърлен фас, оставена чашка или билетче – често изглеждат незначителни, но именно те постепенно рушат средата, в която живеем. Същата тази среда, която по-късно критикуваме и от която се възмущаваме. Промяната не започва с големи проекти и скъпи ремонти, а с елементарно уважение към общото пространство и с личната отговорност на всеки от нас.
