Когато родителя го мързи да се занимава с детето и му хвърля таблет да играе, това дете вече не е негово, то е на интернет, сменя му се чипът
„Светът се променя не толкова под въздействие на идеологии и велики завоеватели, а на велики умове, които изобретяват новите начини на мислене и производство. Например никой не е предвидил, че някой ден хората на физическия труд ще бъдат излишни. В момента в света има милиарди излишни хора”. По този заинтригуващ начин преподавателят по приложна физика и математика Теодосий Теодосиев /сн. 1, вляво/, известен като Тео, започна срещата си с благоевградски гимназисти в ПМГ /сн. 2/.
„Има специалисти с по-висок коефициент на интелигентност. Те казват, че едно дете, за да има висок коефициент на интелигентност, първо трябва да се учи да чете, да пише и да смята колкото може по-рано. Или колкото по-рано, толкова по-добре. Второ: до 9 клас да е прочело поне 1000 книги по 600 страници едната. И тук може да помислите и да си отговорите: до 9 клас колко книги ви се губят”, обърна се към гимназистите Тео и предугаждайки какви мисли минават през главите на младите хора, подчерта, че гледането на клипчета, филм, картинки не е същото като четенето на книги.
В потвърждение на думите си учителят, който е създател на метод за формиране на силов интелект, обяви, че едно новородено бебе има повече живи мозъчни клетки от Нютон и Айнщайн, взети заедно. Тези клектки обаче една по една започват да умират, ако не се свързват със синапси, тоест, ако нямат контакт помежду им. И за да не умират мозъчните клетки, човек трябва да трупа понятиен апарат.
Учителят коментира, че един богат съвременен език включва стотици хиляди думи. Например по американския стандарт, за да получиш диплома за средно образование, трябва да знаеш 80 хил. думи от литературния език в тази държава. Всяка година компютърът разбърква различни комбинации и вади набор от често, рядко и още по-рядко употребявани думи. Математици са сметнали по теорията на вероятностите и дават определен процент, точки, ако се разтълкува значението на отделните думи.
„Целият език включва към 600 хиляди думи. Разбира се, едва ли има човек, който знае всичките, но да научиш 60 думи и да се хвалиш, че знаеш… много съжалявам”, каза Тео и подчерта, че българският е един от най-богатите езици, а в тълковния речник на БАН само за буквата „р” има думи с обем от 1600 страници.
„За съжаление голяма част от съвременните ученици, да не говорим за възрастните, не четат. Казват, че искат да гледат картинки, но това не е същото и ще ви кажа защо. Преди много години в училище учихме „Дон Кихот”. Аз бях прочел двата дебели тома, пълното издание на Сервантес. Някои от съучениците ми бяха прочели ученическото издание, което беше 20 стр. повече пък, само предговора и послесловието на книгата. Когато по-късно гледах игралния филм „Дон Кихот”, аз бях разочарован колко бедно е въображението на режисьора в сравнение с това, което моето въображение е градило, когато съм чел книгата. Значи четенето на книга е фитнес за въображението. Тоест, ти се упражняваш сам да изградиш, да си генерираш картинки и те са много по-богати, отколкото тези на филм”, заключи Тео и акцентира, че именно чрез четенето се изграждат връзки между мозъчните клетки, така че те да не умират.
Именитият физик „онагледи” думите си с пример за направен експеримент. Два плъха били поставени в различни условия на съществуване. Единият трябвало да минава през различни лабиринти, да натиска светлинни сигнали, за да стигне до храна. Вторият пък просто си лежал и ядял. След една година умъртвили плъховете и направили дисекция на мозъците им. Оказало се, че този, който трябвало да си „поразмърда сивото вещество”, за да стигне до храната, има стотици повече синапси, а на другия мозъкът се превърнал в съединителна тъкан, или както се изрази Тео, е станал на лой.
„Това отговаря и на въпроса защото трябва да водим умствен труд. За да не умрем бързо. Колкото повече човек го мързи да мисли, толкова по-малко живее. Затова и едно дете трябва да се научи да чете колкото може по-рано и да прочете хиляди книги. Да натрупа материал. Добре е да се занимава с точни науки, и не само с математика, а и с физика, химия, биология, за да може да се правят връзки между понятията и да се създават синапси”, заяви Т. Теодосиев и даде примери със свой ученик – Свилен Кънев, който благодарение на родителите си, учители по БЕЛ, се е научил да чете на 4-годишна възраст /или е „изпълнил условието” за 1000 книги/. В 6 клас започва да посещава школите, лагерите по физика на Тео и да решава задачи за дванадесетокласници. Печели медали на международни олимпиади, става абсолютен шампион на България. Завършва Харвард, а докато следва, започва работа в интернет и в софтуерна компания Гугъл. Занимава се с компютърна архитектура и понастоящем е старши софтуерен инженер, като достига до най-високите етажи в управлението на корпорацията.
Учителят бе категоричен, че за изграждането на висок коефициент на интелигентност водеща, основна роля имат родителите. Или детето „да има късмет” с родителите си.
„Родителят трябва да има отношение към детето си. И не просто да хвърли един таблет, а да седне и да се занимава с него”, изтъкна Тео и разказа как собственият му баща се е погрижил да го научи да чете на 5 годинки. Освен това /на същата възраст/ му давал да решава задачки и го учил как се събират хикс+ хикс+ хикс върху две + хикс върху четири… как стоят под общ знаменател и се получава верният отговор. И после, когато станал ученик, Тео нямал никакъв проблем и с лекота се справял със словесните задача.
На противоположния полюс пък бе споделената история как навремето Тео и проф. Минко Балкански правили школа за деца на служители в най-голямата телекомуникационна компания в страната ни. Дошло дете, чийто баща бил инженер на световно ниво, а майката си стояла в къщи, за да го гледа. Оказало, се че детето, което било в трети за четвърти клас в софийско училище, е функционално неграмотно. То не можело да чете, дори не умеело да си напише името, но за сметка на това „много добре се справяло” с таблета и по цял ден си играело на компютърни игри.
„Значи родителят трябва да си е на мястото. И когато родителя го мързи да положи някакви усилия за детето си, то това дете вече не е негово. Това е дете на интернет, сменя му се чипът. Затова и голяма част от родителите не познават децата си”, каза учителят.
Той говори и за това как и дори да няма природни дадености, човек може да постигне успех, ако е упорит и полага достатъчно труд. И тъй като тема на лекцията-беседа бе „Естествен, изкуствен интелект и други интелекти”, Т. Теодосиев засегна и темите за развитието на технологиите, свръхпроизводството, как и защо изкуственият интелект може да се използва за самоунищожение на човечеството, начинът, по който хората се отнасят към природата, ресурсите, извънземните… Акцент бе поставен и върху менталната и емоционална интелигентност, както и върху китайската образователна система и защото именно представителите на тази нация са шампиони на олимпиади по физика, и не само.
Разбираемо, срещата с толкова именит, ерудиран „лектор”, при това говорещ ненаучно, а чисто човешки, провокира и множество въпроси от страна на присъстващите. От първите редове, където стояха и доста учители, имаше питане какво мисли гостът за образователната ни система?
„Трагедията в България е това, че няма връзка между резултата и парите, които се влагат в системата”, отговори веднага Тео и изрази мнение, че едно от най-важните неща е и учители, и ученици да са честни и да притежават морална интелигентност.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Кой е тоя на снимката до ТеодосийТеодосиев?