Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова са родени в една и съща година – Виолета Бахчеванова на 22.03.1935 г. в гр. София, а Васил Стойчев – на 29.09.1935 г. в гр. Кюстендил.
Виолета Бахчеванова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. със специалност „Актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов. След това започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където за един сезон (1960 г. и 1961 г.) изиграва 4 главни роли. Дебютът й в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти, рекорд за най-дълго играна главна роля в народния театър „Иван Вазов“. Пенсионирана е през 1995 г. Играе в постановки на Театър 199.
Виолета Бахчеванова се омъжва за Васил Стойчев на 17 април 1960 г., а кумове им стават поетът Найден Вълчев и актрисата Мария Долапчиева. Двамата имат пано с отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199, където активно играят.
Виолета Бахчеванова има многобройни участия в Българското радио. Пее с Райна Кабаиванска в хора на девойките. Съвместно със съпруга й представят рецитали и поетични спектакли в България и в чужбина. През 1976 г. и 1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. Носителка на национални награди и отличия.
През 70-те години на 20-и век се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Великият диктатор“ (дублаж на БТ). През 2001 г. излиза нейната книга „… А театърът може без всеки нас“. През 2013 г. заедно с Васил Стойчев получават наградата „Икар” за изключителен творчески принос към българския театър.
Васил Стойчев е роден е на 29 септември 1935 г. в град Кюстендил в семейството на фотограф – „Фото Бански“. Завършва Образцов икономически техникум в София, една година учи във ВИИ „Карл Маркс“, а през 1954-1959 г. е студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в специалност „Актьорско майсторство” в класа на професор Филип Филипов. Заедно с колегите си Виолета Бахчеванова, Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов е разпределен в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас.
През 1960/61 г. заедно със съпругата си Виолета Бахчеванова е назначен в Народния театър, където прекарва 50 години от творческата си кариера. Има изяви и на сцената на Театър 199.
Творческите пътища на двамата актьори се пресичат още във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (сега НАТФИЗ „Кр. Сарафов“), където те се срещат и изучават „Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Филип Филипов (випуск 1954-1959 г.). След завършването заедно работят на сцените на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“, Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, като гостуват у нас и в чужбина с постановки на тези театри и със свои поетични спектакли.
Професионалният им път започва съвместно в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас, където са поканени от ръководството на театъра: Вили Цанков, Юлия Огнянова и Леон Даниел веднага след завършването на ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. За един сезон 1959/1960 г. Виолета Бахчеванова изиграва Нила Снишко в „Барабанчица“ от А. Салински, реж. Юлия Огнянова, Ангела в „Ангела“, Севастикоглу, реж. Вили Цанков , Любов Раневская във „Вишнева градина“, А.П. Чехов, реж. Леон Даниел и Райна в „Къщата на сенките“, Иван Теофилов-Свежин, реж. Вили Цанков. Дебютът на Васил Стойчев е в ролята на Поручик Енчо Енев, от „Разузнаване“, Лозан Стрелков, реж. Вили Цанков, последвана от ролята на Михаил в „Къщата на сенките“ Иван Теофилов-Свежин на същия режисьор.
През 1960 г. двамата са поканени в Народен театър „Иван Вазов“. Виолета Бахчеванова дебютира в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ от К. Зидаров, реж. Николай Люцканов, която се играе 315 пъти, което е своеобразен рекорд на най-дълго играната главна женска роля в 100-годишната история на Народния театър. В продължение на 33 години тя е актриса в Народния театър, където изиграва над 50 главни роли, между които: Фотина в „Казаларската царица“, Илиева в „Големанов“, хаджи Ровоама в „Под игото“, Юлиана Обретенова в „Нощем с белите коне“ и още много други.
Между игралните филми и телевизионни постановки с участието на Виолета Бахчеванова са: „Големанов“, реж. Кирил Илинчев, „Под игото“, реж. Я. Янков, „Хъшове“, реж. Д. Гюрова, „Женитба“, реж. Л. Морчев, „Царска милост“, реж. Н. Минкова и др.
Певческият талант на Бахчеванова се проявява както в театралните роли, така и при участието й в „Студио 1“ с Вили Казасян в Българската национална телевизия, където изпълнява песента „Артистите от сцената залязват“.
Васил Стойчев играе на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ в продължение на 40 сезона. Дебютът му е в ролята на д-р Саралиев от „Пред буря“ на Боян Балабанов, реж. Филип Филипов. Следват многобройни участия в постановките от репертоара на театъра, между които: Бойчо Огнянов в „Под игото“, Мирослав в „Иван Шишман“, Владиков в „Хъшове“, Леонид в „Ретро“ и още много други.
Васил Стойчев става известен още с първата си голяма роля в киното – цар Калоян в едноименния филм на режисьора Дако Даковски. Сред другите игрални филми и телевизионни постановки с негово участие са: „Таралежите се раждат без бодли“, реж. Д.Петров, „Над цяла Испания чисто небе“, реж. Ю. Кньоч, „Йо Хо Хо“, реж. З. Хеския, „Маневри на петия етаж“, реж. П. Василев – Милевин, „Нощ без теб“, реж. Л. Морчев, „Под игото“, реж. Я. Янков, „Здравейте татковци“, реж. А. Анжел, „Екзюпери“, реж. Н. Томова, „Хъшове“, реж. Д. Гюрова и др.
Неговият глас звучи както в записите на Българско национално радио, така и в дублирането на много чуждестранни телевизионни филми и сериали, между които „Дързост и красота“, „Драконът, моят приятел“, „Лейди и скитника“, „Мечо Пух“, „Ранго“, „Семейство Симпсън“, „Смърфовете“ и др. Последните записи с негово участие са трейлър на филма „Да се изгубиш нарочно“, реж. Крис Захариев, и изпълнението на стихотворението „Българският език“ по БНТ в поредицата „Препрочитаме Вазов“.
На сцената на Театър 199 двамата актьори играят от неговото създаване – Васил Стойчев в „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ на Едуард Олби, реж. Стефка Прохаскова, 1966 г., а Виолета Бахчеванова – в „Цели дни по дърветата“ на Маргьорит Дюрас, постановка на същата режисьорка. Двамата актьори участват заедно в „Нерви за любов“ от Кирил Топалов, реж. Христо Кръчмаров. За първи път в практиката на театъра в спектакъла участват с главни роли и студенти от три випуска на ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ – Десислава Стойчева и Красимира Демирова с Димитър Баненкин и Емил Бонев от класа на проф. Димитрина Гюрова, Ани Вълчанова и Михаела Стойкова с Владимир Попов и Михаил Билалов от класа на проф. Николай Люцканов, и Биляна Стойчева-Хорисян със Симеон Владов от следващия клас на проф. Димитрина Гюрова. Постановката е изиграна 358 пъти при препълнени салони в Театър 199, на турнета в България и в чужбина.
Двамата актьори имат многобройни участия в Българско национално радио, в телевизионния театър на БНТ, в български игрални филми, както и с рецитали и поетични спектакли в България и в чужбина, между които „Вулканите на Мексико димят“ по книгата на Лиляна Стефанова, „И моята България пътува“ по стихове на Дамян Дамянов и много други.
Въпреки многобройните си ангажименти Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова успяват да посветят време и на студентите, като преподават „Художествено слово“ през 70-те и 80-те години в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
Двамата актьори съхраняват паметта за творците, с които са работили, чрез своите филми и книги. Гостуванията на Народния театър „Ив. Вазов“ в Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург), Варшава, Букурещ, Прага, Солун, Лайпциг, Берлин, Виена и Белград са заснети от Васил Стойчев и излъчени като негови авторски документални филми по Българската национална телевизия. През 2001 г. Виолета Бахчеванова написва книгата „… А театърът може без всеки от нас“, в която съхранява паметта за актьорите, режисьорите и авторите, с които е работила. През 2021 г. след смъртта на актрисата книгата е издадена отново, по инициатива на собственика на издателството Стефан Недков, с допълнена втора част с думи на над 30 нейни колеги и приятели.
Двамата актьори получават многобройни награди за своите творчески постижения – званията „Заслужил артист“, „Народен артист“, грамоти, ордени и др. През 1992 г. Виолета Бахчеванова получава номинация „Аскеер“ за водеща женска роля за ролите й в „Страхотните момичета“. През 2015 г. тя е наградена с орден „Св.св. Кирил и Методий“ за особено значимите й заслуги в областта на културата и изкуството, а Васил Стойчев с орден „Симеон Велики“.
През 2013 г. двамата заедно получават наградата на Съюза на артистите в България „Икар” за изключителен принос към българския театър. А през 2015 г. отпечатък от техните длани е поставен на Стената на славата пред Театър 199.
Проф. Кирил Топалов: Не мога да забравя Виолета и Васил в пиесата ми „Нерви за любов”
„Не мога да забравя Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Те първи реализираха най-гледаната ми пиеса „Нерви за любов”. След като Христо Кръчмаров я постави в Театър199, тя постигна рекорд – 9 или 10 български театъра едновременно я поставиха и играха с огромен успех. Виолета и Васко прочели моята пиеса, мой приятел им я дал, даже без да ме попита. И решили да отпразнуват с нея 50-ата си годишнина, те бяха връстници. Дали я на Христо Кръчмаров, той отначало не я харесал. „Абе, Христо, страхотна е пиесата”, опитват се да го убедят те.
След няколко месеца, на Нова година, са на Боровец в станцията на артистите. В стаята хващат Кръчмаров и му разиграват пиесата. „Боже, каква пиеса, какъв спектакъл става от нея!”, възкликва той. Чудесен спектакъл направиха и така отпразнуваха общата си стогодишнина, а понеже публиката ги викаше още и още на бис, сядаха на сцената и правеха втори спектакъл – разговор със зрителите, не по-малко забавен. В своя шеговит стил Васко винаги казваше: „Е, стогодишнина имаме, на мен 60, а на Виолета – само 40”. Спектакълът им беше няколко години наистина голямо театрално събитие, а пиесата изхвърча из страната, стигна и до чужбина. Тя ми отвори пътя в драматургията.
В гримьорната с легендарната актриса
Докато учи във ВИТИЗ, Виолета Бахчеванова все още изучава и пеене при Катя Спиридонова. Тя е насърчена лично и от директора на операта Асен Димитров с думите: „Дете, има много драматични актриси, но певица и драматична актриса в едно са рядкост“. И тук идва моментът, който ще определи професионалния й живот. По време на репетиция нейният „любим преподавател“ с учудване я пита: „Защо ми говориш с тия фалцети – къде е хубавият ти глас?“. Тогава състудентите на Виолета Бахчеванова с радост разкриват пред Филип Филипов, че тя учи и пеене.
„Мило дете – казва й той по време на почивката – трудно е две дини под една мишница – та това са две различни изкуства“. Мисля, че това беше достатъчно за мен – заключава Виолета Бахчеванова. – Аз вече бях избрала пътя, а раздвоението никога не ми е било в характера. Без никакво колебание сложих точка на пеенето в името на театъра и по-нататък бях щастлива, че успях с единствената певческа роля – Маша от „Живият труп на Толстой“.
След дипломирането си Виолета Бахчеванова е поканена в Драматичен театър „Адриана Будевска” в Бургас заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов. Когато пристигат в Бургас, за известно време на младата актриса й се налага да спи в гримьорната на театъра, която се налага да „споделя“ с мишки, които излизат през нощта.
„В началото изпитвах ужас – спомня си актрисата. – По-късно, когато каталясали се връщахме от пътуване, аз само чуках, за да излязат мишките от стаята. Какво ли не прави човек за изкуството!“.
Само за един сезон (1959-1960 година) тя изиграва четири главни роли под режисурата на Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков – Нила Снишко в „Барабанчица”, Райна в „Къщата на сенките”, Любов Раневская във „Вишнева градина” и Ангела в „Ангела”.
„Работех много повече от другите – признава Виолета Бахчеванова. – Това ми беше изключително необходимо, за да имам сигурност и стабилност на сцената. Това си остана моят метод на работа – имах чувството, че виждам образа още при първото докосване до него, но за да стане пълноценен, мой, обикновено се стараех да се превъплътя много преди премиера…
Моят приятел Васил следеше всички репетиции и ми помагаше със съвети и насърчения. От този миг до последната ми роля неговото присъствие в салона е било незаменимо. Успяваше с много такт и финес да отбележи какво трябва да се поправи, но преди всичко започваше с доброто, което съм постигнала. Мисля, че аз постъпвах към него в обратен ред – най-напред критиката, защото доброто си е добро. Бяхме много различни, но много допълващи се“.
През януари 1961 година е и дебютът на Виолета Бахчеванова в Народния театър, в ролята на Мария-Десислава от пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров.
„Едва ли мога да кажа как мина самата премиера, но на другия ден пред нашата кооперация спря дълга черна „Чайка“. По случайност бях у дома. Излезе човек, който ми връчи 50 бели гладиола! Аз не можех да ги обхвана с ръце. Имаше и картичка с лично поздравление на Вълко Червенков. Щях да припадна от вълнение. Ето какво е животът!“.
Постановката, режисирана от Николай Люцканов, е играна пред публиката на Народния театър в продължение на седем години, в 450 представления – своеобразен рекорд за най-дълго играна главна женска роля в 100-годишната история на театъра. През 1964 година спектакълът е поставен на крепостта „Царевец“ във Велико Търново. По време на театралните празници „Поглед към вековете“ на хълма пред сцената се събират около 10 хиляди зрители.
