„Ами не, няма да гласувам. За какво да го правя, като пак никоя партия няма да събере мнозинство и наесен ще има отново избори? Гласувала съм години наред и какво постигнах? Преди пенсионирането работех в детска градина, по 10 лв. да ми бяха прибавяли към пенсията на година, а то… за кого да гласувам, като не ги познавам? Гледам само по телевизията какви ги вършат. Оказа се, че всички, които пращаме във властта, мислят само за себе си. Мъжът ми сега отива да си оправи пчелите, като се върне, ще видим дали ще ходим да гласуваме, но сериозно се съмнявам. Няма смисъл“.
Това обяснява белокоса жена, която намираме днес в двора на къщата й в благоевградското с. Изгрев. Докато говори, жената се пази с ръка от слънцето, защото преди обяд вече е 32 градуса на сянка. След като е изляла разочарованието си от политиците, тя се обръща и отива да нагледа доматите.
Същата липса на ентусиазъм се усеща и у трите млади жени, които са седнали на безалкохолно в селското барче. Те приемат с насмешка въпроса дали вече са гласували и отрицателно клатят глава. „Разочаровани сме”, споделя една от тях, която се оказва студентка по фармацевтика, но отказва да обясни какво точно я е разочаровало.
Мъж с пръскачка обработва дворната асма. Обяснява, че пръска с препарати от аптеката. Словоохотливостта му секва, щом разбира, че ще го питаме за изборите, и директно ни обръща гръб, с извинението, че имал много работа.
За разлика от всички тях, местният кмет Йордан Китанов сутринта минал през единствената в Изгрев секция да си пусне бюлетините, след което отишъл да гради чешма на селското гробище.
В селото ентусиазъм като че се усеща единствено в секцията за гласуване, където са записани 350 избиратели. Излъчва се главно от председателката, която бодро обяснява, че изборният ден минава нормално. По-възрастните избиратели по-добре се справяли с машината, младите идвали с високо самочувствие и бъркали, споделя впечатленията си тя. Въпреки самочувствието на младите избиратели обаче не очаквала никакви проблеми в секцията – всичките членове на СИК били икономисти, учители, минали през обучение, и всеки си знаел ангажиментите.
За да онагледи подготвеността на нея и колегите й и познаването на спуснатите от ЦИК указания да се помага на избирателите, жената опитва да даде указания на млад мъж, седнал да гласува зад машината. Той обаче я срязва, че знае какво прави и не му трябва помощ.
По обяд селото вече е напълно опустяло. Дори кучетата, които лаеха по колата ни, докато обикаляхме Изгрев, са се скрили на сянка. За малка част от жителите на селото изборният ден е приключил и хората са се прибрали да обядват. За другите, които не са намерили смисъл да ходят до урната, денят ще остане само една обикновена лятна неделя – топла и ленива, която няма с какво да запомнят.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
