В средата на зимата една усмихната и лъчезарна жена внесе топлота и уют в моя дом. Това е народната певица Евелина Христова, която блести със слънчева и артистична аура.
Родена е през 1976 година в град Перник, в семейството на Латинка Гаврилова Стоилова от с. Покровник, Благоевградско, и на Спас Стоилов от село Длъхчево-Сабляр, община Невестино, Кюстендилска област, откъдето е баща й. Селото е високо в планината и е разделено на много махали. Махала Юручка е известна с работилницата за бомби на ВМОРО, организирана и ръководена от Гоце Делчев през 1897 година.
„В Благоевград живеят роднините на майка ми – разказва Ева, – а в Кюстендил – роднините на татко. Двамата се срещат в Перник, влюбват се и остават там да живеят. Там се раждам и аз. Баща ми работеше в най-големия металургичен завод в Перник, а майка беше транспортен работник”.
Дарбата си Ева е наследила от майка си, която има хубав глас и допреди десетина години е участвала в различни самодейни групи. Като момиче е била приета като певица в ансамбъл „Пирин” от Кирил Стефанов, но родителите й не са позволили толкова млада и красива да отиде сама в града. За нея Ева споделя още: „Когато живееха с татко в Перник, майка пееше в туристическа трупа и аз още не мога да осъзная колко много изяви има тази певческа трупа, колко обиколки направиха на България и колко красиви места посетиха. Бяха весели и задружни до последно. Майка ми често си спомня тези изяви. Сега тя живее в Благоевград и ми е хубаво да идвам тук”.
Ева е завършила основното си образование в Перник, след това учи в Средното музикално училище „Филип Кутев” в град Котел. Висше образование завършва в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, специалност „Музикална педагогика”. От 8 години преподава в 144-о училище „Народни будители” в София.
– Кога започна да пееш?
– Главният виновник беше майка ми, защото тя беше открила таланта ми още в детските години и ме водеше навсякъде. Записваше ме в самодейните групи, след това и в Двореца на културата в Перник. Записа ме и на солфеж, за да се подготвя за изпитите в музикалното училище в Котел. Не само като майка искаше да продължа с народно пеене, но и като изпълнител имаше усет за това, което мога. Така че от малка съм на сцена.
– Как стана част от „Мистерията на българските гласове”?
– Имаше конкурс за певици. Бях 11 клас в музикалното училище в Котел, но въпреки това отидох на този конкурс, защото получих картичка от голямата кюстендилска певица Олга Борисова, светла й памет, и в нея пишеше: „Скъпа Евелина, предстои конкурс на „Мистерията на българските гласове”. Ще се радвам да дойдеш и да се явиш”. Това за мен беше невероятно усещане, все едно Господ ми пишеше. До ден-днешен си пазя това писмо. Тя ме беше чула да пея на един от концертите на музикалното училище в Трън, където гостувахме с песните на Гюргя Пенджурова. Приеха ме в този ансамбъл, но аз реших, че не мога да отида, докато не завърша училище. Върнах се в Котел и след 12 клас пак получих покана. Тогава вече отидох с намерението да остана. Беше края на 1996 година и до днес съм част от „Мистерията на българските гласове”.
– Как съчетаваш да пееш в две изявени групи – „Мистерията на българските гласове” и „Ева квартет”?
– На същия този конкурс в „Мистериите” бяха приети момичетата Гергана, Даниела и София. С Даниела сме учили заедно в Котел и когато отидох и аз в ансамбъла, тя ми каза: „Ела и при нас!”. От 30 години сме самостоятелна фолклорна формация „Ева квартет”, с която направихме репертоар и пътуваме по света. Ангажиментите с „Мистерията” вече са отделно. Опитваме се да ги съчетаваме и се получава.
– Къде е бил най-вълнуващият ви концерт?
– Не знам дали ще мога да определя най-вълнуващия с „Ева квартет”, защото всеки носи в себе си определен заряд и магическо усещане. Пяхме на малки и големи сцени, но има два концерта, които ще помня винаги. Единият е преди 5 години в зала „България” заедно със световноизвестната мъжка формация „Афилета” от Корсика. Тогава направихме съвместен концерт и това беше моето велико преживяване и усещане. Говоря за себе си, защото тогава си казах: „Боже, това е най-хубавият концерт на квартет „Ева”. Няма да забравя и последния ни концерт на 1 декември миналата година, с който отбелязахме нашите 30 години на сцена в Първо студио на Българското национално радио в София.
– На кого е кръстен съставът?
– На първата жена – Ева. Името го даде Теодосий Спасов. Бяхме млади и заедно пътувахме в самолет за Бразилия. Той беше гост-солист с „Мистерията на българските гласове” и тогава ни даде името „Ева song” – жената и песента, и ние го приехме. След няколко години Ева остана, но не искахме да звучи англоезично и заменихме „song” с „квартет”. Репертоарът ни е много разнообразен, тъй като всяка една от нас е от различна фолклорна област. Стремим се в концертите ни да звучат песни от цяла България. Даниела Стоичкова е от Кюстендилско и е контраалт, аз съм от Пернишко и гласът ми е алт, Гергана Димитрова е от Плевен, от Северняшката фолклорна област, и е сопран, София Янева е от китна Тракия – Пловдив, и е мецосопран”.
Остана Македонската област, до която най-близко е Евелина, която добавя: „Така се получи. Репертоарът ни е много разнообразен и винаги включваме в програмата си и автентични песни освен обработения фолклор. Пеем произведения от класически фолклорни български автори, пеем и съвременни произведения на Иван Спасов и Красимир Кюркчийски. Още от началото на създаването на квартета имаме песни, специално написани за нас, и те още са в програмите ни”.
– Коя песен най-много вдига публиката на крака?
– „Ибиш ага” – една много вълнуваща песен, бързата шопска песен „Йова” в аранжимент на Гергана Димитрова, „Баба лук посела” на Стефан Драгостинов, песните на сестри Кушлеви са много елегантни и с много финни мелодии, докосващи душата. Може би зависи от настроението на човека, който ги слуша, от усета му…
– Често се сменят участниците в „Мистерията на българските гласове” и как се поддържа качеството на изпълнението с годините?
– Сменят се. Аз съм там от 30 години и заедно с моите колежки от „Ева квартет” имахме честта да пеем на една сцена с най-великите гласове на България – като Олга Борисова, Кремена Станчева, Василка Андонова, Надежда Хвойнева, Руска Недялкова, Радка Алексова. За мен това са идолите в народната музика, от които съм се учила. Има текучество, но не е добре някой да пее в този хор за кратък период от време, защото един хор е добър, когато е спят, когато дълго време певците са били заедно, когато дишат като един организъм. Разбира се, с възрастта нещата се променят, защото и физически една певица не може да издържа на творческото натоварване, а и гласът вече не е онзи звънлив, просто всяко нещо с времето си. Трябва да уважаваме възможностите си. В момента диригент на ансамбъл „Мистерията на българските гласове” е Ганчо Гавазов.
Ева е съпруга на композитора Димитър Христов от Благоевград – известен музикант, художествен ръководител на ансамбъл „Пирин” и през последните 15 години диригент на оркестъра на Българското национално радио, където Ева казва, че се чувства най-добре. Майка му Евгения живее в Благоевград. Митко е завършил Музикалната академия в Пловдив, специалност „Дирижиране”. Човек намира своята половинка в средата, където живее и работи. Не е изненада, че двама музиканти като Митко и Ева се намират и събират.
– Къде се срещнахте?
– Срещнахме се в Котел още като ученици, но може да се каже, че почти цял живот сме заедно. Родени сме в една и съща година, в един месец, с 15 дни разлика, но аз бях втори курс в Котел, защото съм започнала училище на 6 години, а той дойде първи курс една година след мен. Затова сега се шегува: „Ти си по-умна и затова са те пратили по-рано на училище”. След Котел имаше известни разминавания по пътя ни, но когато пораснахме, отново бяхме заедно.
– А кога пламнаха искрите на любовта?
– Искрите са точно от този първи момент. Каквото и да правехме, те винаги са стояли в нас и се оженихме през 2003 година. Имаме син Георги, който сега ще стане на 23 години, и дъщеря Дара, която е на 13 години и се подготвя за външно оценяване след 7 клас. Георги учи интернационален бизнес в Нидерландия вече четвърта година и в момента е на стаж в Барселона. Университетът, в който учи, им дава възможност да карат стажа си, където пожелаят. Той избра Барселона и се влюби в нея.
Митко и Ева са познати като известна музикална двойка. Митко отдавна пише авторска музика и песни. Ева също подготвя първия си самостоятелен албум.
– Кой от кого се учи?
– Ние сме много добър екип. Просто съществува усет между двамата, има я и помощта, когато е необходима. И двамата знаем, че първият човек, който ще чуе авторска творба, това е половинката. Доверието ни в тази посока е на много високо ниво. Това прави екипа ни сплотен, добре да си кореспондираме и да се усещаме. Имаме единомислие, без въобще да сме го търсили някога някъде. Може би затова имаме съвместни музикални проекти в страната и чужбина.
– Имате ли свои мечти за децата си, или сте ги оставили да избират своя път сами?
– Оставили сме ги. Сякаш нарочно не ги насочихме към музиката.
– Това от вас ли зависеше?
– Може би не сме открили достатъчно потенциал, който те да развият, нищо че ние се занимаваме с музика. Не е задържително и децата да пеят добре. И двамата слушат много музика и имат хубав естетически вкус към нея. Подбират това, което слушат. От 7 години Дара танцува модерен балет и мога да кажа, че е много добра. Георги от дете обича музиката, но не ги насочихме към народната. Гледаме да помагаме с каквото можем, но не и задължително да им казваме какво да правят. Може да ги побутваме отстрани леко и незабелязано, но никога не налагаме своите решения. Георги е вече 23-годишен и е самостоятелен младеж.
– Посещават ли концертите на родителите си?
– Задължително. Когато Георги е в България и татко му има концерт в радиото, той е там. Ние често се разминаваме с нашите изяви, непрекъснато пътуваме, но децата харесват това, което правим.
– Има ли местенце в света, където не си била?
– Сега ни предстои пътуване до Египет с „Мистерията на българските гласове”. Това беше една от дестинациите, които исках да посетя, защото искам да видя египетските пирамиди. И другото място, за което си мечтая, е Гранд каньон в САЩ. Била съм на Ниагарския водопад и не знам как да опиша гледката. Остана в очите и главата ми и все още се питам как природата е сътворила такова нещо.
– Природната красота те вълнува, красотата на песента също… По какъв начин всичко това, през което минаваш, влияе на духовното ти осъзнаване и развитие?
– Това е много важно и някак си музиката балансира забързаното ми ежедневие. Този балансьор ми казва: „Върни се сега на твоето си местенце и погледни навътре към себе си. Има ли музика там?”. Има, и тя някак си успокоява душата, храни я с добра енергия, така го възприемам аз. Едно пътуване те откъсва от ежедневието и ти дава друга гледка, обогатява гледната ти точка към живота. От друга страна, пътуването е свързано и с работа – зала, преобличане, гримиране, излизане на сцена, представяне и после пак пътуване, но винаги се връщам с нов заряд в гнезденцето, където си гнездя. Това се усеща само с душата.
– Има ли таланти сред учениците ти?
– Има и съм щастлива и горда с тях. В следващия проект на Българското национално радио „Приказки за малки и големи” моя ученичка ще участва с изпълнение на шопска песен. Това е проект, който адмирира, подпомага и показва младите талантливи деца на България.
– Имате ли любима песен с Митко?
– Имаме си, казва се „Румено, бела невесто” – моя авторска песен в негов аранжимент.
И нямаше как да не я помоля да запее. И запя с нейния прекрасен алтов глас.
„Румено, бела море, невесто,
мене ме прати, море, майсторо,
да дадеш сърма, море, ибришим,
да ти сошие, море, фустано…”
Помолих я да изпее тази песен и в телевизионното предаване „Нашето място България”, където я поканих да участва, защото беше дошла в Благоевград да покаже първата си изложба, която беше нарекла „Мистерия от нишки” – друга нейна творческа страст.
– Как се появиха тези нишки?
– Самите нишки се появиха преди повече от 5 години, но не мога да кажа, че това е началото. Аз съм си такава. От дете трябваше нещо да правя с ръцете си – да изработвам нещо с конци или с друг материал. Но да правя декоративно изкуство се появи в по-зряла възраст. Чувствам се добре в това хоби. Правя го, когато имам време, и ми доставя голямо удоволствие.
– Паната, които показваш, са подходящи за съвременен модерен дом. Тези нишки свързани ли са с фолклора?
– Случвало ми се е да имам поръчка, която да включва фолклорни елементи, и това е доста предизвикателно да го направиш с възлите на макремето. Да съчетаеш цветовете в канатица например е доста трудно и доста броене изисква, но пък се получават красиви неща. Повечето предмети, които изработвам, не са свързани с фолклора.
Показа ми пана, които носят лятно настроение в средата на зимата, направени с ярки цветове и поставени на дървени рамки, или висящи на естествени клони.
„Много ми харесва допирът до дървото и до естествените материали – споделя Ева. – В някои съм вплеала вълна, в други ламени нишки за разкош, някои са цветни, други – пухкави. Малко са тези, които имат заглавие, например „Лила”, „Зора се зазорила” – свързана с родопската песен на сестри Кушлеви. Така изглеждаше паното. Друго съм нарекла „Кръговрат”, но повечето нямат заглавия. Имат тези, които, след като ги изработя, провокират асоциации в мен с нещо друго”.
– Какво от репертоара ти на народна певица може да те провокира да седнеш да работиш с ръцете?
– Мелодия, която звучи в главата ми. Получава се синхрон между мелодията и това, което изработвам с ръцете си.
Съвсем скоро, може би през пролетта, ще излезе първият самостоятелен албум на Евелина Христова с нейни авторски песни и смята да го нарече „Девойче лично”. Музиката и текстовете са нейни, а аранжиментите – на Димитър Христов.
„В повечето случаи в мен се загнездва дадена мелодия, която с времето развивам – отговаря Ева на моя въпрос как се пише авторска песен на фолклорна основа. – Но това е свързано и с опита ми през последните 30 години на сцена. Какво ли не сме изпели, така че моята глава е пълна с музика. Опитът и познанието ми дават шанс да направя и нещо лично”.
Очакват я много концерти с „Мистерията на българските гласове”, много пътувания с „Ева квартет” и изяви с децата в училището, където преподава. Път, изпълнен с много музика, както и досега, но и път, който трансформира душата на автора, изпълнителя и на публиката.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
