На 18 ноември 2007 г. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ публикува книгата на българския емигрант в САЩ д-р Иван Гаджев („Иван Михайлов – отвъд легендите“). В близо 1000 страници книгата демитологизира измислици-недомислици за вожда на ВМРО Иван Михайлов. От 31.08.1924 г., когато е прекъснат животът на легендарния вожд на ВМРО Тодор Александров, а на 7.07.1928 г. по заповед на Ив. Михайлов е убит генерал Ал. Протогеров, в Организацията еднолично властва Ванчо. „Само за 10 години [1924-1934] – бележи д-р Ив. Гаджев – той успява да отстрани от пътя си към върховното овладяване ръководството на Организацията над 3000 истински, верни героични борци“.
Най-засегнати от книгата са лидерът на ВМРО-БНД Кр. Каракчанов и Вида Боева-Попова, икономка на Ив. Михайлов в последните години от живота му. За техен яд първите рецензии за книгата са положителни. Каракачанов не успява да склони стойностен учен да напише отрицателна рецензия. Дори от Македонския научен институт, финансово зависим от Краси. Спешно е повикана от Рим Вида Боева, която в интервю за дупнишкия в. „Вяра“ в 3 последователни броя (януари 2008) прави несръчен опит да обори тезите на автора.
Тогава на помощ се притичва „публицистът“ Цанко Серафимов, родом от с. Баничан, Гоцеделчевско, живеещ в София. С охота дава интервюта, пише ред статии, пуска в социалната мрежа свой Цанко‘s post, в яростна атака и нецивилизован стил клевети д-р Иван Гаджев…
КОЙ Е Д-Р ИВАН ГАДЖЕВ?
Писателят Валентин Караманчев в спор с „публициста“: „Ще Ви разкажа аз не какво си мисля, а какво знам за Иван Илиев Гаджев. А читателите не се нуждаят от чужди внушения за мисленето си. Иван е роден през 1939 г. Когато баща му изчезва безследно през септември 1944 година, бил е на шест години. Сиракът се учи прилежно. Завършва с отличие ветеринарен техникум. След него се дипломира във Ветеринарния институт в столицата с направление да работи в родния си град. Там обаче в лечебницата командва лекар, зет на партизанин. Той отсича: „Не! Ще го пратим при помаците в село Слащен”.
Слащен е на крачка от границата. Иван прескача телената мрежа и напуска родината. Гръцката „Кендро Алдопон” – бюро за чужденци, го върти из бежанските лагери и когато разбират, че не е подходящ за тяхна презгранична совалка натам-насам, го изпращат с еднопосочен билет в Америка.
В град Детройт Иван завършва за втори път ветеринарна медицина. Открива клиника за кучета и котки… До дома си построява библиотека, архивен институт и я кръщава на името на баща му – „Илия Гаджев“. Събира, изкупува книги, архивни материали, документи, илюстрации, снимки за българите по света. Четиридесет хиляди заглавия съдържа това хранилище…
След 1990 година той пренесе в Неврокоп това книжовно съкровище. До бащиния си дом издигна библиотека, назначи кадърен човек да го стопанисва.
Цанко Серафимов се гневи на Иван Гаджев заради двутомното негово изследване – „Иван Михайлов отвъд легендата”. И отсъжда хладнокръвно : „Какво ли си мисли, ако гледа от небето, македонският мъченик Илия Тодоров Гаджев за делата на своя син?“.
Така се ражда Цанковата омраза на гордо наричащия себе си „Михайловист“ (с главна буква!) към д-р Гаджев. „Публицистът“ се гневи на оценката на В. Караманчев за „скандалния му труд“: „Най-значителната творба на историка Гаджев е двутомникът „Иван Михайлов отвъд легендите”. Честна. Смела. Откровена книга. Такива откровения не носят само знания, радост и комплименти. Те са горнило, през което минава авторът. Бащата михайловист, синът михайловист, разсъждава пред иконата на тяхното движение“.
По някакъв начин „публицистът“ се добира до писмо на д-р Ив. Гаджев до Тодор Живков. Но прави две грешки. Първата, хронологическа: писмото до Живков не е от 1982 г. (виж Цанко‘s post, септ. 2025 г.), а от 20 юли 1987 г. Цитатите от писмото доказват, че притежава копие от оригинала. Което не е добре… Втората грешка е в това, че „чете“ писмото така, както дяволът чете Евангелието.
В процеса на злостно очерняне, „публицистът“
НЕБРЕЖНО „РЪСИ“ ПЪРВА КЛЕВЕТА.
Видите ли, ветеринарят „критикува някои комунистически кадри, а други възхвалява“. Странно, споменава „възхваляваните“, а премълчава „критикуваните“. А критикуваният от д-р Гаджев е един: заклетият македонист Георги Зайков-Пирински!
Ц. Серафимов (в. Струма“ от 29.01. т.г.): „Опитите на Коминтерна чрез дейността на Георги Пирински в САЩ да македонизира емигрантите от Пиринско, Вардарско и Егея се провалиха, защото последователите на Иван Михайлов дадоха силен отпор. През 60-те години българската държава също се опита да постави ръка върху МПО, инфилтрирайки псевдоемигранти. Най-зловеща роля изигра ветеринарят Иван Гаджев. Той успя да стигне дори до ръководството на МПО и да овладее чрез подставени лица редакцията на вестник „Македонска трибуна“.
За какво става реч! В писмото до Т. Живков „агентът на ДС“, пратен според „публициста“ да комунизира емиграцията, заклеймява антибългарската дейност на Зайков-Пирински. Но това Цанко Серафимов премълчава! Случайно!
В писмото д-р Гаджев подробно описва антибългарската дейност на коминтерновския Заяц сред емиграцията. Това става по същото време, когато в София той заема висши постове: 1966-1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП, народен представител в 5, 6 и 7 НС и секретар на Комисията по външна политика на Народното събрание. Тези му позиции позволяват да пътува из света, сеейки проказата на македонизма, комунизирайки българската емиграция в Титов вариант.
В писмото си д-р Гаджев описва разложителната дейност на Зайков-Пирински, неговия „принос“ за проникването на македонизма сред емиграцията. През юни 1986 г. д-р Гаджев поискал от ФБР досието на Георги Пирински с над 1100 страници. „То – пише Гаджев – разкрива образа на един Титов агент и привърженик на Интегрална Югославия, която е трябвало да погълне България… До нас тук достигат сведения, че все още Георги Пирински и генерал Крум Радонов от гр. Банско са правили изявления на събрания, на които се е разисквал македонският въпрос, че те са все още за Балканска федерация и против нападки към Тито и Югославия.
Политическият отчет на Македонския народен съюз (МНС) – пише д-р Гаджев – написан от Георги Пирински, е пълен с противобългарски лозунги. В него той нашироко обяснява, че езикът на хората в Македония не е български, а македонски. Македонският език е различен от българския… Георги Пирински отпечата книгата на Димитър Влахов „Формирането на македонската нация и македонския език“, която бе разпространена в хиляди екземпляри от името на Македонския народен съюз да заблуждава и смущава емиграцията ни“.
Стефан Дечев: „Междувременно стари илинденци, емигрирали след Балканската война, като Смиле Войданов, създават в град Понтиак, щата Мичигън, „Македонски народен съюз“. Негов секретар става Георги Зайков-Пирински, лява организация, която пропагандира идеите на етническия македонизъм и е свързана с Коминтерна“.
Недвусмислена оценка на Скопие досежно Зайков-Пирински дава академик Блаже Ристовски: „И когато след резолюцията на Информбюро [28 юни 1948 г.] против Югославия емигрантските власти [в САЩ] осъдиха Георги Пирински за „комунистическа дейност“ и го поставиха пред дилемата да отиде в затвора или да бъде екстрадиран там, откъдето е дошъл, той не пожела да дойде в тогавашната „антиинформбюровска“ Македония. Затова се възползва от услугата на НР България и на 5 септември 1951 г. пристигна в София. По-нататъшният път вече беше ясен. Сподели съдбата на Венко [Марковски] – с ордени, почести и слава за сметка на неговите най-хубави 28 борбени македонски години в САЩ“.
ВТОРА КЛЕВЕТА НА РАТНИКА НА „ИСТИНАТА“
Цанко Серафимов: „Под чадъра на българската Държавна сигурност [Ив. Гаджев] създаде „научен“ институт, като от България на два пъти да му помага бе командирован за много месеци библиотекарят Иван Марков от Гоце Делчев. И се заредиха при него на посещения професори-ченгета, служители на ДС“ (в. „Струма“, 29.01.2026).
В 2021 г. в полемика с писателя В. Караманчев „публицистът“ пише: „Невъзвръщенецът Иван Гаджев, осъден задочно в България за измяна на отечеството, е в открити контакти с комунистическата власт. През 1982 г. библиотекарят от гр. Гоце Делчев Иван Марков е командирован от българска институция в САЩ, за да извърши организация и селектиране на фонда на „института”; да работи над ценните документи е изпратен и през 1992 г. Към „института” на Гаджев в Детройт се точат, командировани от български комунистически институции, чиито имена г-н Валентин Караманчев съобщава – ст.н.с. Константин Пандев, проф. д-р Костадин Палешутски“.
За непосветените: Иван Марков, с когото лично се познавахме като сътрудник на „Пиринско дело“, бе библиотекар. Но той бе един от най-изтъкнатите краеведи в Югазападна България редом с Живко Сахатчиев от Якоруда. А „професорите-ченгета“ са едни от най-компетентните български учени по македонския въпрос, благодарение на чиято експертиза по македонския въпрос допринесоха Т. Живков да се осмели и отрече антибългарското Димитровско наследство. По това време в македонската тема са акад. Д. Косев, чл.-кор. Хр. Христов, К. Пандев, К. Палешутски, Л. Панайотов.
Струва си да приведем оценка на изтъкнатия историк-архивист. Цочо Билярски: „Ако преди 20 години някой беше ми казал, че някога ще се занимавам с Т. Живков и македонския въпрос, сигурно бих се изсмял. През тези повече от две десетилетия, след като Живков е извън политиката, като че ли няма компетентен държавник и политик, така добре познаващ и отстояващ истината по българския национален въпрос“.
В. Караманчев: „Той [д-р Иван Гаджев] кани свои съученици и приятели, историци от България, да работят колкото им е необходимо да се ровят, да проучват, да четат в тази „Матица булгарика“. Тук, в Детройт, два пъти е пристигал неврокопският краевед Иван Марков. Вторият е надареният млад историк, пак от Неврокоп, Пандев, който се осмели да върне името на Тодор Александров в историческите изследвания. Следващият е историкът Костадин Палешутски, посветил се на македонската история, на българо-югославските отношения, пак съученик, пак историк, пак от Неврокоп. [Константин] Пандев и Палешутски се хвалеха, че са работили в белградските архиви, във виенските и в немските и в съветските. Но никъде не са намерили така събрано и подредено за българската и македонската история. И при това са разполагали безплатно с ксерокси да вадят копия. А и да споделят често щедрата трапеза на домакина“.
Отговор („Факел“, 28.03.2021) на земляка на Ц. Серафимов: „Тук се налага да запозная г-н Караманчев с моето CV, което пък ще позволи на читателя да прецени „температурата“ на Караманчевата преднамереност в изложението си – изложение, в което послъгва нарочно: аз не съм бил сътрудник на сп. „Македония“, а съм негов основател, собственик, издател и главен редактор от 1993 до 2001 г. Изданието се разпространяваше по целия свят. В моята редколегия членове са били проф. д-р Георги Бакалов, проф. д-р Георги Марков, сега академик, проф д-р Михаил Огнянов, проф. д-р Светлозар Елдъров и др.“.
Споменатият проф. д-р Г. Бакалов, също земляк на К. Пандев, К. Палешутски и Иван Марков, посещава 2011 г. Института „Илия Т. Гаджев“ като председател на Държавна агенция „Архиви“. И споделя: по своето богатство и разнообразие архивът е по-богат от този на Института по балканистика към БАН.
Дали знае „публицистът“ мнението на някогашния член на неогвата редколегия, не знаем. Това едва ли има значение. За него институтът е просто „приют” за стари книги, документи, илюстрации…“.
Простено е. Все пак Ц. Серафимов не е историк, нито литератор. За какво му е да посещава „приюта“ в Гоце Делчев! Но едва ли знае: на 16.12.2025 г. Кр. Каракачанов, задкулисният отрицател на приноса на д-р Иван Гаджев, набра кураж да посети Института „Илия Т. Гаджев“.
Досега нито един сериозен учен не си е позволил да отрече и очерни патриотичното дело на д-р Иван Гаджев. Не се намери дори от Македонския научен институт, финансово зависим и унизително държан на „котлова храна“ от бившия „обединен патриот“ Каракачанов!
ТРЕТАТА КЛЕВЕТА СРЕЩУ Д-Р ГАДЖЕВ
е най-тежка, но с впечатляващ по наивитет опит да манипулира и изопачава истината. „Дяволът си знае работата“, но в писанията си „публицистът“ не я върши майсторски, както „прави“ Гьотевият Мефистофел.
В Цанко‘s post: (септ. 2025 г.) е цитиран откъс от статия, „поместена – пояснява авторът – в книгата ми „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим“.
„Ветеринарят Иван Гаджев моли Тодор Живков да изпрати сина си Владимир при българската емиграция от Македония в САЩ и Канада. „Политемигрантът“, „невъзвръщенецът“, „антикомунистът“ ветеринар Иван Гаджев успя да предизвика тотален разрив сред българската емиграция от Македония, като всячески работеше за дискредитирането на Иван Михайлов, за да прекъсне неговото идейно и организационно влияние. Изпълнил „достойно“ тази стратегическа цел на български (а и на югославски) заинтересовани среди, той прави следващата стъпка – към
ПЪЛНО КОМУНИЗИРАНЕ НА НАШАТА ЕМИГРАЦИЯ.
И хваща, както се казва, бика за рогата. През 1982 г. Иван Гаджев праща до Тодор Живков пространно писмо, обръщайки се към него с „другарю Живков“, в което дава оценка на състоянието на македонския въпрос, критикува някои комунистически кадри, а други възхвалява“.
Странно! Просветеният читател така и не намира факти, доказващи тезата за комунизиращата дейност на доктора. В писмото си „говори“ съвършено друго, нямащо и нищо общо с комунистическата пропаганда.
Нещо повече, „агентът на ДС“ (според „публициста“) дори си прозволява да критикува „другаря Тодор Живков“ и хвали щерка му Людмила Живкова!
„Другарю Живков, два месеца преди неочакваната и потресаваща смърт на Вашата дъщеря аз бях започнал да приготвям материал, който да изпратя за нея във връзка с македонския въпрос. Нейната неочаквана смърт потресе онази част от нашата емиграция, която най-искрено и въодушевено отреагира на нейната реч, произнесена в Благоевград на 31 януари 1975 г. Нейната реч в подкрепа на българите, живеещи в Македония, повдигна нашите духове и прикова нашето внимание към нея в очакване на нещо по-голямо“.
В писмото следва недопустим за „агент на ДС“ упрек към председателя на Държавния съвет: „С тъга обаче трябва да спомена, че Вашата реч, пак в Благоевград, на 15 юни 1978 год., пък попари нашите надежди. Ние от тук не можахме да разберем политическите причини, накарали Ви да заявите, че НРБ няма териториални претенции към Югославия?“.
Следващият текст, хвърлящ камък в блатото на клеветата, заслужава да прочете всеки непредубеден българин. Д-р Иван Гаджев: „Ако това е окончателното становище на Вас и на българското правителство, тогава Св. Климент Охридски е учил българите на чужда територия. Гоце Делчев, Даме Груев, Сандански и стотиците като тях са се борили за чужди територии и чужди интереси. Българската гимназия в Солун е била на чужда територия и синият Охрид не е бил никога български… Романите на Димитър Талев са излишни и имената на Спартак, Крали Марко и другите герои, за които говореше Вашата дъщеря на 31 януари 1975 г., ще трябва да се забравят от идващите поколения, понеже те не събуждат интерес към събития, ставали на територии, от които България доброволно се е отказала… Ние сме родени като българи в Македония. Кичево и Дебър, Костур и Драма, Солун и Охрид, Преспа и Прилеп са наши родни български територии и нито Вие, нито който и да е бил може да заявява от наше име, че ние сме се отказали от родните си места. Нашите деди и прадеди са родени и расли там, българска кръв и пот е била попивана от почвата там и затова тези български земи са свещени и никой няма моралното право да ги отстъпва на онези, които са клали и измъчвали народа ни там, борещ се за признанието на българския ни произход“.
Г-н „публицисте”, може ли таквиз остри към държавния глава слова да пише агент на Държавна сигурност!
Ц. Серафимов: „В това време в писмо до Тодор Живков Иван Гаджев го моли да прати подготвени хора от България да оглавят МПО. Кани и сина му Владимир Живков да му гостува, за да го запознае със състоянието на емиграцията“.
Колкото до пращане на синове, дъщери или съпруги, това е световна практика. Да припомним ролята на съпругата на френския президент Н. Саркози, Сесилия, за освобождаването на българските медицински сестри в Либия. Най-пресен пример – синът на президента Доналд Тръмп.
Това, че д-р Гаджев искал Т. Живков да прати хора „да оглавят МПО“, пък е поредна нагла клевета. Няма такъв текст в писмото. Освен ако е „пръкнат“ в състояние на махмурлук или сомнамбулен сън.
В публикация от 2021 г., в спор със В. Караманчев, г-н Ц. е по-ясен: „Тук е мястото да посоча, че ако през 40-те години на миналия век Георги Зайков (Пирински), баща на сегашния политик от БСП Георги Пирински, бе изпратен от Коминтерна в САЩ, за да работи за македонизирането на българската емиграция от Македония, сега на д-р Иван Гаджев е поставена задачата да елиминира влиянието и идейното ръководство над МПО на легендарния водач на македонското освободително движение Иван Михайлов, за да се превземе отвътре организацията от сили, удобни на комунистическия режим в България. В свое обширно писмо въпросният Иван Гаджев отправя молба до комунистическия диктатор Тодор Живков да бъдат изпратени от България кадърни кадри, които да ръководят обществения живот на нашата емиграция в САЩ и Канада“.
Такъв текст липсва. Натрапчиви мисли, приписвани другиму.
Клевета! За нея римският историк Тацит казва: „Пренебрегни клеветата и тя ще изсъхне“. Но клеветата е агресивна, съска кат змия. „Има по-страшно оръжие от клеветата – истината“, казва Талейран. Но клеветата се побеждава не с гола, декларативна истина, а с оная истина, подкрепена с факти и документи. Само тогава, ако използавме израз на Иван Вазов, „на клеветата строшава зъба“…
Колкото до поставената задача на „агента на ДС“ д-р Гаджев „да елиминира влиянието и идейното ръководство над МПО на легендарния водач на македонското освободително движение Иван Михайлов“, причините се коренят в самия Ванчо.
Борислав Иванов, 9 години до Ванчо в Рим, го цитира: „Комунистите направиха едно голямо добро, като вземаха парите на богаташите, тези мизерници. Аз ще пиша това с подписа си в „Македонска Трибуна“. На това Менча добавяше:
„ПИШИ ГО, ТА ДА ТИ СЕ СМЕЯТ ВСИЧКИ“…
„Аз съм за диктатура, в която аз ще съм диктатор“. При такова изказване Менча казваше: „Аз съм за Чърчил: „Демокрацията е лоша форма на управление, но човечеството не е намерило по-добра“. („Свободата има своята цена. Размишления и бележки за изминалите години“ – София, 2012, с. 189).
„Споменавам някои изказвания на Радко и реакцията на Менча – пише Борислав Иванов (с. 190, 215) – защото това изяснява защо, докато тя бе жива, много неща протичаха по-гладко и не се дойде до конфликт с нашите хора в МПО. След смъртта на Менча той нямаше вече до себе си този омекотяващ, но и ясен и силен глас. Точно обратното, около него сега се въртеше една жена, която бе изпълнена със завист, злоба, егоизъм и болни амбиции. Затова се дойде до писане на стотици страници с измислици, лъжи и инсинуации по мой адрес, след това против Петър Ацев и отец Михайлов, който преди това използва кампанията си против мен. След това против Цаков и други негови „верни“; против д-р Гаджев, когото години наред подкрепяше. Накрая, след 1983 г., обяви война на Централния комитет на МПО и отново против мен, война, която продължи до смъртта му. Всичко това бе извършено от него и в този случай спокойно мога да кажа, С ПОМОЩТА на „народната героиня“, със „секретарката“ му, както бе представяна на емиграцията ни жената, която дойде от Югославия да му помага… Очевидно всичко се уреждаше между Антон и Вида, а последната правеше каквото иска с Радко, който – както се узна по-късно – бе напълно под нейно влияние…“.
Стефан Дечев (Нов български университет, 2023 г.): „Към края на 20-те години Ив. Михайлов, като наложил се лидер на ВМРО на Балканите след братоубийствените борби, се опитва да превземе ръководството на МПО зад Океана. За целта той изпраща в Америка Асен Аврамов, Йордан Чкатров, Петър Ацев, свещениците Георги Николов, Васил Михайлов, Борислав Краев и др. Постепенно, в продължение на няколко десетилетия, от „македонски българи“, каквито се чувстваха, много от хората промениха съзнанието си и се самонарекоха „само македонци“. Според твърдения на един от историографите на МПО, д-р Иван Гаджев, чрез тях Ив. Михайлов съумява да прокара нова политическа линия и да създаде, според самия Гаджев, необратими кризи в дългосрочен план. Като резултат, отново според Гаджев, се стига до промяна на съзнанието и идентичността на немалка част от членския състав на организацията. Постепенно, в продължение на няколко десетилетия, от „македонски българи“, каквито се чувстваха, много от хората промениха съзнанието си и се самонарекоха „само македонци“.
Първотласък за точно описаните от Ст. Дечев промени е диктаторският стил на ръководство, наложен от Ив. Михайлов в МПО, организация, действаща в демократична страна. Така Белград и Скопие постигат пробив чрез постепенна „молекулярна“ македонизация на съзнанието на част от българската емиграция. Обективно, по-парадоксален начин, коминтерновсното „дело“ на Зайков-Пирински е продължено „благодарение“ именно на Ив. Михайлов. С годините Римският отшелник все по-грубо се намесва в ръководството на МПО, в редакционната политика на „Македонска трибуна“. Недоволството от Цензора ескалира. Така се стига до неговото игнориране и изолиране. Това, което става в МПО, Вида Боева няма как да разбере. Квалифицира като предателство изолирането на Ив. Михайлов. Тогава се прави жалък опит за алтернативен вестник, издаван в Рим, под име „Независима Македония“. Излизат само няколко броя. Това е една от причините Вида Боева да говори против Иван Гаджев и други, които живеещи във Великата страна на демокрацията, не търпят и се опълчват на диктаторските методи от 20-30-те години, неприложими в Америка.
В последното интервю (в. „Струма“, 29 януари) на експерта по Ванчовия архив задават щекотлив въпрос: „Как ще отговорите на опитите за спекулация с неиздадения пети том „Спомени“ на Иван Михайлов?“
Следва лъжлив ответ: „Том пети отдавна е подготвен…“. Лъжлив, щото този въпрос се задава втори път. Първият е преди 18 години в интервю за дупишката „Вяра“ с Вида Боева. Тя твърдо обещава: „На петия том ни остава да наберем текста. Надявам се, че до пролетта или до края на лятото [на 2008 г.] петият том трябва да излезе“.
При такива отговори осъзнаваш смисъла на израза „на кукуво лято“! А те са вече 18!… За разлика от изненаданата от каверзния въпрос Вида, „публицистът“ убедително усуква: „Може би днешните размирни времена на нашия полуостров не са най-подходящият момент за появата на тези текстове на бял свят. Революционна мъдрост е необходима, когато предстоят съдбоносни събития“.
Какви са тез събития, само „публицистът“ си знае. Жалко, че вече я няма пророчицата Ванга, да се допита и до нея…
В сравнение с първите три клевети срещу д-р Иван Гаджев
ЧЕТВЪРТАТА КЛЕВЕТА Е НАЙ-МЕРЗКА.
Става дума за тиражирана от години лъжа: Иван Гаджев не е избягал, а е пратен от ДС да работи против българската емиграция и да я комунизира.
Документ от архива на ДС обаче не оставя и следа от тази клевета. Два показателни текста.
„СПРАВКА относно д-р Иван Илиев Гаджев, емигрант в САЩ:
1) „През месец юли 1968 г. по нелегален път Гаджев е избягал в Гърция и оттам се е прехвърлил в САЩ. Установил се е в град Детройт, щата Мичиган. Иван Гаджев поддържа постоянна кореспонденция с брат си Здравко и сестра си Мария. В нея постоянно хули нашия строй, подчертава, че животът в НРБ в сравнение с този в САЩ е кучешки и мизерен. Постоянно заплашва нашите официални органи чрез сенатори, конгресмени, посланика на САЩ в София и вражеската емиграция…
2) През 1985 г. в Париж на името на Петър Семерджиев беше издадена книгата „Нищожество в доспехите на величие“. /Бележки към книгата „Тодор Живков, биографичен очерк“, София, Партиздат, 1981. ПГУ [Първо главно управление] е получило информация, че д-р Иван Илиев Гаджев е поел ангажимент за разпространението й в САЩ. Проведени са мероприятия за разколебаване на Гаджев, но досега не е постигнат резултат, тъй като същият стои на остри вражески позиции.
12.06.1987 г., началник на отдел 10, полковник: Ст. Марков“
Вижда се: за Държавна сигурност д-р Иван Гаджев продължава да е „враг на народа“.
Д-р Иван Гаджев контактува с видните български дисиденти Петър Семерджиев и Илия Минев. В публикация от 30.04.2019 четем: „Дисидентът Петър Семерджиев му гостува, когато ДС го преследва. Има много магнетофонни записи с изповедите на известни български емигранти, дисиденти и дейци на Македонската патриотична организация… В американския му дом са гостували много дисиденти и патриоти, но с Петър Семерджиев и съпругата му професор Ема Герон докторът завързва силно приятелство. Петър Семерджиев пребивава при Иван Гаджев 5-6 пъти по няколко месеца. Доста често това става, когато ДС е по петите на българския дисидент и иска да го ликвидира. Има информация, че убийството на Семерджиев е било на дневен ред в българските разузнавателни служби преди това на Георги Марков. В знак на признателност Семерджиев завещава след смъртта си своя личен архив на Иван Гаджев. Той е убеден в неговата лоялност и знае, че никога личната му кореспонденция няма да бъде продадена. В момента в института се съхранява всичко написано от политическия коментатор на Би Би Си и „Свободна Европа“. Има и стотици метри магнетофонна лента записи с изповеди на Семерджиев. Те са използвани за издаване на книгата му „Спомени“. В нея проф. Ема Герон изрично благодари на семейния приятел за помощта при написването на книгата… В института може да бъде видян и актът за раждане на Георги Пирински, заради който през 1996 година ЦИК му отказва регистрация за президентските избори като кандидат на БСП, а аргументът за това е, че той не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“, защото е роден в САЩ.
Любопитното тук е наличието на документ от архива на Външно министерство. Става дума за докладна записка до министъра на външните работи Петър Младенов с дата 30 септември 1981 г. Неин автор е Йордан Величков, тогава съветник при посолството на НР България във Вашингтон. Допреди няколко години преподаваше в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград.
Сигнализира, че в Детройт се е видял и разговарял с д-р Ив. Гаджев, „който ми даде екземпляр от първия експериментален брой на списание „Родина“, [което да способства за] изграждането на културно-просветна организация, която да обедини цялата българска емиграция“.
Й. Величков докладва за позициите и исканията на доктора: „Списанието трябвало да бъде за добре оформен и списван печатен орган, в който да се отпечатват всички истини по историята на българския народ и Македония, които официално България не можела да публикува. Не идеологически и партийни, а единствено националните проблеми следвало да бъдат пропагандирани“.
Предложението на д-р Гаджев не се реализира. Списанието си остава само с експерименталните 20 броя, дело на Гаджев. По същото време Белград и Скопие харчат стотици хиляди долари да зарибяват и зомбират с проказата на македонизма нашата емиграция. Културно-националистичната линия на Людмила Живкова не е проникнала във Външно министерство и задграничните посолства и консулства.
Заслужава внимание друг пасаж: „Останах с впечатление, че Иван Гаджев е крайно запален по македонския въпрос и има голямо желание да помогне за утвърждаването на българската кауза. В продължение на два часа разгледах библиотеката му и бях изненадан от богатия исторически фонд, която тя съдържа. Рядко може да се намери по-пълна колекция от книги и документи по македонския въпрос. Няколко години той упорито събира всичко, което е излязло по този въпрос. Купува и личните архиви на известни дейци на ВМРО, включително и много писма на Иван Михайлов“.
„Считам – резюмира дипломатът – че предложенията на Гаджев заслужават сериозно внимание и проучване. Оценката му за критичното положение на българщината в САЩ и Канада е точна. Нуждата от незабавен отпор срещу македонизма и неговите вдъхновители от Белград е безспорна“.
КОГАТО КРАЯТ УВЕНЧАВА ДЕЛОТО…
Валентин Караманчев: „Иван Гаджев почина на 20 май 2017 година в Детройт. Вече и той е на небето при баща си. Дано се срещнат във втория им живот. Баща и син. Доволни и благодарни един към друг. На неврокопска земя Иван остави огромно книжовно богатство. Разглеждал съм го с удивление. Прелиствал съм енциклопедии, турски и френски от деветнайсти век. И какво ли не. Дано има кой да стопанисва това имане. Има, разбира се, защото един от синовете му е тука. Пет деца остави Иван. И всичките с български имена. И майка им българка даже. Между тях Илия, Тодор – сещаш се на кого са кръстени. И още нещо, драги ми колега Цанко Серафимов: дъвката за ДС, за агентурното някакво минало на Иван Гаджев я изплюй. Изхабена е от жвакане. Не слади, не е еластична. И е вредна, ако я глътнеш. Остава в червата с години“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
