Страшна е била агонията – не само телесната, но и душевната, на поетесата Дочка Банева – бившата съпруга на арестувания и разследван за пране на 1 млрд. лева Николай Банев, която през 2005 г. почина от рак, а скоро след трагичната ѝ кончина овдовелият ѝ мъж се ожени за любовницата си Евгения Генчева.
Известно време преди да се предаде пред смъртоносната болест, на Дочка подшушнали, че Евгения е бременна от Николай. Вече изтощена от заболяването си и напълно отчаяна, мамената съпруга загубила всякаква вяра както за живота си, така и за съпруга си, а силите ѝ стигали само да излее мъката си върху белия лист.
Преди да издъхне, Дочка пише серия от стихотворения, посветени на пагубната си любов Николай. „На съпруга ми“ е едно от тях, а в него Банева пише: „Сънувах те с очите на дете, за глътка чаках аз на водопада, да ме окъпе, или помете – за любовта си струва да изстрадам!“.
Наяве излезе и едно от последните писма на Дочка Банева до Николай, което децата ѝ разкриват, когато започват съдебната битка за полагаемото им се наследство, от което Банев ги лишава. Адвокат на доведената дъщеря на олигарха – Раиса Иванова, на която казват Рая, и на биологичния му син Николай Банев-младши, е Радан Кънев. „Николай и Рая не желаят да участват в телевизионни предавания и да търсят медиен ефект от обвинението срещу Николай и Евгения Баневи, пише „Ретро“.
Единственото, за което се борят, е полагащият се по закон дял от имуществото на покойната им майка и опазване на нейното име и памет. Ситуацията е, меко казано, травматична, такива са и отношенията между Николай и Евгения Баневи, от една страна, и наследниците на Дочка Банева, от друга. Силният медиен интерес е разбираем, но молбата на Николай и Рая е да не бъдат притискани за участия в медиите, особено в телевизионни предавания“, коментира защитникът им в съда Радан Кънев.
Ето сърцераздирателните думи на Дочка до съпруга ѝ Николай, когото в писмото тя нарича „Мише”:
„Мило Мише,
Сега е късно, много късно и до мен сладко, сладко е заспал нашият красив и умен син… Не зная ти къде си, досещам се с кого си, но какво значение има това, след като не си с нас… През тази вече цяла година, в многото си самотни дни и нощи съм си задавала въпроса: Какво се случи?, Къде сгреших?, Къде е моята вина?… (…) Не зная какво влагаш в думите „Обичам те”, като в същото време изчезваш с любовницата си и дни наред те няма. Не зная как се чувстваш в чужбина или у нас в луксозните хотели с нея, знаейки, че в същото време и аз, и синът ти горчиво страдаме… И имаме нужда от теб?! (…) Така нито може да продължава, нито може да се живее. (…) Така беше с Боряна, за която ти ми казваше, че без нея не знаеш какво ще правиш (…) Така е и сега с лицето Евгения (…) Не искаш ли прекалено много от мен?!
Искаш да приема за нормално това, че влачиш любовницата си по нашите предприятия, по срещи и вечери, афишираш широко връзката си, сякаш аз не съществувам, сякаш съм мъртва. Искаш от мен да се правя, че не зная за третата поредна кола, която купи на любовницата си и заради което ходи с нея в Германия, когато цялата фирма знае за червения мерцедес кабрио, а „женичката” се хвали наляво и надясно… Обидно и за теб, и за мен. (…) Искаш от мен да се държа нормално, когато любовницата ти в 5-6 часовите си пребивавания във фитнеса на Правителствена, където ѝ падне, бръщолеви непрекъснато къде ходи с шефа си, какво ѝ е купил шефът ѝ (последното е костюмът за отслабване)… (…) След месец ще празнуваме шестия рожден ден на нашия син. Малко след него, миналото лято, за мен започна най-кошмарната година в моя живот. (…)
Нека този ден бъде началото на най-щастливата година в нашия съвместен живот. За мен това ще означава любовницата ти напълно да изчезне в „небитието”, откъдето и дойде… (…) Аз давам своята дума, искам и твоята – думата на онзи Николай, чиято любов ме възпламени и аз разбрах, че това е най-хубавото нещо на света; на онзи Николай, с когото сме започнали от гъбената чорбица, с когото сме умирали, но сме отстоявали казаната дума; на онзи Николай, с когото сме се любили не в мерцедес кабрио, на Ривиерата и Палм Бийч, а в синьото трабантче и в онзи вмирисан от виетнамците хотел в Елин Пелин, с една бутилка червено вино не от 200$, а от 2 лв., но по-истински от всичко на този свят… В противен случай трябва просто да се разделим… Обичам те и сигурно винаги ще те обичам, и никога няма да мога да те заменя с друг, независимо от обстоятелства, събития и факти…
10.05.2000 г., гр. Русе”
