Йордан Бързаков е роден в Благоевград през 1991 г., където завършва Езикова гимназия „Людмил Стоянов“. През 2010 г. става възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, след което стартира кариерата му в медиите, предимно като икономически анализатор. Занимава се основно с макроикономика, енергетика, регионална политика, интересува се и от международни теми, най-вече свързани с Близкия изток и военна тематика.
– Като човек от региона какво е Вашето обяснение за дългогодишния икономически застой в Благоевград?
– Като изключим политическите интриги – липсата на стратегия. Градът, струва ми се, няма никаква представа накъде трябва да тръгне след затварянето на бившия най-голям работодател – Цигарената фабрика на „Булгартабак“. Дори в България има достатъчно примери за общини с размерите и потенциала на Благоевград, които начертаха ясни стратегии и днес се развиват успешно. А нашият град има огромен потенциал, най-малкото заради многото млади хора.
– Какво е решението младите хора да не бягат след дипломирането си в София и чужбина?
– Младите напускат заради липсата на перспектива, това е ясно на всички. Преди около година заедно с моите съученици от гимназията в Благоевград направихме една обща среща и осъзнахме, че останалите в града са едва няколко души от випуска ни. Малка част от тях са в чужбина, масовият случай е преместване в София. Защо? Защото там има перспектива – финансова и социална. В този смисъл решението е едно – привличането в Благоевград на достатъчно голям и стабилен бизнес, който да може да дава сигурна и добре заплатена работа. Това е работа на общината. Тя е тази, която трябва да има проактивна позиция, да гони, така да се каже, бизнесите, които търсят къде да инвестират. В София е пълно с аутсорсинг компании, които предлагат така наречената кол център услуга. Благоевград е пълен с млади хора, които говорят различни езици, защо тук да няма няколко такива компании?
– Как може да се промени бизнес средата в Благоевград, така че да повлияе на доходите на хората в града, които според статистиката са на най-ниските нива в страната?
– Няколко неща. На първо място, местната администрация трябва да се включи много активно в усилията на Сдружението на общините да се извоюва така наречената децентрализация. Тя ще позволи процент от данъците,изработени в града, да остават в него. След това пътят е открит за много идеи. Например общината може да обяви, че няма да събира този данък от компании, които инвестират в региона, и наемат приоритетно хора от града и околността. В продължение на пет години например този данък няма да се събира, след това отново ще започне да влиза в хазната на общината. Но през тези пет години ще се изгради екосистема от бизнеси, които ще наемат и ще плащат, тези заплати ще се връщат обратно като потребление, ще захранват всички съпътстващи бизнеси. Това е само една идея, но идея, която работи на много места по света.
– Какво е обяснението за високите цени на имотите в прогресивно обезлюдяващия Благоевград?
– Вижте, икономическата логика винаги следва пазара. Щом има търсене за жилища на тези цени, винаги ще има и продавачи, които да искат съответните суми. По принцип в държави, в които инвестиционната култура е ниска, се наблюдава един и същи феномен, когато обществото се намира в някаква стопанска криза – хората вкарват парите си в имоти. Изглежда сигурно, изглежда лесно и изглежда носещо дивиденти. Аз лично съм скептичен към твърдението, че това е имотен балон и цените ще се понижат драстично. Пазарът е напълно променен. Освен това трябва да имаме предвид, че доскоро парите бяха „евтини“, тоест банките много лесно раздаваха кредити.
– Битовите потребители на електроенергия остават на регулирания пазар до края на 2025 г. Какви сътресения може да очакваме след това и как ще се отрази това на джоба на българина?
– Ако властта не се погрижи да създаде адекватна информационна кампания, която да подготви хората от техническа, а и от психологическа гледна точка, проблеми ще има. Хаосът може да се избегне, ако се създаде организация. Има примери от други европейски страни как се процедира, трябва просто да откраднем ноу-хау. Либерализацията е важна, защото в крайна сметка ще позволи на хората да избират между конкуриращи се доставчици. Това винаги води до сваляне на цените.
– Темата за Еврозоната е много щекотлива. Какви са аргументите Ви в полза на еврото, тъй като много българи се притесняват от рязък скок на цените?
– Няма никакви данни, от нито една присъединила се към Валутния съюз страна, които да показват рязък скок на цените. Възможна е временна инфлация, но тя – както показваха и всички последни анализи – ще бъде в размер на около 0,5 до 1%. Никой не отрича, че присъединяването крие своите рискове, най-вече по линия на така наречената реална конвергенция – степента, до която нашите доходи са близки до тези на средноевропееца. От тази гледна точка ние не сме готови. Но пък видяхме, че прибалтийските държави успяха да се сближат по стандарт именно след присъединяването си към зоната. Всичко зависи от нас, еврото не е панацея, а само инструмент за богатство.
– Мнозина споделят теорията на проф. Стив Ханке, че България ще последва гръцкия сценарий на фалит, ако влезе в Еврозоната. Какво е Вашето мнение по въпроса?
– Имам честта да познавам проф. Ханке от няколко години, дори съм водил някои много интересни частни разговори с него. С тази негова теза обаче няма как да се съглася. Гръцкият сценарий не дойде в резултат на еврото и Еврозоната, а в резултат на безотговорността на публичните политики в Атина. Да, Еврозоната дава възможност за по-лесен достъп до по-големи кредити, но дали те ще бъдат изтеглени и как ще бъдат усвоявани, е в ръцете на управляващите и няма общо с еврото само по себе си. Нека си зададем въпроса какво щеше да се случи с Гърция, ако по време на кризата не бе част от Еврозоната и нямаше достъп до спасителните й пакети?
– Какъв ще бъде прекият инфлационен ефект от смяна на еврото според доклада на БНБ?
– Между 0,3 до 1%. В някои сектори, като например ресторантьорския бранш, може да достигне до 3%, но това е временно. В някои страни, като Словения например, инфлацията от присъединяването в дългосрочен план преминава в дефлация.
– Предвид високата инфлация в България, изпълнима ли е целта за влизане в Еврозоната през 2024 г.?
– В момента България не отговаря на инфлационния критерий за присъединяването. Очакваме, че конвергентният доклад на Европейската централна банка за нас ще излезе през февруари и тогава все още няма да отговаряме. Ние имаме и проблем с дефицита, трябва да го намалим. В крайна сметка обаче ЕЦБ и страните членки имат вариант да си затворят очите по някои правила, ако има политическа воля. България трябва да продължи да води активна политика и да прави това, което зависи от нея. Дали ще влезем през 2024 г., или 2025 г. – не е от толкова голямо значение.
– Каква е причината за рекордната инфлация у нас в сравнение другите европейски държави?
– Отвореността на нашата икономика. Външните шокове се абсорбират от нас много бързо, инфлационната трансмисия работи на високи обороти. В същото време ние нямаме почти никакви възможности за влияние върху ценовия натиск заради системата на валутен борд. Към всичко това трябва да добавим изключителната ни зависимост от вноса на суровини, чиито цени са в небесата. Не бива да забравяме и че мерките в подкрепа на бизнеса и хора на последните правителства не бяха целенасочени, бяха раздавани на калпак и това е проинфлационна политика.
– Как си обяснявате парадокса за растящите цени на стоки и услуги въпреки компенсациите и субсидии към бизнеса през изминалите 2 г.? Има ли спекула?
– По принцип в икономическата наука няма такова нещо като спекула. Има пазар и играчи, които рискуват да продават на цени, на които, ако има кой да купува – печелят, ако не – отпадат от пазара. Факт е, че масово се злоупотребява с тези мерки за подкрепа и именно затова казах, че те са нецеленасочени и техният дизайн не е добър.
– Популярният въпрос „Как ще ги стигнем американците?” може да бъде перифразиран – как ще ги стигнем румънците. Каква е причината според Вас за изоставянето на България?
– Нека си зададем въпроса какво направиха румънците различно от нас? От присъединяването ни към ЕС заедно със съседите ни много години вървяхме заедно в икономическото развитие. Изведнъж преди няколко години Букурещ направи съдебна реформа, която позволи на прокуратурата да разследва ефективно. Веднага след това икономиката потегли нагоре и вече е далеч пред нас. Така че отговорът е ясен – няма как да има силна икономика със слабо правосъдие. Нито ниските данъци, нито евтината работна ръка ще привлекат инвестиции, ако бизнесът се страхува от корупционната машина на властта.
ВЕЛИСЛАВА АПОСТОЛОВА
