На 20 юли, когато Българската православна църква почете паметта на свети пророк Илия, край параклиса „Св. пророк Илия“ в симитлийското село Сухострел отново се събраха потомци, приятели и гости, за да отбележат традиционния Илинденски събор.
Въпреки, че днес Сухострел е без постоянно население, празникът продължава да се организира всяка година именно на 20 юли, независимо в кой ден от седмицата се пада. Той остава специален повод хората, свързани с родното си място, да се завърнат, да се срещнат и да почетат паметта на своите предци.
За пета поредна година организацията на събора бе поета от Венцислав Златев – син на покойния Валентин Златев, който приживе беше сред най-ревностните пазители на традицията. С уважение към делото на своя баща и с грижа към родовата памет Венцислав Златев и неговите съмишленици продължават да събират потомците на Сухострел всяка година на Илинден.
Празничният ден започна с водосвет за здраве, по време на който бяха благословени присъстващите и осветен традиционният курбан. Тази година той беше дарен от Стефка Златева.
Приготвянето на курбана бе поверено на майстор-готвача Иван Пилев с помощта на Александър Воденичарски. За доброто настроение на всички присъстващи, както всяка година, се погрижиха музикантите от община Симитли, които с изпълненията си създадоха истинска празнична атмосфера.
Под стрехите на старите къщи, съхранили спомена за някогашния живот в Сухострел, гостите уютно се настаниха около общите трапези. Ароматния курбан, народната музика и приятелските разговори те си припомниха истории за своите предци, споделиха спомени и отново почувстваха силната връзка с родното място.
Илинденският събор в Сухострел е много повече от ежегоден празник – той е жива връзка с историята, родовата памет и духовното наследство на селото. Той доказва, че дори обезлюдените населени места могат да съхранят своите традиции, когато има хора, които с любов, постоянство и чувство за дълг ги пазят и ги предават на следващите поколения. Благодарение на тях Сухострел продължава да живее – не само като място на картата, а като символ на родовата памет, принадлежността и силата на българските традиции.
