Име легенда! Гюрга Пинджурова – трънчанката, която пред световната оперна сцена избра да учителства на село

Тя беше такава легенда, че нямаше човек по времето на соца, който да не знаеше името й. Гласът й достигаше чрез радиото до всяка радиоточка в най-малкото селце на родината ни. „Омиле ми, Ягодо…“, „Хей, поле широко”… – помним тези песни. На 10  ноември т.г. се навършиха 50 години от нейната смърт.

Да си спомним за великата трънчанка, която живее в сърцата на много поколения родолюбци от цяла България.

Гюрга Гюрова Пинджурова е българска оперна и народна певица.

Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е била шестото дете на Гюро Майстора, известен тогава трънски дюлгерин. Гюрга започва да пее още от дете песните на своята майка. „След смъртта на баща ми – разказва тя – майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде“.

Името и гласът на Гюрга Пинджурова са едни от първите, полетели в ефира на Българското национално радио. Наричаха я Славея на шопската и трънската песен. Съвременниците й пък й викали свойски Гуга – била е земен човек, готов да запее и без сцена, за да зарадва всекиго с песен и мили думи. Малцина от почитателите й обаче знаят, че тя завършва оперно пеене.

Трудно е да се повярва как дъщерята на дюлгерин, шесто дете на Гюро Пинджуров и съпругата му Тонка, ще стигне до такива висоти на певческото изкуство. Всъщност, зидаринът Гюро бил изкусен гъдулар и известен със свирнята си в родния край. Може би оттам тръгва и голямата любов на кръстената на него Гюрга към българския фолклор.

Първи забелязват таланта на момичето нейните учители в основното школо. А после съдбата й праща звезден миг – среща я с голямата оперна прима Христина Морфова. Възхитена от гласа на Гюрга, Морфова настоява пред родителите й да я „пуснат“ да учи в София. С нейна помощ девойката става ученичка в току-що откритото Държавно музикално училище. Талантът й поразява професорите. Гюрга спечелва стипендия и заминава да учи оперно пеене в Пражката консерватория. След завършването й веднага получила покани да участва в постановките на „Трубадур“ и „Продадена невеста“. Нашето момиче обаче тъгувало за родината.

Пред голямата световна оперна сцена избира да стане селска учителка в трънското село Лялинци. По онова време до селото се стигало единствено с езда на кон, и то за няколко часа път. Гюрга не се оплаквала. Била щастлива да дава на малките си ученици онова, на което я научили нейните добри учители. Омъжва се за голямата си любов – аптекаря и самоук цигулар Иван Тричков. Двамата заживяват щастливо. Раждат им се две деца.

А съдбата все иска да я измъкне от селския живот. От София пристигат в Трън високи гости: директорът на Българското национално радио  Сирак Скитник в компанията на Петко Стайнов и Ана Каменова. Чуват Гюрга на един селски сбор и веднага й предлагат да започне работа като солистка в радиото. По онова време песните се изпълнявали на живо пред микрофон в радиото. Гюрга пак се колебаела – за кой ли път не можела да реши, как „да подели“ в сърцето си любовта към родния край и перспективите за кариера в „голямото село“. Но, през 1935-а решението е взето – цялото семейство се премества да живее в София.

Гюрга Пинджурова става глас на радиото. Изпълнява песни от родния си Трънски край, обработени от самата нея с народно и с… оперно звучене. Акомпанимент при живите изпълнения пред микрофона й прави фолклорната група „Тракийска тройка“. Отделно от това певицата всяка неделя участвала в Детския час на радиото, за да пее за децата. Всяко българско дете знаеше песента „Кукувичка кука, на зелена бука…“.

В това време започват да се правят и първите радиозаписи у нас. Националното ни радио съхранява над 80 записа на певицата. Започват да излизат и първите й плочи. Първият запис на песни на Гюрга Пинджурова на плоча датира от 1939 година. Сред най-популярните й музикални произведения остават „Гугутка гука в усое“, „Попей ми, Янке ле, невесто“, „Омиле ми, Ягодо“, „Чича рече да ме жени“, „Море, Рада носи кован колан“, „Страхил войвода“, „Стоян през гора вървеше“, „Казвай, хайдут Велко“, „Хей, поле широко“, „Взехме се две сирачета“, „Пушка пукна“, „Ой, Димитро ле“.

След Девети септември 1944-а заедно с други народни изпълнители певицата изнася концерти в цялата страна. Концертира и в Москва и Белград. Навсякъде е извиквана на бис.

През 1951 година Гюрга Пинджурова получава „Димитровска награда“ – най-високото държавно отличие по времето на соца. И макар тя отдавна в сърцата на хората да е „народен артист“, получава и официално това звание през 1969-а година.

Гюрга Пинджурова не дочака „демократичното“ време, в което тези звания бяха отнети от най-големите артисти на България, допринесли за културното израстване на народа си. Премахването му бе горчива обида в сърцата на доживелите го. Това звание обаче остана да свети в сърцата на хората. Там, където неговата сила е недосегаема и непреходна.

Гюрга Пинджурова е живяла в скромен дом на ул. „Иван Асен“ в София. До края на дните си тя не се разделя с родния си диалект, който създавал такъв уют и атмосфера на доброжелателност в дома й, че много хора обичали да я цитират. Нейното „Сбрамо се, съга да попоемо“ остава като рефрен на мил спомен в сърцата на съвременниците й и на всичките й ученици.

Гюрга и съпругът й живеят в разбирателство – неразделни „като гълъбите“. Смъртта на „нейнийо Иван“ я съкрушава до такава степен, че душата й иска бързо да отлети „при него“. Не доживяла и година от смъртта на съпруга си, Гюрга Пинджурова умира внезапно от инфаркт. Според близки на певицата, с последния си дъх, прошепнала тихичко „Омиле ми, Ягодо“…

„Венчай, куме, Ягода,
венчай, куме, Ягодица,
венчай, куме, само не проклиняй.
Я не кълнем, Ягодо,
я не кълнем, Ягодице,
я не кълнем, само сърце кълне”.

Гюрга Пинджурова си отиде от този свят, „венчана“ за песента и за обичта си към близки и далечни. Тя се раздаде докрай, като „говореше“ с песен на хората.

А сега някои ще попитат: А кога всъщност е пяла опера? – През далечната 1921-ва е първият концерт на певицата, на който тя изпълнява… арии от опери. Но, както се казва – изборът е бил неин.

Днес на името на певицата се провежда песенен конкурс „С песните на Гюрга“, който датира съществуването си от 1994 година. Общинският читалищен дом в Трън носи името й, а признателните й съграждани изградиха уникален паметник на своята знаменита любимка, на който винаги има цветя.

През 2015 година 31 фолклорни групи от София, Благоевград, Пазарджик и Перник изнесоха грандиозен концерт в Трън по повод 120-годишнината от рождението на Гюрга Пинджурова. 470 участници от различни краища на България се събраха на площада в града и запяха песните на Трънския славей.

Споменът за певицата е жив и се съхранява, за да остане във времето като пример за талант и родолюбие. Българският фолклор оцеля благодарение на паметта ни за ето такива хора като Гюрга Пинджурова и техните последователи.

Трънският славей пее на първата сватба на Людмила Живкова, подарък от кума Вълко Червенков

Гюрга Пинджурова прослави родния си Трънски край „по света и у нас” и беше любимка не само на редовите българи, но и на хората от властта, преобладаващото мнозинство от които бяха от западните райони на страната. Говори се, че била любимата певица на Тодор Живков, който често подкачал военния си министър Добри Джуров с питането да не би „баба Гюрга да му е роднина”.

Когато Вълко Червенков кумува на дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, на първата й сватба, избира за подарък именно леля Гюрга. Така двете династии и кланове – тази на Георги Димитров, чиято сестра е жена на Червенков, и на Живкови, се сродяват в ритъма на най-обичаните народни песни.

Из Трънско още се говори как по Татово време посрещали своята прочута землячка с печени агнета и я отрупвали с цял камион армагани. Случвало се и да я носят на ръце, с умиление си спомнят по-възрастните хора от региона.

Талантливата селска мома от Баринци е забелязана от прочутото сопрано Христина Морфова и става нейно протеже. Завършилата Пражката консерватория оперна звезда изпраща даровитата си ученичка в същото учебно заведение. След завършването си Гюрга е засипана от покани – да остане в Чехия, да изнася концерти в Австрия, но тя изненадващо се завръща в родината. И още по-изненадващо изоставя операта и се посвещава на фолклора. Виновна за избора й е любовта. От девойка тя се прехласва по лъчезарната усмивка на гъдуларя Иван – момък от нейното село. Той обаче е син на най-сприхавия мъж в Баринци – Луд Георгия, от когото треперело мало и голямо, тъй като от нищо кипвал и вадел калъчката.

Младите минават под венчило, но първите години от съвместния им живот са вгорчени от злия нрав на Луд Георгия. Свекърът на Трънския славей я навиквал с повод и без повод и даже посягал да я бие. Гюрга стискала зъби, но била безпомощна да промени ситуацията. И чак когато се изнасят от дома на Луд Георгия и заживяват в собствен дом, младата певица намира жадуваното спокойствие, за да разгърне уникалната си дарба.

В началото обаче кариерата й не върви гладко. Поради политическите пристрастия по онова време не я назначават в операта, а в оперетата. Не след дълго тя напуска и започва да учителства в трънските села. Първо се хваща в школото на село Лялинци, после се мести в Къшле. Всяка събота гласовитата даскалица яха коня и изминава 30-те километра до Трън, а после се връща обратно.

„Много хора казват, и донякъде с право, че песните, които е пяла баба ми, са „пипнати” от нейния талант, и така шлифовани, с махнатите ръбове на автентичния фолклор, отразяват душевността на трънския интелектуален елит от онова време. Тогава Трън е град с 4-5 хора, с един цигулков дует – дядо ми и Димитър Джерекаров, баща на известния журналист Васил Джерекаров”, разказва внукът на Трънския славей д-р Иван Тричков.

През 1939 г. Пинджурова се разделя с учителското поприще. Семейството се мести в столицата и оттогава стартира дългогодишното й сътрудничество с Радио София. В ефира често звучат песните й, които я правят изключително популярна.

В дома на певицата винаги било шумно и весело, а гостите се посрещали с… боб, тъй като Гюрга не била много по готвенето. За сметка на това пък ги угощавала с любимите си песни и най-вече със знаменитата „Омиле ми, Ягодо”. Можела да свири и по 18 часа на пианото, без да помисли за ядене или почивка, твърдят нейни близки.

„Баба ми Гуга беше номадка, страшно много обичаше да пътува. Беше доста властна, донякъде и докачлива, но тези качества са присъщи на всеки артист и съвсем не ги смятам за лоши”, казва нейният внук.

От 1955-а тогавашната Концертна дирекция започва да изпраща гласовитата трънчанка на турнета в страната и чужбина.

„През 1962 г. бяхме в Белград. След концерта не я пускаха от сцената. „Йощ, бабо Гюргьо, йощ!”, спомня си народният певец Костадин Гугов.

„Гюрга Пинджурова беше най-разкошното цвете в нашата народна музика”, заяви преди време покойната bg кралица на латиното Снежана Кратовска, която е познавала отблизо Трънския славей. „С мъжа й бай Иван се запознават и залюбват още съвсем млади. Такава голяма и чиста любов съм виждала само по филмите. Когато изнасяше концерт, колегите й подвикваха на шега: „Хайде, бабче, кога най-сетне ще се оттеглиш и ще дадеш път на младите?”. Тя обаче не се обиждаше, а се обръщаше към всички с „мамче” или „маме”.

Когато бяхме на гастрол в СССР, мама Гюрга обираше овациите с „Хей, поле широко”.

То беше гвоздеят в цялата ни програма, винаги го изпълняваше на финала. А как само я посрещаха в родния Трън и Перник! Като царица! Носеха й агнета, прасета, колеха курбани, даже и най-бедните. Все я питаха: „Защо не идваш по-често, Гюрге? Нали си наша?!”. А мама Гюрга, просълзена от умиление, казваше: „Много искам, но нали са все мъже вкъщи, не мога да ги оставя, няма да се оправят без мен…”.

Срещам я веднъж – бледа, отслабнала, посърнала… Питам я: „Маме Гюрге, какво ти е, да не си болна?”. А тя изпъшка: Снеже, няма го вече бай Иван! Замина си! Откак е починал, не съм яла, не съм спала. Всяка вечер му чувам гласа, вика ме при него!”, доверява тя на Снежана Кратовска. Всичко това, разбира се, звучи твърде мистично, но любовта им била толкова силна, че сърцето на народната певица наистина се пръска от мъка. Тя, която не знаела какво е най-обикновена простуда и не пиела никакви лекарства, си отива, покосена от инфаркт в Правителствена болница през 1971 г. – само няколко месеца след като загубва съпруга си. Лекуващите я лекари били изумени от силния дух. Гласовитата трънчанка издъхва с „Омиле ми, Ягодо” на уста – поздрав за съпруга й, с когото вярва, че ще се срещне на небето.

Назаем от impressio.dir.bg