Община в Югозападна България ще е първата, която ще изпробва новаторска система за безвредна преработка на боклука. Както „Струма“ писа, екип учени от Югозапада, обединени от идеята на собственика на фирмата с тематична марка „Zero vaste” („Нулеви отпадъци“), столичанина Методи Митев, да измислят безвреден начин да се преработват отпадъците, разработиха инсталация за производство на високоенергийно гориво от тоновете смет, която ежедневно бълват производството и битът. В момента инсталацията кандидатства за финансиране, за да се изработи първият прототип, който да заработи „на живо“. Изричното настояване на болшинството от експертите, участвали в идейната разработка, е революционният им проект приоритетно да се реализира в района, в който живеят, за да се възползват първи от ефекта и ползите.
– Г-н Митев, защо е толкова важно спешно да се върви към внедряване на системи от типа на вашата инсталация за преработка на боклуци?
– Вместо отговор ще дам пример с района около гр. Дупница, където проблемът с управлението на отпадъците е виден и не търпи отлагане заради непрекъснато самозапалващото се сметище в комбинация със забавения старт на изграждането на сепарираща и компостираща инсталации и изгарянето на твърдо гориво, получено от отпадъци RDF в ТЕЦ „Бобов дол”.
За постоянно горящото сметище няма какво ново да кажа, освен че колкото по-бързо се рекултивира, толкова по-бързо ще спре да обгазява града и околността. На 12.06.2020 г. общината обяви обществена поръчка за близо 6,6 млн. лв. за неговата рекултивация. Надявам се кметският екип да не влезе повторно в драма като тази с поръчката за изграждането на сепариращата и компостиращата инсталации, когато се загуби ценно време заради обжалване и съдебни дела, а забавянето на процедурата за избор на изпълнител за изграждане на тези две инсталации обрича на сигурен неуспех това жизненоважно за населението начинание. Ако до 2021 г. не се изградят сепариращата и компостиращата инсталации, ще се изгубят 7,7 млн. лв., отпуснати от Европа за изграждането им, и община Дупница ще трябва със собствени средства да ги построи. В противен случай санкциите ще бъдат чудовищни и такса смет ще се превърне в непоносима тежест за повечето жители в общината.
Изгарянето на твърдото гориво от отпадъци, наречено RDF, не само в ТЕЦ „Бобов дол”, но и в другите подобни съоръжения всъщност е решение на проблема с депонирането на боклука, но това изгаряне трябва да става съобразно законовите норми. В момента държавните структури не решават проблемите с чистотата на въздуха и депонирането на боклука, а създават хаос, действайки първосигнално и съобразявайки се с шепа „зелени“ рекетьори, чиято най-важна цел е да спират развитието на бизнеса у нас. Не е логично да затваряш ТЕЦ „Бобов дол”, защото изгаря RDF, и в същото време да правиш същото в центъра на София за близо 167 млн. евро, за да спазиш уж европейските норми. Не е ли най-нормално управляващите вместо да се опитват да затварят действащ бизнес, да наложат модернизацията му, съобразена с екологичните норми, спасявайки хилядите работещи там и техните семейства?! Интересно ми е, а и не само на мен, какво правят г-да управляващите в тази посока, мислят ли изобщо за ново препитание на работещите в ТЕЦ „Бобов дол”, или обричат още една община на обезлюдяване, какви средства ще бъдат необходими и защото няма стратегическа и дългосрочна държавна политика. За разлика от тях, с екипа ми мислим и даваме решения на тези проблеми, защото обичаме родината си, обичаме народа си и искаме всички ние да живеем тук и по-добре.
– Да оставим политиката и да говорим за инсталацията ви. През последните години заради европейските изисквания и под заплаха от огромни санкции общините активно обновяват сметищата си или изграждат нови. Правили ли сте проучвания как вашата разработка ще се внедри в тези напълно обновени системи?
– Всяко едно инвестиционно намерение започва с проучване на пазара за предлагания продукт, на доставчиците на суровина и материали, и потенциалните клиенти. В момента на територията на Югозападна България функционират или са в етап на изграждане няколко регионални системи: Петрич, Сандански (за общините Сандански, Кресна и Струмяни), Дупница (за общините Кюстендил, Дупница, Невестино, Сапарева баня и Трекляно), Гоце Делчев (за общините Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово), Благоевград (за общините Благоевград, Симитли, Бобошево, Кочериново и Рила) и Перник (за общините Перник, Земен, Трън, Ковачевци и Брезник). За мен като инвеститор е важно да знам какъв е процентът на отделяне на рециклируеми материали, какво количество твърдо гориво от отпадъци RDF се отделя, как се реализира, какво количество се депонира и как нашето намерение може да е от полза за намаляване на количеството отпадък за обезвреждане чрез депониране. Изграждайки инсталацията за стандартизирано гориво от неопасни отпадъци SRF, сме съобразили какви количества се отделят или е предвидено да се отделят от тези регионални системи, така че тя, инсталацията, да бъде натоварена на 100% и полученият SRF да е с високо качество, което ще можем да предоставяме за нуждите на ТЕЦ „Бобов дол”. Така освен че ние ще си осигурим голям клиент, ще помогнем и на тях, като им дадем на първо място възможността да запазят работните места на служителите в ТЕЦ-а, които според обществено достъпната информация са около 1000 човека, и още около три пъти повече косвено свързани, като БДЖ и въгледобива. Като добавим и семействата на тези работници, бройката става внушителна. Ако ТЕЦ „Бобов дол” спре да работи, целият Югозапад ще го усети чисто икономически, а в енергиен план ще се изгуби една доста гъвкава мощност, която неведнъж е спасявала енергийната система на страната ни. Спасяването на централата е възможно в най-кратко бъдеще чрез съвместно изгаряне на въглища и SRF. Така ще дадем решение на проблема с отпадъците на Югозапада и възможност за спасяването на електроцентралата. А и няма да се изгубят специалисти, чиито професионализъм и знания са градени с години. Не е без значение и фактът, че така ще дадем време на управляващите централата да погледнат по-смело към бъдещето и да намерят правилното решение за преустройството й.
– Не се ли притеснявате, че стартирайки дейността си, няма да ви стига суровината и може да се наложи да внасяте RDF от чужбина, за да работите с пълен капацитет?
– Разбира се, че се притеснявам, но не искам да внасям и няма да внасям RDF. Основната ни цел е да решим проблемите с отпадъците на Югозапада, а не да създаваме нови такива. Ако не ни достига суровина от местните регионални системи, можем да допълним количествата от Столично предприятие за третиране на отпадъци и депата от станалата част на страна ни.
– При сключен договор на Столично предприятие за третиране на отпадъци да изгаря RDF в ТЕЦ „Бобов дол” защо мислите, че част от количествата ще дават именно на вас?
– Твърдото гориво от боклук RDF, което се произвежда в България, е с ниско качество и това не е тайна за хората, които работят в регионалните депа за отпадъци. Убеден съм, че веднъж изгорят ли стандартизирано гориво от неопасни отпадъци SRF, което ние ще произведем, централите като ТЕЦ „Бобов дол” сами ще се стремят да вземат нашата суровина, тъй като тя ще бъде сертифицирана и стандартизирана и ще има по-голяма калоричност. Аз категорично подкрепям идеята за изгаряне на RDF. В Европа има над 300 централи, които горят RDF. Изгарянето и превръщането в газ на RDF, каквато е нашата инсталация, е наложително, ако искаме да постигнем целите, поставени от Европа за по-чист въздух и нулеви отпадъци. Друг е въпросът, че това трябва да се прави по правилния начин и под строгия надзор на институциите. Не трябва да се прави компромис с качеството на твърдото гориво от отпадъци RDF и да се спазват всички препоръки за начина, по който се изгаря. Също така е истина, че количеството, което е декларирано да се изгаря в ТЕЦ „Бобов дол”, е пренебрежимо малко, отнесено към количествата въглища. Ако се спазват заявените количества и съотношение RDF-въглища, това би повлияло в положителна посока на качеството на въздуха в региона. Мисля, че трябва да съсредоточим усилия да убедим, ако трябва дори и да принудим собственика и ръководството на централата да спазват всички мерки, разписани от институциите, но да не се спира изгарянето на RDF. В момента се оказа, че централата попадна в капана на отпадъците, които бяха натрупани на площадката й. Нямаше диалог, нямаше и ясно изразена позиция от страна на компетентните органи, иначе щеше да се разбере, че 50% и повече от изгорения RDF е български и няма как да е по друг начин, тъй като така е разписано в закона. Основната грешка в управлението на отпадъците е, че няма хора, които на разбираем език да обясняват какво и с каква цел се прави, какви последствия ще има за хората и природата, ако не се направи, и какво следва от нашето действие или бездействие.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
ТЕЦ „Бобов дол”
