Анелия Кирилова Попгригорова-Аткова е родена през 1961 година, живее в Дупница, но е с родови корени от кресненското село Ощава. Завършва Химико-технологичния металургичен университет в София и следва екология в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. След буйни ученически и студентски години вписва 27 години трудов стаж в Химико-фармацевтичния комбинат в Дупница, после е учител по химия в тютюневия комбинат, консултант към фирма по околната среда, занимавала се е като педагожка с интеграцията на ромите и други малцинства. Тежко заболяване затваря гледните й хоризонти между четири стени у дома и отдава над 20 години в търсене на жива жар от родови огньове.
Семейството има две деца – син Иван, който като майка си е инженер-химик от ХТМУ, съпругата му Лиляна е архитект, а дъщерята Кристина е политолог от УНСС. Имат три внучета – Симеон, Ния, Стилян.
– Анелия, близо 20 г. се опитваш да надникваш из историческата почва на времето. Какво те насочи към тази трудна, но много хуманна и благородна дейност?
– Ами това, че надникването в миналото отличава човека от животните. Аристотел е определил човека като „зоон политикон”, което ще рече „обществено животно“. Това „обществено животно“ често си поставя задачата да разбере откъде е дошло и къде отива. Това се случва и с мен. За мен търсенето на родовите корени се оказа не просто любопитство, а мисия. И доста поуспях да надникна в историческата почва на миналото и да открия жарчица жива изпод слоеве угаснала пепел.
Васил Попгригоров Аризанов, участник в съпротивата срещу тоталитарната система 1947- 1948 г. като ятак на пиринските горяни
– И докъде успя да стигнеш?
– По-конкретно и точно до три века назад, но във вид на легенди и предания и на близо още толкова.
– Откъде започна?
– Хванах по тревясалия път назад във времето и археологически и лингвистични данни ме отведоха до началото на османското завладяване на Балканския полуостров. Надникнах из стари писания в района на Бутковското езеро (Бутковския гьол) и Сенгелска планина, намиращи се сега в Гърция. Открих някакви пещери, в които често са се укривали непокорни люде. По предание там се е оказал и някакъв мой далечен родственик, който имал син Аризан /Харизан/, роден през 1745 г. и доживял до 1800 година, като повечето от 55-те му години са в кресненското село Ощава.
Аризан със съпругата си Параскева и още три семейства хванали път на бягство, явно след опасност от турско похищение. Минали през Рупелски пролом и планината Алиботуш, не се задържали в Свети Врач /дн. Сандански /, Плоски, Влахи. На около 3 км от Ощава намерил прадядо земя за земеделие и място за дом. Заселили се още няколко семейства и така се сложило началото на махала с име Аризанчева, а по-късно известна като Поповата. Тук този Аризан станал тачен човек, но рано оставил двамата си синове Костадин и Добрин сирачета, че не убягнал от турско злодеяние.
– Какво му се е случило?
– Отровен е в Цариград през 1800 година. В Ощава вече е бил известен с много общественополезна дейност. Селото се нуждаело от църква и училище, а много злини направил и беят на село Белица, който имал тук имоти и извършвал злосторства над наетите ратаи, които често му работели ангария. Ощавчани решили да пратят прошение с делегация, която да се оплаче пред султана и да представи нуждата от църква и училище, за водач на делегацията избрали Аризан. Стигнала делегацията в Цариград, приел я султанът и дал съгласие ощавчани да се сдобият с училище и църква. След оплакването срещу бея не знам какво се е случило, но делегатите от Ощава, както се хранили в някакъв ресторант, почувствали болка и починали, а с тях и водачът им Аризан. Приема се, че били отровени, но дали по султанско нареждане, или по поръка на бея от Белица, не се знае. Оцелял по някаква случайност само един от делегатите, на име Нушко, който се укрил в някакво българско семейство в Цариград и едва след три месеца се върнал в Ощава.
– Султанът наказал ли е саморазпасалия се бей?
– Не знам нещо да му е сторено, но до бързо откриване на училище и изграждане на молитвен дом не се е стигнало. Отравянето на делегатите е станало през 1800 година, а в Ощава църквата „Св.Тодор Тирон”, която в началото е била параклис, е от към 1850 година. Това се узнава и от книгата на КПН Христо Тасев „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“, в която отбелязва: „През 1850 г. епитропите събират в килията на църквата „Св.Тодор Тирон“ децата и откриват килийно училище”.
Любопитна и трагична е историческа съдба на църквата „Св.Тодор Тирон”. Явно е, че към 1850 година я е имало, но е опожарена два пъти от турски войници – по време на Кресненско-разложкото въстание 1878 година и през Балканската война от 1912 година. Последното й възстановяване е през 1930 година и сега е във вида си от тогава. За мен е не само любопитно, но и твърде знаменателно, че в тази църква е пял и апостолът Гоце Делчев като гост на прадядо ми Яне. Било е 1901 година. Дошъл бил в Ощава да се срещне с Яне Сандански по време на нашумялата в Европа, Турция и Сирия голяма афера „Мис Стоун“, осъществена от Яне Сандански и други революционни дейци. Трябвало е да се мъдрува как да завърши аферата и може ли да се вземе откуп от нея. Знае се, че това е станало, като са осигурени за революционното дело 14 500 златни турски лири, използвани главно по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Тогава по време на служба, водена от прадядо Яне, взел да пее и Гоце Делчев. Хубаво, ама по това време в Ощава дошла турска потеря, а предводителят й влязъл в църквата и се заслушал в пеенето. Прадядо Яне се подплашил за госта си, но разбрали се тихомълком Гоце да излезе в края на службата заедно с хората. Така и станало, а турският предводител спрял до Яне и го запитал кой е този човек. Отговорил му, че дошъл да се цани за даскал, ама за да остане, хората искали да го чуят дали може и да пее в църквата. Тогава предводителят на потерята казал на турски, а в наш превод: „Този човек е Божи. Хубава песен направи”.
– А съдбата на училището?
– От книгата на Христо Тасев разбрах, че Ощава е с училище от 1850 година, което първоначално е килийно и е в църквата. Килийно е до 1868 г. и оттогава е светско, като от 1900 година вече е и с прогимназия. От 1922 година пък е и с хубава просторна сграда. Пръска своите просветителски искри 132 години и затваря врати поради малък брой ученици вследствие обезнаселяване на селото през 1982 година. С това училище свързват съдбата си и прадядо ми Яне, и дядо ми Григор към 100 години общо като учители в него.
– И кога според тебе ще да е станало заселването на прадядо ти Аризан в Ощава?
– Мисля, че може да се отнесе към 1790 година, като създадената махала се нарекла Аризанчева, а впоследствие станала и Попова. Така мисля, защото в 1795 година на Аризан му се родил синът Костадин, наричан Граматик.
– По каква причина е бил наричан Граматик?
– Не е било по взето училищно или някакво друго образование. Още повече пък той е останал още като дете сирак, без баща. В тези години в Ощава за четмо и писмо може и да се е слушало, но практически тези неща ги е нямало. Като поотраснал прапрадядо Костадин, за да преживява, станал кираджия, работил из бащини имоти, но повече с наети коне и мулета извозвал на самар вино, ракия и други продукти от Ощава и други села до механите и пазарите в Горна Джумая /Благоевград/, Разлог и Банско. В едно от тези му кираджийски пътуваня в Банско го хванала люта зима. Пътуването било невъзможно, позастоял се там и грамотни хора му показали азбуката, разпознал буквите, а и цифрите, така да се каже – добил малко грамотност. Като се върнал в Ощава, се похвалил на хората какво е научил и така бил наречен Граматик .
– Когато Аризан се е заселил в Ощава, селото село ли е било вече?
– Било е нещо като село, а живот из този район е имало и много по-рано. Останки от древен поселищен живот тук са открити на различни места още преди Христа, а и след него. Най-много ги е имало в м. Пресвета неделя. Някъде към м. Шемето пък се говори, че е била открита позапазена и римска колесница. Но като село, и то с махали, Ощава в нов вид ще да се е създало след идването на османските турци, които прогонили населението из поречието на Струма, и то взело да търси закрила из висините на Пирин планина.
Документално селото с име се е появило в Третия поменник на Зографския манастир на Антон, съобщаващ жителите на Ощава Грозьо и Стоян сред дарителите на манастира. Този поменник е в съдържание от 1527 до 1728 година.
Природно Ощава се намира край двата бряга на р. Ощавска, наричана Шейтан дере, на 560 м н.в. в Северен Пирин. Дарено е с добра земя за земеделие, прекрасни пасища за домашно животновъдство и две термални зони, използвани и сега като бани с лечебни цели, известни като Хладката баня и Врялата баня.
– Известен ли ти е произходът на името на селото?
– Ами има няколко версии. Твърди се, че идва от турските думи „хош хава”, които в превод са нещо като „добър климат“. Може и да е така, че селото с високи хълмове от север е защитено от ветрове и зли сили. Смята се, че идва и от думата „отава“, а това вече касае буйна есенна трева, и то най-вече из многото и сега съществуващи ливади, която се използва за добитъка след последните косения. Това е позволявало тук да се отглеждат най-малко до 5-6 хиляди овце и кози и над 1000 глави говеда.
В истински документи /турски данъчен регистър/ селото се споменава 1614 година, има го и в друг регистър от 1650 година. Руският пътешественик Василий Теплов през 1876 година го сочи със 144 християнски семейства, а Васил Кънчов го съобщава в трудовете си към 1890 година с 1350 жители. Почти толкова броят жителите му и по средата на 20-и век, но сега, в първите десетилетия на 21-ви век, селото бере душа с не повече от 100 души, и то без магазин или нещо друго за решаване на проблеми от социално значение.
– Анелия, да излезем от селото и да посетим пак махалата Аризанчева. Какво и що там се е случило с Костадин Граматик и семейството му?
– Костадин Граматик доживял до 1870 година. Създал е семейство, имал е поне двама синове – Яне и Никола. За прадядо Никола не съм открила почти нищо, но за прадядо Яне вече говорих и има още какво да се говори. Умира в 101-та си житейска година /1833-1934/. Учил е в духовната академия в Солун. Имала съм честта да видя дипломата му, която беше с позлатени букви. В 1860 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Макарий и първи въвежда черковнославянското богослужение в църквата на Ощава, като изхвърля гръцкия език. Така се случва, че като свещеник служи цели 66 години, а заедно със сина му и мой дядо Григор, който служи като свещеник в същата църква 45 години, двамата правят общо служене от 111 години. Ще отбележа и това, че и двамата са били много от тези години и учители.
– Случай май и за Книгата за рекордите на Гинес.
– Да. Но за дядо Яне не мога да не добавя, че е бил много силен физически. За ден отивал пеша до Рилския манастир и се връщал. Турските власти подушили нещо за връзките му с ВМРО и Яне Сандански, та се стигнало и до арестуването му. Качили го на кон, като му вързали нозете под корема на коня, и така до Мелник. Поболял се от това и след като бил освободен, малко поосакатял. Служенето в църквата предал на сина си – дядо ми Григор, който също бил ръкоположен от митрополит Макарий.
– Анелия, тук малко ще те изненадам, но аз също се познавах и съм говорил с дядо ти Григор. Много ерудиран, много скромен човек. Разправял ми е, че бил сред 85-имата избрани ученици, на които Яне Сандански е бил настойник. Приети като кадърни, деца са били изпращани в различни училища на издръжка на ВМРО да се учат и да се подготвят за бъдещи кадри след освобождението от турските власти.
„Когато ме прати да уча в Серес в земеделското училище за агроном, ми каза, че аз трябва да стана агроном. Мелнишкият край е лозарски и като се освободим, аз ще трябва да поема лозарството. Хубаво, ама на мен не ми се учеше с турчета и избягах без разрешение в педагогическо училище в Серес. На една ваканция Яне Сандански ме видя в Мелник, опъна ми два яки шамара и ми се развика: „Абе, аз къде те пратих, ти къде отиде? Я си дай бележника“. Дадох му, и гледа шестици. „Хайде -вика – носи много здраве на баща ти”, разказвал ми е той.
– Ами да добавя и аз нещо за дядо Григор. Беше Божи човек. С баба ми Павлина бяха семейство в сговор, отгледали са 7 деца – Васил, Вера, Мапия, Кирил /баща ми/, Асен, Митра и Люба. И на всички успели да дадат добро образование. Дядо Григор е започнал учението си в Ощава, после във Влахи, прогимназия в Мелник, педагогика в Серес. Пламва Балканската война 1912 година и бяга в Скопие, където също учи, но и там не завършва, та това се случва в училището на Дупница. Аз като дете съм поживяла в Ощава и там дядо Григор ми бе нещо като най-големия учител. Той отлично можеше да си служи в писане и четене с френски, турски и гръцки език. Голям общественик. Ще спомена, че нищо в селото не е ставало без неговата дума да се чуе. Основател и председател е на първата потребителна кооперация в Мелнишко „Братски труд“ от 1923 година в Ощава, на която на стари години е утвърден и като неин почетен председател
– Съгласен съм, Анелия, с думите ти, че е бил голям човек, но не само за Ощава, а и за цяло Кресненско, и аз съм разговарял с него, разправяше какви ли не стари истории и съм го молил да вземе да ги опише като спомени. Не знам причините, но не поиска. Смятам за най-вероятно да не му се е искало да казва истини, някои и неудобни за тогавашнете власти. Още повече, че един от синовете му, Васил, ти знаеш, че е бил ятак 1947-1948 година на горяните от така наричаната Банда на Герасим Тодоров, та е лежал и в комунистически затвори.
– Твърде е възможно и това да е била причината, че да не попречи с нещо на децата си. А те намираха с чест и достойнство хляба си. Баща ми Кирил дори имаше честта да се занимава с финансовите въпроси на общините в Сандански, Кресна и Дупница, чичо Асен пък бе специалист по счетоводните дела, но да не редя всички чичовци и стринки, които си създадоха и добри семейства. Чест и достойнство са точните думи за дядо Григор и баба Павлина, но чест и достойнство и за 7-те им рожби, които продължават род Аризанчеви с 13 внуци и внучки /сред тях и аз/, а в продължение вече са и 23-ма правнуци и правнучки.
Ще си позволя да добавя още в два-три реда за родителите ми – тате Кирил и мама Люба. И не за житията им, а за да им изкажа благодарност, че са ме създали. Благодарност обаче и към тези, от които все още тлее благодарна жар от поугаснали огнища на род Аризанови .
БОРИС САНДАНСКИ
