Години преди свалянето на корейския „Боинг” с 296 души на борда, пътуващ по линията Ню Йорк–Сеул и торпилиран над Сахалин на 1 септември 1983 г. по заповед на съветския генсек Андропов, и България е обвинена във въздушен тероризъм от държавата Израел, чийто самолет, собственост на авиокомпанията „Ел Ал”, е свален на 27 юли 1955 г. край Петрич. Всички 58 пасажери – 51 пътници и 7-членен екипаж, загиват.
Раздухва се страхотен международен скандал, тъй като сме родоначалници на печалната практика военни изтребители да свалят пътнически самолет, нарушил въздушното ни пространство. И трябва да минат години преди държавата ни да се съгласи да плати минимални компенсации за нанесените щети.
Какво се случва всъщност?
В ранната утрин на 27 юли 1955 г.израелският самолет извършва редовен полет 402 по линията Ню Йорк-Тел Авив. Той е произведен от фирмата „Локхийд Констелейшън” и е всъщност военен самолет C-69 със сериен №1968, превърнат в пътнически през 1951 г.
Командир е капитан Реджиналд Хинкс, израелски гражданин с над 9400 летателни часа опит. В екипажа са още майор Пинас Бенхорад, бордовият механик Сидни Калмере и стюардите Леон Тисер, Алберт Мерхадев и Сара Ахерман, а в списъчния състав на пътниците откриваме 15 граждани на Израел (вкл. агентът на МОСАД Бар Гор), 12 от САЩ, 6 от Франция, 5 от СССР, 4 от Канада, Великобритания и Южна Африка, 3 от ФРГ, 1 от Полша, Австрия и Швеция, един неустановен и един без гражданство.
Последната радиограма SOS, изпратена от борда на самолета, е уловена от летище Атина и гласи: „Спускаме се запалени, ще опитаме кацане”. Преди това лайнерът 4X-AKC се отклонява от трасето си и навлиза на българска територия над Трън, лети 20 минути над нашата страна по посока Петрич с намерение да напусне българската територия.
В същото време от военното летище Доброславци край София излитат два МиГ–15 от 18-и изтребителен авиополк. Минута преди израелският самолет да навлезе в Гърция, е настигнат, обстрелян и свален по заповед на заместник-командира на ПВО ген. Величко Георгиев. Инструкциите му са кратки и ясни: „Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения, свалете го!”.
Както и може да се очаква, два дни българските комунистически власти крият всякаква информация за инцидента – все едно такъв няма. Той обаче е анализиран и коментиран от информационните агенции в Белград, Атина, Вашингтон, Лондон, Берлин, Тел Авив. Правителството на Бен Гурион отправя остър протест, а нашето изказва дълбокото си съжаление.
Министерският съвет на България назначава специална комисия за разследване на инцидента. Ръководена е от самия премиер Вълко Червенков и от двамата му заместници – Антон Югов и Иван Михайлов. Членове са външният министър д-р Минчо Нейчев, шефът на МВР Георги Цанков, военният министър Петър Панчевски, министърът на здравеопазването д-р Петър Коларов и главният прокурор Йордан Чобанов. Образувана е комисия за обследване на случая във ВВС, тече и паралелно прокурорско разследване. Целта е една – оневиняване на екипажа, изпълнил заповед от земното командване.
Протоколът на нашата правителствена комисия констатира, че на 27 юли 1955 г. в 7.10 часа израелският пътнически самолет се е отклонил на около 130 км от своя маршрут, навлизайки без всякакво предупреждение в българското въздушно пространство над гр. Трън. След като се придвижва още 40 км навътре, завива на юг, прелитайки над Брезник, Радомир, Станке Димитров /Дупница/ и Благоевград, продължавайки към гръцката граница и прелитайки близо 200 км на наша територия.
Ръководството на родната въздушна отбрана получава сигнал, че чужд самолет с неизвестен произход е навлязъл в българското въздушно пространство, след което издава заповед два наши МиГ–15 да преследват нарушителя, като го принудят да кацне на някое от българските летища.
Израелският самолет е настигнат южно от Станке Димитров. Българските изтребители го предупреждават по установените международни знаци да ги последва, без да влизат в контакт с екипажа. Самолетът не се подчинява, продължава полета си, след което е обстрелян и свален край Петрич.
Комисията признава, че органите на ПВО проявяват прибързаност, като не са предприели всички необходими мерки да го приземят, но не уточвява, че пилотите Петров и Санкийски смятат, че са свалили товарен, а не пътнически самолет. Освен това на мястото на катастрофата е намерено сребро на зърна от 900 карата, което според тогавашния зам. транспортен министър Захари Захариев било контрабандно транспортирано и затова пилотът е отказал да кацне.
Израелската комисия, назначена от транспортния министър Залман Аран, препоръчва постигане на международно съгласие за предотвратяване свалянето на цивилни самолети. Посочва се също, че изтребителите на българската ПВО извършват две картечни атаки по самолета без всякакви предупреждения по честотата, определена от международната организация за гражданска авиация за самолетни съобщения в този район.
Преди да се разбие, лайнерът е подпален от патрони, предизвикали огън в отоплителното отделение, а експлозията е причинена от попадения на куршуми в двете крила. Прокурорът Господинов, разследвал инцидента, посочва, че не може да направи окончателно заключение за свалянето на самолета, тъй като не е разпитал летците и дежурните от ПВО. Това означава, че военните не допускат прокуратурата до какъвто и да е контакт с хората, отговорни за инцидента.
Правният сблъсък в Международния съд в Хага (1957-1959)
На 4 август 1955 г. жертвите са погребани, а на 9 октомври 1957 г. Израел завежда дело срещу България и искове за обезщетения в Международния сът в Хага за 1 793 256 долара за 56 пътници и багажа им, и 3 850 036 долара за самолета и загубите на авиокомпанията. Искове подават още Франция, Канада, ФРГ, Австрия, Белгия, Швеция, САЩ и ЮАР за 1 191 892 долара, като претенциите възлизат по тогавашния курс на общо 26 120 239 лева.
Новият ни външен министър Карло Луканов предлага отказ от плащане на обезщетенията с мотив, че самолетът по негова вина е нарушил българското въздушно пространство, но че страната ни по хуманни съображения е готова да възмезди неизраелските граждани. По негови изчисления става дума за по-малко от 300 000 щатски долара.
Пред съда се изправят ключови правни фигури: Шабтай Росен – водещ израелски юрист и дипломат, представляващ ищците, и проф. Нисим Меворах – изтъкнат български правен учен и дипломат, оглавяващ защитата на България.
Юрисдикционният спор: Член 36(5) от Статута на МС
Основната линия на защита, разработена от проф. Нисим Меворах, не навлиза в същността на самия военен инцидент, а оспорва компетентността (юрисдикцията) на Международния съд да разглежда делото. Защитата стъпва на следния правен казус: България е декларирала признаване на задължителната юрисдикция на Постоянния съд за международно правосъдие (ПСМП) още през 1921 г.
С падането на ПСМП и създаването на ООН през 1945 г., член 36(5) от Статута на новия Международен съд прехвърля действащите декларации към новия съд. България обаче става член на ООН едва през декември 1955 г. – няколко месеца след инцидента край Петрич и години след като ПСМП е престанал да съществува.
Проф. Меворах защитава тезата, че тъй като декларацията от 1921 г. е угаснала заедно с ПСМП преди приемането на България в ООН, тя не може автоматично да бъде подновена чрез член 36(5).
Решението на съда от 26 май 1959 г.
На 26 май 1959 г. Международният съд в Хага постановява своето решение (Judgment on Preliminary Objections). С мнозинство съдът приема аргументите на българската защита и обявява, че няма юрисдикция да разглежда иска на Израел срещу България.
Решението се превръща в прецедент в международното право относно приемствеността на задължителната юрисдикция при приемането на нови държави членки в ООН.
Финална развръзка и извънсъдебно споразумение
Въпреки процедурната победа в Хага, България не се отказва от поетия морален ангажимент. През 1963 г. българското правителство подписва двустранни споразумения с Израел и останалите засегнати държави за извънсъдебно уреждане на спора.
София изплаща компенсации на семействата на загиналите пътници и екипаж, с което казусът е окончателно приключен от дипломатическа гледна точка. Инцидентът над Петрич остава в историята като една от най-тежките цивилни авиационни трагедии от ерата на Студената война и важен урок за процедурните тънкости на международното правосъдие.
Източник: vesti.bg, tretavazrast.com
