Всичко започва в Неапол около 1889 г. – 28 години след обединението на Италия.
Крал Умберто I и съпругата му, кралица Маргарита Савойска са на посещение в града. Според слуховете, на кралицата й омръзнало от френската гурме кухня и привиква най-известния производител на пица в Неапол – Рафаеле Еспосито от Pizzeria Brandi.
Тя иска от него да приготви три нови вида пица – храна, която все още не е имала удоволствието да опита. Самата кралица трябва да реши дали тези пици за достойни или не за нейното кралско небце, пише profit.bg.
Първите две пици, които Еспосито предлага на кралицата – пица Маринара, приготвена със зехтин, домат и чесън; и пица Мастуникола – приготвена със свинска мас, зехтин, настъргано сирене, черен пипер и босилек – не й харесват.
Третият прост вариант, направен с доматен сос, моцарела и малко босилек, обаче допада на небцето й и получава името Маргарита.
Въпреки че има скептицизъм по отношение на произхода й, няма съмнение относно символиката на пицата, която – независимо дали нарочно или не, перфектно изобразява цветовете на италианския флаг: зелено, бяло и червено. Тя е символ на страната и до днес.
Що се отнася до отличията, от 2009 г. пица Маргарита е една от трите Pizze Napoletane със STG (Specialità Tradizionali Garantite – Традиционно гарантиран специалитет) етикет на ЕС, заедно с Марината, направен с чесън и риган, и Маргарита Екстра – с моцарела ди Буфало, пресен босилек и домати.
Факт е, че неаполитанските майстори на пица се гордеят с Маргарита, а в някои пицарии се сервира само тя, макар и с вариации – с допълнително сирене или без.
Франческо Филипели, главен готвач на Pizzaiolo в Gloria, базиран в Южен Лондон, казва, че Маргарита се счита за традиционна неаполитанска пица и хвърля малко светлина върху произхода й: „Пицата има много древна история, въпреки че пиците с домати като гарнитура се появяват едва през 18 век… Първоначално пицата се пече като питка, гарнирана със свинска мас, сол и чесън“.
По думите му автентичната неаполитанска пица е с кръгла форма и има диаметър максимум 35 сантиметра. Тя е с повдигнат ръб от един до два сантиметра, който трябва да бъде подут и без изгаряния, а дебелината в центъра е не повече от 1/4 сантиметър.
Тя трябва да е мека, гъвкава и ароматна и да се пече в пещ на дърва при температура между 330 до 380 градуса по Целзий за 60 до 90 секунди.
