Повод да напиша тази статия ми даде един материал на професор Николай Овчаров относно това как българите „крадат“ македонската история! Всъщност още преди три години трябваше да я напиша, но тогава си рекох, сещайки се за добрия стар „Дядо Пънч“, „има ли смисъл да утепваме мечка?“. Сега обаче братята го прекалиха. Не съм чувал в България да е горено македонско знаме, ама те горят български! Някак ми прекипя и взех да пиша. Та преди три години – през 2018 г., бродех по улиците на стария Охрид и попаднах на празник в старата катедрала на Княз Борис І – Покръстителя. И тъкмо да попитам някого: „Какво празнувате, братя?“, видях лозунга „1000 години от „основаването“ на Охридската архиепископия“!!! Да ми прости Господ, седнах и се прекръстих – съвестта ми на историк беше провокирана! „Какво празнувате, братя?“. Ами да видим какво е станало преди 1000 години – през март 1018 г.: Тогава Император Василий ІІ „Българоубиеца“ завладява последната столица на Българската държава – Охрид, и слага край на държавата на цар Самуила. Малко по-рано е убит последният цар Иван Владислав – племенникът на Самуил. Низвергнат е последният български патриарх Давид. Самостоятелната Българска патриаршия е унищожена и сведена до архиепископия – една от подчинените на Цариградската ромейска патриаршия, с известна автономия. Не е „основана“ – низвергната е, братя патриаршията!!! Подчинена е на Ромейската империя и Ромейската патриаршия! Дори да допуснем недопустимото, че Самуиловата държава е била „македонска“, пак е низвергната патриаршията й! Но те, братята, празнуват „основаването“?!
Вярно е и друго – Охридската архиепископия ще играе оттук нататък огромна роля както за Македония, така и за „сите българе“ по сите български земи, близо 750 години! Ще я играе не само по време на ромейското господство, но и на Османското владичество. Архиепископията е утвърдена с указ на император Василий ІІ, който утвърждава автономията й, макар и под егидата на Цариградската патриаршия. Духовният й глава носи титлата „Архиепископ на Охрид и цяла България“. След завладяването на Второто българско царство от османлиите през 1393-1396 г. Търновската българска патриаршия е ликвидирана, но империята узаконява Охридската архиепископия като духовен изразител на всички българи-християни. Това продължава почти 400 години до ликвидирането й с ираде на султан Мустафа ІІІ от 1767 г. Така
ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ ОСТАВА ЕДИНСТВЕНАТА ОФИЦИАЛНА ДУХОВНА ИНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ НА ОСМАНСКОТО ГОСПОДСТВО. Наред с Атонските и други български манастири, съхранили се в условията на това господство, тя поддържа жив българския и християнския дух на народа ни. Всичко друго, което се пише, е от „лукавого“!
По-малко от половин век след закриването на Охридската архиепископия, вдъхновени от Паисий Хилендарски, Софроний и други български духовници и просветители, българите във всичките си земи започват обща борба за своя независима църква! Тя се води с упоритост и постоянство и завършва с успех в началото на 70-тегодини на ХІХ век. Тогава с ферман от 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис утвърждава създаването на Българска екзархия, отделна от Цариградската гръцка патриаршия. Тя става официален изразител на българската нация в Османската империя. Именно нация, изградена вече напълно в процесите на Българското възраждане – църковната борба и движението за българска национална просвета. И тази вече изградена нация доказва своята същност, обединявайки се около своя духовен център – Българската екзархия. Освен посочените във Фермана български епархии, включително Нишката, Пиротската и Велешката, след плебисцит към Екзархията се приобщават и Охридската, Битолската и Скопската епархии. Това става, въпреки че плебисцитът се провежда под контрола на Цариградската гръцка патриаршия! След Освобождението на България правителствата, и особено тези на Стефан Стамболов, подкрепят политиката на Българската екзархия в Цариград в усилията й да поддържа българския дух и просветата в останалите в границите на Османската империя български земи.
УПРАВЛЕНИЯТА НА СТАМБОЛОВ И НА Д-Р КОНСТАНТИН СТОИЛОВ УСПЯВАТ С УМЕЛА ДИПЛОМАЦИЯ ДА ИЗДЕЙСТВАТ БЕРАТИ ЗА БЪЛГАРСКИ ВЛАДИЦИ ПОЧТИ ВЪВ ВСИЧКИ ЕПАРХИИ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО.
Какво е това, ако не единна национална кауза?! Но това за жалост е тогава! Сега – след превратното време от освобождението насам, след въстанията в останалите още дълго в Османската империя земи, след войните и кървавите вътрешни борби във ВМОРО и ВМРО, след „официализирането“ на македонизма от Коминтерна и секцията му БКП, след откровеното национално предателство на тази партия като управляваща близо половин век, македонската нация и държава, македонският език са факт!!! Оттам са факт и необяснимите празници на братята около Вардара и Охридското езеро.
Четири фатални за националното ни единство фактора, свързани с политиката на горепосочената партия, са довели до сегашната безизходица в отношенията ни с Република Северна Македония. Първият – интригите на Коминтерна чрез послушната му секция БКП сред дейците на ВМРО от първата половина на 20-те години на ХХ век, довели до убийства на негови водачи и разцепление. Вторият – „официализирането“ на македонизма чрез решенията на Коминтерна за „македонска нация“ и „македонски книжовен език“, прокарани отново чрез секцията му БКП. Слава Богу, че не се осъществяват и проектите на Коминтерна за „добруджанска“, „тракийска“ и други „нации“! Третият – фаталният опит, пак в духа на коминтерновската политика, да се смени националната принадлежност на българите в Пиринския край с „македонска“. Под „мъдрото ръководство“ на „вожда“ и „учителя“ на българския народ Георги Димитров Пиринско трябва да се приобщи към Социалистическа федеративна република Македония в състава на Новата Балканска социалистическа федерация!!!
Четвъртият – половинвековното мълчание на комунистическа България след 1944 г., когато в името на „пролетарския интернационализъм“ напълно са игнорирани българските национални интереси и неоспоримата историческа истина! ПОСЛЕДНИТЕ ДВА ФАКТОРА СЕГАШНИТЕ БРАТЯ МАКЕДОНЦИ С ОСНОВАНИЕ НИ ТРИЯТ НА НОСА!
През всичкото това време братята развиват истинска офанзива в Европа и света в духа „Македония цела да е, сите да я знаят“! Прокламират македонския език и литература, скалъпената си история, игнорирайки стотиците неоспорими исторически документи. Стигат дотам нагло да променят дори фундаменталните романи на големия Димитър Талев! Как тогава да не ги слушат и в Брюксел, и в Берлин, и в Париж… и най-паче във Вашингтон?!
Все пак, въпреки всички тези „шедьоври“ на братята, някак си бих бил склонен да се съглася с покойния, за най-голяма жалост, Георги Коритаров. Той беше убеден, че пак трябва да се „смирим“ и да не пречим на братята да влязат в Европейския съюз, както им помогнахме да влязат в НАТО. Ами, че те и сега си ходят по Европа с „бугарски“ паспорти, като „бугарски граждани“, ако и пак да псуват „бугарите“ и „Бугария“! И как иначе, нали някои „бугари“ направиха парици от тези паспорти! И това е позорно. Тъй че май наистина ще трябва да послушаме Коритаров – нека влязат. Може пък тогава да мирясат и да не лаят толкова по „Бугария“, а?! Но както казваше непрежалимият ми колега и приятел професор Чавдар Николов: „Мен са ме направили българин Симеон Радев от Ресен, Димитър Талев от Прилеп, братя Миладинови от Струга, полковник Дрангов от Скопие… а какви са сегашните братя македонци, проблемът си е техен“. И мен, Чавдаре, и мен!
ПРОФ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, Благоевград
Паметниците на цар Самуил и Александър Македонски в Скопие
Паметникът на Киртил и Методий
