Д-р Петър Калайджиев, кардиолог, е роден през 1989 година в град Гоце Делчев. Завършил е Природо-математическата гимназия „Яне Сандански“ в родния си град, а през 2014 г. се дипломира в Медицинския университет в София. Оттогава живее в София, като специализира кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и работи там като кардиолог.
Пред „Фокус” д-р Калайджиев дава съвети и насоки за лятото към хората с високо артериално кръвно налягане.
- Д-р Калайджиев, според Вас голяма част от българското население, над 60%, има кардиологични проблеми.
Процентът население, което страда от сърдечносъдови заболявания, в това число и артериална хипертония, в България е много голям. Цитирам данни, които не мога да ги потвърдя на 100%, но от ежедневната ми практика виждам, че всеки втори пациент, посетил нашия кабинет, е с оплаквания от артериална хипертония – или лекува такава от години, или сега диагностицираме, но процентът, който обхваща българското население, със сигурност е много висок.
– Какво е Вашето обяснение, защо хората толкова често страдат от този вид заболявания?
– На първо място ще поставя може би здравната култура на българина, тъй като по отношение на здравна култура ние сме доста може би неосведомени, недобре организирани. Превенцията, която в цяла Европа е може би едно от най-финансираните звена, в България сега прохожда. И, разбира се, за да се стигне до това, до голяма степен пациентите имат принос за това нещо. Липсата на физическа активност, недобрата хранителна култура, високият прием на готварска сол, разбира се, генетични аспекти.
– Като казвате „генетични аспекти“, ако моите родители са с високо кръвно, означава ли, че и аз със сигурност ще го развия в даден етап от живота си?
– Не. Това няма как да се каже със сигурност. Самата артериална хипертония – да не използвам сложни термини, но генетичната предиспозиция се дължи на много, много гени, които могат да доведат в различна комбинация. Т.е. не можем да кажем, че един мутирал ген веднага означава 100% артериална хипертония. Не. Не се предава по този начин, но изследванията, научните доказателства сочат, че рискът е по-голям. И особено рискът, който не е превентиран. Редовна физическа активност, минимум 30-40 минути активна физическа активност на ден, по-здравословен начин на живот, съчетаващ по-малко животински продукти, повече растителни, контрол на телесното тегло и по-малък прием на готварска сол – това са нещата, които ние като индивиди можем да направим, за да подобрим. Разбира се, не означава, че ще се предпазим на 100%, но дори да се случи, ще може много по-лесно да бъде контролирано, в сравнение ако сме от другата страна и не спазваме тези…
– Добре, това е превенцията. Ако обаче даден пациент така или иначе е с някакъв вид лечение за високо артериално налягане, но свали част от теглото, започне да се храни рационално, започне да се движи умерено, по-активно, може ли терапията, която вече от години има за кръвно налягане, да бъде отменена?
– Категорично да. И аз това го виждам доста често. Въпрос на мотивация е. Много пациенти, които са добре мотивирани, не само да не пият, искат да предпазят съдовете си за бъдеще, особено ако говорим за млади пациенти, където артериалната хипертония задължително трябва да бъде терапевтирана и оценена. Така че – да, може да бъде спряна терапията, случва се много често. Редукцията на килограми е един много силен тригер, който редуцира артериалното налягане, подобрената физическа активност – също.
– Колко килограма трябва да отслабне един пациент примерно, за да нормализира кръвното, на което горната граница е 160, и той е на лекарствена терапия? Колко килограма да отслабне?
– Това ще бъде спекулативно. Не мога да кажа колко килограма.
– Горе-долу – 5 килограма, 10 килограма…
– 10 килограма със сигурност ще даде ефект. Но при всеки пациент е индивидуално.
– Да, все пак има значение и колко тежи в момента. Ако е 120 килограма, може би 10 килограма ще бъдат малко, за да нормализират.
– Ще има ефект.
– Но ще има ефект, във всички случаи.
– Ако не е да се спре терапията, поне да се намалят дозите.
– Защото ние, пациентите, сме свикнали да смятаме, че едно лечение, което е назначено за високо кръвно налягане, то е доживот и оттам нататък нашите ангажименти спират, няма какво да правим повече.
– Както казвам и на моите пациенти, нищо не е доживот. Всичко се променя. Променим ли се и ние, има истинска възможност терапията да бъде редуцирана, да бъде спряна. Така че е въпрос на мотивация.
– Здравето е в нашите ръце, както обичаме да казваме. Но, д-р Калайджиев, сега летният сезон е малко рисков за хипертониците, за хората с високо кръвно налягане. Какво да предприемат? Как да се превентират? Трябва ли да посетят личния лекар, кардиолога за специална смяна на терапията?
– Аз доста често на моите пациенти препоръчвам да имаме една визита преди горещините и преди летните месеци, в която активно настоявам за т.нар. домашен холтер, т.е. поне една или две седмици пациентите да проследяват два-три пъти на ден артериалното си налягане вкъщи, за да имаме реални данни, които да можем да анализираме. И много често при пациенти, които в есенно-зимния период се е налагала по-висока доза на медикаментите, в летния период се налага тя да бъде редуцирана, да бъде спрян един от медикаментите, ако бъдат няколко. Така че препоръчвам на пациентите да следят стриктно състоянието си. Особено за тези с хронична артериална хипертония, летните месеци наистина са по-трудни за контрол на кръвното, но по-благоприятни от гледна точка на хипертонията, в смисъл хипертоничните кризи значително намаляват. Разбира се, не говорим за екстремно излагане на горещини, за екстремно излагане в пиковите часове на деня през летните месеци – това всички знаем, че трябва да бъде избягвано, за да няма този дисрегулиращ фактор, смъкване, после покачване на артериалното налягане.
– Има някои неща, които се споделят между хората като личен опит. Не знам къде свършва истината, къде започва фолклорът, легендата, но едно от тях например е, че чесънът понижава кръвното налягане. Може ли, ако имаме редовно на трапезата си чесън, да разчитаме, че или няма да вдигнем високо кръвно, или ще стабилизираме високото кръвно да не става още по-високо?
– Чесънът е една страхотна подправка за таратора, но по отношение на кръвното налягане по-скоро бих посъветвал хората да се консултират с кардиолога, който ги следи. Чесънът не мога да кажа, че ще спаси положението през лятото.
– Има ли все пак храни, които препоръчвате на Вашите пациенти, които могат да повлияят?
– Храни, бедни на натриев хлорид, т.е. растителни храни; храни, които са солени – например сиренето, да бъдат обезсолявани до някаква степен. Т.е. предпазване от високия прием на натриев хлорид би било в полза не само през лятото, а през всички сезони. През лятото важен аспект при пациентите, особено тези, които използват диуретична терапия, е добрата хидратация. Спрямо килограмите – 2-2,5 литра прием на вода на ден трябва да има, за да избегнем дехидратация, от там стресови фактори за организма и авторегулаторни механизми, които могат да покачат или да намалят кръвното.
– Ако имаме някакъв кризисен момент в определен ден, преди да стигнем до личния лекар или до съответния специалист, може ли веднага да направим нещо, така че да стабилизираме кръвното си?
– Сега, през летните месеци, по-големият проблем е хипотонията, особено при пациентите на терапия. Когато имаме хипотония или много често пациентите идват с оплаквания от доближаване на границите, това отново е форма и проява на дехидратация. Съответно – на хладно място вкъщи.
– Понеже е много характерно лятото да консумираме по-голямо количество диня, тя, освен че съдържа вода – това, предполагам, е добре, но захарта в плодовете може ли да повлияе негативно?
– При пациенти, при които се съчетава метаболитен синдром, инсулинова резистентност, нарушена гликемия на гладно и захарен диабет, всичко това са състояния, в които кръвната захар влияе на общото състояние, трябва да се внимава със сладките плодове. Динята влиза в тази категория – сладки плодове. Не казваме да не се консумира, аз никога при моите препоръки не съм краен, защото нищо крайно не може да бъде трайно, ако трябва да използваме и рима. Но, разбира се, спрямо пациента. Ако страда от захарен диабет – по-ограничено количество и внимателно проследяване на кръвната захар.
– Обаче, д-р Калайджиев, непрекъснато Ваши колеги, Вие самият в този разговор няколко пъти акцентирахте върху необходимостта от поемането на повече течности. Аз искам да Ви задам и обратния въпрос – може ли да затрудним сърцето, бъбреците, тялото, ако прекалим пък с вода, ако пием по 5 литра вода на ден?
– В своята генеза човешкият организъм е много съвършено направен, така че прекомерното количество вода води до по-форсирана, т.е. до по-увеличена диуреза. Т.е. ние ще я изхвърляме от организма. Малко са състоянията, като по-тежка форма на сърдечна недостатъчност, хронично бъбречно заболяване и особено терминалната бъбречна недостатъчност, където пациентите са на хемодиализа, където ограничаваме приема на течности до 1,5-2 литра на ден. В по-големия процент от случаите 5 литра на ден, освен че ще пишкаме повече, няма да се затрудни работата на сърцето и на бъбреците, особено при младите хора.
– Много важно е да кажем, понеже голяма част от хората, със сигурност имат някакъв кардиологичен проблем – това означава ли, че в даден етап от живота им ще последва и белодробен проблем, ще последва и проблем със сънна апнея?
– Разбира се, това не е задължително. Развитието на всяка една болест е много индивидуално. Както сърдечната недостатъчност, така и сънната апнея, така и обструктивната белодробна болест, макар и споделяйки общи рискови фактори, имат своето различно припокриване в популацията. И всъщност пациентите с троен xoverlap syndrome не са чак толкова чести, т.е. не означава, че имайки сърдечна недостатъчност, ние ще развием и хронична белодробна болест, в никакъв случай. Но когато се случи така, че да се съчетаят и да се развият двете заболявания заедно и се насложи сънна апнея, тогава говорим за троен overlap syndrome. Но сърдечните заболявания не водят до останалите две.
– Каква е възрастовата категория на хората, които обаче съчетават и трите заболявания?
– За жалост в България тази възрастова категория е сравнително по-млада група пациенти в сравнение например с Европа. Ние тук, в България, от пациентите, които до този момент сме събрали и обработили, средната възрастова група е около 60-65-годишна възраст. Превалира мъжкият пол. Основен рисков фактор е наднорменото тегло, основен рисков фактор е тютюнопушенето за развитието и на трите заболявания. Така че да, сравнително по-млада група пациенти.
– Какви са всъщност трудностите, с които се срещат този тип пациенти, които съчетават и трите заболявания?
– Трудностите в нашата здравна система са, че в България отделните заболявания се работят „на парче“. За жалост в България няма много специалисти, които да се занимават с нарушения на съня, и те в много голям процент от случаите остават недиагностицирани и съответно нелекувани. Така че продуктът на нашата Здравна каса и пътечната ни система е това, че се работи „на парче“, а съвременната медицина всъщност е точно обратното – подбор и персонализиране на терапиите така, че да обхванем всички заболявания при нашите пациенти и те да получат адекватно лечение от един-двама специалисти, или просто специалистите да работят в близки отношения, за да може пациентът да е обгрижен максимално и страданието, което има от неговите заболявания, и качеството на живот да бъде максимално високо.
– Най-малкото единият лекар ще знае какво прави другият лекар.
– Абсолютно.
– Освен че самият пациент няма да е нужно да ходи поотделно на всеки един от специалистите.
– Да.
