Кирил Драгомиров Гогов е художник, хералдик и графичен дизайнер. Член е на Съюза на българските художници от 1978 г. Роден е на 29.02.1944 г. в град Кюстендил.
Завършва Художествената академия – София, специалност „Приложна графика”, при проф. Александър Поплилов (1971 г.). Работи като художник в Центъра за промишлена естетика (1971-1974 г.) и в издателство „Български писател“ (1974-1986 г.). Участва в редица общи и международни изложби. Изявява се в областта на приложната графика и книжното оформление. Автор е на пощенски марки, на гербовете на Кюстендил, Плевен, Белоградчик, Сандански, Правец и с. Гюешево, Кюстендилско, на оригинални шрифтове, плакати и др.
В колектив с И. Пенев и Г. Велинов оформя декоративно-монументалната украса на Драматичния театър в гр. Кюстендил (1979 г.).
Кирил Гогов е един от авторите на герба на Република България.
Художник-дизайнер на държавните платежни парични средства, емисии (1996-2002 г.).
Автор на националното лого за Европейска година на междукултурния диалог (2008 г.) и на дизайна на Календар на Държавния културен институт за 2008 г. Автор на проекта за новата азбука на Европейския съюз – Кирилската. Автор е на цялостния дизайн на XXII международен конгрес по византийски изследвания, Националния събор „Копривщица 2010“, Българския зъболекарски съюз и Сдружението на българските родове от Македония.
Автор на логото на Зоологическата градина в София.
Професор в катедра „Книга и печатна графика“ при Националната художествена академия.
Неговите произведения се разпространяват в 611 милиона 61 хиляди и 221 копия. Нито един художник в България не продава повече картини. Никой дори не е близо. Защото той е нарисувал българския лев. А неговите картини са в джоба на всеки българин. Проф. Кирил Гогов е автор на дизайна на всички актуални банкноти от 5 до 100 лева и не обича публичността.
И това не е всичко. Неговите картини са дори в милиардни тиражи, защото той е нарисувал и герба на Република България, заедно със скулптура Георги Чапкънов.
В подножието на Кюстендилската гора, там където свършва пътят, живее човекът, който даде облик на българския лев – проф. Кирил Гогов. В спокойствието на планината той приема екипа на „На фокус“ с думите: „Посрещам ви на края на пътя. Аз съм на края на пътя, държавата е на края на пътя“.
Промяната на валутата и преминаването към еврото вълнува обществото, но не и него:
„Краят на пътя трябва да е ново начало. Според мен вълненията ви са ненужни. Защото какво значение има – евро ли е, долар ли е? Вътрешният смисъл остава същият“.
Носталгията по българския лев за него е по-скоро естетическа. „В няколко класации българската банкнота беше в четворката на най-красивите. Това може да е повод за гордост“.
„Ако ти ме славиш, това засяга моето самолюбие, но аз не се славя. Това беше необичайна творческа задача. Не спекулирам с това, че съм последният автор на българските пари. Не съм отворил сергия на пазара, за да разписвам банкноти срещу заплащане“, казва проф. Гогов.
Той си спомня как е създавал образа на Паисий Хилендарски за банкнотата от два лева:
„Нямах фотодокумент. Избрах един медальон в търговишката църква. С колегата Валери Александров го изградихме заедно. Може би, висейки му на главата, съм придобил нещо от излъчването на самия Паисий“.
На въпрос дали е запазил някоя от своите банкноти, Гогов отговаря: „Не ми е мъчно. Каквото съм имал – съм го сменил за това, което ми е трябвало. В буркан пари нямам“. На пазара той измерва инфлацията не в проценти, а в крачки: „Миналата година за същия маршрут на пазара давах 30 лева, сега – 50“.
Освен художник на българските пари, проф. Гогов е и съавтор на националния герб.
„Нашата идея беше да възстановим стария герб. Проблемът беше короната – системата не можа да я преглътне. Короната, която сега виждаме, е нова, компромисна. А това не й прави чест“.
А в неговата къща, скътана в гората над Кюстендил, сред три кошници и няколко крачки до пазара, проф. Кирил Гогов продължава да чертае – не пари, не символи, а следи от смисъл.
На въпрос как ще се почувства евентуално от първи януари или до година, когато от банкомата си изтеглите пари и вече не излизат тези, които Вие сте нарисували, той отговаря: „Аз съм предоставил картата на съпругата ми и тя се ръкува с банкомата. Не, не да работя с него”.
Няма причина друг да има повече носталгия по лева от проф. Кирил Гогов. Но точно той вярва, че България трябва да върви напред и да приеме еврото.
Авторът на дизайна на лева ни споделя, че според него националната идентичност няма парично изражение.
„Другото е по-важно. Духовното е за нас най-важно. Това, което е духът, при него няма такава мярка. Друга е мярката. Но да бъдеш част от третото хилядолетие и да не виждаш по-далече до края на третото хилядолетие, все пак си е недостатък, според мен”, заявява той.
„Има някои неща, които като проблематика оставят в територията на творческия процес. И крайният резултат не е нещо, което е съществено. Той свършва там, където всъщност ти си предал добре задачата. Оттам нататък парата е проклето нещо. Това е истината. Дали нямаш, може би е по-добре, дали имаш много, са неща, които не ни вълнуват. Защото за нас енергията е запечата на процеса, на създаването. И това си остава“, обясни той на въпрос на бТВ ще му липсват ли левовете му.
Проф. Кирил Гогов е автор на днешните левове, вързани към еврото, но и на всички хартиени пари, когато левът беше независим, а България имаше истински паричен суверенитет, завършил финансовата катастрофа от 96-та. Тогава стойността на лева се доближи до цената на хартията, върху която е отпечатан, и всички българи станаха милионери.
„Там са банкнотите от 1000 лева с Левски, до 50 хиляди с Кирил и Методий. Това беше конкурсът, който ме въведе в изпълнението на продължението с деноминацията. Преди деноминацията с нулите, в които бяха. Това е конкурсът, който спечелихме, и тогава бяха банкнотите 1000, 2000, 5000, 10 000, 20 000, след това имаше и 50 000, беше последната възможност да се поддържат нулите в инфлацията“, заяви проф. Гогов.
Когато през 1997 г. левът катастрофира, България се отказва от паричния си суверенитет. А при деноминацията и връзването на нашата валута към германската марка проф. Гогов създава банкнотите, които ползваме и до днес. Тогава от стария обезценен лев са изтрити три нули.
Любимата му историческа личност е Стефан Стамболов, изобразен на банкнотата от 20 лева, базирана на банкнота от 20 000 от преди валутния борд. Показва ни оригиналната чернова на банкнотата.
Автентичният текст, написан от Стамболов върху 20-левката, е избран от проф. Гогов след мащабно проучване на ръкописи от Стамболов в държавния архив и държавната библиотека.
Проф. Кирил Гогов не обича суетата и публичността. Живее в планината Осогово в махала с 1 постоянен жител, въпреки че ни посреща в апартамента си в центъра на София, в сграда, построена през 20-те години на миналия век.
И ако никога не сте чували за махала Плео на село Богослов, Кюстендилско, то тук са се случвали много по-важни неща, отколкото може човек да очаква. В тази планинска махала проф. Гогов създава част от дизайна на някои от банкнотите на българския лев, въпреки че повечето рисува в ателието си в София. А дъбовете и жълъдите, така типични за Осогово, са и част от герба ни.
„Дъбът е от символите, които са свързани със семантичното съдържание България. Да бъдат основно, дълговечно, дълголетно, здраво и плодотворно“, каза Гогов.
Връзката на лева с германската марка е дори по-дълбока от самата стойност на днешните ни пари, които са номинал именно на марката и пазят курса й вече 26 години, откакто тя не съществува.
Проф. Гогов преминава консултации с най-добрия германски гравьор по създаване на банкноти, преди да нарисува българския лев. Германските носталгици трябва да са дори по-нещастни от българските пред перспективата левът да изчезне, защото с изчезването на българските пари окончателно изчезва германската марка.
Създателите на банкноти не са в светлините на прожекторите. От техните произведения най-много се интересуват фалшификаторите на пари.
Само един човек има чертежите на всички банкноти още преди да ги има банката и много преди да ги имат всички кандидати, които опитват да фалшифицират парите. Затова нашият събеседник ни предупреждава, че по-голямата част от историята и детайлите за създаването на парите остават тайна. А всички клишета и заготовки на парите той е длъжен да предаде на БНБ.
