Най-голямото предизвикателство пред новото управление ще бъде установяване на критерии за свобода и ред, успех би било да се възстанови свободата на пазарната конкуренция без политически чадъри и заигравки с обществените поръчки
Кирил Пецев е журналист, писател, бивш зам. кмет на Благоевград. Той е сред основателите на Радио Благоевград и кореспондент на БНР за региона. Реализирал е и провеждането на международния фестивал „Македония фолк“ и на националните Майски литературни празници в Благоевград. Собственик на издателство и член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. През декември 2024 г. бе награден с почетния знак на президента Румен Радев за значим принос към развитието на Благоевград като културен център, както и за активната дейност като журналист, публицист и общественик и по повод неговата 70-годишнина. Книгата му „Плачена земя“ бе обявена от СБП за най-добър български роман на наш автор за 2024 г. С него разговаряме за това как вижда политическа картина след изборите през фокуса на писател и журналист с активна гражданска позиция.
– Г-н Пецев, тайфунът „Радев“ помете досегашните партийни играчи. След първоначалния шок политическите централи предстои да направят анализи за причините, но какъв е Вашият прочит?
– Известно е, че пътят от „Осанна” до „Разпни го” е кратък и стръмен, но когато по него крачи отчаянието и омерзението, все един ден се стига до точката, в която няма какво да се губи. Очевидно изборите за поредния парламент бяха такъв един ден, пътят до който беше трасиран от поредица предупреждения за предварително предизвестен резултат. И основната причина според мен е, че хората, занимаващи се с политика, продължават да не намират начин да ни убедят, че могат да гарантират решаването на проблемите, които те самите създават. Без претенция за изчерпателност могат лесно да се посочат няколко фактора, които дадоха енергия на тайфуна. Неглижирането на общественото мнение по стратегически теми, като НАТО и ЕС, войната и мира, приемането на европейската валута и редица други важни и по-малко важни въпроси, тлееше в пепелта на недоволството като стара жар под сухи клони. И тук не става въпрос за правилно и неправилно поет курс към определена цел, а въпрос на правото и задължението на суверена за негова санкция. Фактор за реакцията срещу статуквото може да се счита и агресивният неконструктивен тон на политическия дебат, явното лобистко поведение на парламентарните групи, наглост, придружена от липса на идейна продуктивност, и в много случаи ментална немощ на политическите субекти. Сега е лесно всеки да има мнение, но ако търсим някаква реална дисекция на случилото се, трябва да се съгласим, че досегашните субективни аргументи, движещи обществените нагласи, произлизащи от личните констатации на харесва ми или не ми харесва, отстъпват пред обективни аргументи. Те може да се окажат по-радикални от видимите заявки по отношение корекции в политическата система. Тя години наред пренебрегва мнението на суверена по важните въпроси, гарантиращи суверенитета на държавата, достойнството на българина и неговия жизнен стандарт като европейски гражданин.
– БСП претърпя изборно фиаско и за пръв път остана извън парламента. Логичен ли беше този резултат и защо? Кои според Вас са персонално отговорните за краха на столетницата?
– Искам да кажа нещо хубаво за БСП заради стотиците честни и достойни хора, симпатизанти на идеята, които познавам и ценя. Наясно съм, че когато нещо си отива, и най-хубавите думи са без значение. В случая обаче смятам, че е по-добре учтиво мълчание, отколкото лицемерно говорене. И все пак не може да не се каже, че сме свидетели на края на едно дълго и мъчително самоубийство.
Когато падне дървото, настава масово състезание кой ще отсече повече клони. Това е народната мъдрост, която може да се приложи в случая. Процесите в развитието на западната цивилизация миналия век дадоха шанс на реалния социализъм да посади и отгледа дърво, което роди нелоши плодове. Последвалият компромис с личните интереси на партийния елит даде посока, която трудно можеше да убеди с оригиналност и безкористност. И неслучайно всички констатации сочат, че инерцията в БСП следваше една скопена партийна доктрина на политически клиентелизъм, където с малки изключения се ценяха показателите за личен просперитет и кариера. Така че кратките отговори на въпросите са: резултатът е логичен, а за причината има и персонални виновници, които за да се открият, трябва да се върви по следата на инстинкта за лично съхранение и на парите.
– Партия ГЕРБ претърпя тежка загуба и се срина под 500 000 гласа. Защо бе наказана от избирателите и грешка ли беше хвърлянето на оставка от страна на правителството на Желязков?
– Само в политиката пътищата на равен терен правят завои. До днес ГЕРБ благодарение на уникалните адаптивни качества на своя лидер успяваше да вземе и най-острите завои, но не и без видими щети. Такъв завой беше и оставката на правителството на Желязков. ГЕРБ положи доста усилия за новия световен ред и вписването на страната в него, без да види, че идва новият свят. От тези усилия българският герб заприлича на търговски етикет, знамето на бурка, а Конституцията – на сертификат за лицемерие.
Странният ропот, който дочувахме в тази посока въпреки заглушаващия шум на повечето медии, без оглед на държавни и частни, подсказваше вълната убиец за авариралия политически кораб. И тази вълна набираше сила в не една европейска страна. Тя подсказваше, че вътрешният напор няма да е самотен и слаб. Днес гербът пак е същият, но вместо знак за достойнство, слава и престиж той оставя компрометирани послания за пазарлък и цена. За това немалка е отговорността на партия ГЕРБ. И в случая не е важно дали е вярно, а че народът го мисли за вярно.
– Защо коалицията ПП-ДБ, която оглави многохилядните протести и обяви война на корупцията, не успя да инксасира по-високи резултати?
– Може би защото толкова е потенциалът на идеите, които лансират продължителите на промяната. И въпреки видимото преливане на млада кръв очевидно има разминаване на претенциите и възможностите. И при управлението им, и като опозиция няма как да се скрие определен дефицит на общественополезна продуктивност. На корупцията не е достатъчно само да се обяви война, а и да има съответното антикорупционно поведение и действие. Въпреки че това е единствената коалиция, преминала бариерата, която съдържа думичката демокрация, не можа да се възползва от нейната все още положителна магия. Може би стана обратното, защото думата демокрация отдавна загуби демократичните си стойности и придоби чисто идеологическа стойност, отразяваща интересите на един евроатлантически елит, оглавяващ идеята за световно правителство на политическо антихристиянство. Така че вече да не си демократ никак не е обидно, защото значи, че защитаваш суверенитета на родината си, националната си и етническа идентичност, свободата на религиозно изповедание, статута на класическото семейство и достойнството на пола и расата, които природата ти е дала. И това няма как да не се отрази в съответен вот.
– Нароилите се партии с националистичен профил останаха под чертата. Защо не бяха припознати от избирателите?
– На Симеон Радев се приписват думите: „Аз не съм краен националист. Аз съм безкраен националист”. Не е проблем, че днес в обществото се напомпва повече патриотизъм, проблем е, че вместо любов към родината се напомпва омраза към другите.
Национализмът е първичната държавнотворческа форма на капитализма в западната цивилизация. Каращисването на национализма с леви идеи ражда политически Франкенщайн, който трудно се припознава от мислещите хора и веднъж вече се е трансформирал в националсоциализъм, а знаем какви са резултатите. Патриотизъм, който капсулира България в границите на нейната историческа обремененост и непреодолимо чувство за малоценност, не е патриотизъм. Това е обикновен страх, който се използва от политически шарлатани за евтини манипулации с користна цел.
В българския вариант на партийно строителство по-скоро бих говорил за родолюбиви послания с епизодични прескачания на границата поради лесно разгадаеми популистки намерения. Лошото в случая е, че агресивният, неинтелигентен тон и примери, при които родолюбието се доближава до користолюбието, компрометират доверието, поставяйки под чертата тия партии и субекти. Не всички са Симеон Радев.
– Тези избори демаскираха много „фалшиви герои“, някои направо бяха заличени. ИТН, които щяха да „изчегъртат” ГЕРБ, сега са „изчегъртани“.
– Без принципи животът няма смисъл. И ако можем да говорим за постистини, няма как да се съгласим с опита да се наложат за обществена артикулация някакви постпринципи, или казано с други думи – принципи, подчинени на емоции. ИТН стана жертва на такъв опит, при който в българския парламент се появи партия като кавър версия на политически либерализъм, която в изявите си създаде усещането за кънтеж на празно. От него не се раждаше нищо друго освен болка в ушите, която допълнително разгонва рехавия електорат. Така и не стана ясно тази партия политически или медиен проект беше, но идеално пасна на профила на една група хора, които доста години владееха обществената шоу сцена и нежно галеха по главичката самочувствието си на съдии от последна инстанция. Остава и съмнението за разработен медиен проект, който да паразитира върху агонизиращото тяло на държавата, и разгаряйки политически страсти, да извадят от будна кома едно нискоинтелигентно шоу, отдавна загубило творчески ориентири. И в крайна сметка с какъвто аршин мерим, с такъв ще ни бъде отмерено. Победителите не ги съдят, както и загубилите, нали?
– Разпознаха ли хората „лъжливите пророци“ на тези избори?
– Съвсем кратко. Хората просто свикнаха. И малко в подробности. Когато падне мъгла на пътя, пускаш фаровете, за да не се натресеш в мантинелата. Когато падне мъгла в политиката, всички вече знаят, че трябва да изострят сетивата си, защото там нищо не е случайно. И мъглата, и светлината може да не са това, което изглежда. Ако на пътя има мантинела, която да те спре да не паднеш, то в политиката преграда няма и мъглата директно те води в пропастта, а светлината може да е от насрещно движещия се влак. За съжаление това по време на избори в повечето случаи е съзнателно, но не винаги фатално, както при последните. Разбира се, срещу фалшификатите имунитет няма, но преодоляването на личното невежество все пак е решение.
– Какъв ще бъде профилът на новата партия „Прогресивна България“ , която бе учредена буквално ден преди изборите?
– Според евангелския текст Исус заявява: „Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, а да изпълня”. Не търся паралел в доктрините, а ценностен смисъл на думите. Смятам, че Румен Радев и партията, която организира, нямат цел да променят закона или националния избор в настоящата актуална политическа обстановка, а да изпълнят честно и отговорно поетите ангажименти към съюзниците и положената клетва пред народа, с по-голямо внимание към мнението на суверена за бъдещето на България.
– Какви са предизвикателствата и отговорностите пред победителя Румен Радев, който вече директно влиза в оперативната политика, а не чрез служебните кабинети?
– Ще отговоря на тоя въпрос само ако се приеме като аматьорски размишления. Има неща, за които се сещаш тогава, когато ти липсват. Едно от тези неща е усещането за свобода. Най-голямото предизвикателство пред новото управление като че ли ще бъде установяване на такива критерии за свобода и ред, при които знаещите и можещите да покажат в максимална степен възможностите си. Успех би било да се възстанови свободата на пазарната конкуренция без политически чадъри и заигравки с обществените поръчки. Би било знак на социална отговорност и политическа далновидност, ако за неможещите и незнаещите се създадат условия за по-достоен живот, а за мързеливите и кресливите, разчитащи на благоволението на обществото и социални помощи, да се осигури реална строгост на нормативната база и инициативност за промяна там, където не е справедлива. Приятна изненада би било, ако се постави ясна, политически гарантирана граница между парите и морала, и ако борбата за върховенството на правото се съобрази с върховенството на правдата.
Но извън предизвикателствата и отговорностите, които безспорно са много и на границата на възможностите, има нещо, което ще постави много скоро на изпитание политическата зрелост на управляващите и претенциите за нов морал. Резултатите от изборите са упойваща предпоставка за подхлъзване в посока на еднолично управление, игнориращо като цяло опозицията и в частност опитите и за полезно сътрудничество. В условията на натрупан антагонизъм, отстоявайки идеите си, има опасност да се повтори вече извървян път на партийно противопоставяне. Хубаво е да се знае, че всеки непремерен удар върху опонента е удар и върху всички, което сме виждали. Няма истина от последна инстанция. Всеки има своята истина.
– Как очаквате да бъде приет в ЕС Румен Радев, когото в западната преса определят като „проруски“?
– Не мога да съм адвокат на ничия теза. До известна степен дадох отговор на тоя въпрос по-горе, а и от щаба на партията бяха ясни и категорични. Как ще бъде приет в Брюксел – ще видим. При всички положения протоколът ще е спазен. Бих си позволил личен коментар. Съдбата на България е съдбата и на другите народи от Европа, Азия, Африка, Америка, Австралия. Това е съдба на цивилизацията, която очевидно е на кръстопът. При тези условия българското общество е уязвимо и готово на внушения, раждащи сблъсъци. И от тези сблъсъци хвърчат илюзии и най-вече омраза. Някой казва да мразим Русия или руснаците. Защо? Друг казва да мразим американците. Защо? Трети съветва да мразим турците, евреите, циганите, арабите, мюсюлманите. Защо? Затова ли, защото носим в себе историческа обремененост да мразим? Едва ли. Та нали България във време на епохални събития подари на братята славяни своята вяра и своята държавност. Постави във фундамента на тази общност своята култура и своята надежда. Не е ли дошло вече време да напомним, че и България има принос до Европа да достигнат три основни ориентира: Ренесансът, Реформацията и Просвещението. Примерите са в Хрельовата кула в Рилския манастир, в богомилството и в книжовните школи от Плиска и Охрид. Когато България е била силна, е носила своята полезност. Когато България е била слаба обаче, никой не й е прощавал. Както и сега. Но това не е причина за каквато и да е обремененост. Причина е за мобилизация, защото България е била слаба, когато са били слаби тези, които я водят. Мисля, че имаме нов шанс. Гербът на България отново трябва да стане знак за достойнство и чест, а не етикет на обезценена стока. Време е.
Разговаря БЕТИНА АПОСТОЛОВА
