На 31 август 1924 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг в дебрите на Пирин планина е убит Тодор Александров. Алегорично казано, с един удар са елиминирани „два заека“. Първият: окончателно е отстранена водещата фигура в ЦК на ВМРО. Другият „заек“ е от идеологическо, а не физическо естество. Осуетен е стратегически съюз между ВМРО и Москва в опит да се последва примерът на Мустафа Кемал Ататюрк, отстоял националната независимост на Турция 1919-1922 г. с финансово-материалната и военна помощ на СССР.
Началото на заговора за отстраняването на личност от такъв мащаб като Т. Александров е лято 1924-о. Макар в едри щрихи, планът за физическо отстраняване на вожда на ВМРО е очертан в началото на август.
Георги Баждаров, член на Задграничното представителство (ЗП) на ВМРО, си спомня: „В края на юли, мисля 24 юли (18 юли – бел. Н.Ст.), излезе „La Federation Bаlkanique“ с манифеста. На 28 юли вестникът дойде в София. В. „Илинден“ препечата [2 август] манифеста, но властта конфискува част от изданието, част бе пръсната. Манифестът, чисто комунистически по съдържание и дух, подейства като бомба всред българското общество и върху правителството. В спешен порядък, под натиск на Деветоюнската власт, трескаво е подготвена декларация на ЦК на ВМРО, подписана от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров, в която се отрича манифестът. Но вече е твърде късно. „Мерникът“ срещу Тодор е вдигнат…
На 4 и 5 август 1924 г. столичните вестници публикуват декларацията на ВМРО със задна дата, 1 август. В нея четем: „В първия брой на излизащия във Виена в. „La Federation Balkanique“ е напечатан един манифест, който се приписва на Централния комитет на Вътрешната македонска организация. Този акт не е на Централния комитет“.
25 дни след опровержението… Ето какво пише Ив. Михайлов в спомените си: „На 29 август 1924 г. получих бележка от Тодор Александров да отида при него. Отпреди два дни се намираше тайно в София. За присъствието му знаеше тесен кръг от приятели“.
Личният секретар намира вожда, приготвен за път: „натъпкана с пакети раница, в скута му бе разтворена презраменната му чанта, в която прибираше писма, разпределени на купчинки върху масата“. Всичко би било нормално, естествено, ако в тайната квартира не се разиграва
СТРАННА СЦЕНКА МЕЖДУ ВОЖДА И НЕГОВИЯ СЕКРЕТАР.
– Седни Брезов (псевдоним на Ив. Михайлов) – ми каза той, като влезох. И прибирайки в чантата си последните бележки, каза ми: „Стегам се за път“.
– Разбрах още като влезох – му отговорих аз, но за къде“
– Отивам на Серския окръжен конгрес.
– Къде ще се състои този конгрес“ – запитах. Обясни ми, че се свиква в Пирина и че тая вечер требвало да потегли, за да стигне утре навреме.
Запитах го налага ли се непременно да присъствува там, на което отговори, че това щело да бъде полезно.
– Струва ми се, че по-добре е, ако ти не отидеш на този конгрес – подхвърлих аз.
– Не, излишно е в случая всеко съмнение. Налага се да отида, защото много работи има да кажа и чрез самия конгрес да поправя.
– Съвсем искрено да си кажа, бай Тодоре, аз се боя да отидеш нататък. Немам никаква вера в Алековци“.
Тази софийска сценка поставя поне два въпроса. 1. Как тъй личният секретар до последния момент не знае къде отива шефът му!; 2. По това време Ванчо не е обикновен технически секретар на вожда. Води се секретар на ЗП на ВМРО, плюс това е пунктов началник на София. Във функциите му влиза задължение да обезпечи сигурното придвижване на шефа си до Горна Джумая. А не знае графика на вожда!…
Нещо се е случило. Изводът от тази странна сценка не е еднозначен. Странна, защото възпроизвежда разговор между съратници, като че ли загубили доверие помежду си. Един секретар трябва да бъде „очи и уши“ на вожда, а до последния момент не знае къде отива! Ако пък сценката е измислена заради бъдещите читатели, защо, с каква цел“…
За да обясним странността на разговора между члена на ЦК на ВМРО и неговия секретар, да върнем „лентата на времето“ и потърсим причината. Не се ли корени в едно
КРИТИЧНО БЕЗПОЩАДНО ПИСМО ДО ВАНЧО,
грижливо пазено цели 76 години в архива на члена на ЗП на ВМРО Кирил Пърличев, което бе публикувано преди близо 20 години, 1999-а. То хвърля светлина връз вътрешните отношения на Александров с неговия секретар. Ето екстракт от писмото с дата 26.11.1923 г.:
„Твоята разсеяност и в миналото често ставаше причина да не се свършват навреме организационни работи. Спомням си, че за някои работи трябваше да пиша по 2-3 пъти. Никой друг не е отварял и предавал или препращал отворени писма за мене или мои писма до други, а ти вършеше това много често и по 2-3 пъти бях принуден да ти правя бележка. До 9 юни имаше за тебе оправдание: а) че си претрупан с работа; и б) преследването на дружбашите. Но и след преврата на няколко пъти ти обръщах вниманието:
1. Да се турне ред в разходите и да се правят икономии на народната пара.
2. Да не се разхождаш често с автомобили и файтони и да не се мяркаш често в Алказар и др. подобни заведения (близки до организацията лица са говорили за тебе: „Тоя, който не стъпва на крака“… или „Тоя, който не слиза от автомобил или файтон“).
3. Да не бавиш със седмици мои писма отвътре или от провинцията, изпратени в твой плик, както това се случва често…“.
Писмото завършва с надежда, че Ванчо ще си направи изводи, „за да запазиш доброто име, което си извоювал след големите заслуги, които принесе на Македонската организация в много тежки дни“. Финал на писмото, достоен за истински ръководител-възпитател. Целта е благородна: 15 години по-младият Ванчо да преоцени укоримото си поведение. Ако не бе родом с вожда от една махала в Ново село, Щипско, не само би бил освободен от тази специфична, високоотговорна длъжност, но и тежко наказан съгласно устава на ВМРО.
Да проследим обстоятелствата, при които Ив. Михайлов постъпва на работа в канцеларията на ЗП на ВМРО на ул. „Гурко“ 22. Това, което го отличава от останалите дейци на ВМРО, е неговият
НЕЗАБЕЛЕЖИМО ПЪЛЗЯЩ КАРИЕРЕН РАСТЕЖ .
Човек не може да избяга от съдбата. Така е и с Ванчо. „Съдбата обаче – четем в спомените му – бе поискала да ми определи друг път. Срещна ме мой съгражданин и ме запита какви планове имам. Казах му, че чакам след ден-два да прибера обущата си и ще се връщам у дома. На другия ден наново ме намери и ме пита дали не бих приел да остана при Т. Александров, който бе имал нужда от един верен младеж за работа на пишуща машина. Отговорих му, че не само нищо против немам, но с радост приемам, защото подобна работа аз преценявам като изпълнение на дълг. Явих се на другия ден в канцеларията на Александров на улица „Гурко“, номер 22″.
Случва се есента на 1918 г. Всъщност дейността на Скромни (прякорът е от Александров) била в канцеларията на Задграничното представителство на ул. „Гурко“. Причината обяснява членът на ЗП на ВМРО К. Пърличев. „Моята номинална служба тук беше касиер-домакин, без да разбирам от счетоводство и домакинство, а повече от доверие. Всъщност раздавах само издръжката на войводи, четници и др., а сметките уреждаше друг… Тук започна своя обществен македонски стаж моят бивш ученик от Солун Иван Михайлов като машинописец в канцеларията“.
Съселянинът на вожда бил обграден с грижовност и доверие. Още повече че Пърличев, с 21 години по-възрастен, бил някога в Солун учител на Ванчо. Съвсем естествено „заекът“ поел най-черната, къртовска работа. Секретността на делото изисквала работещите сами да метат и почистват. Така, по силата на младостта, Ванчо станал „момче за всичко“. Но в случая било добре дошло. За младото щипянче, прекъснало следването по право в Алма Матер, почти няма организационни и пр. тайни. Защото тайно, без разрешение почнал да върши неща, неприсъщи на длъжностната характеристика. Доказва го остро критичното писмо на вожда от 26.11.1923 г.
Смята се, че Ив. Михайлов става личен секретар в истинския смисъл на думата по-късно. Отначало е нает за машинописец и метач на канцеларията. Но постепенно – бил отракан – поема още функции, възложени му от Тодор и от двамата членове на ЗП на ВМРО Пърличев и Баждаров. Става към 1921 г., но истинският „пробив“ дошъл в месеците преди преврата на 9 юни 1923 г. Тогава проявява завидни конспиративни качества, които Т. Александров цени.
За това време – 1922-1923 г. – роденият в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) д-р Иван Гаджев, от малцината вникнал в тайните на Ванчо, казва: „А той трябвало да събира и анализира постъпващите от поробените краища информации за поредни издевателства над местното население и ги представя на софийските вестници. Множеството му дребни задължения често го разсейвали и той забравял да изпълни някоя срочна работа, което дразнело или развеселявало главния войвода. В такива моменти го наричал „забравеняк“.
Това, с което Ив. Михайлов прави добро впечатление, е, че е от съоснователите на Македонското студентско дружество „Вардар“. За жалост след преврата на 9 юни, особено 1924-28 г., го превръща в кадрова банка за терористи-убийци.
Лятото на 1924 г. обаче, след публикуване на Майския манифест, лишен от поле за маневра, Т. Александров неусетно се превръща в „тежка гира“ за ВМРО. Това можело да осъзнае само човек, имащ разностранна информация. Във ВМРО това бил Ив. Михайлов благодарение на поста пунктов началник на столицата, получен с благоволението и доверието на вожда. Вождът прави недопустима, груба управленска грешка с фатални последици. Съвместяването на важната длъжност личен секретар с достъп до цялата секретна информация плюс пунктов началник на София, командващ терористичния апарат на ВМРО. От това противоестествено съчетание произлезли бедите за вожда и ВМРО.
Получил се рядък „огледален феномен“. Във Виена бил Д. Влахов. „Под прикритието“ търговски консул на България водел преговорите на ВМРО с Коминтерна, но бил вербуван агент, предаващ информация на Москва; но работел „на два стана – и за София. Паралелно с него в София, на ул. „Гурко“ 22, работел негов „колега“, въпреки че са смъртни врагове! Общото“ Били „вътрешни шпиони“ по класификацията на древнокитайския философ и военен стратег Сун Дзъ.
Длъжността „секретар на ЗП на ВМРО“ на Ив. Михайлов плюс получения през 1923 г. пост пунктов началник на София дава изключителна свобода за контакти на всички нива, без да породи съмнение. Защото командвал терористичния апарат и контраразузнаването на ВМРО. Така – кога точно, не знаем – Ив. Михайлов бил
ВЕРБУВАН КАТО АГЕНТ НА ТРЕТА СЕКЦИЯ
(военно контраразузнаване) към Министерството на войната, лично подчинено на министър ген. Иван Вълков.
Макар и косвени, ред данни, свидетелства и знаци сочат: дейността на Ив. Михайлов е свързана с Трета секция. Неслучайно името му се споменава многократно на съдебния процес 1954 г. срещу ген. Иван Вълков и 12 офицери на Трета секция.
Има скандална теза, охотно подхваната от Скопие, на немския историк Stefan Troebst: Ванчо бил свързан с убийството на Т. Александров. „Иван Михайлов, който като млад функционер дотогава не бил известен, е трябвало да се погрижи за намеренията на Вълков. Претекстът за голямата чистка, т.е. радикалното изчистване на македонската организация от всички комунисти и всякакви немакедонски елементи, е трябвало да започне от Т. Александров. Неговото убийство на 31 август, което било организирано от Ив. Вълков и извършено от Ив. Михайлов, било представено като престъпление, извършено от безчестни комунисти“.
Щефан Трьобст се базира на секретните архиви на Мусолини и италианските тайни служби, но не привежда конкретни доказателства. Едноименният внук на члена на ЗП на ВМРО К. Пърличев твърди: „Действително връзката генерал Вълков-Михайлов през цялото време на тяхното политическо властване е трайна и съществена“. Но следващото изречение подсказва за кое време се отнася – след убийството на Т. Александров: „Двамата [ген. Вълков-Михайлов] са в основата на „Горноджумайската конспирация“. От Вълков тръгват атаките срещу Протогеров. Неговата подкрепа по време на междуособицата след убийството на Протогеров решително накланя везните в полза на Михайлов“.
Ясно: това е по-късен период, след убийството на Тодор. Тъй че да се говори за пряко участие на
Ив. Михайлов в убийството е нелепо.
Има обаче важна „следа“ в спомените на члена на ЗП на ВМРО Г. Баждаров. Описва любопитен случай, разиграл се в деня на военния преврат 1923 г. „Превратът стана на 9 юни в три часа заранта. Чуха се пушки, събудих се. След известно време в зори дойде Иван Михайлов, облечен като подпоручик, и ми съобщи, че министърът на вътрешните работи и военният министър са арестувани…“.
Баждаров казва още по-важно: „На 6 [юни] Михайлов и Г. Атанасов знаеха, че [преврата] пак се отлага за неопределено време. Всъщност това е било пуснато за заблуда на земеделците, в случай че са подушили нещо. Г. Атанасов и Ив. Михайлов са узнали, когато вече се е пристъпило към акция. Т. Александров после се сърдеше, че не е бил предупреден за датата на преврата и не му е било съобщено“.
Показателен текст: 1. Ванчо, облечен като подпоручик, в нощта на преврата de facto действа като член на Трета секция; 2. Главният войвода на ВМРО не знае датата на преврата, а личният секретар – да! Тук нещо не е наред. Защо“ Защото бъдещият министър Янко Стоенчев на спецсреща с Тодор изрично предупреждава ВМРО да стои настрана. Защото Белград може да се намеси с военна сила в защита на Стамболийски. А един от ВМРО – Ив. Михайлов, действа нощем рамо до рамо с „колегите“ от Трета секция! Защо знае точната дата на преврата“ Защото действал през нощта с хората на майор Порков, шеф на Трета секция.
Има ли други „следи“ за вербувания Ив. Михайлов“ Един
ФОТОС ХВЪРЛЯ СВЕТЛИНА ВЪРХУ ВАНЧО.
Тук публикуван, виждаме седнал вдясно възрастен мъж. Това е руският емигрант д-р Борис Майлер, живеещ в Банско, в къщата на Йонко Вапцаров. Не е белогвардеец, от 1912 г. е в България. Но болшевик отпреди Октомврийската революция. Снимката е правена в Банско, 12 юли 1923 г. Докторът има кабинет в Мехомия (дн. Разлог), околийски център. Строи и къща. Никой не подозира, че е агент на Москва. Отличен лекар, с богата клиентела. Но, странно, безплатно лекува бедните! Всичко излиза наяве, когато вечерта на 23 септември 1923 г., когато е планирано нападение над казармата в Разлог, д-р Майлер кани на хапване и пийване офицерите от гарнизона. Така улеснява превземането на казармата с помощта на млади офицери, прикрити комунисти.
Когато е потушена Разложката комуна, д-р Майлер е арестуван в дома на Йонко Вапцаров от офицери на Трета секция и пратен на заточение в Ортакьой (дн. Ивайловград). По някакъв начин обаче властта научила, че бягството на Майлер и жена му (на фотоса между Йонко и доктора) от Ортакьой в Турция е дело на Йонко Вапцаров. Чрез един от „каналите“ на ВМРО организира превеждането на Майлер от Ортакьой през границата. Затуй Йонко идва в Ортакьой, взел за „прикритие“ 14-годишния си син Никола Вапцаров, бъдещия поет. Властта го подозирала, но нищо не можела да стори. Публична тайна са близките отношения на Йонката с двореца от времето на цар Фердинанд, а и младият монарх Борис „““, макар и рядко, му идвал на гости.
Шефът на контраразузнаването на ВМРО Ив. Михайлов също се заинтересувал от персоната на доктора. Отпреди Септемврийския бунт. Затуй на фотоса виждаме олисяващ младеж в бяла риза, а пред него седнал болшевишкият агент Майлер. Ив. Михайлов, разследващ „случая“, имал основание да се съмнява в Йонко. Но нямал доказателства. Нямал и доверие. Когато след Горноджумайските кървави събития (12-13 септ. 1924 г.) Ванчо става гаулайтер на Петричко, пунктов началник на Разлога прави не Йонката, а докарва вярно „куче“ – охридчанина Жоро Настев. Кръволокът на Градевските и Дъбнишките събития (1925 г.).
Има още една „следа“, доказваща, че Ванчо Михайлов работи за Трета секция. След V“ конгрес на ВМРО [9-12 февр. 1925 г.] в с. Сърбиново (дн. Брежани) Перо Шанданов, резервен член на ЦК на ВМРО, и Ив. Михайлов, също новоизбран член на ЦК, се връщат с автомобил в София. „На гара Перник – си спомня Шанданов – ни спря военен патрул и ни поиска да се легитимираме. Аз нямах лична карта у себе си. Войниците искаха да ни откарат в комендантството. Тогава Иван Михайлов изкара от джоба си една карта, под която личеше подпис на българския военен министър ген. Вълков, която карта беше валидна из цяла България и с която се заповядваше на всички военни и административни власти да оказват на притежателя й пълно съдействие“.
Причината за проверката: точно този ден (13 февр.) в София бил убит проф. Никола Милев, близък на властта, депутат от Демократическия сговор, посредник между ЦК на ВМРО и двореца, и „на ти“ с ген. Вълков.
След случая в Перник Шанданов бил наясно за кого работи Ив. Михайлов. Всеки агент на Трета секция, лично подчинена на военния министър, притежавал карта с подписа на ген. Вълков.
Александър Петрович, шурей на министър-председателя Андрей Ляпчев, неофициален шофьор на Трета секция, твърди за близки отношения между шефа на военното контраразузнаване майор Порков и Ив. Михайлов. По време на разпит (10.06.1954 г.) казва за „доверения човек на Т. Александров и негов секретар“: „На няколко пъти съм виждал Иван Михайлов да говори с Порков на отделна маса в бирарията „Алказар“ и е идвал да търси Порков в секция 3-та. Иван Михайлов е човекът, който беше в постоянна връзка с генерал Вълков и със секция 3-та и майор Порков“.
Ванчо бил агент от най-долната категория – в нравствения смисъл на думата – вътрешен информатор (доносчик). Човек от групировката на противника, вербуван, доставящ информация по материални, морални или др. причини. Имал неподозирани възможности да черпи информация от централата на ВМРО. Чрез нерегламентиран достъп до архива на ЦК и ЗП на ул. „Гурко“ 22. Делови книжа, конфиденциални документи, първокачествени източници, представляващи интерес за Трета секция. В отсъствието на Т. Александров и членовете на ЗП на ВМРО Баждаров и Пърличев, Ванчо непрофесионално перлюстрирал (отварял) пощата. Непрофесионално, защото Т. Александров го разкрил (виж писмо от 26.11.1923 г.).
Кирил Пърличев-внук публикува документ – спомени на Стоян Неговански, внук на Христо Македонеца от четата на Стефан Караджа. В спомен от 7.03.1975 г. четем: „Иван Михайлов като секретар на Т. Александров фотографирвал цялата кореспонденция на Т. Александров и я носил на военните“.
Как и кога научил това Ст. Неговански“ Десетина дена преди 9.09.1944 г. в софийска кръчма се събрал бившият елит на Трета секция: полковник Порков, Кочо Стоянов, Д. Радев и директорът на полицията Куцаров. Кочо си пийнал, а и останалите. Кочо или Порков „се изпуснал“: Ив. Михайлов всичко за Тодор и ЦК на ВМРО „изпявал“ на тайните си работодатели.
Че Ванчо имал навик да отваря секретната поща на вожда, знаем от самия Т. Александров. Да припомним писмото му до Ванчо: „Никой друг не е отварял и предавал или препращал отворени писма за мене или мои писма за други, а ти вършеше това много често и по 2-3 пъти бях принуден да ти правя бележка“.
Интересът на властта какво точно излиза от канцеларията на „Гурко“ 22 се засилил есента на 1923 г., когато в Трета секция постъпва информация за преки контакти на Тодор с болшевиките. Т. Александров съставил Проект за споразумение между ВМРО и съветското правителство с дата 10 декември 1923 г. Два момента в него тревожат властта: 1. Нова цел на ВМРО: „Обединение на Македония в една политическа единица, която впоследствие да бъде равноправен член на една Балканска федерация или поне в първия свой етап – на една Югославянска федерация“. Това означавало откъсване на Пиринска Македония от българската държава; 2. Документът доказва, че Т. Александров търси нов стратегически съюзник: „ВМРО с благодарност би приела материалната, дипломатическата и морална подкрепа на Руската социалистическа република“.
Т. Александров обаче продължавал да гледа на Ив. Михайлов като на по-малък брат и верен съратник. Не допускал, че е системно шпиониран.
Взел ли си поука Иван Михайлов от острото, но дружеско писмо от 26.11.1923 г. на вожда“ Не. Фактите говорят обратно…
От есен 1923 г., след писмото до Ванчо, последният почва да губи доверието на вожда. На 22.03.1924 г. под № 722 дава пълномощно на К. Пърличев, докато Тодор е в чужбина, за кореспонденцията да отговаря Пърличев. Не само това. Личният секретар е изолиран от финансовите дела на организацията. Но пък се концентрира изцяло в екзекуторската дейност на ВМРО. Тя дава неподозирани възможности за репресии не само върху врагове на македонското дело… Едва ли са случайни бруталните политически убийства в София, най-нашумялото това на депутата от БЗНС Петко Д. Петков (14 юни 1924 г.). Кървавата тупурдия се развихря в края на май и юни 1924 г. Дали няма преднамерен, съгласуван с министър Вълков план за дискредитиране на Т. Александров“! Защото се оказва, че убийствата са дело на Ив. Михайлов, без санкция от вожда. Това научаваме от писмо на Тодор до К. Пърличев от 22 юни.
Но най-пъкленото в предателството на Ив. Михайлов към вожда и ВМРО е предаването на
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ТАКТИКО-СТРАТЕГИЧЕСКИ ХАРАКТЕР
на Трета секция. Именно въз основа на нея е взето решение за „окончателно“ отстраняване на Т. Александров.
Иван Михайлов донася за контактите на Т. Александров с Коста Янков, шеф на Военната комисия към ЦК на БКП. Хронология: 1. Тайна среща на 30 юли 1924 г., за която знае само Ванчо, тъй като той е „каналът“ за връзка; 2. Писмо от 2 август на Тодор до Коста Янков. Занася го пак Брезов (Ив. Михайлов). Псевдонимът е споменат в писмо от 3 август на Тодор до Пърличев и Баждаров. Към него именно е приложено писмото до К. Янков. Съответно е перлюстрирано, фотографирано и пратено в Трета секция; 3. Писмо от 7 август на К. Янков до Т. Александров. Чрез посредник предадено пак от Ив. Михайлов; 4. 26 август, втора среща Александров-Янков. Комунистът е извикан чрез Ванчо. Янков пристига с влака в Кюстендил на срещата. Там е уточнено вождът да даде конкретно предложение за дата на следваща среща. Този път не персонална, а между делегации на ВМРО и БКП; 5. На 29 август Тодор вика Ванчо да отнесе бележка на К. Янков с предложение да се отложи срещата от 30 август на 5 септември. Отлагането е заради заминаване на 30 август на Т. Александров и Ал. Протогеров за Петричко на конгрес на Серския революционен окръг.
Ив. Михайлов, респ. Трета секция, си свършва работата. Силовият център получава от „къртицата“ безценна информация: Т. Александров твърдо решил, обратно на клетвите към властта, да поднови контактите с БКП, планираща есента на 1924 г. нов бунт в изпълнение решение на Витошката нелегална конференция. Агентурното донесение носи фатални последици. Силовият център, лично ген. Вълков, дава парола „обектът“ да бъде елиминиран още преди конгреса в Петричко.
Защо е погрешна тезата на Щефан Трьобст, че „чистката на ВМРО трябвало да почне от Т. Александров“, че „убийството на 31 август било организирано от Ив. Михайлов““ Защото измяната на Ив. Михайлов „лежи“ в съвършено друга плоскост – тази на информационното предателство.
КОРОНОВАНИЯТ СФИНКС И ЗАГОВОРЪТ
Най-мерзкото „дело“ на Ив. Михайлов, върхът, е предаване на стратегическа информация. На 10 август Т. Александров в писмо до К. Пърличев, Г. Баждаров и Ив. Михайлов доверява две информации: 1. Решен да възстанови традицията от ВМОРО на Гоце Делчев и Даме Груев: ЦК на ВМРО да се върне в Македония, т.е. да възстанови независимостта на организацията; 2. „Общият конгрес на ВМРО – пише Тодор – трябва да стане до края на тая година или най-късно през идещата зима“. Информацията е ясен знак за властта: Александров прекратява военно-политическия съюз със сговористката власт.
Но съдбата на Т. Александров най-вероятно е решена в Евксиноград в първата половина на август. Министър-председателят Ал. Цанков с външния министър са на тайна сбирка с цар Борис „““ в морската резиденция. Там министър-председателят докладва на монарха тревожна информация. От Трето отделение имали доказателства, че Т. Александров отново възобновил контактите с комунистите. Че иска да пренесе ЦК в Македония. Какво да се прави“!
На фона на терористичната вакханалия в страната и шока от публикувания Майски манифест лятото на 1924 г. настъпва коренна промяна в политическата ситуация. Тогава, си спомня проф. Ал. Цанков, „в България грамадната част от емиграцията беше против Виенската спогодба, против бяха и много от по-първите хора на организацията, на сцената по същото това време се явява и младият и енергичен Иван Михайлов, бъдещият заместник на Т. Александров, най-близкият довереник на последния…“. Жестокото време безпощадно отброява последните дихания от живота на незаменимия лидер Тодор Александров, за да бъде заменен от тайния агент на Трета секция в централата на ВМРО Иван Михайлов. Удобен за властта, социопат-фанатик, бившият довереник на коварно застреляния вожд цели 10 години ще бъде мрачен символ на сляп, безпощаден тероризъм. Чието начало бе е поставено с коварно прекъснатия полет на Орела на Македония.
Любомир Милетич, македонски българин, виден учен, по повод 5 години от гибелта на Т. Александров отбелязва: „Александров, предаден от Юди, свърши трагично, както обикновено става с велики народни избраници, които живеят само за общо добро, в постоянна борба със злото и падат, за да заживеят в сърцата на поколенията“. В 1929 г., когато пише тези верни думи, професорът така и не проумява, че един от Юдите е нему приближеният Ив. Михайлов. Който за 5 години превръща ВМРО от революционна в терористична организация от мафиотски тип.
Великият римски философ Боеций някъде бе казал: „Приближеният неприятел е по-лош и от чума“. Взел ли си е поне мъничко поука Ив. Михайлов от писмото от 26.11.1923 г.“ Не. Няма как в душата на Юда да съседстват суета и скромност, разточителност и пестене на народна пара, интригантство и честност, фанатизъм и благоразумие, отмъстителност и опрощаване. За доносника, за вътрешния шпионин Иван Михайлов нямало връщане… Подобно на Юда Искариотски, изтъкан от разрушителни качества, бил обречен. „Амбиция, суета, гордост – казва датският философ Сьорен Киркегор – това са сили, които имат чудовищна еластичност и могат да го отведат далеч“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
