Бойка Асиова е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управлението на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази „Сребърна пара“ (ОФ), „Мир вам, сто врабчета“ (Сибия), „Мъжко можене“ (Жанет 45). Романът й „Яловата вдовица“ (Жанет 45) беше номинирана за наградата „Хеликон“ и получи националната награда за литература „Николай Хайтов“ за 2007 г. През септември 2012 г. романът излезе на немски език в Германия. „Рецепта за камбана“ (Жанет 45) бе отличена с годишната награда на СБП за есеистика за 2011 г.
Капамата е традиционното ястие навръх Коледа на цяло Разложко. Годините, когато се е появила в селищата на тази живописна котловина, хората са били бедни и тя е радвала трапезата само на богатите. Но и на по-напредничавите, които макар и да били сиромаси, са имали някакво щение за открития в живота. Както се досещате, това любопитство минава през стопанката. Прочее капамата се предава по женска линия. Всяко момиче се научава от майка си как тя се приготвя и като се омъжи, най-често налага в новия си дом майчината рецепта. Е, това се случва, ако попадне на отстъпчива свекърва. Капамата се зарежда предната вечер преди Коледа. Някога са били ползвани общоселските и общоградските фурни. Едно, че не всички са имали фурни в домовете си, и второ, се връзва по-скъпо. Защото капамата трябва да ври цяла нощ. Бавно, дълго, само “да шепта”, както би казала баба ми.
Днес може да се приготви капама във всяка къща, която има електрическа печка. След като заври на по-силен огън, се оставя да “шепта” на 100-120 градуса най-малко пет-шест до осем часа. Всяко ускоряване на сваряването рискува да отдалечи капамата от нейната същност. А и загарянето й е сигурно. При това оризът ще остане сух, месото сурово. Защото: обичайното съотношение на чаша ориз три чаши вода тук не важи. В заредено гърне се налива само чаша бяло вино. Тук е и тайната на капамата. Месо три вида – свинско, телешко и пилешко, плюс кървавица и солена сланина, кисело зеле и кисело цвекло, ориз се варят дълго в соковете, които изпуснат продуктите и чашата вино. Тихото варене не позволява да се изпарява течността. Така всичко омеква, месото пада от кокала, кървавицата се топи в устата, сланината се е стопила и е изчезнала, а оризът е достатъчно уврял. Класическата рецепта задължава гърнето да се запечати с тесто. Това става, като се забърка малко брашно с вода като за питка, бърка се докато стане достатъчно жилаво и се нанася, като ивицата замазка трябва да захване капака и гърлото на гърнето. Преди това е изрязана от вестник или друга хартия “яка”, която да заобикаля отвора и да държи тестото да не влезе между капака и гърлото. Така изпарената течност се кондензира и остава в гърнето. При това при слаб огън налягането в съда е високо и спомага продуктите хубаво да се сварят, миризмата да проникне всецяло. Но това е класика, която често ни притеснява със своята сложност. Така че гърнето може и да не се запечати с тесто. Достатъчно е само отворът му да се покрие с кръгло изрязана парче хартия, чийто диаметър надскача гърлото. Похлупва се с капака. Хартията не трябва да е гланцирана, а хигроскопична. Най-често се използва вестник в два-три ката. Не сквернете капамата с тенджера под налягане. При тези продукти няма как да не стане вкусно ястие, но няма да бъде капама. При това празничното настроение се покачва заедно с миризмата, която се понася откъм фурната, преминава към трапезарията, напуска къщата и дразни ноздрите дори на съседите.
Прочее, по миризмата, която се нарича миризма на капама, опитната домакиня познава докъде е стигнало ястието. Тя някак си постепенно, бавно се сгъстява, уплътнява и води до края на свещения край на варенето и началото на трапезата. Тя, миризмата, се формира от самите продукти и, разбира се, от пръстеното гърне. Още при зареждане на кацата с киселото зеле в Разложко се слага по един венец сух копър и сминдух. Плънката за кървавицата се забърква с малко ситно нарязан праз. Добрите стопани правят солената сланина като между пластовете забиват скилидки чесън. Е, към всичките тези ухания по вкус при зареждането на капамата може да се прибави дафинов лист и черен пипер. Да не забравим една съществена подробност. Гърнето, което също се нарича капамево, ако е ново, трябва да се напълни с гореща вода и с нея то да постои няколко часа. След което водата се изсипва и се намазва отвътре с парче сланина, масло или олио. Новото гърне е сухо и дръпва течността от съдържанието, заради което се прави тази процедура. За старото гърне тя не важи. Порите му са запушени от многократната употреба. Във всяка къща по Разлог има гърне. Всеки понеделник на пазара в Разлог грънчарят Никола Коюмджиев продава тези непроменени по форма от десетилетия съдове. Но подобни могат да се намерят и на Женския пазар в София. Хубавото на това старо традиционно разложко ядене е, че с него можеш да посрещнеш много хора. Че докато то се вари, можеш да се занимаваш с каквото си искаш и да отскочиш донякъде биля. Ако не се изяде във вечерта на Коледа всичката капама, колкото повече тя престоява, толкова по-вкусна става. Това твърдят тези, които са израсли с нея. Капамата пие бяло вино, обича да се пее около нея. Смехът е нейната компания. Затова тя не е просто ядене, а възглед за живота.
БОЙКА АСИОВА
Продукти:
1 кг свинско месо
0,5 кг телешко месо
1 пиле или две големи пилешки бутчета
кървавица
1 голяма кисела зелка
1-2 глави кисело цвекло
3 чаши ориз
1 чаша бяло вино
малко сланина
Приготвяне:
Сланината се нарязва на много тънки, почти прозрачни резенчета и с една част от тях се застила дъното на гърнето. След което следва застилането на капамата – ред зеле, ред месо, ред ориз, ред кисело цвекло. После този ред се повтаря. Най-горният пласт е добре да е от зеле, за да стане задушаването хубаво. Последно съдържанието се покрива с цял зелев лист и върху него се нареждат тънките парченца сланина, чиято мазнина се просмуква в процеса на варенето. Залива се с чашата бяло вино. Гърнето се затваря, както ви обяснихме. Казва се “Живо, здраво, капама!”, което е благослов, че годината се е завъртяла и пак е дошъл празникът на любимото ястие и се слага във фурната.
