„Пирин фолк 2017“ вече е в историята, но страстите и коментарите около 25-ото юбилейно издание не са стихнали. Композиторът Валентин Пензов, бивш директор на фестивала, който вече 2 години е извън светлините на прожесторите, поиска думата да изкаже своето мнение за организаторите и участниците в музикалния форум. Ето неговите думи:
„Един приятел ми каза: „За „Пирин фолк“ или хубаво, или нищо…“, и аз досега спазвах това. Мълчанието е повсеместно, но дали е добре да си мълчим… Не мисля, защото не е градивно. Виждам как фестивалът все повече заприличва на задръстващите се от „музикална ширпотреба“ македонски фестивали, а си мълчим… Не е продуктивно. Пък и критиката би била полезна за организаторите.
Да започнем с хубавото. Детският фестивал – една идея на Илия Пасков се оказа печеливша както за хотелиерите и ресторантьорите, така и за популяризирането на града като дестинация, особено за родители с болни амбиции. Но понякога тези амбиции трябва да се овладяват с добър предварителен подбор. И преди /2013, 2014 г./се е провеждал певчески детски конкурс, но само сестрите от Ново Делчево и детският читалищен състав от Банско, след като победиха, се явиха по телевизията, а не можещо и неможещо – всичко на екрана. От 20 певци, които се явиха тази година, 5-6 бяха достойни за екран. Количеството, особено в изкуството, не е задължително да се превърне в качество, а само може да маргинализира нещата. И най-важното тук е при подбора и номинирането да се пипат с „чисти ръце“. Да, първата и втора награда бяха удачни, но третата с това кюстендилско-граовско „хълцане“ си беше заслуга на „родословието“. Това изяде хляба на г-ца Гребенарова, която е забележителен талант. Пак на кюстендилското родословие се дължеше и участието на възпитаничката на Иван Стойнев. За сетен път се убедих, че най-лошата естрада винаги е в 7/8. Може организаторите да помислят за по-удачен формат, с който да се популяризират само талантливите деца, защото агресивната некадърност може да задуши добрата идея.
Приятно бях изненадан и от ансамбъл „Чинари“, които най-после видях и с македонски носии. Е, атлазеното жълто и синьото в стил „Ердоган“ пак го имаше, както и „казашките“ соцреалистични рубашки, но да се надяваме, че догодина ще се разделят със тях.
Друга приятна изненада беше сценографията, която този път беше мащабирана добре, стилна, но светещите дискотечни кръгове някак не кореспондираха с църквата.
Организацията с настаняването този път беше на ниво. Озвучаването и осветлението – също. Е, живото предаване показа и някои пропуски.
Приятно бях изненадан и от факта, че е озаптен донякъде мъжкият певец с дамски кок и бюстие през миналата година, който ни демонстрира „европейски ценности“, но аз пак се чудя защо „козият“ му глас толкова се харесва на организаторите, та ни го показват като модел за подражание и тази година.
На конкурса за изпълнителско изкуство приятно ме изненада госпожицата от Варна с първа заслужена награда… Абе, може да се каже, че „Варненска кааза“ спечели певческите конкурси с гласовитите си певци. И дотук с приятните изненади. Глупав ход беше /може би заради амбицията на Гуна Иванова/ тези две красиви момичета да ги карат да пеят „на живо“ в конкурса за изпълнители. Така се разбра, че пеят фалшиво, и този вече публичен факт ще им пречи в бъдещата кариера. Можеха да си пеят на плейбек по телевизията, без да го разберем. Та да не би другите певци от „певческата кохорта“ на „Ара“, които ни ги показват по екрана, да са гласовити /“кючекчийката“ Стрехина, „издишащият“ дует „Пирина“ и др./, родословното дърво не е гаранция, че ще си гласовит – пример с Гоцев-джуниър.
Ако при младия Марков то е факт, то при другите не е така. Недоумение у мен предизвиква, че още в този конкурс участват певци като Петър Нечовски, който вече е участвал в него /победен от Сабина Донева/. Трябва ли да се препълва ефирът с македонски изпълнители? Ами г-н Груевски, който си позволи да ни представя една сръбска песен за македонска, на македонеца Григор Копров. Къде си, Ненчо? Нали си пиеш кафето с Копров. Недоразумение е също и наградата на „гласовития“ дует на Танева и певеца от Струмица, който взе дори награда.
В конкурса за нова песен обаче недоразуменията са повече и съществени. Как така организаторите допускат въпреки регламента на един български конкурс за нова песен да се пее на македонски? Идват ми наум думите на Паисий: „О, неразумни Васко Лазаров и Васил Вълканов… Поради что се срамите да пеете на майчиния си език…“. Напращелите певци не само пяха, но Вълканов даже взе и награда. Може би като индулгенция, защото миналата година плю по „старите организатори“. От всички песни на песенния конкурс няма хит, който публиката жадува да прегърне. Лъха скука в 7/8, преобладаващо в текстовете лъха на вино и ракия, не докосват сърцето. Жалко, защото хитовете са тези, които правят фестивала популярен. А какви хитове имаше едно време /те прозвучаха в извънконкурсната програма/… Това, че си добър певец, също не значи, че можеш да се правиш и на композитор.
Всяка жаба да си знае гьола… нали, Гуна, Христо, Вили и другите. Не при всички се получава /като при Благица например/. Ако нямате добри автори, това е, защото им плащате по 30-40 лева на песен. Къде е Сашко Велков, Раде Радивоевич… Впрочем фестивалът губи територия. Няма я Сърбия, Хърватия, Босна, Гърция… Сякаш някой ги е отрязал от снагата на фестивала /като чинарите пред поликлиниката/, имаш чувството, че усилено се върви към „Малешево яде, пие, пее и танцува“… Ако под надслова „Магията на традициите“ се разбира това – значи се постига. Имам чувството, че на балканската, европейска по същество идея някой е забил голям пирон в сърцето
Апропо, гледах по телевизията заседание на фестивалното жури, което определя наградите, и в него като „тамада“ Ненчо Касъмов. Това е недопустимо. Може би затова са и недоразуменията с наградите. Имаме чувството, че това е ведомствен фестивал на „Ара“, за да си подхранят певците с награди /ако аз като директор на фестивала си позволех да вляза при журито, когато заседава, проф. Драгостинов би ме изгонил/. Защо се отказахте от публичното гласуване, което беше достижение? Хората си мислят, че, пази Боже, нещата се решават под масата…
И накрая за формата на фестивала. Човек има биологични потребности след 1-1,5 часа. Грешка е 5 часа да го караш да седи и да се стиска, гледайки два конкурса. Помислете…
И за оскъдния коктейл. Толкова ли сте закъсали?! Не казвам да е върху тревата в парка, която, както се убедих от „азисиадата“ ви през миналия месец, много цените, но поне да не бъде на кракмак на сцената на театъра.
Добронамерената критика дано да е в помощ и занапред не допускате растеж на грешките, а да ги поправите…
ВАЛЕНТИН ПЕНЗОВ
