Димитър Аргиров е певец, композитор и продуцент. Израснал е в артистично семейство, баща му е известният български народен певец Илия Аргиров. Развива таланта си в много насоки и успява да съчетае изпълненията на български народни песни и рок музика. Като дете участва в много фолклорни изяви в Благоевград, където едва 15-годишен започва да пее и в рок група. Двата пътя го придружават и при заминаването му в София след казармата през 1987 г., където продължава да пее народни песни, но в същото време става и първият вокал на група „Епизод”, с която обикаля цялата страна и която за периода си е една от най-известните български метъл групи. Продължава да се занимава с хеви метъл и хард рок и в емиграция в няколко групи, в които се изявява под артистичния псевдоним Dimmi Argus. Преди 4 години се завръща в България, а след месец му предстои да чества 50-годишен юбилей.
– Народният певец Илия Аргиров е легенда за Благоевград. Но кой е синът му Димитър? Как бихте се представили?
– Аз съм певец, композитор и продуцент както на рок, така и на българска фолклорна музика. Тук искам да отбележа, че през последните години, или по-точно след окончателното ми завръщане в България през 2013 г., превес има определено народната музика.
– Разкажете малко за себе си . Какво ви свързва с Благоевград?
– Роден съм на 24.08.1967 г. в Севлиево (тази година имам юбилей). От раждането до 20-годишанта си възраст живях в Благоевград, след това три години в София, след което емигрирах в чужбина за 23 години и половина – първо в Холандия (2 години ), а след това в Италия (21години и половина). След завръщането ми от Италия през 2013 г. живея в София. Благоевград е градът, в който преминаха детството и ученическите ми години, а също и част от военната ми служба. Учих в 3-то основно, а после завърших НХГ „Св.св. Кирил и Методий”. Имам много спомени, приятели и познати и най-вече съученици.
– Баща ли Ви беше първият учител по музика?
– Баща ми е моят учител по народна музика, ако мога така да се изразя. Той ме научи да пея народните песни и ми остави в наследство около 200 от тях. Иначе учих пиано и солфеж в музикалната школа в Благоевград и ходих няколко години на уроци по класическа китара. Но най-добрата подготовка получих в Италия, където взимах уроци от двама много добри вокални педагози, а и аз самият впоследствие започнах да преподавам на мои ученици.
– Кои са най-ярките Ви спомени от концертите на баща Ви?
– Най-яркият спомен е моментът, преди да излезе на сцената, когато започваше интродукцията на някоя негова песен. Хората винаги започваха да го аплодират и често ставаха на крака. Това за мен е нещо неповторимо.
– Коя е песента, с която го свързвате?
-Песента, която най-много ме развълнува е „Дойди майко, изпрати ме“. Може би заради моята съдба на емигрант или просто защото е една наистина много силна песен – и като музика, и като текст.
– Кога направихте първите си професионални стъпки като музикант и певец?
– Първите ми излизания на сцена са откакто съм бил 5-годишен в Благоевград с народните песни на баща ми. След това в гимназията започнах да се увличам по рока и станах част от ученическа рок група. След това в казармата, а после и в София, не преставах да пея и да участвам в групи и от двата жанра. Истински професионално започнах с група „Епизод“ в края на 1987 г. Имахме много изяви, турнета, записи и концерти. С „Епизод” всичко приключи за мен през 1990 г., когато почти цялата група емигрирахме в Холандия.
– Ваши връстници Ви помнят и като вокал на рок група „Епизод“. Разкажете за рокаджийския си период..
– Годините с „Епизод” бяха едни от най-хубавите години от живота ми. И минаха неусетно. Събирахме се всеки ден в читалище „Е. Шекерджийски“ на ул. „Пиротска“ (тогава още „Жданов“) за репетиции, композирахме, записвахме и подготвяхме концертите си. Както е известно, концертите на „Епизод“ бяха рок спектакли, правехме голямо шоу с декори и статисти. Всичко това изискваше всекидневен труд на пълен работен ден.
– Как премина животът Ви на музикант в чужбина? Кои бяха групите, в които се изявявахте? Имахте ли срещи с известни изпълнители?
– В Холандия се опитахме да възстановим „Епизод”, но не успяхме. Временно участвах в набързо сформирана банда от български и холандски музиканти. Имахме малко участия, като веднъж открихме за Vengeance – една доста известна холандска група за този период. А по същото време „Епизод“ в България се сформира наново с останалите членове и с китариста, който се върна от Холандия.
Доста усилено и динамично премина музикалната ми кариера в Италия. Почти веднага започнах да работя с местни музиканти и сформирахме групата „Cassandra”. Бяхме една от първите трибют банди в Северна Италия и първият официален трибют на Dream Theater за Италия. Запознахме се официално с Mike Portnoy и John Petrucci от Dream Theater и поддържахме връзка с тях дълго време. С „Cassandra” правехме и собствени композиции в стил прогресив метъл и през 2000 г. издадохме демо албума „Second Site”. В същото време работех с още една рок група – “Chakrah”, с която успях да обиколя по няколко пъти всички клубове в Северна Италия. Работата с тези две групи беше много полезна за мен и ме изгради като завършен рок музикант.
През 2000 г. се наложи да спра изцяло с музиката и да се посветя на семейството си. Чувствах се на края на силите си след близо 6 години непрестанни концерти, репетиции, пътувания и стрес.
Възобнових музикалната си дейност в края на 2007 г. и тогава заедно с италиански музиканти създадохме групата „Dimmi Argus”, която е активна и до днес. Успяхме да издадем един сингъл и албума „Bad Dream” през 2013 г. „Bad Dream” беше рецензиран във всички италиански и в някои други европейски сайта и му беше дадена една средно висока оценка.
Познавам лично доста известни музиканти, като Leo Leoni (Gotthard), Steve Lee (от Gotthard, лека му пръст), Francesco Jovino (U.D.O., Primal Fear), Domenico Prantera и Pino Scotto (Vanadium), Michele Luppi (Whitesnake), Timo Tolkki (Stratovarius) и други.
– Какво работихте като гурбетчия. Кои са най-запомнящите се случки?
– Случките са много, има и смешни, и тъжни. Живеех в Милано дълги години и останалите емигранти бяха предимно от Дупница и селата наоколо. Бяха толкова много, че италианците смятаха Дупница за столицата на България.
Покрай музиката съм работил какво ли не: черноработник, строителство, металмеханика, шофьор и др. Последните 10 години работех в офис, което си е постижение за Италия, и ми даваше възможност да имам повече свободно време за музика.
-Добре ли платени са музикантите на Запад? Защото в България има поговорка „Музикант къща не храни“.
-По отношение на парите мога да кажа, че работейки винаги с повече от една група, изкарвах достатъчно пари, за да се издържам, но паралелно с това винаги съм работил нещо, най-вече заради пенсионните вноски, които в Италия са доста добри. Познавам много клубни групи, които се издържат само от участия, и то доста добре. А иначе не съм съгласен с поговорката „Музикант къща не храни“. Баща ми ни е хранил, аз също, а и много от фолклорните певци в България успяват да се препитават с музика. Всичко е въпрос на маркетинг, стратегия и, разбира се, на добро качество, без което трудно някой ще те покани да му пееш.
– Кога решихте да се върнете към народните песни?
– В интерес на истината аз никога не съм преставал да пея народни песни, но без да се изявявам пред публика и без да записвам. Така че става въпрос не за връщане, а за начало на професионалната ми ориентация към народната музика и песни.
Хронологията на събитията е следната:
През лятото на 2008 г. реших да потърся нещо за баща ми в Интернет и за голямо мое разочарование не намерих нищо. Включително и в сайта на Ансамбъл „Пирин“.
Това доста ме огорчи и реших да направя нещо по въпроса. Същата година през зимата записах първите две народни песни в София, а до средата на 2009 г. вече имах записи за цял албум – „Песните на баща ми“, както логично го нарекох. Баща ми също записа 3 песни и после през лятото записахме още около 10-ина. Всички по-известни и емблематични песни от неговия репертоар с нови, по-модерни аранжименти, които са дело на композитора Никола Ваклинов.
В края на същата година издадох и самостоятелен албум на баща ми – „Моите песни“. Така се започна.
– Как се съчетават хеви метъл и фолклор? Имате ли парчета, в които като композитор сте миксирали двата стила?
– Да, имам песни в стил фолк метъл – едната е включена в албума “Bad Dream“, а другата е рок версия на „Девойко мари хубава“, която издадох като сингъл през 2014 г. Сега имам още две песни в същия стил, върху които работя и ще издам скоро.
– Какви албуми сте издавали?
– Като фолклорен певец имам 2 албума и няколко сингъла. Имам и един дует с Деси Добрева. В момента работя върху третия ми фолклорен албум, който ще издам преди Коледа.
Като рок музикант имам общо един албум, два мини албума и 3 сингъла, като паралелно с фолклорния албум работя и върху рок албум.
– С кого бихте пели в дует?
– Би ми било интересно да направя дует с някоя певица от времето на баща ми. Аз се придържам много към едновремешния стил на пеене, избягвам двугласите, пеенето „на терца“ и искам гласът ми да звучи ясно и точно.
– Бихте ли направили чалга парче?
– Не!
– Каква е вашата концертна дейност? Предвиждате ли гостуване в Благоевград?
– Пея там, където ме поканят. Общини, фирмени празници и заведения. Имам действащ концерт-спектакъл в момента, който много ми се иска да представя и в Благоевград. Заедно с колеги певци и танцова формация. Нарича се „Пирински цветя“, като и предстоящият ми албум.
– Разкажете за семейството си. Имате ли деца, които да наследят любовта Ви към музиката?
– Женен съм и имам две момчета. Имам и 26-г. син от предишен брак, който живее в Италия. Децата си възпитавам в духа на българския фолклор. Записал съм ги на народни танци, идват по мои участия. На корицата на втория ми албум „Песните на нашите деца“ са двамата ми по-малки синове в народни носии. Надявам се и да запеят скоро песните на дядо си.
Аз лично съм убеден, че младото поколение израства по-достойно, ако е възпитавано в духа на народните традиции и фолклора.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
