Единственият в света паметник на Ленин и Димитров в Баня посреща гостите на селото, превърнал се в атракция
Във венечен надпис на портрета на Неофит Рилски, поставен начело на таблото на видните банялии, пише "Баня, Разлогъ"
Старинни предмети и вещи от бита, разказващи историята на селото, се съхраняват в местния етнографски музей
Издирвател и пазител на историята на Баня, така хората определят краеведа Атанас Ячков, който е отдал голяма част от живота си на това да събира, съхранява и пази богатата история на селото. И днес, вече на 76 години, той е пред компютъра и запечатва в трудовете си всичко, което е успял да издири за миналото, бита и традициите на Баня и околността. За да го предаде на поколенията след него, за да се помни и да се знае, той е побрал трудовете си в три книги – „Баня – сърце и огън от България“, „Баня – древна, млада, вечна“ и „Каракьой – селото на чернокапците“. Работи върху четвърта с работно заглавие „Документите разказват истината за Баня“. За Атанас Ячков няма тема табу, няма тема, свързана с миналото и историята на селото, дори и с цялата Разложка околия, по която той да не може да коментира. С голяма гордост разказва подробно и увлекателно за всяко историческо събитие, което е проучил и изследвал като местен патриот и краевед. Категоричен е в едно – бели петна в историята не трябва да има. Изказването му всъщност е свързано с един от паметниците от времето на социализма – паметника на Ленин и Димитров, който и до днес посреща гостите на Баня и привлича тяхното внимание. Величествената триметрова скулптура дори се е превърнала в забележителност на селото. Местните я свързват не толкова с личностите на нея, които са лидери от комунизма, колкото с името на човека, благодарение на който тя е изградена – Костадин Калчов. За Атанас Ячков това е история, която не бива да бъде заличавана, колкото и мрачен период да описва.
– Г-н Ячков, Баня е едно от малкото селища в България, запазили паметниците на социализма. Тук все още стои паметникът на Ленин и Димитров, който е единствен не само в България, но и в Европа, знаете ли неговата история?
– Паметникът на Ленин и Димитров в Баня е в пряка връзка със съдбата на дядо Костадин Калчов, който едва 17-годишен през 1912 година, веднага след освобождението, напуска селото и отива в Америка. Още преди освобождението турците заклали в семейния им дюкян баща му, който защитавал бедните и слабите, и той остава сирак. Принудил се да замине, за да може да изкарва прехраната си. В Америка получава добро образование и открива собствена бакалия. През 60-те години той решава да даде нещо на Баня. Праща писмо на неговия приятел от детинство – учителя Герасим Донев. Пише му, че иска да направи нещо, и стигат до идеята да се изгради паметник на Ленин и Димитров и да се построи читалищна сграда.
– Защо точно Ленин и Димитров, след като според много историци двамата в реалния живот никога не са се срещали?
– Така смятат много учени, но това може и да не е точно така. Няма спор, че никъде на друго място ги няма двамата да са се прегърнали, но има една податка, че на един от пленумите на комунистическия интернационал са били там и двамата. Каква всъщност е истината със сигурност никой не може да каже. Първата идея на дядо Костадин е била да се направи паметник на Маркс, Енгелс, Ленин и Димитров. По-късно се аргументира, включително и за този паметник, че тези хора са се борили за подобряване живота на бедните. Изразил се е чисто по баненски. Борили са се против сиромашията (беднотията), за доброто на сиромасите. Това всъщност го е впечатлило него, че такива хора, които са се борили за по-добър живот на обикновения, беден човек, трябва да бъдат увековечени, и така предлага да се направи паметник на Ленин и Димитров. Започва една дълга кореспонденция и в Баня се прави обществен комитет, в който влизат тогавашният кмет Георги Стипцов, Герасим Донев и Елена Захова, която е от най-близките му роднини. Задачата им е да контролират изразходването на средствата. Първоначално превежда 12 хил. долара за паметника и 36 хил. долара за читалището. Знаел е дори как иска да изглежда самият паметник. Изпраща включително и изрезка от вестник, в който имало подобен, за да видят как трябва да стане. Нещо, което много малко хора знаят, е, че първият вариант на паметника е два постамента – на Ленин и Димитров поотделно. Впоследствие се е появила идеята те да бъдат на един постамент. Архитект на паметника също е човек с баненски корени – Иван Димов, а скулптор е Георги Гергов. Изграждането му започва някъде през 1964 година. По същото време вече тече и строителството на читалището. Паметникът се открива по-късно, на 18 юни 1967 година – рождената дата на Георги Димитров. Строителството му се бави, тъй като се облагородява мястото около него и улиците. На откриването присъстват над 1000 местни жители и гости от страната и чужбина. Гост на тържеството беше и д-р Паул Вендел, председател на тогавашното Сдружение между България и бившата ГДР (Германска демократична република). Освен тържествените слова от местни лидери самото откриване, или както сега е модерно да се казва – прерязването на лентата, беше направено от ген. Никола Рачев, който беше герой на РБ, също от Баня.
– След 1989 година много такива паметници на социализма бяха разрушени и премахнати, но този остана. Какво смятате, трябва ли и той да бъде премахнат?
– Аз бях кмет на Баня точно по времето на прехода между двете системи – социализъм и демокрация. Имаше идея всички паметници и паметни знаци от времето на социализма да бъдат заличени. Моето мнение и тогава, и сега е друго. Бели петна в историята не може да има. Добре, нека разрушим всичко и да мълчим, че е имало социалистически период. Как ако дойде чужденец и аз му разказвам историята на България или Баня и прескоча този немалък период, а той ме попита за него, какво да му отговоря? Това, което го е имало, и особено паметниците и паметните места, трябва да се запазят.
– Т.е. нямаме право да заличим почти половин век от историята си?
– Точно така. И сега, когато през Баня минат чуждестранни групи, се спират и се снимат. Аз лично съм виждал групи от по 30-40 души туристи да спират за дълго време пред него. Гледат го, възхищават се, разпитват. Паметникът вече се е превърнал в забележителност на Баня. Запазили сме го и трябва да остане. Не само той, а всички останали в страната паметници от времето на социализма трябва да се запазят, дори и да напомнят лош период. Това е история. Животът на хората не е само върхове, има и падения. Нещо друго, което също много малко хора знаят, майката на Г. Димитров също е от Баня – баба Парашкева Досева Димова. Лично срещу мен се изказа едно мнение, че съм откраднал историята на Банско и съм я преиначил, тъй като те твърдяха, че баба Парашкева е от Банско, както твърдят, че и Неофит Рилски е от Банско. Това не е така. Още навремето чрез вестник „Пиринско дело“ аз отговорих: „Не е така! Вземете бял лист и черен молив и смятайте математически“.
– Какво имате предвид?
– За да излъжат, те бяха хванали един журналист, който не знам дали е жив и на когото няма да споменавам името, и според това, което беше написал, излизаше, че баба Парашкева е родила на три години. Такъв случай в световната история няма.
– Ако ги попитате сега, към днешна дата, откъде е баба Парашкева, какво смятате, че биха Ви отговорили?
– Сигурен съм, че няма да имат претенции, но защо трябва да се срамуваме от историята си, защото и това е част от историята. Г. Димитров е един от хората, които са се борили срещу фашизма. Ние, българите, отричаме, че е имало фашистки режим, но е факт, че го е имало като явление.
– Споменахте Неофит Рилски, в този ред на мисли, навсякъде, специално за него, пише, че е от Банско, че е роден и израснал в Банско, Баня никъде не се споменава. Има ли достатъчно доказателства за това?
– Това е доста спорна тема. Банскалии ни обвиняваха нас, банялии, че едва ли не подкупваме професори, за да докажем, че Неофит е от Баня. Това, че навсякъде се пишеше като родно място Банско, наистина беше така, но сега не е точно така. Напоследък в почти всички учебници по история на издателство „Просвета“ вече пише, че е от Баня. Истината е по средата. За мен важното е, че той е чедо на Пирина, на Пиринския край, на Разложкия край. Аз имам над 33 документа – писмени, разказвателни, всякакви, които сочат произхода му. Неофит Рилски е роден в Баня през 1793 година. Майка му и баща му са от Баня. При опожаряването на селото през 1801 година баща му вече е бил починал и той е бил сирак. Къщата им също е опожарена. Тя е била непосредствено до църквата „Свети Георги“, която при опожаряването е ограбена. Тогава майка му се принуждава да напусне Баня и се омъжва повторно в рода Бенини в Банско. Неофит Рилски напуска Баня осемгодишен, седем години живее в Банско. От там отива с един зограф, за когото се твърди, че е от Молеровия род, но всъщност зографът е със сръбски произход от гр. Велес, ако не се лъжа, да му носи четките и боите. Неофит също се е бил отдал на рисуването. Когато обаче отива в Рилския манастир по покана на монасите, преспива една вечер там и му става интересно за това, което си говорят и пожелава да стане монах. Остава там като послушник. Истината е такава – роден е в Баня, преселва се в Банско и от там отива в Рилския манастир.
– Ако трябва да конкретизираме, какви са документите, които говорят за това, че той е родом от Баня?
– Той лично споделя и казва това в разговор с Виктор Григориевич, който пише един пътепис за пътешествието си по османската империя и остава при него четири дни. Споделя го и пред Константин Иречек, който първоначално потвърждава казаното от Неофит, но на по-късен етап се отрича и не го потвърждава. В първата българска енциклопедия на братя Данчови от 1936 година също пише, че Неофит Рилски е от Баня. По-късно се явяват претенциите на Банско. Има един портрет на Неофит Рилски, който се съхранява в музея в Баня и на който в един венечен надпис пише: „с. Баня, Разлога“. Той е на повече от сто години, дори и аз не мога да кажа от кога точно е той. Има и много други доказателства в тази насока. Разполагам с повече от тридесет писмени документа и разговорни спомени, потвърждаващи произхода на Неофит. Всичко съм описал. Ако хората преди мен са излъгали, значи и аз лъжа. Всеки може да извади своите аргументи. Банско се обляга на аргументите на Румяна Радкова. Аз си купих нейната книга и единственото, което тя пише, е, че Константин Иречек си е сменил мнението за произхода на Неофит.
– Нека се върнем в началото на разговора – на паметника на Ленин и Димитров. Как бихте го определили – история или закостенялост към социализма?
– История. Според мен, където и да е ликвидирано нещо от времето на социализма или какъвто и да е друг период, е грешка. Не трябва да се отрича историята, това е част от нея. Все едно да хвърлим едно бяло петно върху 50 години. Нека дам конкретен пример. Преди дни на посещение в България беше министър-председателят на Япония Шиндзо Абе. Докато той беше на визита при Бойко Борисов, неговата съпруга е пожелала да направи среща с хора от детския радиохор. Никой не се запита защо. Защото преди години на участие в Япония беше хор „Бодра смяна“ и когато са пели в Токио, единият от присъстващите в залата японци се е качил на сцената, за да се увери, че не пеят на запис и че всичко е реално, действително. Не е могъл да допусне, че тези деца могат да пеят като на запис. Това, което е било, не може да се отрече. Този хор също е създаден по времето на социализма и днешният вероятно е негов последовател, защо не го зачертаем“ Не бива! Това е моето убеждение. Знам, че има и противни мнения, нека ги има. За мен Атанас Ячков е нищо – една прашинка в небитието, но Баня е нещо, което трябва да се знае.
ЯНА ЙОРДАНОВА
