*В малкото градче пазят още спомена за бащата Сашо Везенков, който в 6 клас вече бил висок 194 см, както и за златния медал от републиканското в Кардам* И днес в Бобошево има хубаво баскетболно игрище, но спортът не се практикува от никой вече 20 г.*
Истинска еуфория избухна около името на българската баскетболна звезда Александър Везенков през последните седмици. Българинът почти докосна купата на шампионите с гръцкия „Олимпиакос” и само две точки го разделиха от триумфа срещу колоса „Реал Мадрид”. Медиите не спират да гърмят за предстоящото му преминаване в меката на баскетбола НБА в САЩ. Остават само няколко седмици до началото на преговорите между представителите на „Сакраменто Кингс” и Александър Везенков относно потенциален трансфер на българина срещу очаквана стартова оферта от 3-4 милиона долара годишно. Репортер на „Струма” тръгна по следите на бобошевското ДНК на звездата, за да разбере как малкото градче Бобошево, където е роден баща му Сашо Везенков , също баскетболна звезда от недалечното минало, е белязало пътя към успеха на сина.
Съученичката на бащата на баскетболната звезда Александър Везенков – Сашо Везенков, се върна с години назад във времето и си спомни ученическите години в интерната в Бобошево. Надя Василева е учила в Спортното училище в Бобошево, което отдавна е затворено, в класа на Сашо Везенков. В училището имало две паралелки, в едната учили спортистите, както ги наричали тогава местните жители. В другата паралелка са учили местни деца, които изучавали предметите по програмата на тогавашното образование.
С вълнение тя разказа: „До 8-ми клас учех в Спортния интернат в Бобошево, тренирах баскетбол. През тези години Бобошево беше сила в баскетбола. Печелехме състезания и получавахме медали. Сред съучениците ми беше и Сашо Везенков, който стана известен баскетболист, след това и треньор. След завършването на 8-ми клас го видях през 2018 г., когато Бобошево чества 70 г. баскетбол. Пристигна със съпругата си и внучка, не зная колко деца има и колко внуци. Зная само, че съпругата му е гимнастичка. През годините не сме общували. Тогава, през 2018-а, се мярна за малко в залата и си тръгна. Останалите баскетболисти се забавлявахме в местен ресторант, но той не дойде. В късните часове на купона даже поиграхме баскетбол в ресторанта, беше много забавно.
Към училището имаше две общежития, едното за спортистите, а другото за децата от съседните на Бобошево села. Сашо е от Бобошево и си спеше вкъщи. Той тръгна от интерната в големия баскетбол .От Бобошево отиде в „Балкан” /Ботевград/, след това в националния отбор. След като прекратява спортната си кариера, работи като треньор на различни места, но най-много в Кипър. Там е роден и синът му, който е наследил гена на баща си и е днешната звезда на баскетбола”, разказа Н. Василева и отново се върна с години назад: „В Бобошево тогава всеки втори играеше баскетбол, сега нямам представа има ли отбор. Сашо беше отличник на класа, но беше като всички деца, палав и забавен. Още в 6-и клас беше висок 194 см, най-висок в класа, играеше с номер 10 на фланелката. В 7-ми клас се премести да учи в Ботевград, върна се в 8-ми и завърши с нас. После пак отиде да учи в Ботевград, не зная дали е учил висше, каква специалност, пътищата ни се разделиха. Родителите му бяха учители в Спортния интернат. Баща му движеше всички неща, свързани с интерната – състезания, екипи…
В 8-ми клас през 1978 г. бяхме на републиканското селско първенство в гр. Кардам, тогава Бобошево беше село. Отборът на момчетата завоюва златен медал, а ние, момичетата, взехме сребро. Тогава треньорът ни Сашо Николов беше изпратил телеграма до селото, че сме медалисти. Цяло Бобошево посрещна златните момчета и сребърните момичета, аз слязох от автобуса в Дупница и не отидох. После ми разказаха, че е имало музика, хора… Цяло Бобошево е било на центъра при пристигането на автобуса. Било е голям празник”, приключи разказа си Надя Василева.
Репортер попита жители на Бобошево има ли в момента баскетболен отбор в Бобошево и дали се поддържа традицията. Ето какво отговориха те: „Баскетболен отбор няма повече от 20 г. Сградата на интерната стои, но няма деца, които да тренират. В цялата община има 55 деца на училищна възраст, а има и съвременна спортна база в градчето ни. Преди години всичко беше ремонтирано – футболно игрище, зали… Има и зала за баскетбол, но стои празна. На футболното игрище идват отбори от София да тренират, защото спортната база им предлага всичко, от което имат необходимост.
Бившият зам. областен управител на Кюстендилска област Райчо Цветин с гордост разказа за неговия съгражданин Сашо Везенков и описа спортната му кариера: „Най-актуалната суперзвезда на европейския баскетбол Александър (Алекс) Везенков е роден през 1995 година в Никозия, Кипър. Син е на Сашо Везенков, който е роден през 1963 година в Бобошево, тогава си имахме родилен дом. Произхождат от голям български род от дебърското село Тресонче, Западна Македония. Синът му Александър Везенков епизодично е идвал в Бобошево. Баба му Стойка Везенкова беше учителка по биология и естествознание, моя класна ръководителка, а дядо му Михал Везенков бе учител по физика, учител по начално военно обучение /НВО/, спортен деятел и управител на спортните комплекси в Бобошево, общественик. Бащата Сашо Везенков съм го гледал как играе и с БК „Ботев“ – Бобошево и после с БК „Балкан“ – Ботевград. С БК „Балкан“, за който играе от 1980 до 1991 година, е три пъти шампион (1987, 1988 и 1989 г.) и три пъти носител на Купата (1986, 1987 и 1988 г.). От 1991 година играе в три кипърски клуба – БК „Омония“ – Никозия (1991-1992), ПАЕЕК – Никозия (1994 – 2000), на който в 1998-1999 година е и играещ помощник-треньор, и БК „Апоел” – Никозия (2000 – 2002). В 2002 година Везенков стана изпълнителен директор на БК „Лукойл Академик“ и заема поста до 2015 година, като в 2013-2014 година е и старши треньор на отбора. От 2021 до 2023 година е изпълнителен директор на БК „Балкан“, а от 2023 година – президент на клуба”, изреди набързо дългата биография на Везенков баща му Райчо Цветин.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
