Редица държави в ЕС залагат на данъци, за да борят затлъстяването при децата и възрастните хора. Франция от години е въвела своеобразен данък „сода“ който трябва да повишава цените на всички газирани напитки, богати на захар. В същото време Испания и Чехия залагат на значително по-висок ДДС именно за „сладки напитки”. Данък „захар“ е въведен и в Полша.
Великобритания също взема „крути мерки“ и от този октомври забранява рекламата по телевизията преди 21 часа на чипсове, мъфини, бургери и още редица мазни, сладки и солени храни.
В същото време в България темата за данък „захар“ периодично изригва, циркулира за кратко в медиите и когато се стигне до приемане на данъчни закони или на бюджета, бива бързо забравена. От десетилетия страната ни е „пас“, а хранителна индустрия дава ясен отпор, убеждавайки, че данъкът няма да намали консумацията на сладките и мазни храни, дори и след като ги оскъпи.
Данък „захар“ във Франция се начислява от 2012 година
Франция въведе „данък върху газираните напитки“, който се начислява към цената на продукти с добавена захар или изкуствени подсладители. Той е факт от далечната 2012 г. и е предназначен да бъде пропорционален на количеството захар, съдържащо се в съответната напитка.
Реално, стратегията на тази мярка е била да подтикне промишлените концерни да намалят количествата добавена захар в своите рецепти. Въпросът за ефективността на данъка бе повдигнат пак през 2018 г., когато беше поръчан доклад за оценка, за да се види какво е било действителното му въздействие. Любопитна подробност е, че този доклад все още не е видял бял свят. Понастоящем този данък представлява 21 цента към цената на Coca-Cola за 1 литрова бутилка.
По време на неотдавнашните дебати около националния бюджет за 2025 г. депутатите настояваха за въвеждане на нов данък, който да оскъпява преработените храни, като например готовите за консумация ястия, които са известни с това, че съдържат много високи количества добавена захар. Френският сенат обаче реши да не приеме този закон. Аргументът бе, че определението за „трансформирани ястия“ (преработени храни – б.а.) е твърде неясно и прилагането му ще бъде твърде трудно.
Експерти във Франция смятат, че подобен данък върху храните би имал ефект, само ако повиши цената на продукта минимум с 20 на сто.
„Ако увеличението на цените не надхвърли 20%, ще се наблюдават малки или никакви промени в потребителските навици„, прогнозира Селин Боне, изследовател в Националната агенция за агрономически изследвания.
Испания и Чехия заложиха на по-висок ДДС за газирани и подсладени напитки
Още през януари 2021 г. правителството в Испания увеличи от 10 на 21% ДДС именно върху захарните и подсладените напитки с цел възпрепятстване на потреблението и подобряване на общественото здраве.
Това означава, че една кутия тоник поскъпва от 0.65 евро на 0.71 евро. Двулитрова бутилка кола вече няма да струва 1.59 евро, а ще се продава за 1.75 евро и т.н.
Според анализ на Центъра за икономическа политика Esade’s Center for Economic Policy увеличението на ДДС е довело до 13% намаление на потреблението на тези напитки сред домакинствата с по-ниски доходи, докато при домакинствата със средни и високи доходи не се наблюдава значителна промяна в потребителските навици.
През май 2017 г. Каталуния въведе специален данък върху подсладени със захар напитки. Той варира от 8 до 12 цента на литър, в зависимост от съдържанието на сладкото.
Доклад, публикуван от Центъра за изследвания в областта на икономиката и здравеопазването на университета „Pompeu Fabra“ и Института по икономика на университета в Барселона, показва, че данъкът е „ефективен“ и е постигнал краткосрочната си цел, като е намалил консумацията на сладки напитки с 22%, което се равнява на шест литра седмично.
Тези резултати означават, че потребителите консумират 107 калории по-малко на човек седмично, а въздействието на данъка е най-силно в нетуристическите региони на Каталуния и в районите с най-висок процент на затлъстяване.
„Данъкът върху сладките напитки доведе до частично намаляване на потреблението, особено в домакинствата с по-ниска покупателна способност, където бе регистрирано намаление от 13%. Въпреки това въздействието му върху общественото здраве е ограничено, ако не е придружено от обучение по хранене“, коментира Мойсес Гаридо, учител по диететика в гимназия „Санта Мария де лос Анхелес“.
България обаче е пас
Докато Европа прави опити да ограничи солените, сладките и мазни храни, вдигайки цените с допълнителни данъци, България остава пас. Това се случва независимо от данните на представително проучване, което показва, че цели 32% от първокласниците през 2023 г. са с наднормено тегло. Проблемът реално се мултиплицира, защото около 80% от родителите на деца със свръхтегло и около 30% от родителите на деца със затлъстяване определят теглото на децата си като нормално.
Данните са от изследване на здравните власти съвместно с Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Регионалния офис на Световната здравна организация (СЗО).
Не е нужно да се питаме: „Къде сме ние?“ България заема трето място по относителен дял на затлъстяване сред първокласници от 27 държави в Европа.
„България трябва да предприеме мерки за ограничаване на достъпа до вредни храни, тъй като детското затлъстяване е нарастващ проблем с дългосрочни здравни последици. Данъчните и регулаторни механизми, въведени в други държави от ЕС, показват ефективност в намаляването на консумацията на продукти с високо съдържание на захар, сол и мазнини. Допълнителните такси могат да насърчат производителите да предлагат по-здравословни алтернативи, а приходите от тях да бъдат инвестирани в програми за насърчаващи здравословния начин на живот и спорта сред децата„, коментира д-р Таня Андреева.
Андреева е специалист педиатър и детски ревматолог с над 15 години медицински опит. Дългогодишен лектор е в училища за родители и активист за изграждането на Национална детска болница.
„Важно е обаче тези мерки (за ограничаване на затлъстяването – б.а.) да бъдат съчетани с образователни кампании за родители и деца, за да се постигне дългосрочна промяна в хранителните навици на семействата. Само чрез комплексен подход може да се ограничи нарастването на затлъстяването и свързаните с него заболявания“, добави Андреева.
Подобна на тапа от шампанско, периодично в медийното пространство у нас „гръмват“ идеи за ограничаване на мазните или сладки храни, но до момента те си остават само под формата на много изговорени думи.
Последно, в края на септември миналата година фокусът върху проблема бе повдигнат от председателя на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков, който посочи, че трябва да се обмисли идеята за въвеждане на своеобразен данък „захар“ в България.
„Бялата захар трябва да бъде категорично ограничена„, смята той. Шарков посочи, че СЗО препоръчва България да направи всичко възможно да ограничим ежедневния прием на захар с 10%.
„Българинът приема 42 кг захар годишно. Взеха да слагат захар и в хляба“, аргументира се още специалистът.
Идеята на д-р Шарков бе „прегърната“ от синдикатите в лицето на КНСБ. В свое становище за данъчни промени за настоящата 2025 година, КНСБ предложиха въвеждането на редица алтернативни данъци. Сред тях бе и данък “вредни храни”.
Становището на синдикалната структура и в него само се щрихира, че данък „вредни храни“ се прилага широко в рамките на ЕС и е фокусиран върху продукти, които не са от основната потребителска кошница.
Както идеите на д-р Шарков, така и на КНСБ са останали само на думи и в крайна сметка дори не влязоха в проекта на бюджета за 2025 г. От тях не се впечатли и нито един депутат и затова не бяха внесени между четенията на въпросния бюджет, който вече официално е приет.
Много шум и после нищо
Най-голям шанс, подобен данък, оскъпяващ сладки, мазни и газирани продукти, да види „бял свят“ имаше през 2015 г. Тогава, по инициатива на екипа на здравния министър Петър Москов бе предложен данъкът да варира от 3 до 78% за отделните стоки. Замисълът бе налогът да се казва „Данък обществено здраве“ и да обхване храни с прекомерно съдържание на сол, захар, кофеин. По-високите ставки се готвеха за облагането на продуктите със съдържание на частично хидрогенирани мазнини.
Дори бе пресметнато, че приходът от този данък на годишна база ще е 150 млн. лева. И още: по-високите цени на обложените храни чрез този данък трябваше да доведат до отлив от потреблението им от 30%.
Ако върнем лентата още по-назад, към първото правителство на Бойко Борисов, то тогавашният министър на земеделието Мирослав Найденов също имаше идеи как да показва на потребителите храните, които са спорни за тяхното здраве.
Той предлагаше т. нар. млечни продукти, които съдържат палмови мазнини, да имат надпис „Вредно за вашето здраве“, подобно на цигарите, и се заричаше, че това ще стане факт от 1 януари 2013 г. Найденов добавяше, че бизнесът с палмово масло е за милиарди и лобито му е много силно, но човешкото здраве не може да се мери с пари.
В неговия мандат все пак тези продукти бяха отделени на отделни рафтове, на които се изписва надпис – “имитиращи продукти”.
Англия забранява рекламата на бургери, но не и на веригите, които ги правят
И докато България е „изгубена в превода“ по отношение на фискални мерки за ограничаване на затлъстяването, Великобритания ще забрани рекламата на мазни, солени и богати на захар храни от октомври всеки ден преди 21 часа. Идеята е ясна – да не я виждат подрастващите, които след този час вечерта се очаква вече да спят.
В детайли, от октомври 2025 г. храните с високо съдържание на мазнини или захар няма да могат да се рекламират по телевизията преди 21:00 ч. или в платени онлайн реклами.
Но ограниченията в новите разпоредби, които имат за цел да се справят с детското затлъстяване, ще се прилагат само за разпознаваемите продукти в рекламата.
Това означава, че рекламите на веригите за бързо хранене например няма да бъдат ограничавани, стига да не съдържат продукти като бургери или пържени картофи.
Новата забрана е въведена с помощта на правомощията, предвидени в Закона за здравеопазването и социалните грижи от 2022 г., приет от правителството на Борис Джонсън, който поставя акцент върху продуктите.
Правителствената статистика сочи, че повече от едно на всеки пет деца в Англия е с наднормено тегло или затлъстяване, преди да започне да учи в началното училище. Този процент нараства до повече от едно на всеки три, когато напуснат училище.
