Кюс­тен­дил­ски строи­те­ли се из­насят към Гер­ма­ния, до­вол­ни от зап­ла­ща­не­то и стрик­тнос­тта на ра­бо­то­да­те­ли­те

В Мно­го кюс­тен­дил­ци тръг­на­ха след Но­ва го­ди­на по строи­тел­ни обе­кти в Гер­ма­ния, на­ме­ри­ли са ни­ша в раз­лич­ни точ­ки на стра­на­та, ко­мен­ти­ра се уси­ле­но в гра­да. 41-го­диш­ният Ру­мен Ва­лен­ти­нов от­пъ­ту­ва за чет­вър­ти път в рам­ки­те на някол­ко ме­се­ца.

„То­зи път ан­га­жи­мен­ти­те са ни за по-дъ­лъг пе­риод от вре­ме. Ще ос­та­нем там три ме­се­ца. Ра­бо­та­та ни е ос­нов­но по пос­тав­яне на плоч­ки и те­ра­ко­та в ба­ни и об­щи са­ни­тар­ни въз­ли, пра­вим и изо­ла­ция. Прия­тел ме свър­за с бъл­га­ро-нем­ска фир­ма, коя­то ос­нов­но има до­го­во­ри с гол­яма ве­ри­га хо­те­ли. Под­пи­сах­ме и до­го­вор. Пъ­ту­вах­ме със 7-мес­тен мик­ро­бус до Гер­ма­ния, ко­ле­га­та бе­ше 24 ча­са зад во­ла­на, из­ми­нах­ме хил­яди ки­ло­мет­ри и някол­ко гра­ни­ци, но уси­лия­та си зас­лу­жа­ват.

Там, в Гер­ма­ния, ше­фо­ве­те ни са с желя­зна ор­га­ни­за­ция. Да­ват ни по 10 ев­ро на ден за хра­на, от­дел­но от то­ва ни е под­си­гу­ре­но и спа­не­то в хо­те­ли­те, къ­де­то ра­бо­тим. Дей­стви­тел­но да ра­бо­тиш в строи­телс­тво­то не е ле­ка ра­бо­та. Неп­ре­къс­на­то си на­ве­ден, пос­ле те бо­ли кръст, но ка­то си про­ве­риш бан­ко­ва­та смет­ка, всич­ко ми­на­ва. Хо­дих и пре­ди Но­ва го­ди­на, в на­ча­ло­то на де­кем­ври, за 3 сед­ми­ци. Пра­вих­ме ак­ваи­зо­ла­ция на един ба­сейн в хо­тел и за то­ва не­що по­лу­чих 1200 ле­ва.

Гер­ман­ци­те оба­че пла­щат, ко­га­то про­верят обе­кта и прие­мат, че всич­ко е за­вър­ше­но. През лято­то нап­ри­мер на бри­га­да­та ни се на­ло­жи да се връ­ща­ме вто­ри път, тъй ка­то пре­ди­шен наш ко­ле­га не си бе­ше свър­шил ра­бо­та­та по ре­мон­та на ба­ни­те. Ком­плек­сът бе­ше ог­ро­мен, с голф иг­ри­ще, из­пол­зва­но пре­дим­но от гер­ман­ци в пен­сион­на въз­раст. Ид­ва­ха пос­тоя­нно скъ­пи ко­ли. Ка­то си прик­лю­чих­ме ра­бо­та­та, ед­ва то­га­ва ни пла­ти­ха“, ко­мен­ти­ра Ру­мен Ва­лен­ти­нов, кой­то ста­нал строи­тел по сте­че­ние на об­стоя­телс­тва­та.

„Имам сред­но об­ра­зо­ва­ние, но та­ка и не ус­пях да си на­меря ра­бо­та. Бях в Кюс­тен­дил в ед­на фир­ма за от­пе­чат­ва­не на рек­лам­ни су­ве­ни­ри, но не ос­та­нах до­во­лен от зап­ла­ща­не­то“, до­пъл­ва още той.

В мо­мен­та не­го­ва­та бри­га­да стар­ти­ра ра­бо­та­та си в Ха­но­вер, кой­то е в се­вер­на­та част на Гер­ма­ния. „Ко­га­то за­ми­нах­ме, за­ра­ди ло­шо­то вре­ме пре­ми­нах­ме през Че­хия и Сло­ва­кия. Ун­га­рия пък лес­но се пре­кос­ява, тъй ка­то е някак­ви си 400 ки­ло­мет­ра дъл­жи­на. Мно­го оба­че ча­ках­ме на сръб­ско-ун­гар­ска­та гра­ни­ца. Има­ше ко­ло­на от ти­ро­ве и об­ра­бот­ка­та на до­ку­мен­ти­те вър­ве­ше по-бав­но.

Ху­ба­во­то е, че ка­то ма­лък мои­те ро­ди­те­ли ме из­пра­ти­ха на курс по нем­ски език. Се­га съм еди­нстве­ния­т в гру­па­та, кой­то се оп­равя с ези­ка. Пре­вър­нал съм се в не­що ка­то ек­скур­зо­вод. Пра­ви ми впе­чат­ле­ние, че гер­ман­ци­те са го­ле­ми на­цио­на­лис­ти и не же­лаят да из­пол­зват ан­глий­ски език“, ко­мен­ти­ра кюс­тен­ди­ле­цът.

Не­гов прия­тел съ­що за­ми­на­ва за Гер­ма­ния, тъй ка­то там всич­ко е уре­де­но.

Труд­но в Гер­ма­ния оба­че се е прис­по­со­бил 40-го­диш­ният Ва­сил Кру­мов, кой­то се за­ни­ма­ва с шпак­лов­ки. „Пър­во­на­чал­но пре­би­ва­вах при ед­на моя родс­тве­ни­ца. Пос­ле оба­че се из­не­сох на квар­ти­ра. На­ло­жи ми се да си пла­щам наем, кон­су­ма­ти­ви, хра­на и ка­то тег­лих чер­та­та, видях, че по-ху­ба­во от Кюс­тен­дил няма. Ос­та­нах в Гер­ма­ния 9 ме­се­ца, но не мисля по­ве­че да за­ми­на­вам. Се­га съм се хва­нал към ед­на строи­тел­на фир­ма в Со­фия. Пъ­ту­вам, а ве­чер съм си при се­мей­ство­то“, до­пъл­ва той.

ГЕР­ГА­НА ИВА­НО­ВА