81 години от бомбардировките над Кюстендил отбелязаха на братската могила в гробищния парк в града. Венци и цветя поднесоха зам. областният управител Любомир Терзийски, секретарят на администрацията Гергана Михайлова, зам. кметовете Росица Плачкова и Светослав Василиев, председателят на Общински съвет Иван Андонов, общински съветници, представители на партии и граждани.
„Градът е атакуван сутринта между 8.30 и 9.00 часа в деня, в който се отбелязва Благовещение. Много хора излезли навън, за да наблюдават заминаването на германските войски. Загиват между 53-ма и 80 души, около 120 са ранени”, припомни историкът Ангел Джонев.
„На 6 април 24 самолета на югославските ВВС, които летят в небето над Кюстендил, хвърлят няколко бомби. Основната част от жертвите са по главната улица „Александровска”, в района на днешното ДЗИ. Там загиват цели семейства, като най-много жертви – цели четири, дава семейство Гогови. Също бомби са хвърлени и в района на жп гарата и фабриката на „Симоне“. Има още два рейда тази атака в рамките на около 1 час и много убити. Част от хората впоследствие умират от раните си. Затова броят е спорен – между 53 и 80 жертви, сред които ученици, български и германски войници. Освен тази братска могила, която е направена тук, в гробищния парк в Кюстендил се изгражда и германско военно гробище, разположено в съседство.
Ранените при бомбардировките са закарани в местната болница, БЧК прави специална организация и от София пристига санитарен влак, който кара тежките случаи в столичните болници. На мъртвите е оказана особена чест, погребани са на едно място в братска могила и тук се отслужват съответните обреди. Още на 15 май 1941 година е първият обред за 40 дни от смъртта. На един от тях присъства и заместник-председателя на НС Димитър Пешев”, заяви Джонев.
Председателят на Общински съвет Ив. Андонов, зам. областният управител Л. Терзийски, секретарят на администрацията Г. Михайлова, зам. кметовете Р. Плачкова и Св. Василиев положиха цветя пред паметника 
Паметникът на загиналите е дело на архитекта от община Кюстендил Първан Йорданов. Общината отпуска 33 000 лева тогавашни пари, за да се изгради това надгробие, където са изписани загиналите на едно място кюстендилци. Почитта към тези хора, станали жертва в една от най-страшните войни на човечеството, след това е спряна, за да се възобнови след демократичните промени.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
